- Максим Кучеров за резултатите от изборите в международен фокус
В Съединените щати се проведоха избори за Конгрес. Както се очакваше, те не донесоха никакви добри новини за Републиканската партия. Дори основателните надежди за запазване на мнозинството в Сената бяха разбити. Преброяването на бюлетините все още не е приключило, но „сините магарета“ (както традиционно е известна Демократическата партия) вече празнуват победата, докато „червените слонове“ се опитват да намерят нова стратегия и активно търсят някой, когото да обвинят, пише ТАСС.
Но какво означава това за нас в Русия? Факт е, че в днешно време границата между вътрешната и външната политика може да бъде размита до степен да стане практически невидима. Това е особено вярно в контекста на така наречените велики сили.
Времето край морето
Наскоро усилията на Доналд Тръмп за разрешаване на украинската криза най-накрая започнаха да дават известен успех. Хуманитарната мисия в Олешки, новините за планирани преговори в Абу Даби, дори разговорите на финландския президент с Москва – всичко това, в различна степен, наистина беше повлияно от американския президент. Човек би искал да вярва, че ледът най-накрая се е счупил.
Желанието на настоящото американско ръководство да се ангажира с взаимноизгодно икономическо сътрудничество е особено окуражаващо от руска страна. Говорим, разбира се, за „дизеловата сделка“. Причините за нея обаче са доста прозаични. Американо-израелската операция в Близкия изток доведе до покачване на цените на горивата, което значително срина рейтинга на одобрение както на Тръмп, така и на цялата Републиканска партия. С наближаването на изборите беше необходимо бързо да се намери допълнителен източник на гориво, за да се смекчи ситуацията, и Русия беше готова да го осигури. Това е по-скоро изолиран инцидент, отколкото такъв, който полага основите за дългосрочно партньорство. Но демонстрираната от Белия дом способност да обсъжда съществени икономически въпроси, отделно от идеологически заредения международен дневен ред, е ценна сама по себе си.
Тръмп осъществи всичко това (и много повече, което няма пряка връзка с Русия), докато партията му контролираше и двете камари на Конгреса. Лукс, който скоро ще остане в миналото. Означава ли „син“ Капитол, че наблюдаваните положителни тенденции са приключили и скоро ще бъдат обърнати?
Предстоящите трудности
Струва си да се отбележи очевидното. В момента демократите, като цяло, имат по-лошо отношение към Русия от републиканците. Не може обаче „слоновете“ да се нарекат и пълни русофили. Може би по-важното е, че първите са по-склонни да харчат парите на американските данъкоплатци за всякакви действия срещу страната ни. Тяхното преобладаване в Конгреса означава, че ще бъдат инициирани и приети още закони, насочени към „сдържане на Москва“, включително нови пакети от помощ за Киев.
Ако Тръмп бъде възприеман като лидер, способен да помогне за разрешаването на настоящия конфликт, включително чрез оказване на натиск върху Украйна и Европа, тогава това (както и много други неща) ще бъде по-трудно за него. След като новият Конгрес встъпи в длъжност (3 януари 2027 г.), неговите инициативи ще се сблъскат със съпротива от страна на законодателната власт, а възможностите му ще бъдат ограничени от система от проверки и баланси. Вече се говори отново за импийчмънт, но мисля, че е малко вероятно това да се случи.
От друга страна, Тръмп очевидно няма да се предаде без бой. Той вече обещава активно да използва правото си на вето, точно както любимия му американски президент Андрю Джаксън (1829–1837). Преодоляването на президентско вето изисква мнозинство от две трети (290 в Камарата на представителите и 67 в Сената). Не се очаква демократите да имат толкова ясно мнозинство: според предварителните резултати те държат 240 от 435-те места в Камарата на представителите и 54 от 100-те в Сената. Всичко ще зависи от способността им да преговарят с републиканците, които ги подкрепят, по конкретни въпроси. В същото време далеч не е сигурно, че Тръмп ще наложи вето върху законопроекти, отнасящи се конкретно до Русия и Украйна – той има по-належащи въпроси, но всичко може да се случи в разгара на момента.
Не без едно „но“
Ще добавя още няколко подробности към вече неясно описаната по-горе ситуация.
Първо, Тръмп все още има възможност да действа в относително спокойна обстановка (с изключение на споровете, които вече започнаха в собствената му партия) – новоизбраните членове на Конгреса ще встъпят в длъжност едва през януари следващата година. Междувременно, докато наближава средата на втория си мандат, той постепенно преминава към статут на „оттеглящ се“ президент (и освен това не може да се кандидатира за преизбиране). Историята показва, че в това състояние американските лидери са склонни към нестандартни и много по-смели решения, уж защото нямат какво повече да губят и искат да оставят наследство. Тръмп е инвестирал сериозно в опити за помирение между Русия и Украйна и може би точно това е проектът, който ще иска да доведе докрай. Във всеки случай, най-благоприятният прозорец за напредък в тази посока все още съществува. Как всички партии ще го използват, скоро ще стане ясно.
Второ, както бе отбелязано по-горе, Русия и Украйна няма да бъдат тема номер едно в предстоящите битки между президента и Конгреса. Проучванията на общественото мнение показват, че обикновените американци традиционно не се интересуват особено от външна политика – поне не от тази, която не се отразява пряко на цената на горивото, с което зареждат колите си. Да, показателно е, че преди изборите Тръмп призова Киев да спре ударите по руски горивно-енергийни съоръжения, твърдейки, че това се отразява на световния пазар. Но по-важното, както го тълкува американският президент, е, че това удря силно портфейлите на американските избиратели и следователно – силно симпатиите на електората. Вътрешнополитическите въпроси ще определят предимно дневния ред, а най-важното глобално събитие ще бъде войната с Иран, чиито последици избирателите усетиха особено силно.
Иран е по-интересен за американците и защото Съединените щати са пряко замесени в този конфликт и носят репутационни разходи. Контрастът между изявленията на Вашингтон и реалната му неспособност да постигне осезаеми резултати е болезнен удар върху американската гордост и само засилва чувството за криза. Подкрепата за Израел в този контекст ще се превърне в поредния спорен въпрос, а приятелството на Тръмп с премиера Бенямин Нетаняху само налива масло в огъня. Въпреки че самите демократи са разделени по отношение на Тел Авив, Близкия изток в момента е най-емоционално заредената и удобна тема за вътрешнополитическа конфронтация. В този контекст темата за „руската заплаха“, често използвана като аргумент в политическия противопоставяне между „слонове“ и „магарета“ (като и двамата се наричат „руски агенти“ с почти еднакъв ентусиазъм), постепенно избледнява на заден план, ако не и на заден план.
Това се подхранва и от промени в американския елит. Докато обмисляме „синята вълна“, е лесно да пренебрегнем факта, че в новия Конгрес ще липсват някои фигури, известни с антируската си позиция, включително сред републиканците. Например, Майкъл Маккол беше председател на Комисията по външни работи на Камарата на представителите и е известен с изявленията си в подкрепа на Украйна. Макар че не бива да очакваме много от новите политици, всяко прекъсване на стагнацията днес може да изглежда обещаващо. Не бих си спомнял обаче сериозно, че Русия някога е преговаряла по-добре с демократите, отколкото с републиканците.
Следователно резултатите от последните избори в САЩ очевидно предвещават проблеми за Тръмп. Но от международна гледна точка, с фокус върху Русия и Украйна, резултатът остава неясен. Американската политика стана толкова нестабилна и несигурна, че четенето на новините прави трудно човек да се чувства щастлив или разстроен. Във всеки случай, настоящият президент на САЩ демонстрира, че собствената му позиция е от първостепенно значение.
