Британският историк, документалист и автор на книги проф. Бетани Хюз посети Българската телеграфна агенция (БТА) заедно с екипа си, където се запозна с архивите на Агенцията. Тя беше посрещната от генералния директор на БТА Кирил Вълчев, който лично я запозна с богатството на архивния фонд.
Проф. Хюз пристигна днес в България за снимки на документален филм за София.
„Архивите на БТА са много впечатляващи“, каза тя. По думите на проф. Бетани Хюз цял час ще трябва да бъде посветен на тях в нов филм. Проф. Хюз и нейният екип планират да използват архивите на БТА за предстоящите си проекти.
Кирил Вълчев каза, че БТА ще предостави всичко, което е необходимо за реализацията на проектите на проф. Хюз.
По време на посещението си тя разгледа и фотоархива на Агенцията, който наброява 1,8 милиона негатива, систематизирани по филми с данни за съдържанието, годината, номера и името на фотографа. Гостенката беше впечатлена от мащаба и прецизността на съхранените документи – всяка снимка е придружена от подробно описание.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев запозна проф. Хюз и с биографичните досиета на български личности, организирани по азбучен ред от периодичния печат и емисиите на БТА, датиращи от 30-те години на миналия век. Тя разгледа и картотеката на отдел „Справочна“, разделена на сектори „България“ и „Международен“, използвана за бързи справки и фактчекинг – практика, която БТА прилага още от 1934 г.
Вълчев показа на Бетани Хюз и залата, където е осъществена дигитализация на архивите. Проектът приключи на 31 март тази година, като продължи три години. „Това е най-модерният архив в България и най-големият новинарски архив в страната“, каза генералният директор на БТА. Проф. Хюз поздрави екипа за постижението и отбеляза, че Агенция с над сто години история, успяла да дигитализира целия си архив, е постигнала нещо наистина забележително.
Кирил Вълчев показа на гостенката и най-старите съхранени публикации на БТА – първата новина, написана на ръка през 1898 г. Проф. Хюз разгледа и библиотеката на БТА, която съхранява 90 000 книги, като най-старото издание датира от 1841 г. Тя разгледа също обновената новинарска стая, в която работят журналистите, както зала „МаксиМ“.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев връчи на проф. Хюз и екипа й изданието на БТА, посветено на 125-годишнината от създаването й и съдържащо новини от 1898 до 2023 г., както и броеве на списание ЛИК, сред които посветените на българската наука на Антарктида, на първия космонавт на страната ни Георги Иванов, на 155-годишнината на Българската академия на науките, на българския павилион на Expo 2025 в Осака.
Сътрудничеството между проф. Хюз и БТА бе договорено в рамките на 47-ата сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО в Париж. Тогава генералният директор на Агенцията Кирил Вълчев се ангажира БТА да съдейства на Хюз за следващите й проекти.
Проф. Бетани Хюз е историк, писател и автор на поредици документални филми. Тя е родена през 1967 г. в Оксфорд, Югоизточна Англия. Завършва Оксфордския университет, специалност „Древна и средновековна история и култура“. Преподава в университетите в Оксфорд и Кембридж, изнасяла е лекции в Корнел, Бристол, Маастрихт, Утрехт, Манчестър, Суонзи.
Първата ѝ книга „Елена от Троя: богиня, принцеса, курва“ (Helen of Troy: Goddess, Princess, Whore) е преведена на десет езика, сред които и на български. Томът The Hemlock Cup, Socratesе, бестселър на в. „Ню Йорк таймс“, е сред номинираните за наградата на британската Гилдия на писателите през 2012 г. Книгата на Хюз „Седемте чудеса на античния свят“, която е издадена и на български език, е бестселър на в. „Сънди таймс“ и се радва на голямо одобрение от критиката.
Проф. Хюз е автор и е представила над 50 телевизионни и радио документални филма за BBC, Channel 4, Netflix, Discovery, PBS, The History Channel, National Geographic, BBC World и ITV. Нейните предавания са гледани от над 250 милиона души по целия свят.
През 2019 г. проф. Хюз е председател на журито, определящо носителя на британска литературна награда „Ман Букър“ (Man Booker Prize) и е отличена с Орден на Британската империя за заслуги към историята.
Бетани Хюз е копродуцент на 7-серийна глобална документална поредица за споделените корени на източната и западната култура, чиято премиера е в ЮНЕСКО през 2013 г. Тя е съосновател на SandStone Global, компания за телевизионни, филмови и аудиопродукции, а продукции на компанията се излъчват в най-гледаното време на BBC, National Geographic, Viasat History, Discovery, Amazon и Netflix.
Поредицата ѝ „Съкровищата на света“ (Treasures of the World) се излъчва в 120 държави по света. Част от нея е и документалният филм „Съкровищата на България“ (Treasures of Bulgaria). През лятото на 2023 г. е заснет първият му епизод, който представя Казанлъшката гробница, Бузлуджа, Базиликата в Пловдив, Хераклея Синтика, Рилски манастир, Рилските езера, Археологически музей – Варна, където е изложено най-старото обработено злато в света, Варненското езеро, нестинарските ритуали в село Кости и ритуали на жители от село Рибново. Той е излъчен по телевизионния канал Viasat History на 24 май 2024 г., а във Великобритания епизодът е най-гледаното предаване в страната по Channel 4 в деня на неговото излъчване.
През април 2024 г. е заснет втори епизод на „Съкровищата на България“, снимките се състоят в Пловдив, Велико Търново, Белоградчик, Созопол, пещерата „Магура“. На 7 март 2025 г. е излъчен епизодът от поредицата, озаглавен „България – земята на розите“.
