Работа за близо 10 000 безработни ще бъде осигурена по Националния план по заетостта за 2023 г.
Работа за близо 10 000 безработни ще бъде осигурена по програми и мерки от Националния план за действие по заетостта за 2023 г., който беше одобрен от правителството. Приоритетните цели на документа са да насърчи икономическата активност и заетостта на населението, включително сред младежите, които не работят и не учат, и да намали безработицата. Сред основните задачи на плана е и повишаването на качеството на работната сила чрез придобиване на дигитални умения съобразно потребностите на икономиката. Предвижда се около 9 500 работещи и безработни да бъдат включени в обучения, за да станат по- конкурентоспособни на пазара на труда.
Бюджетът на Плана по заетостта за 2023 г. е 73 млн. лв. В резултат от изпълнението на заложените в него дейности се очаква средногодишната стойност на безработицата в България да се понижи до 4,1% от икономически активното население.
Включените в програми за заетост безработни на пълен работен ден ще получават трудово възнаграждение от 780 лв., което ще се субсидира от държавата. Субсидия със същия размер ще получават и работодателите, наели безработни по мерки от Закона за насърчаване на заетостта. Трудовото възнаграждение на младежите, включени в програма „Старт на кариерата“ ще се повиши от 860 лв. на 920 лв.
Увеличават се и заплатите на наетите по националната програма „Активиране на неактивни лица“. Възнагражденията на младежките медиатори към общините ще се повишат на 950 лв., на психолозите и мениджърите на случай – на 1 070 лв., а на ромските медиатори – на 950 лв. На 820 лв. се увеличават и заплатите на наетите висшисти по програмите „Помощ за пенсиониране“ и „Мелпомена“, както и по Националната програма за обучение и заетост на хора с трайни увреждания.
По двугодишния план на държавното предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ ще бъдат обучени 1 566 безработни от различни групи в неравностойно положение на пазара на труда. Около 530 души ще работят по проект „Красива България“. По проекти на социалните партньори 6 246 безработни ще се включат в обучения за придобиване на ключови компетентности и професионална квалификация по търсени на пазара на труда професии.
Министерският съвет редуцира дейностите по системна интеграция, които МФ възлага на системния интегратор – „Информационно обслужване“ АД
Министерският съвет прие изменение на РМС № 727 от 2019 г. за определяне на административните органи, които възлагат дейности по системна интеграция, на системния интегратор – „Информационно обслужване“ АД.
Промените са свързани с преминаването на дирекция „Централно координационно звено“ към структурата на Министерството на финансите от 01.08.2023 г. и функциите й по разработване, внедряване, развитие и поддържане на информационните системи за управление и наблюдение на публичните инвестиции от фондове на ЕС и други донорски програми, и на информационните системи за управление и наблюдение и за управление на националните инвестиции, попадащи в обхвата на чл. 7с от ЗЕУ, съфинансирани със средства от Европейския съюз.
Предвижда се дирекцията да запази възможността да използва източници на финансиране, различни от държавния бюджет, и да възлага дейности в областта на информационните и комуникационни технологии, планирани с европейски средства, с оглед функциите й по отношение на координацията на програмите и инструментите, съфинансирани от Европейските фондове при споделено управление, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и Швейцарско-българската програма за сътрудничество. Финансираните с бюджетни средства дейности по системна интеграция, които Министерството на финансите възлага на системния интегратор, ще продължат да бъдат възлагани по досегашния ред.
Областните информационни центрове ще предоставят услуги в процеса на повишаване на енергийната ефективност на принципа „Обслужване на едно гише“
С решение на правителството информационните центрове на територията на 28-те областни града в страната за популяризиране на европейските фондове ще предоставят безплатни консултации и информация на заинтересованите лица по всички въпроси, свързани с процеса на обновяване при предприемане на мерки за повишаване на енергийната ефективност. Изградената мрежа от центрове притежава необходимия капацитет и опит да предоставя информация и услуги на заинтересованите лица по въпроси, свързани с процеса на обновяване при предприемане на мерки за повишаване на енергийната ефективност, както и по процедури, отворени за кандидатстване по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Реформата е заложена в стълб „Зелена България“, компонент „Нисковъглеродна икономика“ от Националния план за възстановяване и устойчивост. За нейното изпълнение е сключено Оперативно споразумение между Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на енергетиката и Агенцията за устойчиво енергийно развитие като отговорни ведомства. Те ще организират и проведат обучения за екипите на информационните центрове, за да могат да предоставят достъпна и актуална информация за процедурите във връзка с енергийната ефективност и енергийното обновяване на сградния фонд в Националния план за възстановяване и устойчивост.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на МС
Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерски съвет за 2023 г. в размер на – 6 311 800 лв. за както следва: 2 900 000 лв. за източноправославното вероизповедание – на Българската православна църква – Българска патриаршия (текущи и капиталови разходи); 500 000 лв. за Мюсюлманското вероизповедание – на Мюсюлманското изповедание (текущи разходи); 1 300 000 лв. за ремонт на оградата на Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“, 311 800 за ремонт на старата джамия (Куршумлу джамия) в гр. Пазарджик, 800 000 за изграждане на храм „Св. Иван Рилски“ в Лондон и 500 000 лв. за придобиване на храм „Св. Св. Кирил и Метоодий“ в Щутгарт.
Допълнителните финансови средства са необходими за: Създаване на възможност на многобройните поклонници от страната и чужбина при съвременни условия да задоволяват своите религиозни нужди; Създаване на съвременни условия за обучение на средни богословски кадри; Създаване на възможност за удовлетворяване на религиозните потребности на българските граждани, живеещи и работещи в Германия и Великобритания; Обезпечаване на текущи разходи и ремонт на джамията в гр. Пазарджик, с оглед осигуряване на духовници за обслужване на хората, изповядващи исляма в Република България.
Одобрен е докладът за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2023 г.
Правителството прие доклада за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2023 година.
На база данни от тримесечните отчети за касовото изпълнението на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет (ПРБ) бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2023 г. е положително в размер на 174,4 млн. лв. (0,1% от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 161,4 млн. лв. и по европейските средства в размер на 13,0 млн. лева.
Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП към 30.06.2023 г. са в размер на 31 405,0 млн. лв. или 45,2% от годишните разчети. Общото увеличение на данъчните и неданъчните приходи спрямо същия период на предходната година е 3 371,3 млн. лв. (12,6%), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 214,2 млн. лв. (15,1%).
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 24 580,6 млн. лв., което представлява 46,2% от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 4 946,1 млн. лв. или 42,5% от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 10 454,4 млн. лв. (44,7% от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 7 423,1 млн. лв. (43,7% от планираните), от акцизи възлизат на 2 837,6 млн. лв. (47,8% от разчета), а тези от мита са в размер на 166,1 млн. лв. (41,0% от годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 720,6 млн. лв. (в т. ч. 676,6 млн. лв. целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“), което представлява 64,6% от разчета за 2023 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 7 459,5 млн. лв., което представлява 48,2% от разчетените за годината.
Неданъчните приходи са в размер на 5 621,0 млн. лв., което представлява 50,4% от годишните разчети. Неданъчните приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. През месец юни постъпиха приходи (в размер на 384,5 млн. лв.) от Европейската инвестиционна банка по проектите, финансирани от Модернизационния фонд. Подкрепените проекти са в областта на производството на електроенергия от възобновяеми източници, модернизацията на енергийните мрежи и енергийната ефективност. В частта на неданъчните приходи през юни са постъпили и 407,0 млн. лв. приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 203,4 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2023 г. възлизат на 31 230,6 млн. лв., което е 42,2% от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, разходите по КФП нарастват номинално с 15,4 на сто или 4 158,7 млн. лв. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии (увеличение с 2 081,1 млн. лв.), както и в частта на разходите за персонал (1 045,5 млн. лв.), капиталовите разходи (615,6 млн. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
Нелихвените разходи са в размер на 30 033,3 млн. лв., което представлява 42,4% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 27 818,4 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетният прираст на държавния резерв) възлизат на 2 180,8 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 34,1 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 349,6 млн. лв. (42,4% от планираните за 2023 г.).
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 847,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 30.06.2023 г. е 12,9 млрд. лв., в т.ч. 12,5 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Одобрена е тарифата за заплащане на предизборните предавания по БНТ и БНР от партиите за изборите на 29 октомври 2023 г.
Правителството одобри тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети ще заплащат предизборните предаванията по Българската национална телевизия, Българското национално радио и техните регионални центрове в рамките на предстоящата предизборна кампания за избор на общински съветници и за кметове на 29 октомври 2023 г. Тарифата е изготвена в съответствие с предложенията на ръководствата на БНР и БНТ.
Предизборната кампания се отразява в програмите на двете обществени медии под формата на клипове, диспути и други форми, договорени с представители на участниците в изборите по реда и условията, уредени в Изборния кодекс.
Срокът за приемането на тарифата е не по-късно от 40 дни преди изборния ден. Своевременното й приемане е от изключително значение за нормалното протичане на предизборната кампания и нейното отразяване в програмите на обществените електронни медии.
Правителството отпуска 40 млн. лв. на Столична община за разширение на метрото
Правителството одобри допълнителен трансфер в размер до 40 млн. лв. по бюджета на Столична община за изграждането на Линия 3 на метрото в София. Етап 3 на лот 2 включва участъците: ул. „Шипка“ – ж.к. „Гео Милев“, район „Слатина“ – зала „Арена Армеец“/„София Тех парк“ – бул. „Цариградско шосе”. Средствата са за проектиране, изграждане, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на системи за контрол и управление на влаковото движение, комуникации, перонни преградни врати и придобиване на метровлакове.
Необходимите средства ще се осигурят за сметка на предвидените средства по централния бюджет за 2023 г.
Строителството на метрото е най-големият транспортен и екологичен проект на столицата – ползите от него за подобряване условията на живот и качеството на въздуха са значителни. Към настоящия момент метрото е с обща дължина 52 км. и 47 метростанции, а всяко следващо разширение го утвърждава като основна транспортна система в София.
Утвърдени са таксите за чуждестранни студенти в два университета
Министерският съвет утвърди таксите за обучение на чуждестранни студенти в Медицинския университет в Пловдив и в Техническия университет в София за учебната 2023/2024 г.
Първокурсниците по специалности „Медицина“ и „Дентална медицина“ в МУ- Пловдив, от държави извън ЕС и Европейското икономическо пространство (ЕИП) ще плащат 8000 евро такса за обучение на български език. За студентите от 2-и до 6-и курс таксата е 7000 евро. Обучаващите се на английски език по същите специалности първокурсници ще плащат по 9000 евро, а студентите от 2-и до 6-и курс – по 8000 евро. Таксата за чуждестранни студенти, които учат за „Акушерка и медицинска сестра“, е 4000 евро, независимо дали обучението е на български или на английски. За специалност „Фармация“ също е еднаква таксата за учещите на български и на английски – по 6000 евро.
В Техническия университет в София таксата за студенти от държави извън ЕС, които учат „Педагогически науки“, „Социални, стопански и правни науки“ и „Математика“, ще е 3000 евро. 3600 евро ще плащат чуждестранните студенти по „Информатика и компютърни науки“ и по „Технически науки“ без „Комуникационна и компютърна техника“. За студентите по „Комуникационна и компютърна техника“ таксата е 4000 евро.
Промяна има и в Националната спортна академия “Васил Левски“. Тя е свързана с утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти по професионално направление „Здравни грижи“. Таксата за тях е 600 лева за обучаващите се в бакалавърска степен студенти от България и държави от ЕС и ЕИП и 780 лева за магистри и докторанти. За чуждестранни студенти от страни извън ЕС и ЕИП, които учат „Здравни грижи“, таксата е 3200 евро за бакалаври, магистри и докторанти в редовна форма на обучение. Докторантите, учещи задочно, ще плащат 2000 евро.
Правителството се разпореди с имоти
С решение на правителството се променя статутът на имот, предоставен за управление на Висшия съдебен съвет в гр. Видин. Имотът се ползва за изпълнение на функциите на съдебната власт. Намира на ул. „Бдинци“ № 1 и представлява два самостоятелни обекта с площ от 20 кв. м и 40 кв. м. Съгласно правителственото решение частта от имота – частна държавна собственост придобиват статут на имот – публична държавна собственост.
Съгласно друго решение на правителството имот в Габрово, който е публична държавна собственост, ще бъде преобразуван в имот – частна държавна собственост. Министерският съвет дава съгласие за премахването му. Имотът се намира в град Габрово, ул. „Брянска“ № 72 и представлява едноетажна сграда със застроена площ 243 кв. м, която е негодна за използване, застрашена от самосрутване, опасна за живота и здравето на гражданите и не може да се поправи и заздрави. Имотът е в управление на Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“. Учебното заведение ще премахне сградата за своя сметка при спазване на изискванията на Закона за устройството на територията. Областният управител на област Габрово ще състави акт за частна държавна собственост за имота и след премахването му ще го отпише от актовите книги за държавна собственост.
Поради отпаднала необходимост правителството отнема от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ правото на управление върху част от имот – публична държавна собственост. Той се намира в гр. Пловдив и представлява терен с площ 32 400 кв. м, заедно с четири сгради в него. Имотът се предоставя за управление на Министерството на правосъдието за нуждите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – Затвора Пловдив.
Със свое решение Министерският съвет предоставя на Българския червен кръст (БЧК) за срок от 10 г. правото да ползва безвъзмездно имот – частна държавна собственост. Той се намира в гр. Сливен, ул. „Генерал Столипин“ № 5 и представлява втори етаж и таван от сграда със застроена площ съответно от 85 кв. м и 90 кв. м. Към настоящия момент Областният съвет на БЧК – Сливен ползва първи етаж от сградата, но БЧК се нуждае от допълнително пространство за осъществяване на основните си дейности. Помещенията ще дадат възможност за съхранение на бедствен резерв, който към настоящия момент е разпределен на три места в различни сгради на града, както и възможност за оптимално функциониране на организацията. Правителството възлага на областния управител на Сливен в едномесечен срок да организира приемането и предаването на имота с протокол.
Министерският съвет реши да предостави безвъзмездно за управление част от имот – публична държавна собственост, на Министерството на правосъдието, за нуждите на Главна дирекция „Охрана“, Областно звено „Охрана – Кърджали“. Решението е по искане от министъра на правосъдието, тъй като предоставените помещения на 03 „Охрана – Кърджали“ са крайно недостатъчни, което води до създаване на трудности при изпълнение на служебните задължения. Частта от имота се намира в гр. Кърджали, ул. „Булаир“ № 12 и представлява самостоятелен обект в сграда с досегашно предназначение за делова и административна дейност. С предоставянето му за ползване на 03 „Охрана – Кърджали“ ще бъде осигурена възможност за изпълнение на нормативните изисквания на Наредба № 4 относно помещенията за временна изолация и престой на принудително доведени и задържани лица.
Поради отпаднала необходимост правителството отнема от Регионално управление на образованието – Габрово правото на управление върху имот – публична държавна собственост и го обявяването му за имот – частна държавна собственост. Той се намира в с. Керека, община Дряново, област Габрово и е с площ 1258 кв. м, ведно с построената в него сграда със застроена площ 492 кв. м. В едномесечен срок от Решението на Министерския съвет началникът на Регионално управление на образованието – Габрово и областният управител на Габрово трябва да организират предаването и приемането на имота с протокол.
Министерският съвет прие решение за безвъзмездно предоставяне на обособена част от имот – публична държавна собственост за управление на Министерството на здравеопазването, за изграждане на оперативна база за HEMS за нуждите на спешната медицинска помощ, организирана от държавата. Предоставената обособена част от имот е с площ от 10115 кв. м, с координати на гранични точки, съгласно скица-проект, приложение към решението, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 22215.108.412 по кадастралната карта и кадастралните регистри, намиращ се в гр. Долна Митрополия, община Долна Митрополия, област Плевен.
Правителството одобри подписването на новото Споразумение за партньорство между ЕС и Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн
Министерският съвет прие решение, с което одобрява проекта на Споразумение за партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и членовете на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от друга страна. Споразумението установява общи принципи и обхваща следните приоритетни области: демокрация и права на човека; устойчив икономически растеж и устойчиво развитие; изменение на климата; човешко и социално развитие; мир и сигурност; миграция и мобилност.
Споразумението ще замени досега действащата рамка за партньорство – т. нар. Споразумение от Котону, прието през 2000 г. То създава нова правна рамка на отношенията на ЕС със 79-те държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ). Споразумението отразява едновременно исторически тесните взаимоотношения и все по-силните развиващи се връзки между ЕС и неговите държави членки, от една страна, и членовете на Организацията на държавите от АКТБ, от друга страна, както и желанието им за допълнително укрепване и разширяване на техните отношения по амбициозен и иновативен начин.
Разговорите по новото Споразумение започнаха през 2018 г., след като по време на Българското председателство Съветът одобри мандата за водене на преговори. През декември 2020 г. главните преговарящи постигнаха политическо съгласие по текста на бъдещото Споразумение, което бе парафирано на 15 април 2021 г.
Днешното решение на Министерския съвет има за цел откриване на процедурата по подписване на Споразумението, при условие за последваща ратификация. Части от него ще се прилагат временно между ЕС и членовете на ОДАКТБ до приключване на процедурите, необходими за влизането му в сила.
Одобрена е позиция на страната за заседание на Съвета на управителите на ЧБТР
Правителството одобри позиция на България относно разпределението на акции при увеличаване на капитала на Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР). Решение за увеличение на капитала на банката е взето през 2021 г. от Съвета на управителите на ЧБТР, когато е одобрена Стратегия за участие в капитала на банката за периода 2023-2030 г. На 26.01.2023 г. е прието Решение на Народното събрание на Република България за даване на съгласие за увеличаване на акционерното участие на Република България в капитала на ЧБТР.
Министерският съвет упълномощава управителя за Република България в Съвета на Черноморската банка за търговия и развитие да гласува спрямо одобрената позиция на предстоящото заседание на Съвета на управителите на ЧБТР.
ЧБТР е международна финансова институция на страните участнички в Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС). Дейността й е насочена към финансиране и насърчаване на регионални проекти от публичния и частния сектор, както и поощряване на търговската активност между страните акционери.
Одобрен е проект на Меморандум за разбирателство със САЩ за противодействие на чуждестранното манипулиране на информация
Министерският съвет одобри проект на Меморандум за разбирателство между Република България и Съединените американски щати за противодействие на чуждестранното манипулиране на информация.
Проектът ще послужи като основа за водене на преговори. Министерският съвет възложи на г-жа Мария Габриел, заместник министър-председател и министър на външните работи на Република България, да проведе преговорите и да подпише Меморандума за разбирателство.
Документът има за цел да структурира започналото вече сътрудничество в тази област между Министерството на външните работи на Република България и Държавния департамент на САЩ, с оглед неговото задълбочаване и надграждане.
Меморандумът предвижда утвърждаване на рамка за противодействие на чуждестранното манипулиране на информация и процес на двустранни консултации между МВнР и Центъра за глобално взаимодействие към Държавния департамент, които да направляват бъдещите съвместни действия.
Предвижда се Меморандумът за разбирателство да бъде подписан по време на втората сесия на Стратегическия диалог България – САЩ на 25 септември 2023 г. във Вашингтон, в контекста на отбелязването на 120-та годишнина от установяване на дипломатически отношения между България и САЩ.
Предложеният проект не поражда юридически права и задължения за страните по него.
България ще предложи европейска олимпиада по гражданско образование
Министерският съвет одобри позицията на страната ни в част „Образование“, която ще бъде изложена от заместник-министърът на образованието и науката Наталия Митева на неформалната среща на министрите на образованието на 19 септември в испанския град Сарагоса в рамките на Испанското председателство на ЕС.
Олимпиадата по гражданско образование, която се провежда на национално ниво в страната ни, да стане европейска инициатива. Това е едно от предложенията, които ще даде България по време на работната сесия, посветена на средното образование. При обсъждането на дискусионния въпрос: „По какъв начин образованието насърчава демократичното гражданство и нашите общи ценности в ЕС?“ България ще отбележи добрата практика за изучаване на предмета гражданско образование. България ще изрази позицията, че ценностите, които са в основата на единството в ЕС са изрично регламентирани в Закона за предучилищното и училищното образование. Темата присъства в държавните образователни стандарти и на ниво учебна програма в различни предмети.
Темата „Подпомагане при прехода, успеха и завършването на висше образование от студенти в неравностойно положение“ е акцент на работната сесия за висше образование. България ще посочи значението на създаването на достъпна среда, както и на подобряването на условията и достъпа на студенти в неравностойно положение до качествено образование. Тези предизвикателства трябва да бъдат допълнително анализирани с цел разработване на по-ефективни политики.
Правителството одобри позиция на страната по Съединени преюдициални дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23, Инспекторат към Висшия съдебен съвет и др. пред Съда на Европейския съюз
Правителството прие протоколно решение за одобряване на позиция и даване на съгласие Република България да участва по Съединени преюдициални дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23, Инспекторат към Висшия съдебен съвет и др. пред Съда на Европейския съюз.
Съединените преюдициални дела се отнасят до тълкуването на разпоредби от Договора за функциониране на Европейския съюз, Хартата на основните права на Европейския съюз и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО
(„Общ регламент за защита на данните“).
В одобрената позиция се представят съображения по допустимостта на
преюдициалното запитване и се излагат аргументи в защита на основните тези които Република България ще поддържа.
С участието си по Съединени преюдициални дела С-313/23 С-316/23 и С-332/23, Инспекторат към Висшия съдебен съвет и др, Република България има възможността посредством поддържаните от нея тези да допринесе за формирането на убеждение у Съда относно действителното съдържание на указаните в запитването правни норми с крайна цел
постигането на непротиворечиво тълкуване с оглед на еднаквото и точно прилагане на правото на Европейския съюз.
Одобрен е проект на Меморандум за намерение между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Украйна
Правителството прие Решение, с което одобри проект на Меморандум за намерение между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Украйна, и упълномощи министъра на отбраната да го подпише.
В съответствие с приетата на 6 юли 2023 г. Декларация от 49-ото Народно събрание на Република България се договарят възможности за продължаване на практическата подкрепа за Украйна в борбата й срещу руската военна агресия за защита на независимостта, суверенитета и териториалната й цялост чрез сътрудничество, което ще подпомогне развитието на необходимите отбранителни способности на Украйна, както и за повишаване на оперативната й съвместимост по стандартите на НАТО.
Одобрена е българската позиция за участие в предстоящото заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство
Одобрена е позицията на Република България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство на 18 септември 2023 г., което ще се проведе в гр. Брюксел, Кралство Белгия.
По време на заседанието Комисията ще информира министрите относно селскостопанските аспекти на Директива относно доброто състояние на почвите: опазване, устойчиво управление и възстановяване на почвите в Европейския съюз (ЕС).
Страната ни счита, че в законодателното предложение са налице текстове, които създават неясноти по прилагането, довеждащи до излишно усложняване и административна тежест или такива, чието ниво на амбиция не е добре аргументирано и е възможно да постави държавите членки в неравностойно положение. Също така е налице необходимост от мониторинг на загубата на биоразнообразие, която може да бъде ограничена чрез намаляване интензивността на деградацията на почвата и ограничаване на промените в ландшафта, водещи до загуба на местообитанията на биологични видове.
Също така се очаква Комисията да представи информация относно свързаните с търговията въпроси на селското стопанство.
Република България счита, че стремежът към балансираност в търговските преговори ще доведе до ползи не само за страната и ЕС като цяло, но в крайна сметка ще допринесе за ефективни и справедливи резултати за всички преговарящи страни.
В заключение Съветът ще проведе дебат относно дългосрочната визия за селските райони на ЕС: изграждане на бъдещето на селските райони на ЕС, на база на предварително формулирани въпроси за структуриране на дискусията.
В тази връзка страната ни счита, че от изключителна важност на територията на селските райони да се предоставя възможност за развитие на бизнес, който да допълва или подпомага селскостопанското производство, което е характерно за тези райони. Цифровата инфраструктура е основен фактор за това селските райони да допринесат за цифровия преход и да се възползват максимално от него. Също така от ключово значение за развитието на селските райони са здравеопазването и социалните услуги, поради което считаме, че подкрепата за дейности в тези области също следва да бъдат с приоритет.
Правителството прие позиция на България за участие в неформално заседание на Съвета на ЕС по образование, младеж, култура и спорт – част „Младеж“
Министерският съвет одобри позицията на Република България за участие в в неформално заседание на Съвета на ЕС по образование, младеж, култура и спорт – част „Младеж“, която ще се проведе на 18.09.2023 г. в гр. Сарагоса, Кралство Испания.
С решението си правителството даде мандат на извънредния и пълномощен посланик на Република България в Кралство Испания г-н Алексей Андреев да вземе участие в заседанието на Съвета и съобразно хода на дискусията да изрази позицията на страната.
Съветът във формат министри на младежта ще проведе дебат на тема „Как да ангажираме Европа с нейната младеж? Образование, права и благосъстояние на младите хора“.
Министерският съвет прие Доклад със сценарии и препоръки за декарбонизация на енергийния сектор и предлага на Народното събрание Пътна карта за климатична неутралност
Министерският съвет прие Доклад със сценарии и препоръки за декарбонизация на енергийния сектор, обсъден от Комисията за енергиен преход (КЕП) и Консултативния съвет по Европейската зелена сделка (КСЕЗС).
Сформирането на КЕП е мярка за осъществяване на Реформа 9 (C4.R9) от Националния план за възстановяване и устойчивост, която обхваща и създаването на Пътна карта за климатична неутралност на икономиката на България. Министерският съвет предлага на Народното събрание Пътна карта за климатична неутралност, базирана на доклада.
Като част от Пътната карта се разглеждат два сценария за декарбонизация на енергийния сектор, които да включват стъпки за постепенното спиране на изгарянето на въглища до 2030 г. и не по- късно от 2038 г. Основните изисквания към двата сценария на КЕП са да се предложат необходимите стъпки за постепенен преход към нисковъглеродна икономика. За всеки от двата сценария са разгледани варианти с и без нови газови мощности.
На проведеното на 04.09.2023 г. заседание на КЕП са обсъдени изготвените проекти на Доклад на КЕП към КСЕЗС, сценарии за декарбонизация на енергийния сектор и Пътна карта за климатична неутралност. Основните задачи на КЕП по Реформа 9 са изпълнени, като са обсъдени модели, анализи и проекти на решения, свързани с Европейската зелена сделка, целите за декарбонизация и климатичната неутралност, спазени са изискванията за прозрачност чрез широко обсъждане в разширения състав на КЕП. В нейният състав са привлечени висококвалифицирани експерти от различни институции, организации, бизнеса и академичната общност.
Проектите на Доклад със сценарии и на Пътна карта за климатична неутралност са разгледани и обсъдени на заседанието на КСЕЗС, като са допълнени с конкретни изводи и препоръки. Докладът със сценарии и препоръки за декарбонизация на енергийния сектор, Пътната карта за неутралност по отношение на климата и таблицата с изразените становища са публично достъпни на Портала за консултативните съвети в профила на КСЗЕС.
Докладът със сценарии и препоръки за декарбонизация на енергийния сектор и Пътната карта за климатична неутралност са от ключово значение по отношение на Териториалните планове за справедлив преход.
Одобрен е допълнителен трансфер от 7 830 000 лв. по бюджета на държавното общсствсно осигуряване
Правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 7 830 000 лв. по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. Средствата ще се използват за увеличаване на индивидуалните основни заплати на служителите в Националния осигурителен институт (НОИ) и за финансиране на свързаните с него допълнителни разходи за дължими осигурителни вноски за сметка на работодателя. Изпълнението на постановлението се възлага на управителя на НОИ, който в срок до 30 септември 2023 г. следва да определи ред за еднократно увеличение на основните заплати на служителите в института.
Приети са промени в Устройствения правилник на МИР
Министерският съвет прие постановление за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на иновациите и растежа.
Промените се налагат във връзка с установена необходимост от прецизиране функциите на отделни дирекции в съответствие с правомощията на министъра в качеството му на орган, провеждащ държавната политика в областта на иновациите, технологичното и икономическото развитие и растеж на страната. Измененията целят подобряване и оптимизиране на дейността и повишаване ефективността при изпълнението на политиките на Министерството на иновациите и растежа (МИР) и укрепването на административния му капацитет.
Промените предвиждат дейността в областта на човешките ресурси да премине към дирекция „Правна, човешки ресурси и обществени поръчки“. Три щатни бройки от числеността на персонала на Министерския съвет, обслужващи Министерството на иновациите и растежа по споделена услуга за човешките ресурси, преминават от администрацията на Министерския съвет към Министерството на иновациите и растежа. С промените заместник-министрите се увеличават от двама на трима, поради необходимост от подпомагане изпълнението на правомощията на министъра в областта на иновациите и растежа.
Одобрена е българската позиция за участие в предстоящото заседание на Съвет „Общи въпроси“
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвет „Общи въпроси“ (COB), което ще се проведе на 19 септември 2023 г. в Брюксел.
Съветът ще стартира подготовката на редовното заседание на Европейския съвет на 26 и 27 октомври 2023 г., като проведе дискусия по проекта на анотиран дневен ред.
Европейската комисия ще представи основните приоритети, залегнали в писмото за намерение относно работната програма на Комисията за 2024 г.
Министрите ще обменят мнения по хоризонталната част на четвъртия Годишен доклад на ЕК относно върховенството на правото в ЕС, публикуван на 5 юли 2023 г.
Съветът ще започне подготовката на прегледа на Годишния диалог по върховенството на правото.
Одобрена е позицията на страната ни за заседание на Съвета ЕКОФИН
Със свое решение правителството одобри позицията на страната ни за участие в неформална среща на министрите на финансите и икономиката и управителите на централните банки на държавите – членки на ЕС, която ще се проведе на 15 и 16 септември 2023 г. в Сантяго де Компостела, Испания
По време на първия ден ще се състои неформална среща ЕС – Латинска Америка и Карибите. Ще бъдат обсъдени последващите действия при изпълнението на Глобалната програма за инвестиции и актуалното състояние на Глобалната мрежа за финансова сигурност
По време на втория ден участниците ще обсъдят взаимодействието между фискалната и паричната политика в настоящия момент и как двете политики могат да се справят с нерешените приоритети, както и взаимодействието между европейската финансова интеграция, фискалната политика, обществените блага на ЕС и стратегията за икономическа сигурност на ЕС.
