Правителството предлага Койчо Русев да бъде удостоен с орден „Стара планина“ втора степен
Правителството предлага на президента Румен Радев да издаде указ за награждаване на Койчо Русев с орден „Стара планина“ втора степен, за неговия изключителен принос в областта на транспорта.
Койчо Русев е роден на 10 октомври 1946 г. в с. Зорница, Бургаска област. Завършва Машинно-електротехническия институт София и Висшия икономически институт „Карл Маркс“. Специализирал е в Академията за народно стопанство и във френския институт „Марком“.
Целият професионален път на Койчо Русев преминава в сферата на транспорта. Създател е на Националната транспортна камара и „Български транспортен холдинг“ АД. От 2007 г. е председател на Управителния съвет на Съюза на организациите в автомобилния транспорт. Член е на Българската стопанска камара, Националната транспортна камара и на Държавно- обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата към Министерския съвет, а също и на Съюза на независимите писатели в България.
Русев е носител на много награди и отличия, съавтор и автор на книги. Предоставя лична стипендия на най-добрия студент от Транспортния факултет на Технически университет – София и осигурява ежегодно награди за тримата първенци на випуска.
Защитените детски градини и училища вече са 266
През тази учебна година защитените образователни институции се увеличават до 266. Седемдесет и осем от тях са детски градини, 26 – части от детски градини и 162 са училища. За тяхното функциониране през следващата бюджетна година са необходими близо 9.8 млн. лв.
Министерският съвет прие днес Списъка със защитените образователни институции за учебната 2021/2022 година, в който се включват четири нови детски градини, четири части от детски градини, както и три нови училища. Документът се актуализира всяка година по предложение на кмета на общината след решение на общинския съвет.
Определянето на защитени детски и образователни институции цели да повиши обхвата на децата и учениците, както и да намали броя на преждевременно напусналите образователната система.
Според закона за защитена детска градина се определя тази, която, ако бъде закрита, най-малко 8 деца в задължителна предучилищна възраст ще пътуват не по-малко от 14 километра или 5 деца в същата възраст ще пътуват не по-малко от 20 километра до най- близката им детска градина или училище.
За защитено училище за учениците от I до VII клас се определя училище, което, ако бъде закрито или преобразувано, най-малко 10 ученици ще пътуват не по-малко от 20 километра до най-близкото училище.
За защитено училище за учениците от VIII до X клас се определя училище, което, ако бъде закрито или преобразувано, най-малко 15 ученици ще пътуват повече от 30 километра, за да влязат в клас.
Кабинетът определи 971 детски градини и училища за средищни
Общо 971 детски градини и училища ще се средищни през учебната 2021/2022 г. реши днес Министерският съвет. От тях детските градини са 192, 44 са части от детски градини, а училищата са 735. През настоящата учебна година средищните институции са с 14 повече.
За средищна детска градина се определя общинска детска градина или част от нея в друго населено място, в която се обучават най-малко 4 деца в задължителна предучилищна възраст от други населени места, в които няма детско заведение и която за тези деца е най-близо. Средищните училища могат да са държавни или общински. При тях важат почти същите условия, но минималният брой ученици трябва да е 10.
Чрез средищните детски градини и училища ще се повиши обхватът на децата и учениците и ще се намали делът на преждевременно напусналите образователната система. По данни на регионалните управления на образованието към началото на учебната 2021/2022 година в средищни образователни институции се обучават 17 822 деца и 176 083 ученици. Пътуващите деца в задължителна предучилищна възраст са 2676, а учениците до 16-годишна възраст са 37 309. За тях държавата осигурява средства за транспорт.
Одобрена е позицията на управителя за България в Съвета на управителите на Международната инвестиционна банка относно присъединяването на Република Сърбия към МИБ
Със свое решение Министерският съвет одобри позицията на управителя за Република България в Съвета на управителите на Международната инвестиционна банка (МИБ) относно въпроса за присъединяването на Република Сърбия към Банката, който ще бъде обсъден и гласуван на предстоящото четвърто заседание на Съвета на управителите на МИБ.
Международната инвестиционна банка е многостранна финансова институция за развитие, в която членуват България, Виетнам, Куба, Монголия, Унгария, Румъния, Русия, Словакия и Чехия. Дейността й е свързана с финансиране и съфинансиране на икономически обосновани инвестиционни проекти и програми на страните членки, които са с приоритетно значение за развитието и диверсификацията на икономиките им, както и други проекти, които отговарят на целите на банката.
Одобрени са два стратегически документа за управлението на средствата в Сребърния фонд
Със свое решение правителството прие дългосрочната инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т.нар. „Сребърен фонд“) и средносрочната стратегия за инвестиране на средствата му за периода 2022-2024 г.
Двата документа са одобрени от Управителния съвет на фонда и предвиждат запазване на прилагания досега консервативен подход за управление на активите, при спазване на принципите за надеждност, ликвидност и прозрачност. По този начин се гарантира минимизиране на негативните ефекти и проявите на волатилност на международните капиталови пазари. Това съответства на текущата пазарна среда и води до избягване на риска от намаляване средствата на Фонда, което е неприемливо от гледна точка на основната му функция.
Най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на Сребърния фонд е тяхното депозиране в отделна сметка в Българската народна банка или други инструменти по сметки в нея.
Приетите от Министерския съвет стратегически документа ще бъдат актуализирани ежегодно, в съответствие с икономическото развитие, пазарните показатели и промените в параметрите на държавната пенсионна система, направени вследствие на законови промени.
Утвърдени са актуализирани годишни разчети на сметката за средствата от ЕС на ДФЗ за 2021 г.
Министерският съвет утвърди актуализирани годишни разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие“ за 2021 г. По този начин ще се осигурят допълнителни средства и обезпечаване на плащанията по Програмата за развитие на селските райони, Програмата за морско дело и рибарство, директните плащания на площ и пазарните мерки.
Актуализира се тарифата на услугите, предоставяни от ветеринарните лекари по Програмата за профилактика по животните и зоонозите
Кабинетът прие промени в тарифата на услугите предоставяни от ветеринарните лекари при изпълнението на мерките в Програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите. По този начин ще бъдат актуализирани цените на предоставяните услуги по програмата, тъй като досега действащата тарифа е създадена 2016 г. и не е била индексирана в последните години.
Това ще допринесе за гарантиране на здравния статус на отглежданите селскостопански животни и продуктите, добити от тях. Осигурява се и спазване на изискванията на европейското законодателство в областта на здравеопазване на животните за изпълнение на програми за надзор и ранно откриване на определени заболявания. Обезпечаването на здравния статус на отглежданите селскостопански животни допринася за свободната търговия с живи животни и стоки от тях в рамките на Европейския съюз.
Общините ще получат допълнително 2 356 534 лева за безплатен транспорт на децата и учениците
Правителството отпусна допълнително по бюджетите на общините 2 356 534 лв. за 2021 г. за компенсиране на безплатния транспорт на деца и ученици. Средствата за превоз на децата и учениците са неотложен разход за образователната системата, за да се изпълни една от основните мерки за осигуряване на равен достъп до качествено образование на всички деца и ученици. Необходимите средства в размер на 2 356 534 лв. ще бъдат осигурени от бюджета на Министерството на образованието и науката за 2021 година.
Кабинетът отпусна близо 2,6 млн. лв. по програми за развитие на образованието
Близо 2,6 млн. лв. отпусна днес Министерският съвет за финансиране на дейности по четири национални програми за развитие на образованието. Средствата се предоставят като допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2021 г.
По-голямата част от финансирането – малко над 1,7 млн. лв., се отпускат по националната програма „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в системата на предучилищното и училищното образование”. Те ще се разпределят за два вида дейности. 1,2 млн. лв. са за внедряване на образователни електронни ресурси, софтуер за професионално обучение и електронен дневник. С тях ще се финансират 1436 общински училища, центрове за специална образователна подкрепа и за подкрепа за личностно развитие, които искат да използват електронен дневник през учебната 2021/2022 година. Електронните дневници ще бъдат достъпни през стандартните браузъри и през мобилни устройства, ще имат модул за родители.
Близо 86 хил. лв. се отпускат по тази програма й за 19 общински гимназии за закупуване на софтуер за професионално обучение.
Над 432 хил. лв. получават 1295 общински училища, центрове за подкрепа за личностно развитие и за специална образователна подкрепа, поискали средства за интернет свързаност. Средствата се отпускат според броя на учениците.
По национална програма „Заедно за всяко дете” се отпускат 23 хил. лв., с които ще се подпомагат екипите за обхват в 51 общински училища и 4 детски градини. Средствата са предназначени за финансиране на дейността на екипите за обхват, за разработване и прилагане на комплекс от мерки за всяко дете и ученик, което е отпаднало или застрашено от отпадане от образователната система.
Близо 710 хил. лв. се отпускат за осем общински училища за техните екипи, изготвили 27 учебни помагала по общообразователни предмети на чужд език.
118 хил. лв. по програмата „Обучение за ИТ умения и кариера“ ще бъдат разпределени между три общински училища, в които обучение ще преминат 119 ученика. 15 учители ще надградят уменията си за разработване на дигитално съдържание и за работа в дигитална среда. Допустими партньори са висши училища и браншови или професионални организации на фирми от ИТ сектора.
Над 2 млн. лева за подкрепа на иновации и модернизация на училища
Министерският съвет одобри допълнително 2 088 222 лева за подкрепа на иновациите в образованието и за модернизация на материалната база на училища.
1 682 170 лева се отпускат по Национална програма “Иновации в действие” за популяризиране и мултиплициране на добри иновации между образователните институции. Всяко иновативно училище сключва по два договора с други училища за взаимна мобилност. Общо 261 общински и 6 частни училища ще получат по 3710 лева за изпълнение на съвместни дейности. Други 263 общински и 3 частни училища, които не са иновативни, имат сключен по един договор. Техните пакети са на стойност 2600 лева. Съвместната работа между училищата спомага за обмен на добри практики и идеи за провокиране на иновациите в образователния процес.
Кабинетът одобри 406 052 лева по националната програма „Професионално образование и обучение“. Средствата се предоставят за 14 общински професионални гимназии и средни училища за окончателни плащания по проекти за ремонт. С модернизирането на сградите учениците ще имат възможност да работят с най-новото техническо оборудване и да придобият професионални компетентности в реални трудови условия.
160 училища с допълнителни средства за обучение на ученици в защитени специалности
160 общински училища ще получат допълнителни 718 449 лева за обучение на ученици в защитени специалности или в такива, в които се очаква недостиг на кадри на пазара на труда. Това решение одобри днес Министерският съвет.
Средствата се отпускат за общо 3749 осмокласници, които учат в 187 паралелки. Парите са изчислени за периода от началото на учебната година до края на 2021 г.
Допълнителното финансиране се разпределя по бюджетите на общините за настоящата календарна година. Със средствата ще се осигури необходимият финансов ресурс за подготовка на специалисти, необходими за местната, регионалната и националната икономика в дългосрочен план.
Над 6 млн. лева за ремонт и изграждане на детски градини и учебни корпуси
Министерският съвет одобри 6 058 630 лева за пристрояване, реконструкция и изграждане на нови сгради на детски градини и учебни корпуси в училища. Средствата ще бъдат разпределени за 31 училища и детски градини.
Общо 21 общини ще получат 6 051 121 лева за финансиране на дейности в общински училища и детски градини. Останалите 7509 лева са за подобряване материалната среда на Неврокопската професионална гимназия „Димитър Талев“ в община Гоце Делчев.
С одобрените днес средства ще се обезпечат дейности по Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020 – 2022 г. Чрез нея се подобрява материалната база в образователните институции и се гарантират здравословни и качествени условия на обучение. Успоредно е това се работи за намаляването на недостига на свободни места в яслите и детските градини и успешното включване на четиригодишните в системата на предучилищното образование. Изграждането на нови учебни сгради и корпуси ще съдейства и за организирането на едносменен режим на обучение в училище.
Министерски съвет одобри допълнителни разходи за Политика в областта на изпълнение на наказанията
Министерският съвет одобри днес вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на правосъдието за 2021 г.
След извършен в Министерството на правосъдието анализ на изпълнението на бюджета се установи, че се очаква недостиг на разходи за персонал на утвърдените разходи по бюджетна програма „Затвори – изолация на правонарушителите“ и бюджетна програма „Следствени арести и пробация“, по „Политиката в областта на изпълнението на наказанията“.
В тази връзка е необходимо да бъдат осигурени допълнително разходи над предвидените за 2021 г. в размер общо на 3 756 000 лв. Тези разходи ще бъдат осигурени за сметка на намаление на планираните разходи за персонал по бюджетните програми „Правна рамка за функционирането на съдебната власт“, „Регистри“ и „Охрана на съдебната власт“ в рамките на „Политиката в областта на правосъдието“ и на планираните разходи за персонал по бюджетна програма „Администрация“.
Правителството се разпореди с имоти
Министерският съвет прие решение за безвъзмездно предоставяне за управление на археологическа недвижима културна ценност – публична държавна собственост, на община Мездра за срок от 10 години. Предмет на решението е единична археологическа недвижима културна ценност с категория „национално значение“ – „Антична и средновековна крепост Калето“, находища се в област Враца, община Мездра заедно с териториалния обхват на недвижимата културна ценност, представляващ поземлен имот с площ 2 560 кв. м. Дейностите, свързани с опазване на културната ценност и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство от Регионалния исторически музей – Враца.
Министерският съвет прие също Решение за даване на съгласие за продажба на обособена част – недвижими имоти, собственост на МБАЛ „РАХИЛА АНГЕЛОВА“ АД, гр. Перник. Лечебното заведение е търговско дружество със смесено държавно и общинско участие в капитала, като правата на държавата се упражняват от министъра на здравеопазването. Обособената част от лечебното заведение включва сграда, находяща се в гр. Перник, кв. „Драгановец“, със застроена площ от 294 кв. м, с предназначение – хангар, депо, гараж, и сграда в гр. Перник, кв. ’’Драгановец“, със застроена площ от 62 кв. м, с предназначение – административна, делова сграда. Имотите не се ползват за дейността на дружеството и са с отпаднала необходимост за лечебното заведение. Същевременно генерират разходи, поради което ръководството на лечебното заведение е заявило желание за освобождаване от недвижимите имоти чрез продажба. Паричният ресурс, получен от продажбата на имотите, ще остане в лечебното заведение и ще се използва в съответствие със ЗЛЗ и ЗПСК.
С друго решение на Министерския съвет се отчуждават имоти – частна собственост, за реализация на Подобект 26 „Пътен прелез на км 220+220“ в землището на с. Церковски, община Карнобат. Той включва изграждане на пътен надлез на км 222+187 от Позиция 2 „Премахване на прелезите и изграждане на надлези/подлези за жп участък Пловдив – Бургас“ от Проект „Рехабилитация на железопътен участък Пловдив – Бургас“, Фаза 2“. Средствата за обезщетяване на собствениците, респективно правоимащите лица, на засегнатите имоти, са за сметка на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Одобрена е позицията на България за Съвета на ЕС по заетост и социална политика
Правителството одобри позицията на България за заседанието на Съвета на Европейския съюз по заетост и социална политика, което ще се състои на 6 декември 2021 г. в Брюксел. В рамките на заседанието са планирани два ориентационни дебата – „Европейски семестър 2022 г.” и „Към Европа на равенството“.
В дневния ред е включено договаряне на общ подход между държавите членки по Предложението за Директива относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз и по Предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за укрепване на прилагането на принципа за равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за контрол на прилагането.
По време на форума България ще подкрепи Заключения на Съвета относно устойчивата работа през целия живот и по темата за въздействието на изкуствения интелект върху равенството между половете на пазара на труда.
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в редовно заседание на енергийните министри на ЕС
Министерският съвет одобри позицията на Република България за участие в редовно заседание на Съвета на Европейския съюз „Транспорт, телекомуникации и енергетика”, част „Енергетика”, което ще се проведе на 2 декември 2021 г., в Брюксел, Кралство Белгия.
По време на заседанието се очаква да бъде представен доклад за напредъка на дискусиите по всички законодателни предложения от пакета на ЕК „Подготвени за целта 55”, както и да се проведе политически дебат по предложенията за Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (преработена) и изменението на Директива (ЕС) 2018/2001 относно насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, с оглед реализиране на амбицията на новата цел за климата до 2030 г.
В рамките на заседанието се планира обмяна на мнения по публикуваните два доклада на Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори (ACER), в т.ч. Годишен доклад за 2020 г. за мониторинг на пазарите на електроенергия и природен газ и Предварителна оценка за функционирането на енергийния пазар на едро на ЕС, в контекста на настоящата нестабилност и завишени цени на пазарите на енергийните носители. Председателството се очаква да представи информация по развитието на дискусиите по предложението за изменение на Регламента за трансевропейската енергийна инфраструктура. ЕК ще информира за последните развития в областта на външните енергийни отношения на ЕС, както и за Доклада за състоянието на Енергийния съюз.
С позицията българската страна приема анализите в представения доклад за напредъка по законодателните предложения от пакета на ЕК „Подготвени за целта 55” и по-конкретно относно предложенията за изменение на Директивата относно насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници и за преработване на Директивата относно енергийната ефективност. За нас е важно преходът към нисковъглеродна, ресурсно-ефективна и устойчива икономика, в съчетание с нови възможности за икономически растеж, заетост и инвестиции, да бъде осъществен поетапно и по разходоефективен начин, при осигуряване на социална защита на уязвимите потребители и използването на всички енергийни технологии с доказан принос за постигане на климатичните цели на ЕС.
Приветстваме публикуваната от АСЕР предварителна оценка относно високите енергийни цени в ЕС, както и навременното представяне на Годишния доклад с резултатите от мониторинга на вътрешните пазари на електроенергия и природен газ за 2020 г.
Значителната динамика на цените на енергията и енергоносителите с тенденция за трайно завишаване в Европа в последните месеци представлява сериозно предизвикателство, като оказва все по-видим отрицателен социален и икономически ефект върху бизнеса, в частност индустрията и домакинствата в ЕС.
Осигурява се кадрови ресурс за опазването и поддръжката на мощности за военновременна дейност в активите на МТИТС
Правителството допълни свое Постановление № 66/1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации. С направените промени отпада ограничението за броя назначени лица за изпълнение на дейностите по приемане, опазване и съхраняване на мощности за военновременна дейност, предоставени на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
С Решение № 590 на Министерския съвет от 2021 г., военновременните мощности са обявени за движими вещи – частна държавна собственост и заедно с имотите – публична държавна собственост, са предоставени за управление на МТИТС. За изпълнение на процеса по приемане, оценка и управление на активите ще е необходимо назначаването на материално отговорни лица и технически служители към МТИТС за срок до приключване на посочените дейности.
По този начин се осигурява опазването и поддръжката на имуществото до предоставянето му на организации и структури, за които то представлява интерес.
Правителството одобри проект на Споразумение за обмен на информация между институциите при изпълнение на мисии по море
Министерският съвет одобри проект на Споразумение за сътрудничество за общата среда за обмен на информация (Споразумение CISE), като основа за водене на преговори.
Европейската комисия разработи инициатива CISE, за да подобри оперативната съвместимост между системите за наблюдение на държавите членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. Така всички заинтересовани институции от различните сектори ще имат достъп до необходимата им информация, когато изпълняват мисии по море.
Споразумението CISE има за цел да постигне ефективно разбиране на всички дейности, извършвани в морето, които биха могли да окажат въздействие върху сигурността, безопасността, икономиката или околната среда на Европейския съюз и неговите държави членки.
Седем различни функции, наричани още потребителски сектори са определени като имащи отношение към CISE: морска безопасност (включително търсене и спасяване), морска сигурност и предотвратяване на замърсяване, причинено от кораби; контрол на рибарството; готовност и реакция при замърсяване на морската среда; митнически контрол; граничен контрол; общо правоприлагане; отбрана.
Одобрен е доклад с резултатите от редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси
Министерският съвет одобри доклад с резултатите от редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), проведено на 9 ноември 2021 година.
В рамките на срещата Европейската комисия (ЕК) представи законодателния пакет относно прилагането на реформите „Базел III“ в регулаторната рамка на ЕС.
Комисията представи и актуалното състояние на изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост, на операциите за набиране на средства за инструмента „Следващо поколение ЕС“, както и плановете си за погасяване на заемите.
По време на срещата ЕК представи две съобщения. Едното е с акцент върху икономиката на ЕС след COVID-19 и последиците за икономическото управление. А другото е на тема: „Справяне с нарастващите цени на енергийните продукти: инструментариум за действие и подкрепа“.
Министрите одобриха заключения на Съвета относно бъдещето на Европейския семестър в контекста на Механизма за възстановяване и устойчивост, както и заключенията за 2021 г. за статистиката на ЕС.
Европейската сметна палата представи годишния си доклад за изпълнението на бюджета на Европейския съюз за финансовата 2020 г.
Одобрен е докладът с резултатите от заседанието на Съвет ЕКОФИН във формат „Бюджет“
Правителството одобри доклада с резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) във формат „Бюджет“, което се проведе на 12 ноември 2021 г. в Брюксел, Белгия.
По време на срещата, в която от българска страна участва заместник-министърът на финансите Ивайло Христов, държавите членки дадоха мандат на Словенското председателство на Съвета за преговори с Европейския парламент по проекта за бюджет на Европейския съюз за 2022 г. Преговорите се проведоха в рамките на заседанието на Помирителния комитет, което се състоя в същия ден. След дълги дебати двете институции не успяха да постигнат съгласие по общия бюджет на ЕС за 2022 година.
Затова преговорите продължиха на 15 ноември, когато Европейската комисия представи трето компромисно предложение за постигане на споразумение за общ бюджет, което беше постигнато между двата бюджетни органа минути преди да изтече срокът на помирителния период.
Съветът ЕКОФИН формално одобри общия бюджет за 2022 г. на 23 ноември, а Европейският парламент го гласува на пленарната си сесия на 24 ноември 2021 година.
Одобрени са резултатите от българското участие в неформална видеоконференция на министрите на туризма на ЕС
Министерският съвет одобри резултатите от участие в неформална видеоконференция на министрите на туризма на ЕС, проведена в периода 16-17 ноември 2021 г. в рамките на Словенското председателство на Съвета на ЕС.
Основната тема на дискусия касаеше преглед на работната версия на документа „Път на прехода в туризма“ към по-устойчива, безопасна и зелена екосистема на туризма.
Във видеоконференцията участие взеха и г-н Тиери Бретон, комисар на ЕС за вътрешен пазар, както и генералният секретар на Световната организация по туризъм на ООН г-н Зураб Пололикашвили.
Господин Бретон изтъкна факта, че възстановяването на туризма като индустрия е в пряка корелация с процеса на превенция и предпазване от заразата от Covid-19.
Генералният секретар на СОТ г-н Пололикашвили изтъкна важността на функционирането на туризма в нова, подобрена екосистема. Той посочи, че е от съществено значение да се актуализират стратегическите документи в сектора, за да бъде успешно осъществен преходът на индустрията.
Министрите разгледаха важни аспекти в туризма като предоставяне на възможности за безопасно пътуване, интеграция на кадрите в отрасъла и тяхното обучение в посока придобиване на дигитални умения. Те препоръчаха да се предприемат по-решителни мерки в сферата на зеления преход на туристическата индустрия. Подкрепата на малките и средните предприятия в сектора също беше тема на дискусия по време на видеоконференцията.
България изрази позиция, че секторът на туризма е в процес на много сериозна трансформация, породена от навлизането на дигиталните технологии, изкуствения интелект, както и други процеси, които са актуални в условията на пандемията от Covid 19. Разработеният документ „Път на прехода в туризма“ отразява правилната посока за разработването на дългосрочна Европейска туристическа програма с хоризонт 2030 – 2050 г., която е в унисон е амбициите за зелен и дигитален преход.
Участващите в събитието министри и служители на ресорните туристически администрации на държавите-членки не изразиха дефинитивно становище по отношение на проектната версия на документа „Път на прехода в туризма“.
Установено е неизпълнение на условията за влизане в сила на концесионния договор
за находище „Крушата-1”
Условията за влизане в сила на концесионния договор за находище „Крушата-1” не са изпълнени и договорът не поражда правно действие. Това констатира със свое решение Министерският съвет.
Находище „Крушата-1” е разположено в землището на с. Мусомища, община Гоце Делчев. Концесионният договор за добив на пясък от него за срок от 35 години е сключен с „РИД“ ЕООД на 15 ноември 2012 г. В решението на МС тогава са определени следните условия за влизане в сила на договора: наличие на влязло в сила решение по ОВОС и оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване в защитените зони, както и предоставяне на банкова гаранция. Към момента тези условия не са изпълнени.
Министерски съвет одобри допълнителни трансфери за покриване на неизпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт
Министерският съвет одобри днес допълнителни трансфери в размер до 11 500 000 лева по бюджета на съдебната власт за 2021 г. за покриване на неизпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт за 2021г. Съгласно Закона за съдебната власт неизпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт за съответната година е за сметка на неизползвани наличности от предходната година и допълнителна субсидия от централния бюджет.
Приет е Годишният доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия
Със свое Решение Министерският съвет прие за сведение Годишния доклад за 2020 г. за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия 2020.
Документът представя състоянието и тенденциите в динамиката на основните показатели, характеризиращи общественото здраве. Продължава тенденцията за намаление на детската смъртност, като през 2020 г. се отбелязва най-ниското ниво в история на демографската статистика в България – 5.1 на 1 000 живородени деца (при 5.6 през 2019 г.). Благоприятни тенденции се установяват и по отношение показателите за неонатална и постнеонатална детска смъртност, които също намаляват. През 2020 г. се отчита намаление в заболеваемостта от злокачествени новообразувания (399.3 на 100 хил., спрямо 434.9 на 100 хил. за 2019 г.). Най-висока е заболеваемостта от рак на храносмилателните органи (94.6 на 100 хил.), рак на млечната жлеза при жените (84.6 на 100 хил.) и рак на мъжките полови органи (76 на 100 хил.). България все още е с много по-ниски стойности по този показател в сравнение със страните от ЕС, където заболяемостта от злокачествени новообразувания е средно 572.9 на 100 хил.
Продължават негативните промени във възрастовата структура на населението и демографското остаряване – проблем, характерен и за другите държави членки на ЕС. Запазва се тенденцията за намаляване на раждаемостта – коефициентът на общата раждаемост е 8.5 на 1000, при 8.8 за 2019 г., като показателят се доближава до нивото в повечето европейски страни (9.1 на 1000). България продължава да е с висок коефициентът на общата смъртност, който през 2020 г. е 18 на 1 000 души, при среден показател за ЕС 11.6 на 1000. Към съществуващите основни причини за високата смъртност, през 2020 г. се отчита и смъртността по причина COVID-19.
В доклада са представени и дейностите по опазване на общественото здраве, държавния здравен контрол и изпълнението на имунизационния календар. Разгледани са рисковите фактори тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност, обвързани със заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни болести. Представени са данни за финансирането на здравните дейности, човешките ресурси в системата, дейността на лечебните заведения, фармацевтичния сектор и лекарствената политика.
В доклада е представен и отчет за изпълнението на Национална здравна стратегия 2020.
Одобрени са допълнителни разходи и трансфери по бюджета на Министерството на здравеопазването
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи и трансфери по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2021 г. в размер на 61 011 200 лв.
Приемането на проекта на Постановление се налага поради предстоящото удължаване на срока на извънредната епидемична обстановка до 31.03.2022 г. и необходимостта да се осигури устойчивост на мярката за предоставяне на допълнителни възнаграждения на медицинския и немедицинския персонал, пряко зает с изпълнение на дейностите, свързани с мерките за превенция и борба с COVID-19.
Осигуряването на ежемесечно допълнително възнаграждение за медиците на първа линия в размер на 1 000 лв. нетно е ефективна и устойчива мярка за справяне със ситуацията с разпространението на COVID-19 и съществен фактор за мотивация на медицинските кадри.
Прието е решение относно Проект „3PL31002-Ремонт на резервоари за съхранение на горива“ във военно формирование 42700 – Сливен
На основание чл. 81, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда и чл. 6, т. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по обосновано предложение на министъра на околната среда и водите и министъра на отбраната, Министерският съвет прие решение да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение на Проект „3PL31002-Ремонт на резервоари за съхранение на горива“ във военно формирование 42700 – Сливен, с цел изграждане на съоръжения за подобряване на работните процедури при транспортиране, приемане и съхраняване на авиационно гориво JET Al на територията на страната и придобиване на способности за страната и Алианса – за целите на националната отбрана и тази на НАТО.
Изпълнението на решението на Министерския съвет ще допринесе за успешна реализация на проекта, свързан с осигуряване на осигуряване на надеждно съхранение и обработване на товари с жп и автомобилен транспорт, надеждна защита от външни фактори, постоянен контрол на качественото и количественото състояние на съхраняваните горива, висока екологична защита на прилежащите райони, надеждна защита на населението и околната среда, минимален риск от аварии, възможност за дългосрочно съхранение на гориво.
Одобрена е българската позиция за Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика
Правителството одобри позицията на България за заседанието на Съвета на Европейския съюз (ЕС) по транспорт, телекомуникации и енергетика (формат „Телекомуникации“), на 3 декември 2021 г., в гр. Брюксел, Кралство Белгия.
На заседанието ще бъде разгледан общият подход по предложението за Директива относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, както и докладите за напредъка по предложенията за Регламент за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Акт за изкуствения интелект), Регламент относно рамката за европейска цифрова идентичност и Решение относно пътя към цифровото десетилетие.
Предвижда се министрите да обсъдят цифровите права и принципи, като основа за общото отстояване на цифровата идентичност на ЕС на световно ниво и за популяризирането на достиженията на демократичните права, принципи и ценности на ЕС в световен мащаб.
Одобрена е позицията на страната ни за заседание на Съвета ЕКОФИН
Правителството одобри позицията на страната ни за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което ще се проведе на 7 декември 2021 г. в Брюксел.
По време на заседанието ще бъде обсъдено предложението за директива на Съвета по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност. Министрите ще обменят мнения по законодателния пакет за изграждане на Съюза на капиталовите пазари, публикуван наскоро. От своя страна, Европейската комисия ще представи есенния пакет документи, с които започва Европейският семестър за 2022 г.
Участниците в срещата ще бъдат информирани за напредъка по законодателните предложения по пакета „Готови за цел 55“ (Механизъм за въглеродна корекция по границите, изменение на Директива 2003/96/ЕО относно преструктурирането на правната рамка на Съюза за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, регламент за създаване на Социален фонд за климата), укрепването на банковия съюз, законодателния пакет за мерките срещу изпиране на пари и годишния доклад на Европейския фискален съвет.
Кабинетът определи условията, реда и размера за предоставяне на средствата за подпомагане на автобусните превозвачи
Кабинетът с постановление определи условията, реда и размера за предоставяне от държавата на безвъзмездни средства на засегнатите от пандемията от COVID-19 лицензирани автобусни превозвачи. С друго постановление на правителството са одобрени и допълнителни разходи в размер до 40 млн. лв. по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2021 г., съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. Осигурените средства са за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи за 2021 г. по централния бюджет в частта за допълващи и компенсиращи мерки във връзка с COVID-19.
Подпомагането на лицензираните автобусни превозвачи с финансова подкрепа за покриване на разходи, извършени след 1 февруари 2020 г., се налага предвид продължаващата пандемия от COVID-19 и произтичащите от нея негативни последици за икономиката. С мярката се цели компенсиране на отрицателното въздействие върху стопанската дейност от регистрирания спад в приходите на автобусните превозвачи.
Предвижда се образецът на заявление за кандидатстване за получаване на безвъзмездни средства, както и редът за подаване, разглеждане и преценка за допустимост на заявленията да бъдат одобрени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Право да кандидатстват за получаване на безвъзмездни средства имат микро-, малки, средни и големи предприятия, които са лицензирани превозвачи за извършване на превоз на пътници и развиват своята основна икономическа дейност в един от секторите: Пътнически градски и крайградски транспорт и Друг пътнически сухопътен транспорт, некласифициран другаде.
Съгласно Постановлението за условията, реда и размера за предоставяне от държавата на безвъзмездни средства на автобусните превозвачи, които притежават лиценз за превоз на пътници, изискванията към лицата, които ще кандидатстват за осигурените в бюджета безвъзмездни средства, са следните:
- да са регистрирани преди 1 януари 2020 г. и да са извършвали стопанска дейност през 2019 г, 2020 г. и 2021 г., включително към датата на подаване на заявлението за кандидатстване;
- да са регистрирали спад поне 20% в приходите за всеки един от избрани от превозвача три месеца от календарните месеци в периода от 1 януари 2021 г. до края на месеца, предхождащ месеца на кандидатстване, спрямо оборота за същите месеци от 2019 г.;
- да са регистрирали спад в приходите през 2020 г. спрямо 2019 г.
Правителството одобри българската позиция за сезиране на Съда на ЕС за отмяна на разпоредбата за задължителното връщане на превозното средство от Пакета за Мобилност I
Правителството одобри българската позиция за сезиране на Съда на ЕС за отмяна на разпоредбата за задължителното връщане на превозното средство, предвидена в Пакета за Мобилност I.
На 23 октомври 2020 г. България е подала три жалби пред Съда на Европейския съюз за завеждане на дела по всеки един от законодателните актове от Пакета за мобилност I. Заведени са дела С- 543/20, С-544/20 и С-545/20 относно отмяната, частично или в цялост, на трите законодателни акта от Пакета Мобилност I.
Една от жалбите (дело С-545/20) е свързана с отмяна на разпоредбата за връщането на превозното средство, както и на разпоредбата относно периода на почивка между каботажните превози.
Българската страна положи максимални усилия да убеди ЕК да представи законодателно предложение, което да предвижда пълно заличаване на текста за връщане на превозното средство. Въпреки предприетите действия, подобно законодателно предложение не е представено към настоящия момент.
Регламент 2020/1055 предвижда разпоредбата относно задължителното връщане на превозното средство (чл. 1(3) да се прилага от 21 февруари 2022 г.
С настоящия проект на позиция България отправя молба до Съда на Европейския съюз да спре изпълнението на чл. 1(3) от Регламент 2020/1055, до произнасяне на Съда на Европейския съюз с окончателен акт по дело С-545/20, Република България срещу Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.
В проекта на позиция са посочени няколко довода, които доказват основателността на жалбата:
На първо място – евентуалното въвеждане в действие на мярката от февруари 2022 г. ще причини, значителни и непоправими последици за околната среда, като тяхното настъпване е с голяма степен на вероятност. Новоприетата разпоредба ще създаде условия за извършване на допълнителни транспортни курсове, което ще окаже значително отрицателно въздействие, особено върху околната среда.
България е отбелязвала многократно, че задължителното връщане на превозното средство в държавата по установяване ще доведе до неефикасно използване на транспортните съоръжения в Европа, което видно е против всички усилия да се осигури устойчиво развитие на сектора.
След подаване на жалбите и внасяне на писмените защити, през февруари 2021 г. Европейската комисия публикува резултатите от възложеното от нея проучване с цел анализ на въздействието от задължителното връщане на превозното средство, което потвърди опасенията на България.
Изводи на ЕК, както и други проучвания, като например това на KPMG от 2019 г. и адаптацията му от 2020 г., дават основание на България да поиска спиране на изпълнението на мярката за задължителното връщане на превозното средство.
Второ – приемането на временната мярка би гарантирало интересите на транспортните дружества. Транспортните фирми няма да бъдат принудени да понесат огромни финансови разходи и по-специално тези, които са установени в периферни държави членки като България. Много транспортни оператори ще бъдат принудени да прекратят дейност или да се преместят, което ще окаже огромно влияние върху икономиката и жизнения стандарт в тези държави членки, включително и повишаване на безработицата. Ще бъдат избегнати потенциални промени в наличния транспортен капацитет, които могат да доведат до повишаване на цените за някои видове транспортни операции.
В изпълнение на ангажиментите, поети от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Христо Алексиев към българския автомобилен бранш, извършващ международен превоз на товари, правителството ще предприеме всички необходими действия за внасяне на писмена искова молба за процесуални действия по осигуряване защитата на правата и интересите на Република България пред Съда на Европейския съюз във връзка със сезирането му на основание чл.278 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно спиране на изпълнението на разпоредбата за задължителното връщане на превозното средство, предвидена в Регламент 2020/1055 (Пакет Мобилност I).
Одобрен е законопроект за покритите облигации
Със свое решение правителството одобри проект на Закон за покритите облигации. Със законопроекта се цели създаването на национална правна рамка за покритите облигации, която е адекватна на развитието на съвременните пазари, както и въвеждането в българското законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2019/2162 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях и за изменението на директиви 2009/65/ЕО и 2014/59/ЕС.
Предвижда се отмяна на Закона за ипотечните облигации, като се запазват някои от основните положения в него и се въвеждат редица нови норми и положения разширява се кръгът на категориите активи, които могат да служат като обезпечение и се въвеждат подробни изисквания относно пула от обезпечения и включените в него активи. Запазва се и се доразвива изискването за отделяне на активите от покритието от останалото имущество на банката-емитент. Предвижда се възможност за участие на българските банки във вътрешногрупови структури за издаване на покрити облигации, както и възможност за включване в пула на покритието на договори за деривати единствено с цел хеджиране на валутния и лихвен риск. Въвеждат се правила за осъществяване на специализиран публичен надзор на покритите облигации и се урежда възможността за назначаване на наблюдател на покритието и изискване назначаване на извънреден управител при несъстоятелност на банката-емитент и др. За компетентен орган за надзор на покритите облигации се определя Българската народна банка.
Одобрен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти
Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, с който се цели въвеждане в националното законодателство на Директива (ЕС) 2019/2034 относно пруденциалния надзор върху инвестиционните посредници и Директива (ЕС) 2019/878 за изменение на Директива 2013/36/ЕС по отношение на освободените субекти, финансовите холдинги, финансовите холдинги със смесена дейност, възнагражденията, надзорните мерки и правомощия, както и мерки за прилагането на Регламент (ЕС) 2019/2033 относно пруденциалните изисквания за инвестиционните посредници. Със законопроекта се въвежда и Директива (ЕС) 2019/2177 за изменение на Директива 2009/138/ЕО, Директива 2014/65/ЕС и Директива (ЕС) 2015/849.
Целта на пакета от Директива (ЕС) 2019/2034 и Регламент (ЕС) 2019/2033 е създаването на пропорционален и хармонизиран пруденциален регулаторен режим за инвестиционните посредници от ЕС, които не са със системно значение. Този режим е по-опростен, пропорционален и отчита специфичните рискове, които поражда дейността на инвестиционния посредник, като се определят и правомощията на Комисията за финансов надзор (КФН). Със законопроекта се въвежда и задължение за т.нар. системни инвестиционни посредници да подадат заявление до Българската народна банка за издаване на лиценз за кредитна институция по Закона за кредитните институции при преминаване на обща стойност на активите над 30 млрд. евро. Също така е предвиден и ред за повторно издаване на лиценз за инвестиционен посредник от КФН в случаите, когато тези дружества вече не отговарят на изискванията за кредитна институция.
Основното изменение, произтичащо от Директива (ЕС) 2019/878, е въвеждането на специфична процедура за одобрение и преки надзорни правомощия на компетентните органи по отношение на определени финансови холдинги и финансови холдинги със смесена дейност, за да се гарантира, че могат да носят пряка отговорност за осигуряване на спазването на пруденциалните изисквания на консолидирана основа, без да бъдат подлагани на допълнителни пруденциални изисквания на индивидуална основа.
В съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2019/2177 функциите по лицензиране на доставчиците на услуги за докладване на данни и надзора върху тях, както и правомощията по събирането на данни се прехвърлят от националните компетентни органи към Европейския орган за ценни книжа и пазари. Същевременно, националните компетентни органи ще запазят надзора върху одобрени механизми за докладване и одобрени механизми за публикуване, които биха могли да се възползват от дерогацията, предвидена в Регламент (ЕС) № 600/2014, поради тяхното ограничено значение за вътрешния пазар на ЕС.
Предложените промени целят подобряване на регулаторния режим за инвестиционните посредници и пълно съобразяване на законодателството с правото на Европейския съюз.
Одобрен е проектозакон за промени в Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците
Министерският съвет прие Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИПП) (загл. Доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.
С предложеното изменение се възстановява разпоредбата на чл. 26 от ЗМДВИППП – преди промяната от последното допълнение в ДВ, бр. 77 от 2021 г. По този начин ще се възстанови нормативната база, въз основа на която е нотифицирана схема SA.58050, а именно: Държавната помощ за туроператори, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм“ (SA.58050 (2020/N), одобрена от Комисията с Решение С(2020) 5207 от 24.07.2020г.
Съществуващата разпоредба на чл. 26 от ЗМДВИППП (ДВ, бр. 77 от 2021 г.) ограничава конкуренцията на вътрешния пазар на Европейския съюз и на регионалния пазар, където сме заинтересовани да имаме силно конкурентно присъствие в условията на следпандемична обстановка. Освен това, реалната конкуренция насърчава доставчиците на туристически услуги, в лицето на туроператорите и въздушните превозвачи с валиден оперативен лиценз, да подобряват качеството на услугите, които предлагат, за да привлекат повече туристи и да увеличат своя пазарен дял.
Изменението на чл. 26 от ЗМДВИППП ще осигури недискриминация съгласно Директива 2006/123/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар спрямо въздушните превозвачи с валиден оперативен лиценз в качеството им на доставчици на свързани пътнически услуги за туристическите пакети и ще обезпечи пропорционалност на мярката за държавна подкрепа в духа на принципите на Договора за функциониране на Европейския съюз.
Също така предложеното изменение в § 2 от проекта на закон, свързано с възможността за прилагане на ваксини срещу COVID – 19, е съобразено с политиката за насърчаване на ваксинирането и представлява ефективна мярка в тази посока. Предвид наличието на достатъчно количества ваксини в страната и възможността за поставяне на трета/втора или бустерна доза на лица, които не са приключили своята пълна ваксинация, както и възможността всички лица от посочените групи да получат ваксина срещу COVID – 19 през 2022 г. не следва да бъде преустановена поради изтичане на календарната 2021 г. С приемане на предложението ще се гарантира и по-нататъшната защита на очертания, контингент лица в борбата срещу COVID -19.
Одобрен е проект на Закон за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията, приета от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за ЕС, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите членки на ЕС
Министерският съвет прие решение, с което одобрява проект на Закон за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията, приета от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите членки на Европейския съюз, и на Протокола, съставен от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз към Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите членки на Европейския съюз.
Със законопроекта се допълва уредбата за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и се изпълнява поетият ангажимент от Република България като държава членка на Европейския съюз, участваща в засиленото сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура, в съответствие с чл. 105, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1939 да се осигури възможност Европейската прокуратура да действа като съдебен орган по отношение на съответните правни актове на Съюза и тяхното прилагане между Европейската прокуратура и държавите членки, неучастващи в установеното засилено сътрудничество за нейното създаване.
Министерският съвет прие също така решение, с което одобрява проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея.
Със законопроекта се допълва уредбата за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси и се изпълнява поетия ангажимент от Република България като държава членка на Европейския съюз, участваща в засиленото сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура, да се даде възможност Европейската прокуратура, при упражняването на своите правомощия съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета, да се счита за съдебен орган за целите на отправянето на искания за взаимопомощ съгласно Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 1959 г. и допълнителните протоколи към нея, както и за целите на предоставяне, по искане на друга договаряща страна в съответствие е Конвенцията от 1959 г. и протоколите към нея, на информация или доказателства, които Европейската прокуратура вече е придобила или може да придобие след започването на разследване в област от нейната компетентност.
Одобрен е законопроект за промени в Закона за движението по пътищата
Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за движението по пътищата (ЗДвП). Той регламентира изискванията за вида на пожарогасителите и количеството на гасителното вещество, с което следва да бъдат заредени, в зависимост от категорията на превозното средство, както и изискването за извършване на обслужване на уреда.
Експертна оценка и анализ на пожарите в пътните превозни средства извеждат няколко основни проблема: този тип инциденти се характеризират с бързо разпространение, ако те се случат извън населеното място се увеличава времето за реакция на службите за пожарна безопасност и защита на населението. На годишна база възникват средно около 2 100 пожара в ППС, при които се унищожават около 1100 леки автомобила, 160 товарни МПС и близо 60 автобуса на годишна база тези пожари заемат приблизително около 25 % от регистрираните такива инциденти със загуби и около 6 % от всички пожари.
Целта на предложеното допълнение към ЗДвП е намаляване на щетите от тези произшествия на базата на правилно подбрани и технически изправни пожарогасители. Регламентира се движещите се пътни превозни средства от категории Ml, M2, M3, N1, N2. N3, 02, 03, 04, както и моторните превозни средства от категории L5e, Ебе и L7e, съгласно чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 да се оборудват с пожарогасители, определени с наредбата по чл. 140, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Предвижда се трамвайните мотриси да бъдат оборудвани с пожарогасители, изискващи се за превозните средства от категория M3, а колесните трактори и друга самоходна техника, които се движат по пътищата, отворени за обществено ползване да се оборудват с пожарогасители, изискващи се за превозните средства от категория N2.
На пожарогасителите следва да е извършено сервизно обслужване, в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 129, ал. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи, или обслужване в съответствие с националната нормативна уредба на друга държава.
Предвиден е преходен период за съответното оборудване, както и санкционна норма – глоба, за водачите, които не са спазили новото изискване.
Заложените резултати с това изменение са повишаване на безопасността на шофьорите и пътниците в ППС, както и намаляване на материалните щети при евентуални пожари на ППС.
Изменя се Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони
Правителството прие промени в Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС). Промените са свързани с изпълнение на мерки от нормативен характер по представени съображения от Европейската комисия по процедура за нарушение № 2008/4461 по описа на Европейската комисия, свързана с практиката на Република България за разрешаване на икономически дейности в места от Натура 2000, която не е в съответствие със задълженията по член 6, параграф 3 във връзка с член 7 от Директива 92/43/ЕИО относно опазването на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директивата за местообитанията).
С приетите изменения на Наредбата за ОС се усъвършенства нормативната уредба с оглед подобряване прилагането на изискванията на чл. 6, ал. 3 от Директивата за местообитанията, като са подобрени ключовите превантивни инструменти, свързани с оценката на въздействията от реализацията на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения върху предмета и целите на опазване на защитените зони от мрежата „Натура 2000“, с което се гарантира, че предвидените в наредбата процедури изпълняват пълния си потенциал и дават най-добрите екологични резултати.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма за 2021 г.
С Постановлението на Министерския съвет се предлага одобряване на допълнителни разходи по бюджета на МТ за 2021 г. в размер на до останалите 36 000 000 лв. Сумата от 36 000 000 лв. ще се изразходва за изплащане на държавни помощи както следва: 30 000 000 лв. за подпомагане на туристическия сектор за компенсиране на загуби, възникнали пряко и/или косвено от ограниченията в дейността на предприятията поради въведените противоепидемични мерки; 6 000 000 лв. на туроператорите за възстановяване на средства от клиенти по нереализирани пътувания вследствие на COVID-19.
Необходимите средства за изпълнение на постановлението ще се осигурят за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи за 2021 г. по централния бюджет в частта за допълващи и компенсиращи мерки във връзка с COVID-19 и други по чл.1, ал.2, раздел II, т.5.4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. С разпоредбата на чл. 1, ал.7 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. се предвижда тези средства да се разходват въз основа на акт на Министерския съвет. Цитираната разпоредба е в съответствие с чл.43, ал. 3 от Закона за публичните финанси, съгласно която резервът за непредвидени и/или неотложни разходи по централния бюджет се разходва въз основа на акт на Министерския съвет. Съгласно чл.109, ал. 3 от Закона за публичните финанси, Министерският съвет може да одобрявана допълнителни разходи/трансфери за бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет.
Постановлението се приема на основание чл.1, ал.5, т.9, буква „в“ и чл.1, ал.7 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г.. чл. 43, ал. 3 и чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси, във връзка с чл.76, ал.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г.
На Министерския съвет се възлага да подпише договор за надграждане на ИСУН 2020 за целите на Механизма за възстановяване и устойчивост
Със свое решение правителството одобри даването на съгласие и възлагането на Министерския съвет да подпише договор за надграждане на Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН 2020) за целите на Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС на национално равнище.
С това ще се избегне забавяне при изграждането (адаптирането) на Информационната система и ще се гарантира прозрачността при изпълнението на Механизма. Ще се постигне и намаляване на административната тежест чрез извеждане на процесите по комуникация, обмен на информация между всички ангажирани структури и крайните получатели в електронна среда и ще се създадат предпоставки за лесен достъп до базисната информация и анализ на всички технически и финансови данни от потребителите, включително чрез разграничаване на различни равнища на достъп в зависимост от отговорностите.
Ще бъдат осигурени и специфичните изискванията на Регламент (ЕС) 2021/241 за стандартизирани категории данни по отношение на получателите на помощта и за изпълнители и подизпълнители по договори, които да бъдат налични за целите на контрола и одита, както и ще се осигури детайлна информация за използването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.
Одобрена е българската позиция за предстоящото заседание на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване“
Министерският съвет одобри позицията на България и мандата за нейното представяне в редовно заседание на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване“, което ще се проведе на 7 декември 2021 г.
В раздел „Незаконодателни дейности“ се очаква министрите на здравеопазването да одобрят Заключения на Съвета относно укрепване на Европейския здравен съюз. Документът насърчава координираните действия на държавите членки на ЕС в четири ключови области за изграждането на силен и устойчив Европейски здравен съюз – иновативни решения за устойчиви здравни системи; достъпност и наличие на лекарствени продукти и медицински изделия; глобално здраве; борба с рака.
Акцент в дискусията на министрите ще бъде поставен върху актуалната ситуация с COVID-19 и бъдещите действия на ЕС. България ще очертае актуалните предизвикателства, свързани с ваксинирането на населението, прилагането на бустерни дози, предоставянето на надеждна информация за гражданите относно ваксините, бъдещето на цифровия COVID сертификат, споделянето на ваксини с трети страни, последващите мерки по границите на държавите членки.
България призова за координирано използване на инструментите за европейско финансиране, което да стъпва на дългосрочна визия за развитие и специфичните нужди на регионите, изпитващи най-големи затруднения
Правителството прие доклад за резултатите от проведеното на 18 ноември заседание на Съвета по общи въпроси на ЕС във формат „Политика за сближаване“. Министрите на държавите-членки проведоха дебат за приноса на европейската Кохезионна политика за възстановяването от пандемичната криза, свързана с COVID- 19, за конкурентоспособното, но и устойчиво развитие на Европа в условията на зеления и цифровия преход, следвайки целите за социално и териториално сближаване. В своя обмен на мнения представителите отбелязаха значителния размер на средствата, които ще бъдат на разположение на страните по линия на Кохезионната политика и инструмента „Следващо поколение ЕС“. Според повечето участници осигуряването на допълняемост между всички финансови източници и избягването на конкуренция между тях ще бъде задължително, но е и предизвикателство. Някои държави призоваха за повече гъвкавост и свобода на национално ниво при избора на най-подходящите решения. Европейската комисия отбеляза, че не бива да се забравя основната цел на Кохезионната политика, а именно да насърчава сближаването на регионите и изпълнението й да не възпрепятства постигането на целите.
На въпроса, поставен от Словенското председателство, какви са възможните начини политиката за сближаване да бъде по-близка до европейските граждани, министрите акцентираха върху опита, който тя носи за решаването на конкретни проблеми на регионалните и местните общности, чрез многостепенно управление и териториален подход, който позволява да се комбинират политики и финансови инструменти по начин, ориентиран към местните условия и нужди.
Страната ни, представена от заместник министър-председателя по управление на европейските средства Атанас Пеканов, подчерта, че този опит следва да се използва и в изпълнението на плановете за възстановяване и устойчивост. Бъдещото разходване на средствата от Кохезионната политика и другите инструменти следва да е ориентирано стратегически и те да бъдат използвани разумно и координирано. Съгласно позицията на България, ясната и дългосрочна национална визия за развитие е условие за устойчивост и максимален ефект от финансирането. Европейските граждани и икономика са изправени пред редица предизвикателства и затова е необходимо целият възможен ресурс да бъде насочен за справянето е тях, се посочва още в доклада. България е категорична, че Кохезионната политика трябва да бъде двигател на растеж и благосъстояние за регионите, които не могат да се справят сами – особено за тези, които страдат от демографската криза и намаляване на населението.
Съветът одобри и включването на Сан Марино в Стратегията на ЕС за Адриатическия и Йонийския регион.
Правителството одобри финансовото разпределение по оперативните програми 2014 – 2020 г. на средствата за 2022 г. от REACT-EU – инструмент на ЕС в подкрепа на преодоляването на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19
Правителството прие Решение на Министерския съвет, с което одобрява финансово разпределение по оперативни програми 2014 – 2020 г. на средствата от ЕС за 2022 г. в подкрепа на преодоляването на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19 и подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката – REACT-EU.
Средствата по REACT-EU се разпределят в два транша с бюджетите на ЕС за 2021 и 2022 г. Финансирането за 2022 г. се разпределя между държавите членки въз основа на статистическите данни за брутен вътрешен продукт и заетост, публикувани през есента на 2021 г.
Средствата за България за 2022 г. са в размер на 139,6 млн. евро или 273 млн. лева, като по оперативните програми ще бъдат финансирани мерки за подкрепа за малките и средни предприятия за възстановяване на инвестиционната им активност и за справяне с прехода към зелена икономика. Предвижда се операция за изплащане на обезщетения на работници и служители и на самостоятелно заети лица, за които са наложени временни ограничения в условията на обявена извънредна епидемична ситуация. Ще се осигури продължаване до м. юни 2022 г. на операцията „Топъл обяд”. В сектор „Здравеопазване“ се планира пилотно изграждане на системи за производство на електроенергия чрез възобновяеми енергийни източници в държавни лечебни заведения.
Правителството осигури допълнително 100 млн. лв. за запазване на заетостта на около 60 000 работници, служители и самоосигуряващи се лица по мярката „Запази ме+“
Правителството одобри допълнителни разходи в размер от 100 млн. лв. по бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Средствата ще се използват по мярката „Запази ме+“ за изплащане на компенсации на работници, служители и самоосигуряващи се лица във временно затворените с акт на държавен орган заради Ковид икономически дейности.
Те ще имат право да получат средства в размер на 75% от осигурителния си доход за м. юли 2021 г. за дните, през които са ползвали неплатен отпуск заради наложените ограничения. Чрез отпускането на допълнителния финансов ресурс около 60 000 работници и служители ще запазят своята заетост.
Над 54 000 нуждаещи се ще продължат да получават топъл обяд без прекъсване през зимата
Над 54 000 нуждаещи се в 194 общини ще продължат да получават топъл обяд без прекъсване поне до 30 юни 2022 г. Финансовото обезпечаване на услуга от местните власти през зимните месеци стана възможно, след като на днешното си заседание правителството даде съгласие Управляващият орган на Оперативната програма за храни и/или основно материално подпомагане за периода 2014-2020 г. да сключва договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер до 9,07 на сто над определения бюджет на програмата.
По този начин ще се осигурят 25 425 790 лв. Средствата ще дадат възможност да се сключат допълнителни споразумения със 194 общини и райони на общини и те да продължат да предоставят топъл обяд на хората от уязвимите групи най-малко до средата на следващата година, без да се налага да кандидатстват отново за финансиране. По този начин ще се осигури непрекъсната подкрепа за семействата, изпаднали в тежка ситуация през зимните месеци до стартиране на новите мерки, предвидени за програмния период 2021-2027 г.
Допълнителните средства са осигурени от инициативата на Европейската комисия за преодоляване на последствията от COVID-19 – механизмът REACT-EU.
