Одобрен е Отчетът за изпълнението на Националната програма за безопасност и здраве при работа 2018-2020 г.
Правителството прие Отчета за изпълнението на Националната програма за безопасност и здраве при работа 2018-2020 г. Документът представя резултатите от изпълнението на мерките в трите приоритетни области на програмата: подобряване на прилагането на законодателството в областта на безопасните и здравословни условия на труд, превенция на професионалните рискове и на свързаните с работата заболявания и трудови злополуки.
До 31 декември 2020 г. са изпълнени 44 от планираните по програмата 52 дейности, като изпълнението на останалите 8 мерки продължава. В приоритетна област „Подобряване на прилагането на законодателството в областта на безопасните и здравословни условия на труд“ са изпълнени мерки за привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз и осигуряване на ефективен и ефикасен контрол по спазването му.
В приоритетната сфера „Превенция на професионалните рискове“ са изпълнени дейности и мерки за разширяване на ролята на социалния диалог за по-добра защита от рисковете на работното място, както и за разработване и прилагане на практически инструменти за контрол на професионалните рискове и повишаване на осведомеността и културата за превенция. За превенция на свързаните с работата заболявания и трудовите злополуки са осъществени дейности за диагностика на професионалните болести в рискови сектори на икономиката, рехабилитация и реинтеграция на работещите.
Правителството одобри доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение
Министерският съвет одобри доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2020 г.
Докладът съдържа информация за дейността на Междуведомствената комисия за периода 1 януари до 31 декември 2020 г., за националната система за експортен контрол, международно сътрудничество в тази област, изпълнение на международните ангажименти на страната ни в областта на експортния контрол и неразпространението на оръжията за масово унищожение. В него са предоставени още статистически данни за износа, вноса, трансфера, транзита, превоза и брокерски сделки на продукти, свързани с отбраната, и изделия и технологии с двойна употреба.
Прозрачността и предоставянето на информация е сред основните принципи, приети от международните организации и режими в областта на експортния контрол.
Съгласно чл. 70 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, Министерският съвет представя доклада на Народното събрание. Докладът се публикува на интернет страницата на Междуведомствената комисия, каквато е практиката през последните години.
Правителството одобри създаването на „Специализирана болница за рехабилитация Света Елена 1“ ООД в гр. Варна
Министерският съвет прие Решение за одобрение създаването на „Специализирана болница за рехабилитация Света Елена 1“ ООД, гр. Варна, съгласно регламентирания нормативен ред за целта в Закона за лечебните заведения.
В представения проект на „Специализирана болница за рехабилитация Света Елена 1“ ООД се предвижда тя да бъде ситуирана в самостоятелна сграда, която е с променено предназначение на хотелска сграда в курортния комплекс „Константин и Елена“, гр. Варна. Съгласно инвестиционния план, освен материално техническата база е закупена и медицинска апаратура и оборудване. Очакваният срок за подаване на заявление за издаване на разрешение за дейност е предвиден 18 месеца след решението на Министерския съвет, взето по реда на чл. 37а от Закона за лечебните заведения.
„Специализирана болница за рехабилитация Света Елена 1“ ООД ще предоставя специализирана болнична помощ, насочена към диагностика и лечение чрез физикална терапия и комплексна рехабилитация на лица с хронични заболявания, нуждаещи се от възстановяване чрез факторите на физикалната и рехабилитационна медицина, включително пациенти със сърдечно-съдови, респираторни, храносмилателни заболявания, както и такива със заболявания на ендокринната и опорно-двигателната системи. С оглед разположението на болницата в курортен комплекс и природните ресурси се предвижда лечението както на български, така и на чуждестранни туристи. Предвижда се болницата да разполага със 150 легла, които ще се разкрият в отделение по физикална и рехабилитационна медицина с най-високо трето ниво на компетентност в изпълнение на медицинския стандарт по „Физикална и рехабилитационна медицина“.
Съгласно комплексна оценка на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, изготвена по реда на регламентираните условия в Закона за лечебните заведения, включително въз основа на информацията в утвърдената Националната здравна карта, за Област Варна е установена потребност от медицинска помощ, поради недостиг на болнични легла за медицински дейности по „Физикална и рехабилитационна медицина“.
В рамките на процедурата по Закона за лечебните заведения е получено и становище от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), според което в случай на установени потребности от медицинска помощ, съответните средства за финансиране на дейността на „Специализирана болница за рехабилитация Света Елена 1“ ООД ще е възможно да се осигурят в рамките на досега съществуващите параметри, определени за РЗОК Варна.
Правителството одобри създаването на „Специализирана болница за рехабилитация и продължително лечение Блокс“ ЕООД в гр. София
Министерският съвет прие Решение за одобрение създаването на „Специализирана болница за рехабилитация и продължително лечение Блокс“ ЕООД, гр. София, съгласно регламентирания нормативен ред за целта в Закона за лечебните заведения.
В проекта и тригодишния бизнес план на „Специализирана болница за рехабилитация и продължително лечение Блокс“ ЕООД, гр. София се предвижда изграждане на специално проектирана самостоятелна сграда в гр. София, като строителството, оборудването и обзавеждането се очаква да приключи през 2022 г. Болницата ще разполага със 100 легла, които ще бъдат разкрити в три отделения – отделение по физикална и рехабилитационна медицина с най-високо трето ниво на компетентност – с 60 легла, отделение за продължително лечение по вътрешни болести – с 20 легла и отделение за продължително лечение по хирургия – с 20 легла. Предвижда се болницата да бъде оборудвана с най-новите технологии в областта на рехабилитацията и продължителното лечение, като по този начин ще се постигне подобряване на достъпа на пациентите до качествено медицинско обслужване и иновативни технологии без аналог в страната.
Съгласно комплексна оценка на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, изготвена по реда и при регламентираните условия в Закона за лечебните заведения, включително въз основа на информацията в утвърдената Националната здравна карта, за гр. София е установена потребност от медицинска помощ, поради недостиг на болнични легла за медицински дейности по продължително лечение и „Физикална и рехабилитационна медицина“.
В рамките на процедурата по Закона за лечебните заведения е получено и становище от НЗОК, според което при отчитане на най-ранната година с вероятност за сключване на договор с болницата 2023 г. и планираните от болницата приходи, съответните средства за финансиране на дейността на „Специализирана болница за рехабилитация и продължително лечение Блокс“ ЕООД ще бъдат предвидени във финансовите планове на НЗОК за 2023 г.
Министерският съвет одобри Карта на регионалните помощи на Република България за периода 2022-2027 г.
Министерският съвет одобри Карта на регионалните помощи на Република България за периода 2022-2027 г. и оправомощи министъра на финансите да подаде уведомление до Европейската комисия. Действащата Карта на регионалните помощи на Република България за периода 2014-2020 г. изтича на 31 декември 2021 г.
Новата карта е разработена съгласно новите Насоки на ЕК за регионална помощ за периода 2022-2027 г., с които на всяка държава членка се дава възможност да разработи и нотифицира своя регионална карта на държавните помощи и да определи регионите и таваните на интензитета на регионалната държавна помощ. За България определените в Картата тавани на интензитета на регионалната държавна помощ са в размер на 50 % за петте района на планиране от тип „а“ и 15 % за Югозападния регион, от тип „в“ на чл. 107, пар. 3 на ДФС и в нея са заложени всички приложими бонуси към базовия интензитет. След получаване на одобрение от страна на ЕК новата Карта ще се прилага от 1 януари 2022 г. до 31 декември 2027 година.
Приемането на Картата е от съществено значение за публичните органи, предоставящи финансиране на предприятия, в т.ч. за привличане на нови инвеститори, за управляващите органи на оперативните програми, за проектите в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост, за програмните оператори на донорските програми, за прилагане на данъчни облекчения и т.н.
Самата Карта не е основание за предоставяне на помощ или за одобряване на такава. Тя цели да идентифицира регионите и интензитетите, приложими за всеки регион, съобразно условията, дефинирани от ЕК и в практически план ще се използва от администраторите на държавна помощ, в лицето на финансиращите органи, при разработване на схеми за държавна помощ и/или ad hoc мерки за помощ.
Правителството определи максималния размер за заплащане на 1 час безвъзмезден превод на български жестов език
Максималният размер на средствата, с които държавата ще заплаща един час безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език за глухите и сляпо-глухите хора, ще е 10 лева. Това реши правителството.
Определянето на максималния размер на средствата за заплащане на един час безвъзмездна преводаческа услуга е условие за реализиране на правото на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език, тъй като е необходимо за отчитане, изплащане и контрол на предоставената преводаческа услуга.
Съгласно Закона за българския жестов език глухите и сляпо-глухите хора имат право на безвъзмезден превод до 120 часа годишно. По време на висшето си образование глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти имат право на допълнително ползване на преводачески услуги до 60 часа на семестър. Очакванията са, че от този вид подкрепа в пълен обем ще се възползват около 4800 нуждаещи се.
С решението на правителството се постига основната цел на Закона за българския жестов език за подкрепа за глухите и сляпо-глухите лица.
Двойно повече средства за стипендиантите по „Фулбрайт“
България ще предоставя двойно повече средства за стипендиантите на българо- американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт“. От следващата година държавата ще участва с 364 000 щатски долара вместо с 182 000 щатски долара, реши днес правителството.
С финансирането ще бъдат увеличени размерите на сегашните стипендии и ще се осигурят стипендии за повече български студенти. Сега комисията финансира годишно само петима, записани в магистърски или докторски програми, а качествените кандидати са повече.
Предвидени са също повече средства за българските изследователи. Сега не се предлага финансова подкрепа за придружителите на българските учени в САЩ за транспорт, квартира или други разходи. Допълнителното финансиране би позволило да се коригира този дисбаланс и да се привлекат семейни български учени в началото на кариерата им.
Комисията за образователен обмен „Фулбрайт“ е част от споразумението между правителствата на България и САЩ. Стипендиантите са задължени да се върнат в страната си за най-малко две години след приключване на програмата. Това гарантира, че поне за този период те ще приложат в родината си придобитите знания и умения.
Кабинетът одобри нови 1,6 млн. лв. за безплатна почивка на ученици
Правителството отпусна 1 667 200 лева за 7547 ученици, които заминават на лятна почивка по Националната програма „Отново заедно“. Придружават ги 769 учители или други педагогически специалисти. Става дума за пътувания, одобрени преди 17 август т.г., когато заради влошаващата се епидемична обстановка Министерството на образованието и науката (МОН) спря приемането на нови заявки за безплатен лагер.
Финансирането се разпределя между 265 училища – 233 общински и 32 държавни. Средствата за общинските училища се отпускат по бюджетите на общините, а за държавните – по бюджетите на съответните министерства.
За всеки участник в пътуването е осигурен шестдневен туристически пакет в размер на 500 лв. Офертата включва настаняване с 5 нощувки, храна, транспорт, застраховка и допълнителни дейности.
Това е петото финансиране по програмата. С четири предишни решения правителството одобри общо 7 196 350 лева за 16 417 ученици, които са придружавани от 1719 ръководители.
Целта на програмата е да насърчи възстановяването на комуникацията между учениците и да преодолее изоставането в социализацията им заради неприсъственото обучение през последните две учебни години. Очаква се тя да помогне също за обогатяване на културата на децата и да стимулира тяхната физическа активност.
Правителството одобри близо 2 млн. лева по две национални програми за развитие на образованието
Министерският съвет одобри 1 908 014 лева допълнително по бюджетите на общините за дейности по две национални програми за развитие на образованието.
1 402 433 лева са за Национална програма „Предоставяне на съвременни условия за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците в институции в системата на предучилищното и училищното образование“. Целта на програмата е да се осигурят условия за развитие на интересите, способностите и компетентностите на децата и учениците, за кариерното им ориентиране и консултиране и за повишаване на качеството на образователния процес.
24 центъра за подкрепа за личностно развитие, в т.ч. 3 астрономически обсерватории с планетариуми, ще получат част от средствата. С тях могат да се обзавеждат кабинети за занимания с различни науки, технологии, изкуства и спорт. Финансира се и осигуряване на литература и материали за работа на децата и учениците. Средства за оборудване на стаи за занимания по интереси ще получат и 4 ученически общежития.
16 центъра за подкрепа за личностно развитие ще имат възможност да организират училищни форуми, ученически проучвания и представяне на професии.
505 581 лева са за проекти по Национална програма „Успяваме заедно“. С част от средствата 152 общински детски градини ще организират различни дейности с родители в подкрепа на плавния преход на децата от семейната среда в детската градина. Други 59 детски градини ще получат финансиране за прилагане и популяризиране на добри практики и иновации.
Министерски съвет одобри допълнителни разходи за Политика в областта на изпълнение на наказанията
Министерският съвет одобри днес вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на правосъдието за 2021 г.
След извършен в Министерството на правосъдието анализ на изпълнението на бюджета, беше установено, че се очаква недостиг на разходи за издръжка на утвърдените разходи по бюджетна програма „Затвори – изолация на правонарушителите“, по „Политиката в областта на изпълнението на наказанията“.
В тази връзка бе необходимо да бъдат осигурени допълнително разходи над предвидените за 2021 г. в размер общо на 2 000 000 лв. Тези разходи ще бъдат осигурени за сметка на намаление на планираните разходи за издръжка по бюджетна програма „Правна рамка за функционирането на съдебната система“ в рамките на „Политиката в областта на правосъдието“ и на планираните разходи за издръжка по бюджетна програма „Администрация“.
България подкрепя назначаването на двама генерални адвокати в Съда на ЕС от Ирландия и Латвия, както и на един съдия в Общия съд на ЕС от Латвия
България подкрепя назначаването на двама генерални адвокати в Съда на ЕС от Ирландия и Латвия, както и на един съдия в Общия съд на ЕС от Латвия. Това се посочва в българската позиция за заседанието на постоянните представители на държавите членки в ЕС (КОРЕПЕР II), което ще се проведе на 8 септември 2021 г. в Брюксел.
Ирландия предлага за поста генерален адвокат в Съда на ЕС Антъни Колинс, като неговият мандат ще е до 6 октомври 2024 г. Предложенията на Латвия са за назначаване на Лейла Медина на поста генерален адвокат в Съда с мандат до 6 октомври 2027 г., както и на Петер Зилгалвис – на поста съдия в Общия съд с мандат, изтичащ на 31 август 2025 г.
България се включи в обсъждането на новото европейско научноизследователско пространство
Министерският съвет одобри резултатите от участието на България в неформалното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност от 19 юли тази година. На него държавите обсъдиха реализирането на новото европейско научноизследователско пространство (ЕНП).
ЕНП представлява пакет от политики, който изисква политически тласък и по-добра координация на мерките за тяхното изпълнение, коментираха участниците. ЕНП се определя като единен пазар без граници за научни изследвания и иновации, който насърчава свободното движение на изследователи, научни познания и иновации и цели да стимулира създаването на по-конкурентоспособна европейска индустрия.
Страните обсъдиха изграждането на ефективен подход за координация и мониторинг на изпълнението на целите на ЕНП. Подчертана бе необходимостта от допълнителна подкрепа от ЕК за изготвяне на националните планове за постигането им.
Участниците дискутираха инициирания от ЕК нов глобален подход към научните изследвания и иновациите и диференцирано сътрудничеството на ЕС с приоритетни държави и региони. Бяха обсъдени и въпросите, свързани с реципрочността в международните отношения на Съюза с трети страни в областта на научните изследвания и иновациите.
България наблегна върху необходимостта от по-голяма ангажираност на държавите членки по отношение на изпълнението на новото ЕНП и подкрепи въвличането на по-широк кръг заинтересовани страни в тези процеси. Страната изтъкна потенциала на Рамковата програма „Хоризонт Европа“ (2021 – 2027 г.) да насърчава и разпространява европейските ценности и принципи в науката и иновациите.
Правителството предлага о. з. полковник Иван Станков да бъде награден с орден „За военна заслуга” II степен
Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на република България за издаване на указ за награждаване на о. з. полковник Иван Станков, за изключителен принос за развитието на Българската армия, за особено значим личен принос и заслуги в качествения скок при изграждането и развитието на бойните способности на българските Военновъздушни сили и гарантирането на сигурността и суверенитета на Република България, с орден „За военна заслуга” II степен.
За ратификация е предложено тристранно споразумение относно дарение на ваксина срещу COVID-19
Министерският съвет прие Решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Тристранно споразумение за дарение от и между Република България и Република Северна Македония и Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH относно управлението и координацията на дарението на ваксина срещу COVID-19, разработена от Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH и на Споразумение за дарение между Република България и Република Северна Македония. Споразуменията предвиждат дарение на 51 480 дози от ваксината на Comimaty. В горепосочените споразумения е предвидено всички разходи за доставката да бъдат поети от Република Северна Македония.
Одобрен е проект на Закон за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране
Със свое решение правителството одобри проект на Закон за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране (Споразумението) между Кралство Белгия, Република България, Чешката Република, Кралство Дания, Федерална Република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската Република, Република Хърватия, Италианската Република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото Херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската Република, Румъния, Република Словения, Словашката Република и Република Финландия, което е ратифицирано със закон на 8 ноември 2018 г., ДВ, бр. 96 от 2018 г.
Със Споразумението се ревизират член 5, параграф 1 от действащото споразумение, като се определят условията и реда за взаимно използване на извънредни последващи вноски, и член 7, параграф 1, с цел да се осигури възможност договарящите страни, засегнати от преструктуриране временно да могат да ползват финансови средства от подразделенията на други договарящи страни, които все още не са предмет на взаимно използване по време на преходния период.
Измененията целят по-ранно въвеждане на общия защитен механизъм на Единния фонд за преструктуриране в Банковия съюз – от 2022 г. вместо 2024 г., чрез взаимно използване на извънредните последващи вноски. Политическото решение за това беше взето на заседанието на еврогрупата в разширен формат на 30 ноември 2020 г. Общият защитен механизъм на Единния фонд за преструктуриране е под формата на кредитна линия от Европейския механизъм за стабилност. Общият защитен механизъм е крайна мярка и представлява допълнителна защита, която ще е на разположение в случай на недостиг на средства в Единния фонд за преструктуриране. Той ще укрепи и допълни рамката за преструктуриране на Банковия съюз и ще гарантира запазването на финансовата стабилност. Предоставените средства по линия на общия защитен механизъм изцяло ще бъдат възстановени от вноски на банките.
Споразумението налага стартиране на нова процедура по подписване и ратификация от всички страни по него. Споразумението за изменение бе подписано на 27 януари 2021 г., в рамките на заседанието на постоянните представители на държавите членки към Европейския съюз.
Единният механизъм за преструктуриране (ЕМП) е вторият стълб на Банковия съюз, който цели да осигури централизирано преструктуриране на проблемни банки, като разходите за данъкоплатците и реалната икономика бъдат сведени до минимум. Ключов елемент на ЕМП е създаването на Единен фонд за преструктуриране, финансиран от банковия сектор, който функционира от 1 януари 2016 година.
Улеснява се достъпът до набори от данни на публичните институции през портала за отворени данни
Чрез предложените от Министерски съвет (МС) промени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) се създава възможност за улесняване на достъпа до набори от данни чрез единната точка за достъп до отворени данни – порталът за отворени данни, поддържан от председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ).
Това са част от промените в ЗДОИ, които произтичат от приетата през 2019 г. актуализираната правна рамка на повторното използване на информация от обществения сектор и отворените данни – Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (OB L 172, 26.6.2019г., с. 56) (Директивата за отворени данни).
С директивата се цели по-лесен достъп до данни, съхранявани от организациите от обществения сектор, във формати, които са достъпни, лесно откриваеми и могат повторно да се използват чрез електронни средства. По тази причина с проекта на акт се предвижда публичните институции да осигуряват практически механизми за улесняване на съхраняването на документите, предоставени за повторно използване, включително и чрез предоставяне на информация относно правата за повторно използване и наличните помощ и насоки. Предвидено е безплатно да е и повторното използване на динамичните данни, научноизследователските данни и наборите от данни с висока стойност.
Нов текст в ЗДОИ посочва два начина на предоставяне, при възможност, на исканата от заявителя информация по електронен път – чрез публикуване на Портала за отворени данни и чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, включително и Системата за сигурно електронно връчване на ДАЕУ. На Портала за отворени данни, организациите от обществения сектор трябва да осигурят свободен публичен достъп до е-документи, информация и данни в машинночетим отворен формат, при разработка, надграждане или внедряване на информационни системи или е-услуги.
Предложената от МС промяна в ЗДОИ предвижда ДАЕУ да изготвя ежегоден обобщен доклад за състоянието на повторното използване на информация от обществения сектор, който да се публикува на интернет страницата на агенцията.
Одобрен е законопроект за покритите облигации
Със свое решение правителството одобри проект на Закон за покритите облигации. Със законопроекта се цели създаването на национална правна рамка за покритите облигации, която е адекватна на развитието на съвременните пазари, както и въвеждането в българското законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2019/2162 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях и за изменението на директиви 2009/65/ЕО и 2014/59/ЕС.
Предвижда се отмяна на Закона за ипотечните облигации, като се запазват някои от основните положения в него и се въвеждат редица нови норми и положения – разширява се кръгът на категориите активи, които могат да служат като обезпечение и се въвеждат подробни изисквания относно пула от обезпечения и включените в него активи. Запазва се и се доразвива изискването за отделяне на активите от покритието от останалото имущество на банката-емитент. Предвижда се възможност за участие на българските банки във вътрешногрупови структури за издаване на покрити облигации, както и възможност за включване в пула на покритието на договори за деривати единствено с цел хеджиране на валутния и лихвен риск. Въвеждат се правила за осъществяване на специализиран публичен надзор на покритите облигации и се урежда възможността за назначаване на наблюдател на покритието и изискване назначаване на извънреден управител при несъстоятелност на банката-емитент и др. За компетентен орган за надзор на покритите облигации се определя Българската народна банка.
Министерство на правосъдието предлага да се увеличат с до 40 процента максималните възнаграждения за оказване на правна помощ
Министерство на правосъдието предлага да се увеличат с 40 процента максималните възнаграждения за оказване на правна помощ по наказателни дела. А максималните размери на възнагражденията за първична правна помощ по граждански и административни дела да се увеличат с 20 на сто. Това предвиждат измененията и допълненията в Наредбата за заплащането на правната помощ, които ще бъдат предложени за одобрение от Министерски съвет.
Промените се налагат заради липсата на актуализация на възнагражденията от 2006 година. Предвидените размери на възнагражденията за предоставена правна помощ са неактуални и не съответстват на променените обществено-икономически условия. Допълнителен аргумент за обосноваване на необходимостта от промяна, е и увеличената разлика в заплащането на договорното възнаграждение (при упълномощаване на адвоката) и възнаграждението на служебно назначения адвокат.
С проекта се предлага да бъде уредено и заплащането на правна помощ за производства и дейности, които до момента не са били предмет на изрична или самостоятелна уредба, което води до неадекватно заплащане на правната помощ за определен вид дела и производства. Разширяването на обхвата на случаите, при които се предоставя правна помощ, само по себе си ще доведе до гарантиране на достъпа до правосъдие и обезпечаване на правото на защита като основна ценност на правовата държава.
Правителството одобри позицията на България за предстоящото неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство
Правителството одобри позицията на Република България за предстоящото неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство. То ще се проведе в периода 5-7 септември 2021 г. в Любляна, Република Словения. Темата, избрана от Словенско председателство, е „Засилване на диалога между градските и селските райони”.
В позицията на страната ни се подчертава, че основните предизвикателства пред селските райони са намаляването и застаряването на населението, което затруднява ефективното функциониране на пазара на труда. С оглед ускоряване на развитието на икономиката в тези райони е необходимо да се инвестира в иновации и технологични производства. Те ще имат принос за диверсификация на икономиката на селските райони, за създаване на допълнителна заетост, ограничаване на отлива на младите хора и намаляване на риска от обезлюдяване и бедност.
В рамките на новия програмен период, следва да бъде осигурен целенасочен финансов принос в селските райони, чрез продължаващо интегриране на териториалните инвестиции и взаимодопълващи се мерки по линия на различни европейски фондове, механизми и програми. В тази връзка България предвижда увеличаване на финансирането за подхода „Воденото от общностите местно развитие“, най-вече със средства по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, но също така с подкрепа и от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд.
Пенсионерите ще получат добавка към пенсиите си за месец септември
2 080 000 пенсионери ще получат добавка от 50 лв. към пенсиите си за месец септември. Допълнителната сума ще се изплаща на всички пенсионери, независимо от размера на техните пенсии. Изплащането на добавка от 50 лв. към пенсиите всеки месец е мярка в подкрепа на пенсионерите, която стартира през месец август 2020 г.
Прието е протоколно решение за предложение до Народното събрание за приоритетно разглеждане, обсъждане и приемане на законопроекта за промени в Закона за генетично модифицираните организми и в Закона за биологичното разнообразие
Министерският съвет прие Доклад на министъра на околната среда и водите относно необходимостта от обсъждане и приемане от 46 – то Народно събрание на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закон за биологичното разнообразие и ЗИД на Закона за генномодифицираните организми. Взе се решение министър-председателят да предложи на Народното събрание приоритетно да разгледа, обсъди и приемe проектите на двата закона.
Приоритетното разглеждане на проектозаконите е необходимо във връзка с изпълнение на задълженията на Република България като държава-членка на Европейския съюз (ЕС). Проектът на ЗИД на ЗГМО въвежда в българското законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2018/350. Предложенията във внесения проект на ЗИД на ЗБР касаят въвеждането на нов подход за управлението на НАТУРА 2000 и са изготвени във връзка с процедура за нарушение № 2018/2352 срещу България за неизпълнение на задълженията по Директива 92/43/ЕИО.
Одобрена е позицията на страната за участие в неформална видеоконференция на министрите на икономиката и на финансите на държавите – членки на ЕС
Правителството одобри позицията на Република България за участие в неформална видеоконференция на министрите на икономиката и на финансите на държавите – членки на Европейския съюз, която ще се проведе на 6 септември 2021 г. По време на срещата, в рамките на прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост, ще бъдат одобрени плановете за възстановяване и устойчивост на Ирландия и на Чехия.
За ратификация е предложено споразумение за препродажба на ваксини срещу COVID-19
Министерският съвет прие Решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Споразумение за препродажба на ваксини от и между Република България и Кралство Норвегия относно препродажба на дози ваксини на Moderna Switzerland GMBH срещу COVID-19. Споразумението предвижда препродажба на 100 000 дози от ваксината Spikevax. В горепосоченото споразумение е предвидено всички разходи за доставката да бъдат поети от Кралство Норвегия. Споразумението беше подписано от Република България и от Кралство Норвегия на 19.08.2021 г. въз основа на Решение на Министерския съвет № 614 от 18.08.2021 г.
Правителството при също така Решение за одобряване на проект на Тристранно споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19 между Република България, Народна република Бангладеш и АстраЗенека, и проект на Двустранно споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека, между Република България и Народна република Бангладеш, като основа за водене на преговори. Проектите на споразумения предвиждат дарение на 270 000 дози ваксина Vaxzevria. В горепосочените споразумения е предвидено всички разходи за доставката да бъдат поети от Народна република Бангладеш.
