Министерският съвет прие Национална стратегия за малките и средните предприятия за 2021-2027 г.
Правителството прие Национална стратегия за малките и средните предприятия за 2021-2027 г. Това е основен стратегически документ, който задава визията относно държавната политика в подкрепа на малките и средни предприятия и отразява политиката на ЕС по отношение на тях. Документът залага стратегическата рамка, чрез която да бъде осигурена целенасочена подкрепа за МСП в България.
Националната стратегия има за цел да подкрепи предприятията по време на целия им жизнен цикъл, да повиши тяхната конкурентоспособност, да насърчи развитието на предприемаческата екосистема в Република България и да осигури последователност на политиката за насърчаване на МСП. Тя предвижда секторна и регионална специализация, чиято цел е стимулирането на специфични икономически дейности с национално значение и райони, които са дефинирани в резултат на задълбочен секторен и регионален анализ, с оглед тяхното по-успешно развитие в социално-икономически план. Предвидени са също и мерки, които да подкрепят предприятията при справянето им с последиците от COVID-19.
Малките и средни предприятия са основни участници в българската икономика както на национално, така и на регионално равнище, със значителен принос за общото икономическо и социално развитие в страната. През 2018 г. делът на заетите лица в българските МСП е 75,7% (докато този дял средно за ЕС е 66,6%). Добавената стойност, генерирана от българските МСП, представлява 65,3% от добавената стойност в общата икономика, в сравнение със средно за ЕС от 56,4%.
Правителството одобри изменение на списъка на държавите с пазарен риск
Правителството прие Постановление на Министерския съвет за изменение на списъка на държавите с пазарен риск по чл. 5, ал. 1 от Закона за експортното застраховане.
Основната цел на Постановлението е хармонизиране на срока, заложен в ПМС № 124/2007 г. с последните промени в Съобщението на Комисията до държавите членки относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към застраховането на краткосрочни експортни кредити. Промените са свързани със срока, в който се прилагат нормативни възможности за предоставяне за сметка на Държавата на краткосрочно застрахователно покритие за експортни кредити за страни с пазарен риск в условията на криза, свързана с разпространението на COVID-19.
Удължаването на срока съответства на Петото изменение на Временната рамка на Европейската комисия за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19.
Одобрен е Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2020 г.
Министерският съвет одобри Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2020 г. Документът отразява динамичните и сложни процеси в отбраната и израждането на българските въоръжени сили през изминалата 2020 г. и е израз на осъществяваната от Министерството на отбраната политика на прозрачност и отчетност.
Докладът отчита както постигнатите успехи, така и предизвикателствата пред въоръжените сили, свързани с изпълнението на мисиите и задачите на Въоръжените сили, тяхното организационно изграждане, попълването на вакантните длъжности, превъоръжаването, модернизацията и изпълнението на съюзните ангажименти, особено в контекста на здравната криза с COVID-19 с нейните тежки финансови и икономически последици.
Основният извод от доклада е, че през 2020 г. състоянието на отбранителните способности на българските въоръжени сили позволяваше изпълнението на задачите по мисиите, произтичащи от конституционните задължения за гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в национален формат и в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, но с ограничения по време и обем на изпълняваните задачи.
Провежданата последователна и активна политика затвърди мястото на Република България като надежден съюзник в НАТО и конструктивен член на ЕС, както и като ключов фактор за стабилността в Югоизточна Европа и Черно море.
С доклада правителството представя обосновани изводи и основните направления за работа през следващия отчетен период, съответстващи на приоритетите в сектор „Отбрана“ на Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г.
Правителството прие също така друго решение за изменение на РМС № 142 от 2 март 2017г. за одобряване на проект на Споразумение за придобиване и взаимно обслужване (USA-BGR-02) между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Съединените американски щати, като основа за водене на преговори, изменено с Решение №188 на Министерския съвет от 6 април 2017г. Промяната касае упълномощаването на зам.-началника на отбраната генерал-лейтенант Цанко Стойков да проведе преговорите и да подпише споразумението при условие на последваща ратификация.
Приета е Единна политика за информационните ресурси на електронното управление на България
Правителството прие Единна политика за информационните ресурси на електронното управление на България, която се разработва съгласно Закона за електронното управление от Държавна агенция „Електронно управление“, отговорна за държавната политика в тази област.
Ускоряване на цифровата трансформация и подобряване на свързаността на информационните ресурси за осъществяване на изцяло цифрово взаимодействие на гражданите и бизнеса с публичните администрации и прилагането на ориентиран към потребителите подход, наложи приемането на Единна политика за информационните ресурси. Целта е да се сведе до минимум административната тежест за предприятията и гражданите, чрез повишаване на ефективността на публичната администрация и развитие на електронното управление в ключовите сектори, широколентова свързаност на администрациите, предоставяне на електронни административни услуги, повишаване на професионалните цифрови умения на администрацията, развитие и предоставяне на централизирани ресурси за споделено ползване, подобряване на кибер устойчивостта на информационните ресурси, на мрежовата и информационна сигурност, осигуряване на трансгранично електронно административно обслужване.
Стремежът е да се повиши и качеството на административното обслужване, като ще се сведе до минимум прекият контакт на потребителите на административни услуги с администрацията. Гражданите и бизнесът ще получат достъп до съхраняваните за тях данни в регистрите и ще разполагат с възможности за електронна идентификация с висока степен на надеждност и сигурност.
Основните мерки за осъществяване на Единната политика са насочени към хармонизиране на нормативната база в областта на информационните ресурси; осигуряване на електронни административни услуги за гражданите и бизнеса; информационна инфраструктура на електронното управление; политики за информационните ресурси на административните органи на централно и териториално ниво; укрепване на доверието чрез мрежова и информационна сигурност.
Приет е Отчетът и Годишният план за развитието на информационните ресурси в администрацията и Единната електронна съобщителна мрежа
Правителството прие Отчета за състоянието и Годишния план за развитието и обновяването на информационните ресурси в администрацията и информационните ресурси на Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност, изготвени от Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ).
Отчетът и Планът включват данни за хардуерните устройства, софтуера и информационните системи в администрациите; софтуерните лицензи; хоризонталните и централизираните системи на електронното управление; регистрите в администрациите; споделената комуникационно-информационна инфраструктура за нуждите на електронното управление; електронните административни услуги. В Отчета са разгледани също и състоянието на мрежовата и информационната сигурност, както и наличният човешки ресурс, като основни фактори за развитие на политиките за електронното управление и повишаване на доверието към предоставяните електронни административни услуги (ЕАУ). Наличието на обезпеченост на администрациите с информационни, човешки и финансови ресурси е важно условие за ефективното функциониране на електронното управление.
През отчетния период, изцяло повлиян от глобалната криза с COVID-19, се наблюдава скок в използването на редица услуги и системи. Повишеното търсене от страна на гражданите и бизнеса на ЕАУ, стимулира администрациите, в това число и ДАЕУ, да предприемат мерки за ускоряване на процесите на цифровизация. Сред по-важните инициативи, предприети от Агенцията са осигуряване на възможност по електронен път да бъдат заявявани и получавани нови административни услуги, които са широко използвани във връзка с кризата; популяризиране на ползването на повече електронни услуги и на начините на безопасна работа в онлайн пространството. Отчетени са реализираният разширен набор от е-услуги, достъпни чрез Единния портал за достъп до електронните административни услуги на ДАЕУ, повишаване на информираността на потребителите за възможностите, които предоставят електронните услуги, както и усилията на агенцията за превръщане на взаимодействието между гражданите и бизнеса с държавата по електронен път в основен и предпочитан начин.
Изменя се ПМС № 18/2003г. за създаване на Съвет за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕС
Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на ПМС № 18 от 4 февруари 2003 г. за създаване на Съвет за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз.
С приемането на Постановлението се променя разпоредбата на чл. 12, ал. 5 от Постановление № 18 от 4 февруари 2003 г. за създаване на Съвет за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, като се предвижда до края на първия месец след всяко шестмесечие членовете на Съвета АФКОС да предоставят писмено информация на дирекция АФКОС за приетите законодателни, административни, организационни и оперативни мерки и дейности за борба с нередностите и измамите, засягащи бюджета на Европейския съюз и националния бюджет.
Направените промени са във връзка с Решение № 833 от 12 ноември 2020 г. От Министерския съвет на Република България, с което е приета Национална стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, за периода 2021-2027 година (Националната стратегия). За изпълнение на заложените в Националната стратегия стратегически и оперативни цели се изготвя План за действие към Националната стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз за периода 2014-2020 г., (План за действие) който събира на едно място целите, дейностите, отговорните институции, сроковете/и индикатори.
В съответствие с действащата в момента нормативна уредба, напредъка в изпълнението на Плана за действие се отчита от отговорните институции на тримесечие. В т. 6.2. „План за действие“ от Националната стратегия, с цел намаляване на административната тежест, е препоръчано преминаването от тримесечно към шестмесечно наблюдение на изпълнението на Плана, респ.
отчитането, а именно: срокът на Плана за действие да е за 1 година, а периодът за отчитане на изпълнението на Плана – 6 месеца.
Проф. д-р Петко Салчев е предложен за удостояване с орден „Св. Св. Кирил и Методий” – огърлие
Министерският съвет прие проект на Решение за предложение до Президента на България за издаване на Указ за награждаване на проф. д-р Петко Салчев с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие за изключителните му заслуги за развитието на системата на здравеопазване в страната.
През 1987 г. проф. д-р Петко Салчев завършва „Медицина“ във Медицинска академия София, а през 2003 г. – „Икономика“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Има две специалности – „Социална медицина“ и „Икономика на здравеопазването“. Проф. Салчев е заемал редица ръководни постове в системата на здравеопазването – директор на Районния център по здравеопазване – София, изпълнителен директор на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“, заместник-директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, заместник-министър на здравеопазването. През 2020 г. с решение на Народното събрание е избран за управител на НЗОК.
През дългия си професионален път проф. Салчев е изградил безспорен авторитет на учен и преподавател. Автор е на над 250 научни статии и е автор и съавтoр на над 20 книги и учебна литература. Като преподавател по социална медицина и здравен мениджмънт е преподавал на множество студенти. Заемайки различни ръководни постове в системата на здравеопазването, той подпомага процесите на преход към нов вид организация на здравната система и здравното осигуряване.
Ново пътно трасе ще осигурява по-кратка връзка на село Осиково с Девин и Кричим
С решение на правителството в списъка с общински пътища в община Девин ще бъде включено ново пътно трасе от с. Осиково до републикански път III-866. Участъкът е с дължина 8 км и ще осигурява по-кратка транспортна връзка на жителите на с. Осиково до общинските центрове в гр. Девин и гр. Кричим. Отсечката се явява естествено продължение на съществуващия общински път SML2071 /Ш-866, Михалково – Кричим/ – Осиково.
Включването на новото трасе е по предложение на кмета на община Девин, а целта е Общинската администрация да осигури добро техникоексплоатационно състояние на отсечката, пътната безопасност за ползвателите на пътя и да се подпомогне икономическото развитие и туризма в региона.
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на Тарифа за таксите, които се събират по Закона за туризма
Правителството прие Постановление за одобряване на Тарифа за таксите, които се събират по Закона за туризма.
Тарифата за таксите, които се събират по Закона за туризма, привежда в съответствие и синхрон подзаконовата уредба на материята във връзка с измененията и допълненията, настъпили по силата на Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма и въведеният със Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., нов режим за регистриране на хотелиери, които ще предоставят настаняване в стаи за гости и апартаменти за гости.
Създадена е възможност за събиране на такси за услуги, които не са включени в съществуващата тарифа за таксите. Такива са таксите за регистрация на места за настаняване, таксите за регистрация и вписване в регистъра на ски-училища и таксите за издаване на дубликати на удостоверения на правоспособните екскурзоводи, планински водачи и ски-учители и издаване на идентификационна карта.
Таксите за разглеждане на документите за категоризиране на места за настаняване клас А, клас Б, туристически хижи, туристически учебни центрове, туристически спални са намалени предвид намалението на очакваните разходи за извършване на услугата.
Приложен е разходоориентиран подход предвид това, че от предходната тарифа до момента са изминали повече от три години. През този период таксите не са актуализирани, за да отразяват текущите нива на разходите, свързани с персонала, ангажиран в предоставяне на услугите по тарифата, както и разходите за командировки и издръжка. В същото време е оценен и ефекта върху заинтересованите страни предвид евентуални промени в поведението и преустановяване на нагласите за неплащане на такси/отлагане или намалено отчитане по съответните критерии за категоризацията на търговски обекти.
Правителството одобри 1,5 млн. лева за финансиране на национална научна програма
Министерският съвет одобри финансиране в размер на 1 500 000 лв. по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2021 г. за изпълнение на планираните дейности през втората година на Националнатата научна програма „Създаване на база данни на кръводарителите в Република България за маркери на трансмисивни инфекции“.
Програмата цели систематизиране на информацията за разпространението на вирусите на HIV, хепатит В и хепатит С сред кръвните донори, както и оценка на риска на същите вируси сред донорите в България. Разпространението на подобни инфекции в глобален аспект е от съществено значение за развитието на научните изследвания в областта, защото се определят като голямо предизвикателство пред науката. Доказано е, че те предизвикват редица хронични инфекции с тежки усложнения, затова всяка информация за тях е ценна и необходима.
С финансирането на научната програма през 2020 г. са извършени 40 000
тествания, от които е установено наличието на около 2-3% инфектирани кръвни
съставки, които не могат да бъдат открити с рутинните и традиционните
изследователски тествания, използвани преди въвеждане на метода „NAT“. През тази година се предвижда извършването на 40 000 тествания, както и
анализ на натрупаните данни от медицински изследвания и разработване на нови модели и софтуер за обработка на данни. Предоставената информация ще бъде използвана от българските учени, които ще я анализират, обобщават и използват в работата си. Програмата е на стойност 4,5 млн. лева и е със срок на изпълнение до 31 декември 2022 г.
Правителството одобри средства за финансиране на
обхващането на навършили 4-годишна възраст деца в
задължително предучилищно образование
Министерският съвет отпусна 1 466 139 лева по бюджетите на 52 общини за 2021 г. за финансиране на обхващането на навършилите 4-годишна възраст деца в задължително предучилищно образование.
Предвидените средства ще осигурят обучението на 4 618 деца в общините, които са създали необходимите условия за това след приети решения на общинските съвети.
С предоставянето на финансиране на обхванатите в задължителното предучилищно образование деца, навършили 4-годишна възраст, ще им бъдат осигурени образование и социализация в ранна детска възраст, което е от съществено значение за развитието на ключовите компетенции.
Отпускат се 18 млн. лв. за финансиране на ДДС по одобрени проекти на общини по ПРСР (2014-2020 г.)
Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за 2021 г. в общ размер до 18 млн. лв. Средствата са необходими за финансиране на разходи за ДДС на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Правителството се разпореди с имоти
Министерския съвет учреди възмездно безсрочен сервитут на енергиен обект за подземен електропровод върху поземлен имот в горска територия публична държавна собственост. Имотът се намира в землището на село Поручик Чунчево, община Каварна. Той е с площ на сервитутната зона 0,096 дка.
Съгласно друго решение на Министерския съвет се учредява възмездно безсрочно ограничено вещно право – сервитут върху част от имот – публична държавна собственост в полза на община Чипровци за изграждане на въздушно електрозахранване с кабел 20 kV на площадка за компостиране и разделно събиране на зелени и биоразградими отпадъци и трафопост. Имотът се намира в с. Белимел, като засегнатата площ на сервитута е 90.95 кв. м. Обектът се изпълнява във връзка с проект „Проектиране и изграждане на компостираща инсталация за разделно събрани и/или биоразградими отпадъци за община Чипровци и община Георги Дамяново“ по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“.
На община Велико Търново се прехвърля безвъзмездно правото на собственост върху имот – частна държавна собственост. Теренът с площ 1631 кв. м е необходим за укрепване на свлачище на общински път в гр. Дебелец, до стадиона, чрез изграждане на противосвлачищни съоръжения. За разполагането им е одобрен подробен устройствен план – парцеларен план. Проектът е определен за общински обект от първостепенно значение.
Правителството предостави безвъзмездно на Столична община правото на собственост върху имот – частна държавна собственост, намиращ се в град София, район „Изгрев“, ул. „Вълко Радински“ № 5. Той представлява терен с площ от 2 034 кв. мие необходим за изграждане на нова общинска детска ясла. След изработването на ПУП-ИПРЗ район „Изгрев“ трябва внесе доклад в Столичния общински съвет за допълване на Програмата за строителство на детски градини 2021-2023 г., за реализация на нов обект – строителство на детска ясла, с цел преодоляване на недостига на места за прием на деца в детски заведения на територията на района.
Статутът на имот – публична държавна собственост се променя на частна държавна собственост и се прехвърля на община Долни чифлик. Имотът се намира в град Долни чифлик и представлява терен с площ от 38 902 кв. м, заедно с построените в него 5 сгради. Той ще бъде използван за площадка за неопасни отпадъци. Общината разполага с необходимия финансов ресурс за неговото управление и поддържане.
С решение на правителството се променя собствеността на общински път VRC1089 /II-16, Ребърково – Зверино/ Лютиброд – Граница общ.(Мездра – Враца) – Челопек /III-1004/ с дължина 6,615 км и той се заличава от списъка на общинските пътища. В списъка на републиканските пътища се създава нов третокласен път 1602 „(Ребърково – Зверино) Лютиброд – Челопек“. Промяната се извършва по предложение на Агенция „Пътна инфраструктура“ и цели осигуряване на обходен маршрут при строителството на път 1-1 (Е79) Мездра – Ботевград. Общата дължина на общинската пътна мрежа на територията на област Враца се намалява с 6,615 км, а на територията на общините Мездра и Враца – съответно с 2,1 км и с 4,515 км.
Министерският съвет прие също така решения за даване на съгласие и определяне на условия и ред за учредяване на право на строеж върху имоти – частна държавна собственост, предоставени за управление на Министерството на отбраната. С реализиране на процедурата по отстъпено право на строеж ще се осигурят жилища, необходими за военнослужещите и цивилните служители на Министерството на отбраната. Ще се осигури също така административна сграда за структури на МО, както и обект с рекреационни функции за настаняване и почивка на военнослужещите и цивилните служители на ведомството, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. Имотите се намират в общините Поморие, Стара Загора, Бургас, Варна и Столична община.
Съгласно друго правителствено решение се предоставя безвъзмездно за управление имот – публична държавна собственост, на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за нуждите на Научноизследователската и изпитваща лаборатория в спорта. До настоящия момент имотът е управляван от Антидопинговия център и представлява бившата Лаборатория за допингов контрол, закрита като структура от Антидопинговия център по силата на § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. Съгласно разпоредбата на § 11, считано от 1 януари 2021 г. функциите, дейността, активите, пасивите, архивът, както и всички права и задължения на Антидопинговия център към министъра на младежта и спорта, свързани с Лабораторията за допингов контрол, преминават към Научноизследователската и изпитваща лаборатория в спорта към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Предоставянето на имота за нуждите на Научноизследователската и изпитваща лаборатория в спорта има за цел осигуряване на функционирането на лабораторията като административно и оперативно независима от всяка организация, която би могло да окаже неправомерен натиск върху дейността й и да повлияе на безпристрастното изпълнение на нейните задачи и работа. По този начин ще бъде създадена възможност за акредитацията на лабораторията от Световната антидопингова агенция – независима международна организация, която е натоварена с координацията, контрола и превенцията в борбата срещу употребата на допинг в спорта. Акредитацията на лабораторията е една от основните мерки в държавната политика в областта на спорта на Република България.
Министерският съвет прие Националния инвестиционен план за водоснабдяване и канализация
Министерският съвет прие Национален инвестиционен план за водоснабдяване и канализация, който е изготвен в изпълнение на заложеното изискване в рамките на тематичните отключващи условия за средствата от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+ и Кохезионния фонд за програмен период 2021-2027 г. по цел 2 „По-зелена, нисковъглеродна Европа чрез насърчаване на чист и справедлив енергиен преход, зелени и сини инвестиции, кръгова икономика, приспособяване към изменението на климата и превенция и управление на риска“.
Целта на приетото Решение е изпълнение на действията, отговорност на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, заложени в РМС № 368 от 25.06.2019 г., с които се осъществяват тематичните отключващи условия за средствата от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+ и Кохезионния фонд за програмен период 2021-2027 г.
С Националния инвестиционен план ще се постигне съответствие с изискванията на Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води и на Директива 98/83/ЕО за качеството на водите, предназначени за консумация от човека, както и поддържане устойчивото функциониране на изградената ВиК инфраструктура в дългосрочен план.
В Националния инвестиционен план е направена индикативна оценка на инвестициите, които са необходими за постигане на съответствие с двете директиви, като агломерациите и населените места, където следва да се насочат средствата са подредени по приоритет на база критерии. Посочени са и потенциалните източници на публично финансиране.
Четири резервни проекта ще могат да бъдат финансирани по програмата за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия
Четири резервни проекта за решаване на съвместни проблеми и нужди в областта на туризма и околната среда ще могат да бъдат финансирани по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия 2014-2020, съфинансирана от Инструмента за предприсъединителна помощ II. Това става възможно с одобрено от Министерския съвет изменение на програмата, в резултат на което свободен ресурс в размер на 96 668 евро се пренасочва от Приоритетна ос 2 „Младежи“ към Приоритетна ос 1 „Устойчив туризъм“ и Приоритетна ос 3 „Околна среда“.
България ще се включи в Декларация и Резолюция на министрите от Братислава във връзка с горите на Европа
Министерският съвет даде съгласието си министърът на земеделието, храните и горите да подпише Декларация на министрите от Братислава и Резолюция на министрите от Братислава. Двата документа ще бъдат резултат от Осмата конференция на министрите в рамките на най-високия политически процес за обсъждане на проблемите на горите и горското стопанство в паневропейския регион „Горите на Европа“.
Декларацията на министрите от Братислава на тема: „Бъдещето, което искаме: Горите, от които се нуждаем“ дефинира визията и целите, които си поставя процесът „Горите на Европа“ за изпълнение в периода до 2030 г. Предвижда се да продължи устойчивото управление на горите и вземане на решение за осъвременяване на европейските цели чрез прилагането на национални програми за горите и др.
Резолюцията на министрите от Братислава на тема: „Адаптиране на паневропейските гори към изменението на климата“ засяга ангажименти като подобряване на международното сътрудничество в паневропейския регион чрез обмен на добри практики и опит и насърчаване на взаимодействието между науката и иновациите.
Утвърдено е споразумение за краткосрочно разсрочване на дължимите вноски по дълга на Афганистан към Република България
Министерският съвет утвърди Споразумение за изменение на Споразумението между правителствата на Република България и на Ислямска република Афганистан от 2014 г. Изменението е във връзка с инициативата на държавите от Г-20, подкрепена от Парижкия клуб, за временно спиране обслужването на дълговете на най-бедните страни до 30 юни на 2021 г. Целта е подпомагане на Афганистан, като страна с ниски доходи, при преодоляването на пандемията от COVID-19, и свързаните с това здравни, социални и икономически последици.
Споразумението между Република България Ислямска република Афганистан от 2014 г. предвижда уреждане на афганистанския правителствен дълг по спогодби за икономическо сътрудничество и за предоставяне на кредит, сключени в периода 1974-1986 г. Изменението предвижда временно, до 30 юни 2021 г., да бъдат преустановени плащанията по дълга, договорени през 2014 г., но не освобождава страната-длъжник от задължението да изплати дълга си в рамките на първоначално договорения период – до 30 април 2024 г. Със споразумението за изменение Афганистан се ангажира да изплати на шест вноски остатъчния дълг по Споразумението от 2014 г.
Одобрени са резултатите от българското участие във видеоконферентни заседания на ресорни министри от страните членки на ЕС
Министерският съвет одобри резултатите от участието на България в неформалната видеоконференция на Съвета по конкурентоспособност на Европейския съюз в част „Научни изследвания“, която се проведе на 26 февруари. В рамките на видеоконференцията европейските министри обсъдиха възможностите за използване на Механизма за възстановяване и устойчивост за инвестиции и реформи в сферата на научните изследвания и иновациите в унисон с Европейските структурни и инвестиционни фондове и с Рамковата програма на ЕС „Хоризонт Европа“. Бяха дискутирани и варианти за по-тясна свързаност между европейската и националните системи за научни изследвания и иновации.
Заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева заяви, че България е в голяма степен готова с Националния план за възстановяване и устойчивост и допълни, че плановете на държавите членки трябва да се използват за повече инвестиции в иновации, наука и образование. По думите й научноизследователската и развойната дейност са в центъра на реформите и инвестициите в България. Заместник-министърът припомни, че правителството на България създаде нова Държавна агенция за научни изследвания и иновации и че се планира изцяло нова програма за инвестиции в
изследователските университети в България. „Целта е постигането на върхови постижения на базата на ясни принципи, иновации и трансфер на знания, както и кариерни възможности за изследователите, субсидии за реинтеграция на учените и прилагане на принципите на отворената наука“, каза още
заместник-министърът и допълни, че в рамките на българския план за възстановяване и устойчивост се предвижда интернационализация на висшите училища, както и повишаване на сътрудничеството им с публични и частни партньори от Европа. „Необходима е и повече съвместна работа и споделяне на работещи механизми между държавите членки за възстановяване от кризата“, заяви заместник-министър Ангелиева. България е във финалния етап от процеса по подготовката на своя План за възстановяване и устойчивост. Очаква се той да допринесе за по-ускореното възстановяване на икономиката, а в дългосрочен план – на нейната стабилност.
На 11 март се проведе видеоконферентно заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, част „Правосъдие“. Проведени бяха дискусии по темите за съхраняването на електронни комуникационни данни и за укрепването на прилагането на Хартата на основните права в Европейския съюз. По темата „Съхраняване на електронни комуникационни данни“ министрите на правосъдието подкрепиха приемането на обща европейска рамка с цел хармонизиране на националните законодателства в областта на съхраняването на данни при отчитане на юриспруденцията на Съда на ЕС. България заяви, че без адекватна правна уредба на съхраняването на данни, достъпът до данни на правоохранителните органи би бил затруднен, доколкото за доставчиците на услуги съществуват различни режими в отделните държави членки. В рамките на заседанието министрите на правосъдието обсъдиха и темата за укрепването на прилагането на Хартата на основните права в Европейския съюз и по- конкретно предложения от Португалското председателство проект на „Заключения на Съвета относно укрепването на прилагането на Хартата на основните права в Европейския съюз“. България подчерта, че Заключенията отразяват амбициозното ниво на ангажираност, заложено в новата стратегия на ЕС за подобряване на прилагането на Хартата и приветства колективните усилия на всички делегации за постигне на единодушието, необходимо за приемането им. Сподели и мнението на Комисията и на Агенцията за основните права на ЕС, че през последните години са предприети редица последователни и съгласувани действия за подобряване на прилагането на Хартата, но въпреки усилията, необходимостта от повишаване на използването й в националните политики и практика продължава да е налице.
Неформална видеоконферентна среща на министрите на вътрешните работи се проведе на 12 март. Обсъдени бяха: Директивата относно устойчивостта на критичните субекти; Комуникация на ЕК относно засилване на сътрудничеството по линия на връщането и реадмисията; засилване на сътрудничеството между ЕС и Северна Африка.
Одобрени са също резултатите от българското участие в неформалната видеоконференция на министрите по заетостта и социалната политика, проведена на 15 март. Проведени бяха два ориентационни дебата. Дебатът относно политиките по заетостта и социалните политики в Европейския семестър в контекста на Плановете за възстановяване и устойчивост разгледа по какъв начин реформите и инвестициите в политиките за заетост и умения, като част от Националните планове за възстановяване и устойчивост, могат да насърчат качествено създаване на работни места и преход към зелена и цифрова икономика. По време на дебата относно изпълнението на Европейския стълб на социалните права бяха обсъдени основните предизвикателства пред политиките на пазара на труда и обвързването на тези политики в Плановете за възстановяване и устойчивост в съответствие с препоръките на ЕК и за постигане на по-дигитална, устойчива и гъвкава Европа. Предмет на обсъждане бяха и предложените нови цели на ниво ЕС до 2030 г. в областта на заетостта и социалната политика и кои политики и стратегии на национално ниво ще допринесат за ефективното им постигане. Министрите обмениха също мнения относно равнопоставеността, недискриминацията и разнообразието в EC.
Видеоконферентна среща на министрите, отговарящи за конкурентоспособността (вътрешен пазар и индустрия), се проведе на 25 февруари. Дневният ред на срещата включваше провеждането на три дебата: по Европейския семестър, по Новата програма за потребителите и по Директивата за оповестяването на информация за корпоративния данък. Министрите обсъдиха Европейския семестър с фокус върху Националните планове за възстановяване и устойчивост като инструмент за постигане на делите на индустриалната политика: укрепване на единния пазар, двойният преход и стратегическата автономност в един отворен ЕС. Те представиха приоритетите, които са включили в националните планове за възстановяване и устойчивост и отбелязаха важни хоризонтални въпроси и политики, непосредствено свързани с икономическото възстановяване. Подчертано бе значението на добре функциониращия единен пазар на стоки и услуги и лоялната конкуренция като основни предпоставки за излизане от кризата, предизвикана от COVID-19. По отношение на Новата програма за потребителите беше изтъкнато значението на възвръщане на потребителското доверие за европейското икономическо възстановяване и се посочиха мерки, приети в отговор на пандемията от COVID-19. Делегациите се обединиха около необходимостта от предоставяне на прозрачна и достоверна информация при онлайн търговията, по-добра осведоменост за повече зелено потребление, както и интегриране защитата на потребителите във всички области на политиката.
Неформален видеоконферентен разговор се проведе между министрите на икономиката и на финансите на държавите – членки на Европейския съюз (ЕС), проведен на 16 март. В рамките на срещата бяха обсъдени данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката, като участниците бяха осведомени относно икономическата ситуация и перспективи. Португалското председателство представи заключенията на Съвета относно Стратегията на ЕС за плащанията на дребно, както и актуалното състояние на ратифицирането на решението за собствените ресурси и на изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост. Европейската комисия представи напредъка по подготовката на националните планове и своето съобщение за отговора на фискалната политика на пандемията от COVID-19. По време на разговора Председателството и Комисията информираха министрите за резултатите от виртуалното заседание на министрите на финансите и управителите на централните банки от Г-20, проведено на 26 февруари.
Правителството отпусна средства за изпълнение на дейности на Фонд „Научни изследвания“
Министерският съвет отпусна средства в размер до 13 100 000 лева по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2021 г за финансиране на проекти от конкурса на Фонд Научни изследвания за фундаментални изследвания свързани със значими обществени предизвикателства, в резултат на пандемията от COVID-19, както и за изпълнението на годишната програма на Фонд „Научни изследвания“ за 2021 г. в по-голям обем.
Необходимите средства за финансиране на конкурстните проекти са в размер на 3 100 000 лв. Наред с тях се отпускат до 10 000 000 лв. за изпълнението на годишната програма на ФНИ в по-голям обем. С тях ще бъдат финансирани 150 нови проектни предложения.
Очаква се в резултат от изпълнението на проектите да се постигне повишаване на количеството и качеството на фундаменталните научни изследвания, по-интензивни връзки между науката, образованието, бизнеса и обществото, участие на български учени в международни проекти.
Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи а 2021 г.
Правителството одобри отпускането на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи за 2021 г. в размер 1 767 120 лв. по линия на Националната програма за подпомагане от Фонд „Вътрешна сигурност“2014 – 2020.
С предоставените средства ще бъдат покрити поетите и планирани разходи от бюджета на МВнР за 2021 г. за обезпечаване на процентния дял смесена употреба на активите и оборудването, обслужващи Националната визова информационна система на Република България, които са изключени от допустимите дейности за финансиране съобразно разпоредбите на Регламент № 515/2014 на ЕП и Съвета от 16 април 2014 г.
Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет.
По проект „Развитие, осъвременяване и надграждане на Националната визова информационна система“ финансирането възлиза на стойност 1 124 600 лв.
По проект „Изграждане на защитени и надеждни комуникационни връзки за нуждите на МВнР на Р България“ финансирането възлиза на стойност 169 400 лв.
По проект „Следгаранционна поддръжка и обновяване на софтуерните компоненти на НВИС“ финансирането възлиза на стойност 347 700 лв.
По проект „Извършване на строителство, реконструкция, модернизация и ремонт на консулски служби“ финансирането възлиза на стойност 125 420 лв.
Открива се процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Царево – централен“
Министерският ъвет взе решение да бъде открита процедура за възлагане на концесия за част от морски плаж „Царево – централен“, община Царево, област Бургас. С нея се цели обезопасяване на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес за срока на концесията.
Процедурата се провежда по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Предлага се срокът на концесията да е 15 години. Той е обоснован от гледна точка на срока за откупуване на инвестициите и визията за дългосрочно развитие на морския плаж.
Размерът на минималното годишно концесионно възнаграждение е 7 165,17 лева без ДДС. Той е определен съгласно приетата от Министерския съвет Методика за определяне минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове – обекти на концесия, по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
С настоящото решение се цели да се обезпечи част от морски плаж „Царево – централен“, община Царево, област Бургас със задължителните дейности по ЗУЧК – осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес.
Правителството прие Отчет на План за действие за 2020 година за изпълнение на Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията 2015-2020 г.
Правителството прие Отчет на План за действие 2020 година за изпълнение на Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията 2015-2020 г. (Стратегия), приета с Решение № 437 на Министерския съвет от 12 юни 2015 г. Изготвянето на отчет е заложено в Глава IV, т. 10 от Стратегията. В отчетния документ се посочват 34 стратегически цели, от които 11 са специално насочени към интеграцията на лицата с международна закрила в България. Всички дейности от Плана са изпълнени, като една от тях е с отпаднала необходимост, поради обявената пандемия от COVID – 19, сочи Отчетът, изготвен в рамките на стратегическа работна група „Миграционни политики“ към Националния съвет по миграция, граници, убежище и интеграция.
Министерският съвет прие Актуализирана стратегия за развитие на електронното управление в Република България до 2025 година
Министерският съвет днес на своето заседание обсъди и прие актуализация на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България до 2025 година.
В съответствие с тенденциите на развитие за новото десетилетие е изведен водещ приоритет в цифровата трансформация на публичния сектор – данните, които се определят като ключов капитал за обществото. Цифровите данни имат потенциала да се превърнат в двигател на икономическото развитие, иновациите и преодоляването на редица обществени предизвикателства. Наличието на все повече цифрови данни и подобряването на начина, по който те се управляват и използват, е от съществено значение за справяне с предизвикателствата в демографската и социално- икономическите сфери, климата и околната среда, допринасяйки за по-здраво, проспериращо и по-устойчиво общество.
На преден план са изведени огромният потенциал на данните за осъществяването на цифровата трансформация на публичния сектор в България и създаването на иновативни публични услуги за гражданите и бизнеса в страната.
В съответствие с тези приоритети, визията на Стратегията за развитие на електронното управление е актуализирана до 2025 г. и основните принципи на електронното управление в България са допълнени. Целта е до 2025 г. да бъде отключен потенциалът на данните за постигането на устойчива цифрова трансформация на държавната администрация в Република България.
Актуализирана е и Концепцията за регистрова реформа, която е допълнена с нови мерки, насочени към дигитализиране на хартиени масиви от данни и оптимизация на ключови регистри.
Приета е Наредба за планирането на социалните услуги
Правителството прие Наредба за планирането на социалните услуги. Приемането на наредбата е регламентирано в Закона за социалните услуги, който за първи път въведе планиране на национално ниво на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, чрез разработване на Национална карта на социалните услуги. По този начин държавата поема ангажимент за създаване на пълна мрежа от социални услуги в цялата страна в дългосрочен план. Националното планиране е особено важно, тъй като то ще е основанието за определяне на пакета от социални услуги на ниво община и област, за които следва да се осигури финансиране от държавния бюджет.
С наредбата се уреждат критериите за определянето на услугите в Националната карта на социалните услуги, както и критериите за определяне на максималния брой на потребителите, за които се осигурява изцяло или частично финансиране от държавния бюджет. Определят се социалните услуги, които се планират на общинско ниво, на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на населението от цялата област и на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на лица от цялата страна. Регламентира се редът за извършване на анализа на потребностите, както и реда за разработване и актуализиране на Националната карта на социалните услуги и за разработване на общинските годишни планове за социалните услуги.
Правителството прие Постановление за приемане на Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения
Правителството прие Постановление за приемане на Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения. С приемането на новата правна уредба ще се постигане пълно съответствие на подзаконовата нормативна уредба, свързана с разпоредбите на Закона за марките и географските означения. Патентното ведомство и служителите от администрацията му ще прилагат по отношение на заявителите на марки и географски означения и техните представители нормативна уредба, която е ясна и предвидима. Ще се увеличи бързината и ефективността на процесите по регистрация на обектите. Лица, които имат интерес от това да регистрират марка или географско означение или да се регистрират като ползватели на географско означение, ще бъдат улеснени при реализирането на намерението си, тъй като ще могат да направят предварителна оценка на усилията и финансите, които ще са необходими за регистрацията.
Правителството изменя и допълва Наредбата за условията и реда за допускане на български физически или юридически лица до участие в
международни процедури на НАТО
Правителството прие Постановление на Министерски съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за допускане на български физически или юридически лица до участие в международни процедури на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО).
С приемането на проекта се въвежда комплексен подход за оценка на финансовото състояние на фирмите кандидати, който отчита широк набор от показатели – текуща ликвидност, бърза ликвидност, финансова автономност, брутна рентабилност от дейността и нетна рентабилност. Това ще доведе до по-адекватна и реалистична оценка на финансовото състояние на дружествата и ще предостави възможност на иначе жизнеспособни български предприятия, които по различни причини не са могли да реализират положителен финансов резултат през даден отчетен период, да бъдат допуснати до участие в международни процедури на НАТО и да търсят нови възможности за развитие.
Останалите промени в текстовете на наредбата са свързани с облекчаване на административната тежест и съкращаване на сроковете за административното обслужване.
Изменя се Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти
Министерският съвет прие проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти.
Въвеждат се промени, касаещи подобряване на процесите по ценообразуване и реимбурсиране, оптимизиране процеса по проследяване ефекта от терапията на лекарствени продукти, сроковете за извършване, както и възможността за удължаване периода на проследяване за лекарствените продукти, за които поради малък брой пациенти събраната информация не е достатъчна за анализ. Прецизират се разпоредбите, касаещи възможността за увеличаване на цените на лекарствените продукти, за да се избегне противоречиво тълкуване.
Въвежда се облекчен режим при някои лекарствени продукти, които подлежат на периодична проверка на цените в референтните държави. Това са лекарства, които нямат алтернатива или, ако имат – тя е с по-висока стойност, заплащана с публични средства.
Извършва се прецизиране на разпоредбите, касаещи определянето на референтната стойност на имунологични лекарствени продукти, съдържащи ваксини или токсини, или серуми.
Министерският съвет прие също така Постановление за отменяне на Наредбата за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат, приета с Постановление № 364 на Министерския съвет от 2011 г.
С отменянето на Наредбата подзаконовата нормативна уредба се привежда в съответствие с измененията в Закона за медицинските изделия. Органът, който следва да издава посочената наредба, вече е министърът на здравеопазването, а не Министерският съвет.
Изричната отмяна на наредбата цели създаване на правна сигурност и недопускане на неяснота за субектите, които имат отношение към заплащането на медицински изделия с обществени средства.
Променен е Устройственият правилник на Министерството на енергетиката
С пет щатни бройки се увеличава числеността на Министерството на енергетиката. Това е предвидено в Постановление на Министерския съвет, прието на днешното му заседание. С направената промяна функциите на ведомството се привеждат в съответствие с изискванията на новата нормативна уредба за мрежова и информационна сигурност и със задължителни предписания на Изпълнителната агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ към Министерството на финансите.
Съгласно изискванията на Закона за киберсигурност и на Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, към министъра на енергетиката следва да бъде създаден национален компетентен орган по мрежова и информационна сигурност за сектор „Енергетика“. Конституирането на такъв орган и определянето на специфичните му правомощия представлява изцяло нова дейност за Министерството на енергетиката.
За сметка на намаление на числеността на персонала в дирекция „Енергийни проекти и международно сътрудничество“ (ЕПМС) се предвижда определянето на длъжностно лице, което ще изпълнява функциите на национален компетентен орган по мрежова и информационна сигурност за сектор „Енергетика“. Той ще бъде пряко подчинен на министъра на енергетиката.
Друга промяна на Устройствения правилник има за цел осигуряване на адекватен административен капацитет за изпълнението на програма „Възобновяема енергия, енергийна ефективност и енергийна сигурност, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021г. Необходимостта от определяне на структурно звено, осъществяващо функциите на програмен оператор за програмата е идентифицирана като задължителна за изпълнение мярка след одит на ИА „Одит на средствата от ЕС“ към Министерството на финансите. Функциите на програмен оператор по програма ВЕЕЕЕС се възлагат на дирекция ЕПМС, която ще оценява проектни предложения и ще организира, координира и отговаря за изпълнение на ангажиментите по програмата. В тази връзка административният капацитет на дирекцията се увеличава с пет щатни бройки. Те ще бъдат назначени до приключване на програмата, а възнагражденията им ще са изцяло за сметка на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Промените са направени при пълно съобразяване със задължителните нормативи за числеността на администрацията, съгласно Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията.
В съответствие с изискванията на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се актуализират и функциите на Инспектората в Министерството на енергетиката.
Одобрени са промени в Устройствения правилник на Министерство на правосъдието
Правителството одобри промени в Устройствения правилник на Министерство на правосъдието. Проектът на Постановление на Министерския съвет е изготвен във връзка с осигуряване изпълнението на Закона за политическите партии (ЗПП), съгласно който са възложени нови функции и отговорности на министъра на правосъдието по отношение на разпределянето на субсидията за политическите партии и коалиции. Именно това налага съответната промяна в Устройствения правилник на Министерството на правосъдието, приета днес от кабинета.
Съгласно последните изменения в ЗПП (обн., ДВ, бр. 104 от 2020 г.) министърът на правосъдието определя със заповед документите, които партиите и коалициите трябва да представят за предоставяне на държавната субсидия, и сроковете за представянето им. При непредставяне в срок на някой от документите, при непълноти или нередности в тях държавната субсидия не се превежда до тяхното представяне, съответно отстраняване. Държавната субсидия се предоставя ежегодно от бюджета на Министерството на правосъдието на четири части: до 30 април, до 30 юни, до 30 септември и до 20 декември на съответната година.
В рамките на проект „Реформа на рамката за несъстоятелност в България“ Европейската комисия предостави техническа помощ на България за разработване на Пътна карта в областта на несъстоятелността, като координатор по изпълнението на мерките е Министерството на правосъдието.
Изпълнението на мерките, заложени в Пътната карта за изпълнението на препоръките относно рамката за несъстоятелност и стабилизация в България по отношение подобряване квалификацията на синдиците, налага прецизиране на функциите на дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“ /ВСВ/ в министерството, като функциите по квалификация на синдиците от Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ се възлагат на дирекция ВСВ.
Методиката за нетните разходи при предоставяне на универсална пощенска услуга се синхронизира с промени в европейската рамка
Методиката за изчисляване на нетните разходи от извършване на универсалната пощенска услуга и за определяне на критерии за наличие на несправедлива финансова тежест, се привежда в съответствие с изискванията на Европейска рамка за компенсиране на услуги от общ икономически интерес и промените в Закона за пощенските услуги.
Целта е да се приведат правилата за изчисляване на нетните разходи от извършване на универсална услуга в съответствие в промени на европейско и национално ниво в областта на пощенските услуги. Създават се условия за оптимизиране на разходите на задължения оператор и подобряване на финансовите му резултати.
Създава се координационен механизъм за участието на Република България в глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“
Правителството взе решение за учредяването на постоянен форум под формата на Съвет, в рамките на който ще се осъществява координация на участието на България в международната инициатива „Партньорство за открито управление“.
„Партньорството за открито управление“ е многостранна инициатива, която има за цел осигуряване на конкретни ангажименти от страна на правителствата за насърчаване на прозрачността, овластяване на гражданите, борба с корупцията и използване на новите технологии за укрепване на управлението.
Република България официално се присъединява към инициативата през месец април 2012 г. и активно участва в нея, като до момента българските правителства са приели и изпълнили три национални планове за действие. Предстои разработването на четвърти национален план за действие.
Националните планове за действие (НПД) са основният инструмент, който използват държавите-участнички в инициативата, и включват мерки от избрани от съответната държава тематични области. В трите национални планове, приети от българските правителства, трайно присъстващи области са почтеното управление и борба с корупцията; гражданското участие; прозрачността и достъпът до информация и отворени данни.
С предлагания координационен механизъм ще се подобри качеството на мерките от националните планове и степента на ангажираност на институциите и ще се осъществява ефективно наблюдение и контрол на изпълнението на мерките.
Централизирано тестване на кандидатите за държавна служба се въвежда като възможност в процедурите за подбор
Правителството прие изменения в Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавните служители, с които се създава възможност за администрациите да използват тестове за общи компетентности и за познания за държавната администрация в конкурсните процедури.
Като допълнителен, обективен инструмент за преценка, тестовете за общи компетентности и за познания за държавната администрация имат за цел подобряване на качеството на подбора на кандидатите за държавни служители. Разширява се възможността за независима оценка на техния потенциал за работа в екип, ориентация към резултат и фокус към клиента. Тестовете ще могат да се използват и в процедурите при мобилност и повишаване в длъжност. Измененията предвиждат, че за висши държавни служители няма да е допустимо писмената част на конкурса да се изчерпва единствено с решаването на тест.
С измененията в Наредбата се разширяват и публичността и прозрачността на конкурсните процедури.
Правителството прие промени в Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания
Правителството прие промени в Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания, чрез които се постига синхронизация в съществуващата правна уредба. С новите разпоредби се създава адекватна подзаконова нормативна рамка за защита правата на хората с увреждания, чиято цел е да окаже благоприятно въздействие върху социалното приобщаване на тази уязвима социална група.
С измененията се създават условия за по-ясното и целесъобразното прилагане на квотата за наемане на хора с трайни увреждания от работодателите, въведена на законово ниво с фокус към устойчивост на заетостта и дългосрочната социализация на тази целева група. Новите разпоредби ще повишат ефективността на изпълнението на Националната програма за достъпна жилищна среда. С тях ще се прецизират условията и редът за предоставяне на субсидии от държавния бюджет на организации на и за хората с увреждания с призната национална представителност.
Правилата за цената на универсалната пощенска услуга се допълват в съответствие с промени в Закона за пощенските услуги
Наредбата за определяне на правила за образуване и прилагане на цената на универсалната пощенска услуга, както и методиката за определяне достъпността на нейната цена, се привеждат в съответствие с промените в Закона за пощенските услуги, както и с резолюция на Всемирния пощенски съюз.
При предоставянето на универсална пощенска услуга се гарантира равнопоставеност на потребителите и публичност на цените. Механизмите целят ориентиране на цените според разходите и осигуряване на разумна печалба за пощенския оператор.
Одобряват се допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2021 г. С Постановлението се одобряват допълнителни разходи, в размер до 15 000 000 лв., по бюджета на МВР за финансово обезпечаване на сключени договори за изпълнение на дейности, свързани с издаването на българските лични документи.
Правителството прие Национална програма за превенция и контрол на вирусни хепатити в България
Министерският съвет прие Национална програма за превенция и контрол на вирусни хепатити в България за периода 2021-2025 г. Националната програма съдържа мерки за провеждане на политики за превенция на всички вирусни хепатити и е съобразена с Глобалната стратегия на Световната здравна организация за превенция и контрол на вирусните хепатити, с Плана за действие за борба с вирусните хепатити в Европейския регион на СЗО, както и с Целите за устойчиво развитие.
Приемането на Националната програма цели намаляване на заболяемостта от хронични вирусни хепатити с 45% до 2025 г. и с 90% през 2030 г., намаляване на смъртността от вирусни хепатити с 30% до 2025 г. и с 60% през 2030 г., достигане и задържане на 95% обхват с трети прием на ваксина срещу хепатит В при деца, елиминиране на вертикалния механизъм за предаване на хепатит В от майка на дете, достигане на 50% диагностицирани пациенти и над 40% лекувани от заразените с хепатит B и С до 2025 г., респективно над 90% диагностицирани и над 80% лекувани до 2030 г., трайно намаляване разпространението на вирусните хепатити в страната.
Министерският съвет прие и друго решение за одобряване на проект на втори Договор за дарение на комплекти за тест за антиген „всичко в едно“ за диагностика на COVID-19 на Р България от Европейската комисия.
Задълбочаването на кризата с COVID-19, засягайки обществото и икономиката на Съюза, принуди държавите членки да приемат редица извънредни мерки. На 14 април 2020 г. беше публикуван Регламент (ЕС) 2020/521 на Съвета за активиране на спешната подкрепа по Регламент (ЕС) 2016/369 – Emergency Support Instrument (ESI). Инструментът ESI подпомага държавите членки за справяне в борбата с коронавируса, включително чрез осигуряване ваксини за всички европейски граждани.
Инструментът ESI е използван и за осигуряването на комплекти за тест за антиген „всичко в едно“ за диагностика на COVID-19. Съгласно Договора, ако Бенефициентът реши преди или след доставката на комплектите, че не се нуждае от цялото или част от количеството, трябва да информира Комисията. Всички освободени количества се преразпределят между държавите членки под координацията на Комисията.
Министерският съвет прие Актуализирана Национална стратегия за киберсигурност до 2023 г.
Министерският съвет одобри, предложената от Съвета по киберсигурността Актуализирана Национална стратегия за киберсигурност ,,Киберустойчива България 2023″.
Актуализираната стратегия е изготвена, отчитайки фактът, че политиката за киберсигурност в условията на цифровата трансформация през настоящото десетилетие е един от основните приоритети на Република България и крайъгълен камък на свързана и сигурна Европа.
Изграждането на напълно завършена интегрирана Национална екосистема за киберсигурност със способности за адаптиране към динамиката на глобалните киберзаплахи и за реакция при мащабни атаки срещу български информационни ресурси, включително за интегриране в системата за киберсигурност на Европейския съюз е стратегическа цел, дефинирана в Националната програма за развитие „България 2030″.
Изпълнението на Актуализираната стратегия за киберсигурност гарантира, че Република България ще бъде надежден и устойчив партньор и участник в общите мрежи и системи и колективната сигурност с евро-атлантическите ни партньори, с иновативно и изпреварващо технологично развитие, съответно на приоритетите за развитие на икономиката и обществото, и с капацитет и способности да участва в предотвратяването и преодоляването на еволюиращите киберзаплахи и кризи.
Изпълнението на целите и приоритетите в съответните области на действие ще бъдат конкретизирани и развити в Пътна карта, която ще бъде приета от Министерски съвет в шестмесечен срок след одобряване на Актуализираната стратегия.
