Правителството предлага председателят на БЧК Христо Григоров да бъде удостоен с орден „За гражданска заслуга” първа степен
Министерският съвет предлага на Президента на Република България да издаде Указ за награждаване на Христо Григоров – председател на Българския червен кръст с орден „За гражданска заслуга” първа степен.
Повече от 25 години Христо Григоров заема ръководни постове в Българския Червен кръст – два мандата като председател на Столичната организация на БЧК, два мандата е заместник-председател на БЧК, а от 2001 г. е председател на БЧК – пети мандат.
През всички тези години Григоров работи всеотдайно за укрепване и утвърждаване на Българския Червен кръст като модерна и ефективна хуманитарна институция с европейски облик.
Нови 30 набора от данни ще бъдат публикувани на Националния портал за отворени данни, поддържан от Държавна агенция „Електронно управление“
Със свое решение правителството утвърди Списък с 30 набори от данни по приоритетни области, които да бъдат публикувани от няколко различни администрации до края на 2020 г. на Националния портал за отворени данни на Република България https://data.egov.bg/. Сред наборите от данни са следните регистри: Публичен регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци; Регистър на имотите с променено предназначение; Регистър на регистрираните туроператори и туристически агенти; Регистър за предоставените концесии за води – изключителна държавна собственост и редица други.
Предвидените за публикуване данни са събирани, съхранявани и предоставяни от институции на централната и местната администрация. След проведени проучвания и консултации с потребителите на данни, в Списъка са включени набори от данни, които са определени като данни с висока обществена стойност. Отговорните организации от обществения сектор са задължени при всяка промяна да актуализират публикуваните на Портала отворени данни.
Съгласно изискванията на Закона за достъп до обществена информация организациите от обществения сектор публикуват за повторна употреба публичната информация, която събират, създават и поддържат, в отворен машинночетим формат. С публикуването на данните на Националния портал за отворени данни се постига по-добра прозрачност и отчетност, подобрява се използването на публикуваните данни, както и достъпът на гражданите и на бизнеса до публична информация.
Порталът за отворени данни е създаден през 2018 г. и представлява единна, централна, публична, уеб базирана информационна система, която осигурява публикуването и управлението на информация за повторно използване в отворен, машинночетим формат, заедно със съответните метаданни (категории, номер на документ, заглавие и други обозначения, автор, адресат, дата на създаване на документа и др.). Данните на Портала са свободно достъпни и могат да бъдат използвани за търговски и нетърговски цели. Държавна агенция „Електронно управление“ развива и надгражда обновения Портал за отворени данни на Република България от края на 2019 г.
Порталът съдържа информация, разпределена в 14 теми, като образование, енергетика, транспорт, околна среда, райони и градове. На него са качени над 10 хиляди набори от данни, в отворен машинночетим формат, публикувани от почти 500 институции и организации. Достъпът на потребителите до тези данни е безплатен и леснодостъпен както от компютър, така и от мобилни устройства. Порталът гарантира, че отворената информация, която се публикува, е събрана и обработена от достоверни източници, каквито са административните органи, във връзка с нормативните им задължения.
Одобрен е доклад за сключване на договори за изпълнението на модернизацията на жп участък Елин Пелин-Костенец
Правителството одобри доклад на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и предложението в него за сключване на договори за изпълнение на обособени позиции 2 и 3 от проект „Модернизация на жп линия София-Пловдив: жп участък Елин Пелин- Костенец“. Обектите са съфинансирани по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020.
По този начин при реализацията на проекта ще се разходват в максимална степен отпуснатите средства, съгласно предоставената безвъзмездна финансова помощ по програмата.
Правителството прие Консолидирания годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор за 2019 г.
Министерският съвет прие Консолидирания годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор за 2019 г. В него е направен анализ на данните за състоянието на финансовото управление и контрол и на вътрешния опит в публичния сектор, предоставена е и информация за дейността, свързана с координацията и хармонизацията на вътрешния контрол в публичния сектор от специализираното звено в Министерството на финансите през 2019 г.
Въз основа на отчетените напредък и тенденции за развитие, значително нараства броят на организациите, оценили системите си за вътрешен контрол с оценка „много добра“.
Законът за финансовото управление и контрол в публичния сектор предвижда ръководителите на 315 организации от публичния сектор, с изключение на Висшия съдебен съвет и Сметната палата, всяка година да представят на министъра на финансите информация за функционирането, адекватността, ефикасността и ефективността на системите за финансово управление и контрол.
Документът е изготвен на основание чл. 20, ал. 2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор в удължения с един месец срок, съгласно § 32 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Съгласно изискванията на закона, след приемането му консолидираният доклад ще бъде представен на Народното събрание и на Сметната палата.
Министерският съвет прие отчета за дейността на Агенцията за държавна финансова инспекция
за 2019 г.
451 финансови инспекции и проверки са приключени през 2019 г. от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Това показва отчетът за дейността на институцията, приет от Министерския съвет.
Приоритет в работата на Агенцията е осъществяване на последващ контрол по спазване на законодателството в областта на обществените поръчки. Проверени са 1 068 обществени поръчки на обща стойност около 1,8 млрд. лв. При 161 поръчки (15% от проверените) са констатирани нарушения, свързани с неспазване принципите на ЗОП. Намаляването на този тип нарушения е с 41% спрямо предходната отчетна година, което показва, че осъществяваният контрол има дисциплиниращ и превантивен ефект върху възложителите.
При финансовите инспекции са проверени 4 474 договора, от които 2 793 са за възлагане на обществени поръчки, на обща стойност близо 1,486 млрд. лв. Наблюдава се увеличение с 39 % спрямо стойността на проверените подобни договори през предишния отчетен период.
С най-голям дял, както и през предходните години, са проверките, извършени в общини – 49%, и в търговски дружества с блокираща квота държавно или общинско участие в капитала – 23,5% от общия брой.
През 2019 г. финансовите инспектори на АДФИ са съставили 935 акта за установяване на административни нарушения. 918 от тях са на физически лица и 17 – на юридически лица.
По образуваните административнонаказателни производства са издадени наказателни постановления, с които са наложени глоби и имуществени санкции в размер на 295 631 лв.
Агенцията е дала 69 писмени указания на ръководителите на проверяваните организации за преустановяване на извършване на нарушение и/или за отстраняване на вредните последици от тях.
Наблюдава се тенденция за подобряване на средата при разходването на публичните средства в резултат на превантивната дисциплинираща роля на осъществявания контрол от АДФИ. При финансовите инспекции се отчита намаляване на установените виновно причинени вреди от страна на проверяваните организации и лица. През 2019 г. те са в общ размер на 10 403 473 лв., което е с 8 % по-малко в сравнение с предходната година.
Финансовите инспекции през 2019 г. са възложени от министъра на финансите – 120 бр. и от органите на прокуратурата – 113 бр., 85 – по искане на други институции, съгласно чл. 5 от ЗДФИ. a 133 са извършени на основание на годишния план на АДФИ.
През изминалата година в АДФИ са постъпили 578 сигнали и искания за извършване на финансови инспекции, като 82 от тях са съдържали сигнали за нарушения, които са от компетентността на други държавни органи и са им препратени по компетентност. В 288 от случаите, т.е. повече от половината, са подадени от държавни органи, физически и юридически лица. Това е показател за общественото доверие, с което се ползва агенцията при изпълнение на нейната мисия – защита на публичните финансови интереси.
Въвежда се единна по-ниска такса за новата обединената процедура по задължителна оценка на въздействието върху околната среда
Правителството прие постановление на Министерския съвет (ПМС) за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) съгласно Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Въвежда се единна по-ниска такса за новата процедура, която обединява задължителна оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционно предложение (ИП), с поне една от процедурите по издаване на комплексно разрешително (КР) и/или одобряване на доклад за безопасност (ДБ) на предприятие с висок рисков потенциал, на които ИП също подлежи, съгласно Закона за опазване на околната среда.
Изменението е свързано с въвеждането на новата обединена процедура със Закона за опазване на околната среда, в сила от 28.08.2019 г., за провеждането на която е предвидено да бъде събирана такса.
Обединената процедура се провежда по искане на възложителя на ИП, за което ще бъде събирана такса за изпълнение на административните функции на МОСВ по оценка на представената информация.
Осигурява се възможност за намаляване на разходите на възложителите за реализиране на инвестиционните им намерения, свързани с изпълнението на изискванията по нормативната уредба за опазване на околната среда и човешкото здраве, като заплащат една такса, по-ниска, отколкото при провеждане на самостоятелните процедури.
Прецизират се основанията при актуализиране на комплексно разрешително, предмет на административна такса, без да се въвежда нова такса в тези случаи с цел привеждане в съответствие с изменението на ЗООС от 2018 г.
Предвижда се общините да бъдат освободени от такса при отстраняване на трупове на китоподобни от плажните ивици. Целта е да се осигурят адекватни действия за опазване на общественото здраве и безопасност, както и по-бързо изясняване на причините за загубата на биологично разнообразие и причините за настъпването на смъртта при съответния екземпляр.
Променя се размерът на частта от продажната цена на дървесината за две държавни горски предприятия
Правителството промени размера на частта от продажната цена на здрава дървесина, внасяна във фонд „Инвестиции в горите” от „Югозападно държавно предприятие“ (ЮЗДП) и от „Североизточно държавно предприятие“ (СИДП) с 3 лв. за куб. м. дървесина. Така отчисленията при продажбата на дървесина на ЮЗДП се намаляват на 5 лв. за всеки кубичен метър дървесина, а на СИДП с 2 лв.
Целта е да се стимулира по-ефективното управление на оперативните средства на предприятията за изпълнение на обичайната им дейност. То е от съществено значение за поддържането на доброто здравословно състояние на горите и опазването на горските ресурси.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджетите на три министерства
Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната за 2019 г. в размер на 105 300 лв. за сметка на предвидените средства по централния бюджет за 2020 г. Средствата са необходими за възстановяване на извършени разходи от Военномедицинска академия и Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ за нормативно регламентирани дейности и услуги на правоимащи лица по чл. 4, т. 4 от Закона за ветераните от войните на Република България и по чл. 16 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
По бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2020 г. се одобряват допълнителни разходи в размер до 10 000 000 лв. Средствата са за финансово обезпечаване на сключени договори за изпълнение на дейности, свързани с издаването на българските лични документи.
Правителството одобри също така допълнителни разходи по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2020 г. за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност на държавните спортни училища за бюджетната 2020 година. Финансовите средства, необходими за подпомагане на физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическата дейност в държавните спортни училища за бюджетната 2020 година в размер на 7 425 лв., са в рамките на разчетените за тази дейност в централния бюджет средства за 2020 г. С приетото правителствено постановление ще се извърши промяна по бюджета на Министерството на младежта и спорта за настоящата година.
Отпускат се до 4 млн. лева за финансиране на фундаментални научни изследвания
Правителството отпуска до 4 млн. лв. по бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН) за 2020 г. за обезпечаване на конкурс за фундаментални научни изследвания. Той се провежда от Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) като с одобрените средства се очаква да бъдат финансирани приблизително 66 проекта.
Този конкурс е насочен към научни изследвания във всички области и е от особена важност за развитието на цялостния научен капацитет в страната. Целта е да се насърчи провеждането на качествени фундаментални научни изследвания и получаване на високи научни постижения, както и на проучвания, обвързани с актуалните обществени предизвикателства.
Очаква се по този начин да се подпомага високото ниво на научните изследвания в България и мястото на учените в българското общество и европейското научноизследователско пространство.
Отпускат се до 1,3 млн. лева за финансиране на ННП „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“
Министерският съвет отпуска до 1 300 000 лв. по бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН) за 2020 г. за финансиране изпълнението на планираните дейностите по Националната научна програма (ННП) „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“ (Петър Берон и НИЕ), одобрена през 2018 г. и актуализирана през май 2020 г.
Програмата се изпълнява на конкурсен принцип от Фонд „Научни изследвания“, като се наблюдава и координира от МОН. Срокът на изпълнение е 7 години, като бюджетът на програмата за първата година е 1 300 000 лв. и може да нарасне до 1 900 000 лв. за всяка следваща година. През 2019 г. бяха финансирани 7 проектни предложения на обща стойност 420 000 лв. с двугодишен период на изпълнение.
С отпуснатата сума в размер до 1 300 000 лв. по програмата се предвижда да бъдат изплатени средствата за втората година от изпълнението на финансираните проекти в размер до 420 000 лв., а с останалите до 880 000 лв. Фонд „Научни изследвания“ ще стартира конкурс за набиране на нови проектни предложения. С тях се очаква да бъдат финансирани приблизително 7 проекта.
Целта на ННП „Петър Берон и НИЕ“ е да ускори реинтеграцията и кариерното развитие на учени в български висши училища и научни организации, като по този начин емиграцията на научен потенциал се замени с научна мобилност.
Очаква се по този начин да се повиши броят на утвърдените и водещи учени,, които не само създават и развиват съвременни научни изследвания, но и въвеждат най- новите научни идеи и постижения в образователния процес във висшите училища.
Правителството се разпореди с имоти
Министерският съвет прие решение за учредяване на безвъзмездно право на ползване, върху поземлен имот в горска територия – частна държавна собственост с площ 675 кв. м. Той се намира в землището на село Илинденци, община Струмяни, област Благоевград. Имотът попада в обхвата на дейност на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Струмяни” към ДП „Югозападно държавно предприятие” – Благоевград. Вещното право се учредява за срок от 3 години за извършване на теренни проучвания и консервация на археологически ценности в полза на Национален археологически институт с музей при Българската академия на науките.
Съгласно друго правителствено решение, от Министерство на отбраната се отнемат три поземлени имота и се включват в Държавния поземлен фонд. Имотите се намират в област Търговище, с. Вардун.
На Министерството на отбраната безвъзмездно се предоставя управлението на три имота-публична държавна собственост. От Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ /ВВВУ/ имотите, намиращи се в гр. Долна Митрополия, се отнемат, поради отпаднала нужда, и се предоставят за управление на Министерството на отбраната, с оглед бъдещи разпоредителни действия.
„Български пощи“ ЕАД да продадат своя дял в недвижим имот в с. Свежен чрез пряко договаряне със съсобственика – община Брезово. Обектът не е необходим за дейността на „Български пощи” ЕАД, а поддръжката му е свързана с неоправдани разходи. Продажбата ще се извърши по цена, не по-ниска от определената от независим оценител.
Министерският съвет промени статута на част от терен в м. „Узунджа алан“, село Стрелци, от частна държавна на публична държавна собственост. Той е управляван от Министерството на вътрешните работи за нуждите на Областна дирекция Пловдив. Имотът е необходим за изпълнение функциите на дирекцията във връзка със сигурността на страната, включително и за съхранение на военновременни и кризисни запаси.
С решение на Министерския съвет се отчуждават имоти – частна собственост, за модернизиране на близо 3,2-километров участък между Ихтиман и Септември от железопътната линия София – Пловдив. Имотите се намират в урбанизираната територия на гр. Белово и са определени съгласно одобрения проект за изменение на подробни устройствени планове – планове за регулация и застрояване на имоти за трасето. Средствата за обезщетяване на собствениците са за сметка на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
България открива почетно консулство
в Шри Ланка
Правителството прие решение за откриването на почетно консулство на България в Шри Ланка. Седалището му ще бъде в Коломбо, а консулският окръг ще обхваща цялата страна. За почетен консул ще бъде назначен Андре Милее Еристус Фернандо.
Новото почетно консулство ще спомогне за по-ефективното развитие на двустранните отношения на България с Шри Ланка в областта на търговията, икономиката, културата, консулското сътрудничество, за създаване на осведоменост за страната и за стимулиране на контактите между хората.
Кандидатурата на Андре Милее Еристус Фернандо за почетен консул е подкрепена с препоръки от държавния министър на външните работи, министъра на правосъдието, правата на човека и правната реформа и министъра на енергетиката и управлението на енергийните и транспортните услуги на Шри Ланка.
Той е собственик на фирма, която се занимава с хотелиерство и отдих, товарни превози и логистика, авиация, корабоплаване, рибарство, възобновяема енергия и стратегически инвестиции.
Сърбия открива почетно консулство в Пловдив
Министерският съвет на Република България даде съгласие за назначаване на почетен консул на Република Сърбия в Пловдив.
Постът поема Анастасия Росенова Солакова. Към момента тя е управляващ партньор на МГС-Ойл ЕООД, което се занимава с товарни автомобилни превози.
Седалището на почетното консулско длъжностно лице на Сърбия е град Пловдив, а консулският окръг обхваща територията на области Ловеч, Велико Търново, Габрово, Стара Загора, Пловдив, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали.
Одобрени са резултатите от българското участие в проведени видеоконферентни срещи на ресорни министри от държавите-членки на ЕС
Правителството одобри доклада за българското участие в неформалната видеоконферентна среща на министрите на земеделието и рибарството на държавите-членки на ЕС, проведена на 8 юни 2020 г.
По време на срещата министрите имаха възможност да обсъдят представените на 20 май 2020 г. от Европейската комисия Стратегия „От фермата до трапезата за справедлива, здравословна и екологична хранителна система“ и „Стратегията за биоразнообразието за 2030 – Да върнем природата в нашия живот“. Бяха засегнати и темите по Пакета за възстановяване и бъдещата Многогодишна финансова рамка (МФР) и връзките на тези предложения с Общата селскостопанска политика (ОСП) и текущия законодателен дебат за прилагане на ОСП в следващия програмен период.
Всички министри поискаха от ЕК повече информация относно методологията и принципите на определените целеви стойности в стратегиите, касаещи селското стопанство и за представяне на кумулативна оценка на социално-икономическото въздействие от прилагането на стратегиите върху сектора. ЕК коментира, че бъдещите законодателни предложения ще бъдат съпроводени с оценка на въздействието и че ще се отчитат националните специфики.
Министрите изразиха позиция, че предложеното от Комисията повишение с €26.5 млрд. (текущи цени) на земеделския бюджет в сравнение с предложението на ЕК о г 2018 1 е положителна стъпка. Мнозинството отбеляза това повишение като все още недостатъчно, предвид завишените очаквания към фермерите в контекста на Европейския зелен пакт и съпътстващите го стратегии.
На 9 юни се проведе неформален видеоконферентен разговор между министрите на икономиката и на финансите на държавите-членки на Европейския съюз. Министрите обмениха мнения за Плана за възстановяване за Европа. Заедно с Европейската комисия и Европейската централна банка те направиха равносметка на състоянието на мерките, предприети до момента, в отговор на кризата. В рамките на Европейския семестър Хърватското председателство информира участниците за обсъжданията в комитетите по време на подготвителния процес за постигане на съгласие за специфичните за страните препоръки за 2020 г. и становищата на Съвета за актуализираните програми за стабилност или конвергенция.
Съветът на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси проведе неформална видеоконференция в част „Здравеопазване“ на 12 юни. Заседанието протече в две сесии. В рамките на първата, министрите обмениха мнения по предложението за Регламент за програма за здраве – EU4Health. От страна на всички държави-членки беше изказана подкрепа за новата законодателна инициатива. Същевременно общо беше и посланието за необходимостта от разписване на ясни механизми за участие на държавите членки в изпълнението на програмата и в процедурите по одобрение на годишните програми. По отношение на приоритетите министрите изказаха подкрепа за укрепване на подготвеността за реакция при кризи (вкл. България), цифровизация, борба с хронични незаразни болести, вкл. онкологичните заболявания и др.
Втората тема касаеше инициативата на Европейската комисия за осигуряване на ваксина за COVID-19 и думата взеха 19 държави-членки, сред които беше и България. Наред с изразената подкрепа за търсене на съвместно решение, почти всички делегации реферираха към липсата на прозрачност по инициативата, роля на държавите-членки, необходими гаранции за това, че ваксина ще бъде налична, че ще бъде безопасна и ефективна и на достъпна цена. Европейската комисия отчете така получената обратната връзка като позитивна и увери, че ще работи в тясно сътрудничество с държавите-членки. Германското председателство представи приоритетите си, които са съобразени с необходимостта от адресиране на проблемите от епидемията с COVID-19.
На 16 юни се проведе Съвет „Общи въпроси“ по видеоконферентна връзка. Представена бе българската позиция по Плана на Европейската комисия за възстановяване на Европейския съюз, финансова рамка за периода 2021- 2027 г. и по отношенията ЕС-Великобритания. Сред другите обсъдени теми бяха осемнадесетмесечната програма на Съвета за периода 1 юли 2020 г. – 31 декември 2021 г. и подготовка на заседанието на Европейския съвет на 19 юни. По пакета за възстановяване и МФР всички държави-членки се обединиха около разбирането за спешната необходимост от постигането на политическо споразумение и заявиха готовност за конструктивен диалог. От българска страна беше подчертана необходимостта от адекватно финансиране на дългосрочните политики и приоритети на ЕС, както и подкрепата за най-слабо развитите региони на ЕС чрез кохезионната политика.
Определен е концесионер на морски плаж „Силистар“
Определен е концесионер на морски плаж „Силистар“, община Царево, област Бургас. След проведена открита процедура, Министерският съвет упълномощава Министъра на туризма да сключи договор за концесия с новоучредено търговско дружество, в което участниците в „ММ ГРУП“ ДЗЗД притежават целия капитал в съотношението от договора им за обединение, в едномесечен срок от влизане в сила на решението на Министерския съвет за определяне на концесионер на морския плаж.
Концесионерът се задължава за целия срок на договора за концесия от 20 г. да предоставя цена за 1 бр. чадър в размер до 5 /пет/ лева с ДДС и цена за 1 бр. шезлонг в размер до 5 /пет/ лева с ДДС в зоната за платени плажни принадлежности на морския плаж.
Размерът на концесионното възнаграждение за всяка календарна година от срока на концесията е определен съгласно приетата от Министерския съвет Методика за определяне на минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове и предложения от концесионера размер на роялти от 10,50 на сто без ДДС. Размерът на годишното концесионно възнаграждение за първата година от срока на концесията е в размер на 53 515 лв. без ДДС. Инвестициите, свързани с подобряване на достъпа до морския плаж за срока на концесията са в размер на 637 920 лв. с ДДС.
Одобрено е правителственото становище по конституционно дело № 5/2020 г.
Правителството одобри становище на Министерския съвет по конституционно дело № 5 за 2020 г., образувано по искане на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) за установяване на противоконституционност на чл. 42, ал. 1, т. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Към конституционно дело № 5 е присъединено конституционно дело № 6 за 2020 г., образувано по искане на 63 народни представители за установяване на противоконституционност на чл. 42, ал. 1, т. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
В становището на Министерския съвет са изложени подробни аргументи, че оспорената разпоредба не противоречи на чл. 4, чл. 16, чл. 48 и чл. 56 от Конституцията и затова исканията на ВАС и на народните представители следва да се отхвърлят от Конституционния съд като неоснователни и необосновани.
Одобрени са промени в бюджетната процедура
за 2021 г.
Със свое решение правителството прие изменение и допълнение на Решение № 64 на Министерския съвет от 2020 г. за бюджетната процедура за 2021 г., изменено с Решение № 273 на Министерския съвет от 2020 г., с което се създава необходимата организация и се осигурява координация между отделните разпоредители с бюджет в етапа на бюджетно планиране.
В контекста на обявеното извънредно положение, свързано с разпространението на вируса COVID-19, се въвеждат нови срокове, респективно се отлагат за втория етап от бюджетната процедура за 2021 г.:
- провеждането на процедурата по реда на Наредбата за условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми, и проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и за реда за тяхното разглеждане (приета с Постановление № 337 на Министерския съвет от 2015 г.) за разглеждане и одобряване на нови инвестиционни проекти, които ще се финансират с държавни заеми и/или държавногарантирани заеми през 2021 г.;
- изготвянето, разглеждането и одобряването от Министерския съвет на проекта на решение за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2021 г.;
- изготвянето, разглеждането и одобряването от Министерския съвет на проекта на решение за норматив за час програма за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми на БНР и БНТ през 2021 г.
Направеното допълнение в частта на правилата на бюджетната процедура за 2021 г. е във връзка с текста на § 8, ал. 2 от Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. (ДВ, бр. 34 от 2020 г.), съгласно който с одобряването от Министерския съвет на Конвергентната програма се считат за одобрени и макроикономическата прогноза и средносрочната бюджетна прогноза, съгласно изискванията на § 34 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Проектът на решение позволява своевременно изготвяне на необходимите разчети и дългови ограничения, които да бъдат включени в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г., съответно и в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. и привежда бюджетния процес в съответствие с мерките и действията, произтичащи от обявеното на 13 март 2020 г. извънредно положение.
Община Петрич ще управлява „Античен град Хераклея Синтика с прилежащи некрополи“
Министерският съвет прие решение за безвъзмездно предоставяне за управление на групова археологическа недвижима културна ценност – публична държавна собственост, на община Петрич за срок от 10 години.
Археологическата недвижима културна ценност „Античен град Хераклея Синтика с прилежащи некрополи“, с обща площ 1013,291 дка се намира в област Благоевград, община Петрич, село Рупите, местност „Кожух“.
Предоставянето на недвижимата археологическа културна ценност ще подпомогне популяризирането, социализирането и развитието на археологическия обект.
Дейностите, свързани с опазване на културната ценност и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство от Историческия музей в град Петрич.
Обновява се състава на българската делегация в Комитета на регионите на Европейския съюз за мандат 2020-2025 г.
Министерският съвет прие решение за одобряване на кандидатури за представители на Република България за членове и заместник-членове на Комитета на регионите на Европейския съюз за мандат 2020-2025 г.
Република България ще продължи да бъде представлявана от 12 членове и 12 заместник-членове в състава на Комитета на регионите.
Одобрени са кандидатурите на 11 членове и 12 заместник-членове на Комитета на регионите на Европейския съюз, които са предложени от Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България. Един от българските представители в Комитета на регионите е одобрен в края на 2019 г. по същия ред. Членове на делегацията са Таня Христова – кмет на община Габрово, Владимир Москов – кмет на община Гоце Делчев, Емил Иванов – кмет на община Своге, Живко Тодоров – кмет на община Стара Загора, Златко Живков – кмет на община Монтана, Иван Алексиев – кмет на община Поморие, Малина Едрева – общински съветник в Столичен общински съвет, Неджми Али – кмет на община Джебел, Павел Гуджеров – кмет на община Раковски, Радослав Ревански – кмет на община Белица, Румен Гунински – кмет на община Правец, и Стефан Радев – кмет на община Сливен.
Обновеният състав на делегацията отразява резултатите от последните местни избори и е съобразен с общите принципи на Договора за функциониране на Европейския съюз.
Одобрен е отчет по плана за действие за присъединяването ни към ERM II и Банковия съюз и последващи ангажименти след това
Правителството одобри отчет по Плана за действие, включващ мерки в отговор на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз, както и последващи ангажименти след присъединяването, като е предоставен мандат на министъра на финансите да преговаря по тях.
Това решение на правителството представлява естествено продължение на изпратеното на 29 юни 2018 г. официално писмо от министъра на финансите и управителя на Българска народна банка за участие на страната ни в Единния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка по смисъла на Регламент (ЕС) № 1024/2013 и за намеренията ни за кандидатстване във Валутния механизъм II, което получи и политическата подкрепа на еврогрупата.
Отчетът по Плана предоставя информация за изпълнението на мерките в областта на: засилване на рамката на надзора в банковия сектор, подобряване на макропруденциалната рамка, засилване на надзора върху небанковия финансов сектор (пенсионни фондове и застрахователни дружества); подобряване на рамката за несъстоятелността, засилване на рамката за борба е изпирането на пари и модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия.
Одобрени са и последващи ангажименти, които страната ни следва да изпълнява след присъединяването си към ERM II и Банковия съюз. Те са в областта на небанковия финансов сектор, рамката за управление на държавните предприятия, рамката по несъстоятелността и рамката за борба с изпирането на пари. Изпълнението на последващите ангажименти ще бъде част от условията за последващото ни приемане в еврозоната и въвеждане на еврото след изпълнение на всички критерии за конвергенция, в съответствие с член 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Предстои да бъдат проведени преговори по тези последващи ангажименти с европейските партньори, включително и с членовете на еврогрупата и представителите на Дания.
Правителството пое ангажимент да осигури допълнителни финансови средства за съфинансиране на проект „Развитие на жп възел София, жп участък София-Волуяк“
Правителството пое ангажимент за осигуряването на допълнителни финансови средства от държавния бюджет в размер до 126 612 169 лева за изпълнение на проект „Развитие на железопътен възел София, участък София-Волуяк“. Европейското съфинансиране на проекта е по линия на Механизма за свързване на Европа, сектор „Транспорт“.
Възел София е един от двата железопътни възела, разположени на основната TEN-T мрежа, и едновременно с това на коридор „Ориент/Източно-Средиземноморие“. В него се срещат двете основни железопътни направления в България: Север-Юг от Румъния към Гърция и Изток-Запад от Турция към Сърбия и Европейския съюз. Модернизацията в участъка от Централна гара София до Волуяк ще осигури връзка с метрополитена на новопостроена гара Обеля на гражданите на столицата и близките населени места. Освен това ще се намали трафика в София и времепътуването за товарните и пътнически влакове по направлението от турската граница в посока към границата със Сърбия.
Пряко облагодетелствани от реализацията на проекта ще бъдат над един милион граждани. Ще се подобри стандартът им на живот чрез намаляване на шума от преминаващите влакове, ефективни връзки с градския транспорт и намаляване на времето за пътуване от и до работните им места.
Правителството пое ангажимент да осигури допълнителни финансови средства за проект „Развитие на железопътен възел Пловдив“
Правителството пое ангажимент за осигуряване на допълнителни финансови средства от държавния бюджет в размер до 41 498 000 лв. за изпълнението на проект „Развитие на железопътен възел Пловдив“. Европейското съфинансиране на проекта е по линия на Механизма за свързване на Европа, сектор „Транспорт“.
С реализацията на проекта значително ще се намалят задръстванията при автомобилния трафик и вредното въздействие върху околната среда в град Пловдив и региона. Ще се създаде възможност за повишаване на скоростите за пътуване с железопътен транспорт по основното направление на Коридор „Ориент/Източно-Средиземноморие“ от Европа през Сърбия към Турция и Черноморието. Железопътен възел Пловдив е сред най-важните железопътни връзки в България, с голямо регионално-икономическо и стратегическо значение.
Министерството на правосъдието предлага използване на видеоконференция в съдебните процеси
Министерството на правосъдието предлага проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), който, заедно с предложените с неговите заключителните разпоредби промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), цели създаването на нормативна уредба за използването на видеоконференцията в гражданския и административния процес, както и разширяването на възможностите за използване на видеоконференцията в наказателния процес.
В момента съдебните производства по граждански дела и административни дела обичайно се извършват в съдебните зали, като всички участници присъстват лично физически.
В Наказателно-процесуалния кодекс се разширява възможността за използване на видеоконференцията при провеждането на отделни действия по разследването и отделни съдопроизводствени действия в случаите, при които участниците в досъдебното производство, респ. съдебното производство се намират на различни места на територията на страната или извън нея, за да бъде предоставена на органите на досъдебното производство и съда по-голяма гъвкавост при провеждането на наказателния процес.
Промените в ГПК, АПК и НПК в областта на видеоконференцията са обусловени от необходимостта от ускоряване на гражданското, административното и наказателното производство и намаляване на разходите по осъществяването им. С новите текстове ще бъдат регламентирани редица действия, които да се осъществяват дистанционно: извършване на устен превод и събиране на доказателства в гражданските съдопроизводства. Ще има възможност за използване на видеоконференция при изслушване на страна, разпит на свидетели и вещи лица и в административния процес. Видеоконференция ще може да се ползва и при разглеждане на предложенията или молбите на осъдени за предсрочно освобождаване.
В резултат на предложените промени в ГПК, АПК и НПК видеоконференцията в гражданския, в административния и в наказателния процес ще се превърне в ефективно средство за събиране на доказателства, ще допринесе за модернизиране на съдебната система и подобряване на нейната достъпност чрез пропорционално използване на възможностите на новите технологии, за процесуална икономия и доближаване на този процес към правилата, използвани в другите държави-членки на Европейския съюз.
Одобрени са промени в Закона за убежището и бежанците
Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците. С одобрения законопроект се отстраняват пропуските в националната система за предоставяне на международна закрила по препоръка на Европейската комисия чрез прецизиране на разпоредбите в съответствие с европейското законодателство.
Осигуряват се необходимите процедурни гаранции на търсещите международна закрила чужденци относно спазването на висшия интерес на една от най-уязвимите групи лица, а именно на непридружените малолетни и непълнолетни деца. Приети са работещи на практика правни положения и механизми, които да обезпечат провеждането на производства по предоставяне на закрила при спазване на условията за законосъобразност и качество. Изпълнява се изискването за информираност относно правата и задължения на търсещите и получилите международна закрила в Република България.
Законопроектът предвижда, започнатите до влизането в сила на този закон производства да се разглеждат по досегашните правила.
Предложеният проект на акт няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.
ДАЕУ получава допълнителни правомощия при повторното използване на информация от обществения сектор и нейното публикуване в отворен формат на Портала за отворени данни
Държавна агенция „Електронно управление“ получава допълнителни правомощия при повторното използване на информация от обществения сектор и нейното публикуване в отворен формат, съгласно приетото днес постановление на правителството. С него се заменя досега отговорната по тази наредба институция – Министерски съвет. Промяната произтича, освен от правната регламентация в ЗДОИ, и от обстоятелството, че считано от м. ноември 2019 г. Държавната агенция „Електронно управление“ поддържа Портал за отворени данни на Република България. Съгласно чл. 7в, т.1, б. д) от Закон за Електронното управление (ЗЕУ) председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ провежда националната политика в тази област, при спазване на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Предложените изменения в тази част от постановлението, спомагат за актуализиране на изисквания за създаване и съхраняване на информация от обществения сектор и публикуването й на портала.
В допълнение, се правят някои терминологични уточнения, свързани с видовете информация, която е достъпна на портала, понятието за „онлайн интерфейс“ и др. и се въвеждат утвърдените абревиатури на Creative Commons лицензите, целящи лесна ориентация, в приложимите стандартни условия за повторно използване на информация от обществения сектор според Наредбата за стандартните условия за повторно използване на информация от обществения сектор и за нейното публикуване в отворен формат.
С изменение и допълнение на Наредбата ясно се дефинират и разграничават отговорностите на институциите по отношение на повторното използване на информация от обществения сектор в Република България и публикуването й в отворен формат.
Министерството на правосъдието предлага създаването на единна Информационна система на съдебното изпълнение
Министерството на правосъдието предлага изграждане на единна Информационна система на съдебното изпълнение. Така информацията по движението на изпълнителните дела ще бъде централизирана в една база данни. Системата ще е достъпна за всеки потребител на територията на страната или извън нея.
В момента съдебните изпълнители ползват различни информационни системи със специфични функционалности, разработени от различни доставчици, чрез които се поддържат нормативно определените регистри – заведени дела, входящи и изходящи регистри на постъпващите и изходящите книжа.
При анализ на информационните системи се установи, че няма единна класификация на документите в тях, както и унификация на работните процеси. Еднотипни документи се регистрират с различни наименования и се описват с различно съдържание от отделни съдебни изпълнители, което създава неяснота и обърквания у потребителите.
Основната цел на законопроекта за допълнение на Закона за съдебната власт е осигуряване на централизиран електронен достъп до данни по образуването, движението и приключването на изпълнителните дела като начало на процеса по изграждане на ефективна, сигурна и кохерентна електронна среда на изпълнителния процес. По този начин ще се подобри в значителна степен ефективността и прозрачността в работата на органите по принудително изпълнение и ще се отговори на нарастващия интерес към достъпа до електронни услуги. Така Министерството на правосъдието ще има възможност да предоставя електронни административни услуги на участниците в изпълнителните производства при спазване на изискванията по Закона за електронното управление.
Правителството пренасочи свободни средства от Кохезионния фонд към Европейския фонд за регионално развитие и ОПИК за мерки за минимизиране последиците от COVID-19
Правителството прие Решение, с което се преразпределя приносът от Кохезионния фонд към Европейския фонд за регионално развитие чрез прехвърляне на средства между оперативните програми 2014-2020 г. за подкрепа на мерки за минимизиране на отрицателните последици от епидемичното разпространение на COVID-19. От Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ се пренасочва допълнителен ресурс в размер на 30 млн. лева към Оперативна Програма „Иновации и конкурентоспособност“.
С тези средства ще се осигури подкрепа за компаниите, извършващи пътнически публични услуги в автомобилния транспорт. Финансирането ще бъде предназначено за предоставяне на оборотни средства за закупуване на горива и материали, подновяване на лицензи и регистрации, изплащане на наеми, ремонт на автобуси и др. Планираната мярка пряко ще подпомогне и туризма – наличието на услуги за пътнически превоз е условие и основен фактор за функционирането и развитието на сектора.
Работодателите ще получават средства от държавата за запазване на заетостта
и след 30 юни 2020 г.
Правителството прие Постановление за определяне на условията и реда за изплащане на средства на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите след периода на извънредното положение и извънредната епидемична обстановка.
За всеки работник или служител предприятията ще могат да получат средства в размер на 60 на сто от осигурителния доход за месец май 2020 г. и 60 на сто от дължимите от работодателя осигурителни вноски. Средствата ще се изплащат за не повече от три месеца в периода от 1 юли – 30 септември 2020 г.
Работодателите, получили средства за запазване на заетостта, ще изплащат на работниците и служителите трудово възнаграждение в размер, не по-малък от осигурителния доход за май 2020 г. Работодателите от сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“, получили средства за наети след 1 юни 2020 г. работници, ще изплащат трудово възнаграждение, което е не по-малко от минималния осигурителния доход за съответната длъжност.
Право на компенсации за запазване на заетостта имат работодатели от всички икономически сектори с изключение на: Селско, горско и рибно стопанство, Финансови и застрахователни дейности, Държавно управление, Образование, Хуманно здравеопазване и социална работа, Дейности на домакинства като работодатели, недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление, Дейности на екстериториални организации и служби.
Работодатели от сектор Образование, с код на икономическата дейност 85.5 „Други образователни дейности“ и от сектор Хуманно здравеопазване и социална работа, с кодове на икономическите дейности 85.10 „Предучилищно образование“ (частен сектор), 88.91 „Дневни грижи за малки деца“ (частен сектор), 86.23 „Дейност на лекари по дентална медицина“ и 86.90 „Други дейности по хуманно здравеопазване“ ще могат да кандидатстват за получаване на средства за запазване на заетостта на техните работници и служители.
Работодателите, кандидатстващи за средства, не трябва да са обявени в несъстоятелност или да се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация. Друго условие е да нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски към държавата или общината преди 1 януари 2020 г. и да не съкращават персонал през периода на получаване на средствата.
Заявленията за изплащане на средствата ще се подават в дирекция „Бюро по труда“, която обслужва територията по месторабота. Към заявлението ще се прилагат документи, необходими за определяне на размера на средствата.
Комисия, определена със заповед на директора на дирекция „Бюро по труда”, ще разглежда представените документи и в срок до 10 работни дни от тяхното подаване ще се произнася дали работодателят отговаря на критериите за получаване на средствата. Информацията ще се изпраща от Агенцията по заетостта по електронен път на Националния осигурителен институт, който ще изплаща средствата. Необходимите средствата за работодателите ще бъдат осигурени от фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване.
Одобрени са проектите на две споразумения за осигуряване участието на България в Паневропейския гаранционен фонд в отговор на COVID-19
Правителството одобри проект на Споразумение за принос между Република България и Европейската инвестиционна банка по отношение на Паневропейския гаранционен фонд (ПЕГФ) в отговор на COVID-19 и проект на Споразумение за гаранция при първо поискване между държавите членки-гаранти и Европейската инвестиционна банка, също така упълномощи министъра на финансите да ги подпише от името на страната ни.
Двете споразумения се сключват във връзка с участието на България в Паневропейския гаранционен фонд, който е част от цялостния пакет от мерки на Европейския съюз (ЕС) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за минимизиране на икономическите последици на пандемията от COVID-19.
Създаването на ПЕГФ е одобрено от Европейския съвет на 23 април 2020 г. Фондът ще бъде в размер на 25 млрд. евро и има за цел да предоставя гаранции по операции на ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) в подкрепа на малки и средни предприятия, предприятия със средна капитализация и корпорации за справяне с кризата. Очаква се Фондът да мобилизира до 200 млрд. евро допълнителна целева ликвидност и краткосрочна капиталова подкрепа за европейската икономика.
Фондът ще се финансира от държавите-членки на ЕС („участващи държави-членки“) и ЕС, като приносът им ще бъде под формата на неотменими, безусловни гаранции при първо поискване, които ще покриват загубите и свързаните с тях разходи, възникнали в изпълнение на операции, финансирани от ЕИБ и ЕИФ. В него могат да участват и институции на ЕС или на държавите-членки. В рамките на Фонда ЕИБ и ЕИФ ще предоставят директно финансиране или гаранции за високорискови операции и крайни бенефициери в участващите държави-членки, които са жизнеспособни в дългосрочен план, но изпитват затруднения поради икономическото въздействие на пандемията от COVID-19.
Приносът на участващите държави-членки в ПЕГФ се урежда със споразумение за принос, което се сключва между съответната участваща държава-членка и ЕИБ. В него се определя финансовият принос, критериите за допустимост, първоначалният избор на продукти, които ще се гарантират по линия на Фонда, нивата на риска, който ще се поема от ЕИБ и ЕИФ, начисляваните такси и лихви във връзка с управлението на Фонда и плащанията по операциите. Размерът на приноса на всяка участваща държава-членка в ПЕГФ се определя като процент от общия размер на фонда (25 млрд. евро), съответстващ на дела на държавата членка в капитала на ЕИБ. Делът на България в капитала на ЕИБ е в размер на 0,21 %, и съответно гаранцията, която България ще предостави на ПЕГФ е в размер на 51 251 027,24 евро (100 238 296,60 лева). Със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., приет на 26 юни 2020 г., е предвидено предоставянето на държавна гаранция във връзка с участието на България в Паневропейския гаранционен фонд, в размер до левовата равностойност на 51 251 027,24 евро, чрез сключването на споразумение за гаранция при първо поискване с Европейската инвестиционна банка в контекста на Споразумението за принос между Република България и Европейската инвестиционна банка по отношение на Паневропейския гаранционен фонд в отговор на COVID-19.
Одобрено е споразумението за гаранции по европейския финансов инструмент SURE
Правителството одобри проекта на Споразумение за гаранции, съгласно чл. 11 от Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета от 19 май 2020 г., за създаване на Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства вследствие на избухването на COVID-19, известен като „инструментът SURE“. МС упълномощава министъра на финансите да проведе преговорите по него и да го подпише от името на Република България, при условие за последваща ратификация.
В Споразумението се регламентира необходимостта от издаването на държавни гаранции във връзка с ангажиментите, които възникват за нашата страна в резултат на създадения на ниво Европейски съюз инструмент SURE. Общият бюджет на инструмента е 100 млрд. евро, а финансовата помощ ще се отпуска под формата на заем. Инструментът е с ограничен срок на действие – до края на 2022 г.
ЕК ще набира средства от финансовите пазари, за да ги предостави впоследствие на държавите-членки, като за целта е необходим ангажимент от държавите-членки за предоставяне на гаранции за риска, поет от ЕС. Размерът на изискуемата гаранция от дадена държава-членка ще бъде пропорционален на относителния дял на брутния й национален доход (БНД) в този на ЕС, съответно максималният размер на ангажимент от България е приблизително 107,5 млн. евро, които отговарят на 0,4 % от БНД на ЕС.
Инструментът е в отговор на проблемите, възникнали на трудовия пазар след разпространението на пандемията. Предвидено е той да допълва националните мерки, като предоставя финансова подкрепа на държавите членки за покриване на внезапните увеличения в публичните разходи за запазване на заетостта.
Министерството на здравеопазването ще закупи още 42 000 Real-time PCR теста
Министерският съвет прие решение за одобряване на проект на договор за изменение на Договора между Министерството на здравеопазването на Република България и OSANG Healthcare Co., Ltd – Република Корея, за доставка на тестове за COVID-19.
Бързото разпространение на вируса в световен мащаб увеличи многократно търсенето на тестове за откриване и диагностика на COVID-19, като редица държави, в това число и България, започнаха кампания по закупване на тестове. Провеждането на тестове за доказване на новия коронавирус е в основата на надзора на заболяването и вземането на решения, свързани с овладяването на епидемичното му разпространение и защитата здравето на населението. Поради тези причини е от особена важност да бъдат осигурени за нуждите на здравната система на България достатъчни количества тестове.
Министерството на здравеопазването ще закупи от OSANG Healthcare Co., Ltd – Република Корея 42 000 Real-time PCR теста за откриване (детекция) на стойност 340 500 щ.д. с включени транспортни разходи. Средствата ще бъдат осигурени по проект BG16RFOP001-4.003-0001 „Борба с COVID 19“, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г.
Първата доставка за България от посочената компания беше одобрена с Решение № 249/10.04.2020 г. на Министерски съвет за одобряване подписването на Договор между Министерството на здравеопазването на Република България и OSANG Healthcare Co., Ltd – Република Корея, за доставка на тестовете за откриване (детекция) с Real-time PCR – GeneFinder. Посочените тестове са познати на НЦЗПБ и са доказали своите качества.
Министерският съвет прие също така решение за одобряване на проект на Споразумение между Министерството на здравеопазването на Република България и BIONEER CORPORATION – Република Корея, за доставка на тестове за екстракция ExiPrep Dx viral DNA/RNA kit за COVID-19.
Министерството на здравеопазването ще закупи от BIONEER CORPORATION 41 280 теста за екстракция на вирусна РНК- ExiPrep Dx viral DNA/RNA kit (при комплект от 96 бр., 430 комплекта) на обща стойност 267 610 щ.д с включени транспортни разходи. Средствата ще бъдат осигурени по проект BG16RFOPOO 1-4.003-0001 „Борба с COV1D 19“, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г.
Първата доставка за България от посочената компания беше одобрена с Решение № 291/30.04.2020 г. на Министерски съвет за одобряване подписването на Споразумение между Министерството на здравеопазване го на Република България ь BIONEER CORPORAT ION – Република Корея.
Одобрен е Годишният отчет за дейността на НЗОК за 2019 г.
Министерският съвет прие Решение за одобряване на Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., който е одобрен от Надзорния съвет на НЗОК.
Според отчета, дейността на НЗОК през 2019 г. е подчинена на мисията и целите на институцията и необходимостта от постигане на правилно и рационално използване на обществените средства. По този начин е осигурена предвидима финансова среда и са създадени условия за изпълнение на финансовите ангажименти на институцията в национален и в международен аспект.
Според отчета превантивната роля на извършената през 2019 г. контролна дейност, предимно посредством внезапни проверки, е оказала положително въздействие върху системата, изразено в по-стриктно изпълнение на алгоритмите на клиничните пътеки и на изискванията за подобряване качеството на оказаната медицинска помощ, както и на воденето на документацията и организацията на работа в лечебните заведения.
Направеният анализ на разходите за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели продължава тревожната тенденция от предходните отчетни периоди към непрекъснато нарастване на необходимия финансов ресурс.
Проведените преговори за отстъпки от стойността на скъпоструваща медикаментозна терапия, заплащана от НЗОК, и през 2019 г. дава възможност за възстановяване на значителни суми.
Увеличението на тези разходи според отчета отразява реално съществуващите процеси в страната – демографската структура и тенденцията към увеличаване на продължителността на живот, които логично обуславят нарастването на броя пациенти с едно и повече заболявания. Расте и броят на болните с редки заболявания. Забелязва се тенденция за увеличаване на лицата над 65 г. за сметка на тези под 18 г. и до 65 г.. които ползват медицинска помощ за сметка на НЗОК. Според отчета изброените обстоятелства водят до увеличаване на търсенето на лекарствена терапия, което логично води до ръст па разходите за лекарства, които НЗОК заплаща.
Причина е и разширяването на достъпа на пациентите до иновативни лекарствени терапии.
В областта на координацията на системите за социална сигурност през отчетния период е регистрирано високо ниво на удовлетвореност на гражданите, както и тенденция на относително запазване нивото на броя на случаите на отправени искания за планово лечение в друга държава-членка.
Отчетът съдържа анализ на потреблението на медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, както и информация относно извършването на дейностите, предоставени в компетентност на НЗОК в резултат на закриването на Център „Фонд за лечение на деца“ и на преустановяване дейността на Комисията за лечение в чужбина към министъра на здравеопазването през месец март 2019 г.
Правителството одобри Годишния отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2019 г.
Правителството одобри Годишния отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., който е одобрен от Надзорния съвет на НЗОК.
Със Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г. (ЗБНЗОК) са одобрени приходи и трансфери – всичко в размер на 4 299 603 хил. лв.
През годината с решение на НС на НЗОК и по реда на § 1 и § 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗБНЗОК за 2019 г., средствата са увеличени общо с 84 873,4 хил. лв., в т.ч.:
– увеличение със 72 873,4 хил. лв. на основание §1 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2019 г. и
– увеличение с 12 000 хил. лв. на основание § 2 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2019 г.
В резултат на промените годишният план е в размер на 4 384 476,6 хил. лв.
Общият размер на получените от НЗОК приходи и трансфери – всичко към 31.12.2019 г. възлиза на 4 396 527,5 хил. лв. В сравнение със същия период на 2018 г. се отчита ръст от 448 457,8 хил. лв. или с 11,2 %, което се дължи основно на увеличения размер на здравносигурителните приходи през 2019 г.
Със ЗБНЗОК за 2019 г. за разходи и трансфери – всичко са одобрени средства в размер на 4 350 003 хил. лв., които са увеличени през годината с 84 873,4 хил. лв.
Разходите по ЗБНЗОК за 2019 г. са в размер на 4 344 945 хил. лв. През годината, на основание §1 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2019 г., НС на НЗОК разпредели 72 873,4 хил. лв. от преизпълнението на приходите за здравноосигурителни плащания.
Към 31.12.2019 г. са разходвани 4 428 142,4 хил. лв. В сравнение с 2018 г. се отчита увеличение на разходите с 495 621,3 хил. лв.
Разпределението на отчетените здравноосигурителни плащания в размер на 4 315 700, 3 хил. лв. по видове е следното:
– за първична извънболнична медицинска помощ – 226 436,6 хил. лв., или 5,3 % от всички здравноосигурителни плащания;
– за специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) – 250 222,9 хил. лв., или 5,8 % от всички здравноосигурителни плащания;
– за дентална помощ- 164 573,1 хил. лв. или 3,8% от всички здравноосигурителни плащания;
– за медико-диагностична дейност – 89 724,1 хил. лв. или 2.1% от всички здравноосигурителни плащания;
– за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната, за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и за лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги, общо 1 144 124,8 хил. лв. или 26,5 % от всички здравноосигурителни плащания;
– за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 105 657,0 хил. лв., или 2,4% от всички здравноосигурителни плащания;
– за болнична медицински помощ – изплатени са 2 075 560,6 хил. лв. или 48,1% от всички здравноосигурителни плащания. Спрямо 2018 г. се отчита увеличение на плащанията за болнична помощ със 193 670,1 хил. лв., или с 10,3%.
– други здравноосигурителни плащания – за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност – изплатени са 259 401,2 хил. лв., или 6% от всички здравноосигурителни плащания. Основната част от отчетените средства са разходвани за плащания по искове от други държави за получени на тяхна територия обезщетения в натура от ЗОЛ, осигурени в НЗОК.
Съгласно ЗБНЗОК за 2019 г. бюджетът на НЗОК за 2019 г. е приет с отрицателно бюджетно салдо в размер на 50 400 хил. лв.
В резултат на отчетените към 31.12.2019 г. разходи и трансфери – всичко в общ размер на 4 433 563,5 хил. лв., спрямо отчетените приходи и трансфери – всичко в общ размер на 4 396 527,5 хил. лв. се формира отрицателно бюджетно салдо за годината в размер на 37 036 хил. лв.
