Правителството откри институти в структурата на университета „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, и на Русенския университет „Ангел Кънчев“
Министерският съвет откри два нови научни института към Университета „Проф. д- р Асен Златаров“ – Бургас, и Русенския университет „Ангел Кънчев“. Предложението за откриване на звената е на ректорите и е въз основа на решения на Академичните съвети на висшите училища.
В научноизследователския институт в Бургас ще се извършват фундаментални и приложни изследвания в приоритетни за държавата области на науката. Центърът ще обединява дейността на изследователските екипи и научните лаборатории на университета. В него ще се разработват проекти от национални и международни научни програми, ще се организират конкурси за участие в проекти, финансирани от специално учреден от висшето училище фонд за научни изследвания; ще се провеждат научни форуми, ще се изгражда нова научна инфраструктура, ще се участва в международни изследователски мрежи. В звеното ще функционира и дигитален център. Основната му цел ще е подобряване на екосистемата на виртуална реалност в рамките на обмена на знания за България и Балканите.
В партньорство с местни компании от агроиндустрията, автомобилостроенето, въздухоплаването и други сектори ще се подпомогне инициативата им за цифровизация. Освен това ще се създават и популяризират иновативни програми за обучение в различни професионални области.
Научноизследователският институт за технологии и иновации към Русенския университет „Ангел Кънчев“ ще обединява изследователската дейност на четирите инженерни факултета на висшето училище, както и на останалите факултети. Там ще се разработват проекти от национални и международни научни програми, ще се създават нови инструменти, устройства и технологии в областта на техническите науки.
Новото звено ще подпомага развитието на докторанти и студенти чрез участие в научни разработки, ще изгражда и поддържа необходимата за дейността съвременна инфраструктура и отново заедно с други институти и изследователски центрове от страната и чужбина ще участва в изграждането на изследователски мрежи.
Дейността на двата института ще се финансира от бюджетите на висшите училища, от участие в национални и международни програми и проекти и от реализацията на създадени от тях научни продукти и иновации.
Изплатени са 844 340 088 лв. по ПРСР /2014-2020 г./ през 2019 г.
През миналата година са подписани 1378 договора по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Изплатени са 844 340 088 лв. Това сочат данни от Годишния отчет на Държавен фонд „Земеделие“ и Разплащателната агенция за 2019 г., одобрен от Министерски съвет.
В кампания 2019 по схеми и мерки, администрирани по линия на директни плащания, са приети 106 726 заявления. Преведените субсидии за директни плащания по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) възлизат на 1 528 739 225 лв.
Изплатените суми по пазарните мерки по линия на селскостопанските пазарни механизми през 2019 г. възлизат на 56 978 490 лв., от които 35 220 486 лв. са от ЕФГЗ и 21 758 004 лв. – национални средства.
По Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007-2013 са извършени плащания в размер на 61 886 лв.
Извършените плащания по Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 са общо 32 573 992 лв.
По инвестиционните схеми за подпомагане към 31 декември 2019 г. са постъпили плащания в размер на 1 866 658 лв. През отчетния период са погасени 153 кредита и са отпуснати 144 нови на стойност 813 323 лв.
През миналата година са изплатени 154 029 152 лв. по 26 схеми за краткосрочно подпомагане, от които са се възползвали 30 568 земеделски стопани.
Приет е докладът за изпълнението към 31 март на Плана за действие за 2020 година с мерките, произтичащи от членството ни в ЕС
Министерският съвет прие доклад за изпълнението на Плана за действие за 2020 година с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, към 31 март 2020 година.
Общо 80 мерки са със срок на изпълнение до края на месец март, като от тях са изпълнени 46 мерки. Неизпълнените мерки са 34, което представлява 42,5 % неизпълнение. В края на месеците януари и февруари процентът неизпълнени мерки беше съответно 57,7% и 51,7 %.
През първото тримесечие на годината процентът неизпълнени мерки е традиционно по-висок, поради неизпълнените мерки от Плана за 2019 г., които са прехвърлени в Плана за 2020 г. със срок за изпълнение до 31 януари. В Плана за действие има 35 мерки, прехвърлени от Плана за 2019 г. Към 31 март имаме 26 неизпълнени мерки със срок за изпълнение до 31 януари.
От неизпълнените мерки 16 са свързани със стартирали процедури за нарушение по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
В Приложение № 2 към доклада са посочени 14 директиви на Европейския съюз в областта на Вътрешния пазар (Single Market Scoreboard), със срок за въвеждане до края на месец май 2020 г., като на 5 от тях срокът за въвеждане е бил 31 май 2019 г.
Одобрено е намерението на България за придобиване на статут „Участник“ в Комитета по политиката за регионално развитие на ОИСР и работните групи към него
Министерският съвет прие Решение за одобряване на намерението на Република България за придобиване на статут „Участник“ в Комитета по политиката за регионално развитие (КПРР) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и работните групи към него.
С придобиването на статут „Участник“ в КПРР на ОИСР ще бъде затвърдено желанието на България за присъединяване към Организацията и ще бъде поет ангажимент да се придържаме към целите, практиките и високите стандарти на Комитета, демонстрирани чрез политиките на държавите-членки. Статутът „Участник“ ще даде възможност за по-активно участие на България в заседанията на Комитета и работните формати към него.
Тази стъпка ще спомогне обмена на добри практики чрез споделяне на институционално и политическо ноу-хау, ще благоприятства достъпа до политики, които насърчават просперитет, равенство, възможности и благополучие за всички. Участието в Комитета ще допринесе за националната експертиза в областта на регионалната и градска политика, вкл. и за осъществяването от Министерството на регионалното развитие и благоустройството на новия подход в политиката за регионално развитие и децентрализация на органите за управление на регионалното развитие. Така ще се осигурят и допълнителни позитиви в подкрепа на кандидатурата на България за членство в ОИСР.
Правителството утвърди таксите за кандидатстване и обучение на студенти и докторанти
за 2020/2021 година
Министерският съвет утвърди таксите за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти за новата академична 2020/2021 година.
В сравнение с учебната 2019/2020 година и въз основа на предложенията на държавните висши училища за учебната 2020/2021 година при 18 държавни висши училища размерът на таксите за обучение на студенти се увеличава с от 5% до 25%, или от 20 до 170 лева спрямо размера на таксите за миналата учебна година. При 15 държавни висши училища няма промяна в размера на таксите за обучение на студенти.
По отношение на таксите за обучение на докторанти при 10 държавни висши училища увеличението е от 5% до 65 % (от 40 до 500 лева). При 23 държавни висши училища и Българската академия на науките няма промяна в размера на таксите за обучение на докторанти спрямо тези от учебната 2019/2020 г.
Индикативният размер на таксата за кандидатстване е в размер на 50 лева при Средна такса за обучение в държавните висши училища в размер на 950 лева за учебната 2020/2021 година. В държавните висши военни училища съответно таксата за кандидатстване е в размер на 40 лева при средна такса за обучение в размер на 750 лева.
Размерът на таксата за кандидатстване в БАН и научните организации е в размер на 30 лева при средна такса за обучение на докторанти в размер на 460 лева за учебната 2020/2021 година.
Утвърдено е споразумението със Сърбия за сътрудничество в областта на защитата от природни бедствия
Министерският съвет прие решение за утвърждаване на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия за сътрудничество в областта на защитата от природни и предизвикани от човека бедствия, подписано на 25 юли 2019 г. в Белград.
Споразумението определя общата рамка за сътрудничество между Страните в областта на превенцията, готовността и реагирането при бедствия, както и условията и реда за оказване на помощ в рамките на наличните ресурси, в случай на бедствие на територията на някоя от тях.
В Споразумението са регламентирани: формите на сътрудничество, взаимно уведомяване за опасности и потенциални бедствия, които могат да засегнат държавата на другата Страна, редът за предоставяне на помощ, процедурите за пресичане на държавната граница от спасителните екипи и експерти, участващи в дейности по спасяване и оказване на помощ, процедурите по внос, износ и транспортиране на стоки през границата по време на оказване на помощ, възможността за временна евакуация на заплашеното или засегнато от бедствие население, осигуряване на комуникация между компетентните органи и др.
Компетентните органи по прилагане на Споразумението са министерствата на вътрешните работи на двете държави.
Споразумението се сключва за неопределен период от време и влиза в сила на първия ден от месеца, следващ деня на получаване на последната дипломатическа нота, която потвърждава, че Страните са изпълнили изискванията на националното законодателство за влизане на Споразумението в сила.
Правителството одобри резултатите от неформалния съвет на министрите на транспорта на ЕС
Правителството одобри резултатите от неформалния съвет на министрите на транспорта на Европейския съюз. Той се проведе в периода 10-11 март в гр. Опатия, Република Хърватия.
В рамките на срещата бяха дискутирани темите за укрепване на вътрешния пазар чрез по-нататъшна цифровизация, инвестирането в бъдещето на морските професии и създаване на условия за устойчиви морски транспортни решения за намаляване на емисиите на парниковите газове.
В рамките на сесията българската страна посочи, че голямо предизвикателство пред промишлеността е разработването и предлагането в световен мащаб на алтернативни горива, нови зелени технологии и енергийни източници, неутрални по отношение на въглеродните емисии. България счита, че преминаването към интелигентни и сигурни превози с нулеви емисии изисква радикална промяна в цялата морска индустрия и нейната верига на доставки от производителите на горива до екипажа на борда.
По време на заседанието представителите на държавите членки обобщиха резултатите от дискусиите и приеха съвместна Декларация „Секторът на водния транспорт в ЕС – бъдещи перспективи“, която дава насоки за развитието на морските политики до 2030 г., в контекста на защита на околната среда, с акцент продължаване на борбата за намаляването на емисиите на парникови газове от корабите и бъдеща цифровизация в морския и речен транспорт.
Правителството одобри също така резултатите от българското участие в неформална видеоконференция на Съвета по конкурентоспособност на
Европейския съюз, част „Научни изследвания“, проведена на 7 април. По време на заседанието представителите на държавите членки на Съюза и на Норвегия и Швейцария дискутираха темата за ролята на европейските научни изследвания и иновации в отговор на пандемията от коронавирус.
Представителите на държавите членки обмениха кратка информация за предприетите от всяка страна мерки в научноизследователски и иновационен план, като в същото време приветстваха координираната инициатива на службите на Европейската комисия (ЕК) в процеса на съставяне на план за действие с краткосрочни мерки. Държавите членки се обединиха около нуждата от координираното сътрудничество в научните изследвания и иновациите. Особен фокус бе поставен върху дейностите за отворената наука – осигуряване на свободен достъп до научни данни и резултати от изследвания върху коронавируса и нуждата от избягване на фрагментация и дублиране в изследванията. Държавите членки призоваха за полагане на допълнителни усилия в мобилизирането на научния потенциал в Европа. По време на дискусията България подкрепи плана за действие, представен от Комисията, като се фокусира върху ролята на отворената наука.
Заместник-министър Карина Ангелиева подчерта нуждата от стратегическа независимост на Европа и от достатъчен брой учени в базови области на биологията, химията, данните и др. в редица държави членки. Тя обърна внимание на необходимостта от по-голяма ефективност и въздействие на инвестициите в научните изследвания и иновации, при които да се избягва фрагментацията и дублирането на усилията и ресурсите. Заместник-министърът информира останалите участници, че България в момента картографира наличния научен капацитет, вкл. по отношение на инфраструктурата и оборудването, и наблегна на важността на ефективната комуникация с научната общност и обществото като цяло. Становището на България бе, че европейското финансиране за научни изследвания и иновации не трябва да бъде намалявано.
Заместник-министър Ангелиева подчерта потребностите от административна гъвкавост за осигуряване на по-бърз процес на финансиране и по-леки административни изисквания в поканите за проектни предложения, свързани с Covid-19, както и от ускоряване на иновациите, основани на научни и фундаментални изследвания, включително и подкрепата за млади научни изследователи. Според нея отворената наука е начин за справяне с големите бъдещи предизвикателства, като същевременно се гарантират икономическите интереси на ЕС.
С 15 години се удължава концесионният договор за находище „Долни Луковит“
С 15 години ще бъде удължен концесионният договор за находище „Долни Луковит“, разположено на територията на община Искър, област Плевен. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, приемайки исканата от концесионера – „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, гр. София, промяна. От дружеството мотивират искането си с наличието на оставащи запаси от суров нефт и природен газ в находището, които биха останали неиззети. Концесионният договор за находище „Долни Луковит“ е сключен през 2003 г. за срок от 18 години.
Открива се процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Къмпинг Градина“
Министерският съвет взе решение да бъде открита процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Къмпинг Градина“, община Созопол, област Бургас. С нея се цели обезопасяване на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес за срока на концесията.
Процедурата се провежда по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Предлага се срокът на концесията да е 20 години. Toй е обоснован от гледна точка на срока за откупуване на инвестициите и визията за дългосрочно развитие на морския плаж.
Размерът на минималното годишно концесионно възнаграждение е 71 598,43 лева без ДДС. Той е определен съгласно приетата от Министерския съвет Методика за определяне минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове – обекти на концесия, по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
С настоящото решение се цели да се обезпечи морски плаж „Къмпинг Градина“, община Созопол, област Бургас, със задължителните дейности по ЗУЧК – осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес.
Концесионният договор за добив на мергели от находище „Трапище“ ще бъде прекратен
Концесионният договор за добив на мергели от находище „Трапище“ ще бъде прекратен по взаимно съгласие на страните. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, одобрявайки искането на концесионера за това.
Концесионерът е изпълнил определените от Министерството на енергетиката условия, при които концесионният договор може да се прекрати по взаимно съгласие на страните – предал е окончателен доклад за находището в Националния геоложки фонд, извършил е рекултивация на засегнатите от концесията терени и е предоставил в Министерството на енергетиката протокол за приемане на извършената рекултивация, одобрен от кмета на община Лозница.
Находище „Трапище“ се намира на територията на община Лозница, област Разград. Концесионният договор за него е сключен на 11 ноември 2005 г. между община Лозница и „Комфорт“ ООД, гр. Варна.
Допълва се ПМС № 381 от 2019 г. и се изменя РМС № 64 от 2020 г.
Министерският съвет прие постановление за допълнение на Постановление № 381 на Министерския съвет от 2019 г., с което са регламентирани процедурите за отпускане и разходване на планираните средства в Бюджет 2020, както и решение за изменение на РМС № 64 от 2020 г. за бюджетната процедура за 2021 г., с което се създава необходимата организация и се осигурява координация между отделните разпоредители с бюджет в етапа на бюджетно планиране.
Посрещането на предизвикателствата, свързани с преодоляване последиците от разпространението и заразата с COVID-19 изисква предприемане на мерки в етапа на изпълнение на Бюджет 2020, изразяващи се в извършване на промени в разпоредбите на действащото постановление за изпълнението на държавния бюджет, както и предприемане на организационни мерки, изразяващи се в извършване на промени в разпоредбите на действащото решение за бюджетната процедура за 2021 година.
С постановлението „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД се включва като допустим бенефициент за авансово финансиране по реда на чл. 142 от Закона за публичните финанси.
За изпълнение на мерки и действия, произтичащи от обявеното на 13 март 2020 г. извънредно положение, е предвидено и предоставянето на временни безлихвени заеми чрез сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд за финансиране на плащания по оперативни програми за дейности и операции, обявени за справяне с пандемията от коронавируса след решение на Комитета за наблюдение на програмата за одобряване на съответната процедура.
С решението се отменя прегледът на разходите по бюджета на Министерството на културата, първоначално предвиден за провеждане през 2020 г. в съответствие с Решение № 64 на Министерския съвет от 2020 г. за бюджетната процедура за 2021 година.
Постановлението съдейства за ефективно и ефикасно разпределение и
управление на държавните финансови ресурси, както и за запазване на устойчивостта при изпълнението на държавните функции и осъществяване на основните дейности, финансирани от държавния бюджет, а решението привежда бюджетния процес в съответствие с мерките и действията, произтичащи от обявеното на 13 март 2020 г. извънредно положение.
Правителството даде съгласие за откриване на почетно консулство на Конго в България
Правителството даде съгласие да бъде открито почетно консулство на Демократична република Конго в България. За почетен консул ще бъде назначен Петър Димитров, със седалище в София и с консулски окръг, обхващащ територията на страната ни. Кандидатурата за почетно консулско лице е предложена от МВнР на Конго.
Петър Димитров има стаж като главен директор на търговско дружество с предмет на дейност в областта на международната търговия, международните преговори и трансфера на новите технологии. По време на работата си в дружеството е развил връзки и контакти със страни от Западна и Централна Африка, включително и с Демократична Република Конго. Член е на неправителствената организация „България – Африка“.
България отпуска 39 117 лева за Доверителния фонд към ЮНЕСКО
Правителството реши страната ни да предостави 39 117 лева на Доверителния фонд на България към ЮНЕСКО за допълнително финансиране на проект със средства на Официална помощ за развитие.
Средствата се предоставят за изпълнение на проект на ЮНЕСКО „Предотвратяване на насилствения екстремизъм чрез образование – адресиране на антисемитизма“, към който ще бъдат включени държави от Централна Азия (Узбекистан, Казахстан, Туркменистан, Таджикистан и Киргизстан).
Проектът предвижда провеждане на регионален семинар за обучение на висши служители в образователни институции за въвеждането на превенция на антисемитизма чрез и в образованието.
Изменя се РМС № 159 относно предприети мерки във връзка със заболяването COVID-19
Министерският съвет прие решение за изменение на РМС № 159 от 2020 г. за предприемане на мерки във връзка със заболяването COVID-19, изменено и допълнено с РМС № 189 и 204 от 2020 година.
С решението се разширява обхватът на забраната за износ без разрешение на дезинфектанти и техни производни и на предпазните средства, изброени в приложение I на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/402. Включват се медицинските изделия, които по своето предназначение осигуряват адекватна лична защита. Такива са еднократни гащеризони, медицински и хирургични маски за еднократна употреба, защитни очила, латексови/нитрилови ръкавици и калцуни.
Без включване на посочените медицински изделия в Решение № 159 на Министерския съвет съществува възможност за регламентиран износ на същите в трети страни. Това би могло да доведе до реална опасност работещите „на първа линия“ да останат без адекватна защита.
С решението се прецизира въведеното ограничение за износ на дезинфектанти и техни производни, като то обхваща дезинфектанти (биоциди) с доказано действие, т.е. такива, които са пуснати на пазара съгласно нормативните изисквания. Продуктите за дезинфекция, биоциди, съгласно националното и европейско законодателство, са на разрешителен режим. Издаването на разрешения за предоставянето на пазара на биоциди и контролът върху тях се извършва от Министерството на здравеопазването.
На днешното правителствено заседание беше прието и Постановление за допълнение на ПМС № 75 от 2007 г. за прилагане на членове 43 – 52, 53, 55, 57, 59. 61, 67, 68 и 74 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания. Постановлението е свързано с приетото на 3 април 2020 г. от Европейската комисия Решение № (ЕС) 2020/491 за освобождаване от вносни мита и от ДДС при внос на стоки, необходими за борбата с последиците от пандемията от COVID-19. С постановлението се създават национални правила като се определят стоките, подлежащи на освобождаване от вносни мита и от данък върху добавената стойност, както и лицата, които могат да ползват правилата за освобождаване. Това са лекарствени продукти, медицински изделия, лични предпазни средства, които са особено необходими в борбата с COVID-19. Държавните органи, които към настоящия момент осигуряват логистично тези стоки, ще бъдат освободени от вносни мита и от ДДС. Не се допуска използването на освободените стоки за цели, различни от борбата с последиците от пандемията от COVID-19 през 2020 г.
„Aпостил“ ще се полага за срок от 8 работни часа
Заверката с „апостил“ вече ще се прави в срок до осем работни часа. Ако обективни обстоятелства налагат по-дълъг срок за издаване, то той ще бъде до 2 работни дни. Новите облекчения бяха одобрени днес от Министерски съвет, който прие допълнения в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи.
След извършена проверка по метода „таен клиент“ е установено, че при предоставянето на услугата „Издаване на удостоверение APOSTILLE“ областните администрации определят различни срокове. За да се избегнат подобни практики, сроковете за предоставяне на услугата се уеднаквяват за областните администрации, а за Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието и Националния център за информация и документация сроковете се съкращават. Досега сроковете за издаване на услугата варираха от 3 до 30 дни.
За 2019 г. повече от 20 000 заверки с апостил на документи на местните, власти, които до началото на 2019 г. се извършваха в Министерството на външните работи, са били осъществени от областните администрации. По този начин за потребителите на услугата се намаляват транспортните и времеви разходи, доколкото вече не се налага заявяването й и получаването й само в София.
Приетите мерки са в изпълнение на правителствения приоритет за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса.
Приета е Наредба за условията и реда за разходване на средствата за обезщетяване на собственици на животни, умъртвени в случаи на заразни заболявания
Министерският съвет прие Постановление за приемане на Наредба за условията и реда за разходване на средствата за обезщетяване на собствениците на животни, умъртвени в случаи на заразни заболявания.
Основната цел на Наредбата е ефективно разходване на бюджетните средства, предвидени за обезщетяване на собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, в които животните са принудително умъртвени. Обезщетенията ще се предоставят за ограничаване и ликвидиране разпространението на особено опасни заразни заболявания чрез умъртвяване или унищожаване на съответните животни. Помощта ще се предоставя и при смъртност, възникнала след датата на обявеното съмнение за наличие на болест от Българската агенция по безопасност на храните.
Проектът предвижда, при неспазване на определени задължения от страна на собствениците на животни, да се налага коефициент на редукция върху размера на обезщетенията. Определени са конкретните случаи, реда и условията, при които ще се налага коефициент на редукция.
Одобрени са над 29 млн. лева за работа с деца и ученици от уязвими групи и за обучение в защитени специалности
Министерският съвет одобри трансфер в размер на 29 998 109 лв. по бюджетите на общините за 2020 г. за работа с деца и ученици от уязвими групи в детските градини и училищата и за издръжка на паралелки за придобиване на квалификация по защитени специалности от професии и специалности от професии, по които има очакван недостиг от специалисти на пазара на труда.
Предоставянето на средствата по бюджетите на общините за 2020 г. няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет, тъй като те са разчетени по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2020 г.
Правителството одобри над 36 милиона лева за осигуряване на учебници и познавателни книжки
Министерският съвет одобри допълнителни трансфери за общините в размер на 36 262 054 лв. за закупуване на познавателни книжки, учебници, достъп до електронно четими учебници, учебни комплекти и учебни помагала за децата и за учениците от I до VII клас в общинските детски градини и училища за 2020 година.
Министерството на образованието и науката е изготвило разпределение на средствата по общини. Размерът на средствата за всяка община е определен въз основа на определените нормативи на средствата за закупуването на познавателни книжки, учебници, достъп до електронно четими учебници, учебни комплекти и учебни помагала, както и със срока на ползването им.
Изготвеното разпределение на средствата е съобразено и с броя на децата и учениците към февруари 2020 г., на база получената информация от Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование.
Средствата са предвидени по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2020 година.
Децата и учениците ще получат полагащите им се доставки по училищните схеми еднократно
Децата и учениците ще получат еднократно оставащите доставки по схемите „Училищно мляко“ и „Училищен плод“, които ДФ „Земеделие“ прилага. Тази възможност се предоставя съгласно препоръките на ЕК към страните – членки за взимане на гъвкави решения относно администрирането на двете училищни схеми на национално ниво и е във връзка с извънредните мерки заради пандемията от коронавирус (COVID-19). Съгласно указанията на ЕК, двете схеми следва да се прилагат в съответствие с условията за допустимост и контрол на разходните, одобрени от Брюксел.
Доставките на продуктите до учебните заведения ще бъдат извършвани, както и преди обявяването на извънредно положение, от одобрените заявители. Предоставяните за консумация продукти ще бъдат плодове, зеленчуци, сирене и кашкавал, съгласно действащите правила и изисквания за качество, съхранение и доставка.
Доставката ще се извършва при стриктно спазване на противоепидемичните изискванията за транспортна и лична хигиена. Продукти ще бъдат опаковани в индивидуални опаковки. Децата и учениците ще получат полагащите им се количества продукти за периода 13 март – 13 май 2020 г.
България настоява за единни и координирани действия на ЕС за излизане от кризата с коронавируса
Министерският съвет одобри днес позицията на Република България за участие в заседанието на Европейския съвет, което ще се проведе на 23 април чрез видеоконферентна връзка.
Лидерите ще обсъдят последващите действия от срещата на Еврогрупата, проведена в периода 7-9 април, както и Комуникацията на Европейската комисия от 15 април относно съвместната пътна карта за изход от пандемията COVID-19.
България приветства постигнатия от Еврогрупата напредък и подкрепя продължаването на работата, за да бъде осъществен единен и координиран отговор на кризата.
България подкрепя договорените и синхронизирани действия на държавите членки при излизане от кризата с цел намаляване риска от появата на вторична вълна, породена от свободното движение на хора. Следва първо да бъдат адресирани в дълбочина отделните аспекти на кризата, причинена от COVID-19, особено здравните, като след това се премине към решителни мерки за възстановяване на икономиките.
Министерският съвет одобри също българската позиция за участие в заседанието на Съвет „Общи въпроси“, което ще се проведе на 22 април посредством видеоконферентна връзка. В подготовка на видеоконференцията на Европейския съвет на 23 април COB ще обмени мнения по Комуникацията на Европейската комисия от 15 април относно съвместната пътна карта за европейската стратегия за изход от пандемията CОVID-19 както и за последните мерки, предприети на национално ниво в борба с пандемията.
