© Личен архив |
Ренета Инджова, служебен министър-председател в 84-тото правителство, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“
В поредния 39-и епизод на Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“ отговаряме на въпросите: каква кампания изпращаме, какви избори посрещаме, какъв ще бъде епилогът и пак ли ще опрем да служебно правителство? Наш гост е Ренета Инджова – служебен министър-председател в 84-ото правителство. Добре дошли в аудио каста на „Фокус“.
Да я има България и аудиокастът ви да има успех!
Дай Боже! Благодаря ви. Вие сте добра орисница. Но да започнем най-напред с тази лудост: бомбените заплахи в училищата. Откъде идват, какво означават и на какво са послания? Какви могат да бъдат версиите и какво стои като подбуди и цели зад всяка от тях?
Ако разсъждаваме нормално, доста е трудно в България това, но в предизборна ситуация би могло да се очаква, че това ще е една от формите, по които се осъществява провокация, пък от които се осъществява натиск върху населението от определени политически сили, които искат да сплашват, т.е. да намаляват избирателната активност, защото тя ще им донесе относителна полза. Но при нас нещата придобиха, както обикновено, пародиен характер, защото се приказва на ангро, на посоки и от неквалифицирани представители на правоохранителната система. Министърът толкова бързо реши, че това е руска хакерска атака, след това президентът взел че го опровергал, след това той продължава с това, защото така или иначе, сигурно такова е и указанието, че трябва т.н. Т.е. излиза, че това им е в сценария, защото аз живея срещу едно училище, и ги гледам от сутринта как вървят по покрива разни хора, които във всякакъв смисъл изглеждат невнятни, нещо правят, нещо ще осигуряват, нещо ще пазят. Но всичкото това нещо има изключително не пародийни, а опасни последици. Първо, населението, то вече и за децата си не мисли като ги праща на училище, но от друга страна вече нищо не е в състояние да предизвика адекватна и съобразена с рискови обстоятелства, с форсмажорни обстоятелства, реакция. Това да казва един ЦИК: каквото ще да ставало било, изборите щели да преминат без да бъдат преустановявани. Сега те може и така да трябва да преминат, но никоя власт, никое управление не се държи така хъшлашки с населението си, да му казва: „Ако ще да падне небето, ние ще ви пращаме на избори“. Това само означава, че към населението си се отнасят като към планктон, а планктонът пък той не реагира.
Дори се чу още една версия, че някакви тийнейджърки петокласнички от един град били предизвикали лавината от бомбени заплахи.
…от Сливен и от Нова Загора.
След като едни тийнейджърки са могли да вдигнат на крак цяла България с всички училища, тези момичета не са ли уникални?
Аз защо казвам, че е пародийна обстановката? Защото това на министъра не му говори нищо, че до този момент се е орезилил, а продължава да търси, сигурно ще намерят някой невнятник, за когото накрая ще кажат: „Ей този е терористът, и ние службите успяхме да се справим с него“. Аз не говоря за последствията, които с международни отношения, дипломатически фалове и отношение към страна като Русия си позволяваме да имаме.
Каква компания, каква кампания, то всъщност ние и компания изпращаме…
На компания прилича такова едно нещо.
Лапсусът е верен, това може би е от тези лапсуси по Фройд. Та, каква кампания изпращаме? С нея политиците не предопределиха ли си ситуацията: ни така, ни иначе, т.е. подобна патова история и в 49-ия парламент?
Вие, г-жо Събчева, смятате че имаше политическа кампания ли?
Не, аз съм от тези, които не смятат, но съм длъжна да попитам, за да сложа общия знаменател за това, дали имаше кампания.
Значи, анализ на кампания при положение, че тя фигурира в някакъв абсурден, пародиен и по никакъв начин неполитически вид, ще бъде под достойнството на всеки, който реши да я анализира. Но понеже има една такава инерция, един синдром, изграден, понеже пък кампаниите вече се превърнаха в най-добрия начин, по който се организира политическия бизнес и брокерство, в социологическите агенции продължават по стара, изпитана традиция да съобщават резултати. Значи, резултатът между първите и вторите е в разлика на 0.4%. Само една агенция, „Екзакта“ мисля, че беше, си позволява, и то може би е заглавие на медията, а не тяхно, да каже, че такива разлики са в рамките на статистическата грешка, а статистическата грешка означава, че никаква теоретическа, нито практическа валидност на изследването на закономерностите на тези получени данни може да се прави. Но у нас това е винаги, че първото и второто място са оспорвани, за да видите, ама те така се състезават, ама така са се засилили, и сега щяло да бъде един фотофиниш накрая. Никакъв фотофиниш няма да бъде, а ще бъде онзи нефелен, но закономерно нефелен резултат, който нашата избирателна система в последно време произвежда във все по-уродлив вид, и то е, защото на българския народ му поднасят едни партии, които по никакъв начин не позволяват той да вземе рационално, разумно или съобразно интереса си решение. И понеже всичките са там нахвърляни накуп, без да представляват субектно политическо тяло, резултатът по същия начин представлява едно аморфно и нищо неозначаващо в съотношението си решение. Така че това, че не можем да излъчваме правителства, е просто, защото не можем да правим партии. Сега президентът е основният дизайнер и правяч на партии – ето този е резултатът от политическата инженерия. Политическа инженерия се прилага в общества, в които има изградена политическа практика и традиция, та да може евентуално чрез дизайн да се симулира, да се направи нещо, което отговаря на реалното положение на нещата. А ние, една страна, която се намира на дивашко ниво на развитие на морални и на ценностни и на други добродетели, в момента по улиците шестват джендърни шоута, които на всичкото отгоре ги финансира, представете си, Министерството на културата. И това нещо се счита, че изразява автентично политическото съотношение и представителство в обществото.
Какви кандидати с какви комплекси видяхте през кампанията? Всъщност, имаше ли некомплексирани кандидати?
Комплексите са на личности, които в стремежа си да се изградят, изпитват някакви недостици, някакви проблеми по реализацията. Тука няма такова нещо. Тука не са комплексирани, а са дрогирани по начин, по който не само субстанции, но идеологически простотии са пълни в главите им. Това е едно невежество, което съзнателно, целенасочено чрез НПО-ата се внушава в младото поколение, така че за комплекси не може да се говори, може да се говори за непълноценност, за групи със специфични особености, за които обаче и медицината умълчава проблема, защото тя пък профитира, и медицината всъщност вади своите дивиденти от това, че се занимава с дизайн, хюман дизайн, на органи, трансплантира, изважда, прави, струва. Забележете това е в контекста на онзи хуманизъм, в който докторите са се калели, и който те сега премълчават, защото там е манната небесна, там са техните дивиденти. И това е нещото, което ги прави недосегаеми. Защото идеологията, която единствено на медицинско и на етично-нравствено и християнско равнище би могла да посоча, какъв е проблемът на нашето общество, на тези хора устите са затворени.
Как мазохизмът, до който като общество сме достигнали по ваша дефиниция, предопределя резултата и от тези избори, и изобщо какво ни носи след тях?
По-рано синдромът го определяхме като протестен вот, като реагиране на инат и на отричане. Сега мазохизмът, в който е изпаднало българското общество, въобще не поставя въпроса: а какво след това? Знае се, че узурпатори на властта са нападнали като група рейдъри – така ги нарекох още само като им видях външния вид, хора, които използват всички си гаменски и морални качества само и само за да осъществят властта и краденето от нея. Но това нещо в обществен мащаб се вижда от всички. Неясен е механизмът, който затваря устата на всички. Може би медиите, които изпълняват най-коварната роля в момента да са промотьори на тази група от хора, и те са тези, които са купени за това. И в крайна сметка няма механизъм, който да може да каже: „Вижте, царят е гол“. Значи, ходят голи по улиците, обаче никой не назовава този проблем. Това само означава, че от много дълго време обществото ни е проядено от миазмите на една идеологическа диверсия, на един механизъм устойчив, последователен, коварен и безотказен на обработка на младото поколение в образование, в групи специални, в клубове и т.н., неща, които родителите поради вече срива между двете поколения, нито могат да се противопоставят, нито пък и те имат морала да правят това. Но когато във властта поставите такива хора, това само означава, че примерът за подражание ще бъде мултиплициран на всички равнища и във всички сфери на нашия живот.
На фона на тази картина, не между кои, а между какво се очертава битката за властта и за 49-ия парламент? Има ли реална битка или е имитация? И ако е имитация, не е ли предизвестен епилогът?
Битката у нас е така разгорещена и става все по-жестока във връзка с очакванията, че ще се крадат обществени фондове. Нашият капитализъм е разчетен единствено върху използването на бюджетен и европейски ресурс. Така че това обяснява таз пехливанска борба, която се води на терена. Но ако погледнете от гледна точка на това: има ли битка дали например държавният дълг да се превърне в по-приемливо число, защото вчера БНБ вече изплю камъчето, че той представлява 45 милиарда евро, което е също половината от БВП на страната, и което е нещо, което би трябвало да накара никой да иска тази власт да я упражнява. Но понеже никой няма за цел да управлява държава, а има за цел да краде, така че това какво отделните партии преследват като програми, няма никакво значение. То никога не е имало значение. Вие го видяхте и в предизборната кампания. За такива неща не се говори. Говори се: какво партията е направила, коя партия, какъв драг на кралиците сме видели по улиците, какъв брънч са си организирали, как не искат да отговарят на медийни въпроси и въобще са в пълна изолация с онова, което представлява политическото поведение, политическото говорене, отправянето на послания, поемането на ангажименти. Във всичкото това нещо ние не виждаме поведение на политици. Отново ще кажа – улични хъшлаци.
Какви са управленските решения, които обаче наложително следва едно правителство да предприеме?
Ако е правителство, а не клика, която се е договорила да се представя пред света, че управлява една територия, би трябвало преди всичко да вземе отношение към всички онези договори, които са сключени в ущърб на държавата и националния интерес и които са заробващи и които евентуално не с преговори, а с поставяне на условия на тези, които са ги изключвали, да си оттеглят подписи и разни други работи, които са си раздавали помежду си. Тази почистваща операция не е в състояние да бъде извършвана от българския политически елит, защото в последните две-три години се получи нова симбиоза между онези, които бяха дотогава, и тези, които дойдоха, и поради това, че революцията ни се превърна в контрареволюция и реставрация на статуквото. Така че тази задача може само единствено да усложнява нашето положение, което и без това е трагично. Второто нещо, което има да се прави, е да се направи опит да се управляват съвместно, заедно и взаимозависимо държавен бюджет и парична политика на централната банка – неща, които също в последно време не са правени. Краде се публичния ресурс, обезкостява се обществената тъкан. Каквото се краде, се превръща в паричен ресурс, който обогатява БНБ и търговските банки. Те не водят ограничителна политика, пълно е с депозитни пари и едновременно с това ще дойде криза и рецесия – неща, която никоя държава не си позволява да оставя във вида, в който ние правим това. Третото нещо, което има да се прави – икономически е необходимо да се започне борба, ама така, както се прави, с монополи, с олигарси по отношение на изкуственото увеличаване на цените и инфлацията, която у нас се помпа не по икономически само причини, а това е изгодно на голяма част от българския елит, така да го наречем. Тази борба трябва да се води не с палиативни средства, а действително с наказания за онези, които използват ситуацията, за да се занимават не с производство и търговия, а включително и със спекула. И да не казват тези от Комисията за защита на конкуренцията, че трябвало някой вътрешна информация да даде, дали има картел. Като видите, че всички на едни цени продават, по-голямо доказателство от това за санкции на всички заедно няма какво. Имам специално предвид веригите, външните, които осъществяват грабителство спрямо българското население. Ако искате и една изключително важна откъм хуманитарно и откъм ценностно, и откъм цивилизационно отношение мярка – необходимо е тази група от българското общество, която под една или друга форма е изпаднала в непълноценност от тези, които в момента претендират да продължават да са на власт, да се прояви към тях изключително хуманистично отношение от цялото общество. То така учи и всяка обществена теория и наука – че тези, които са непълноценни в едно общество, трябва да получат най-голяма и най-внимателна грижа, защото увреждането на цели поколения е нещо, което занапред има непредсказуеми последствия. За това нещо аз разчитам, че българското общество все още има устоите и все още в тъканта му съществува инстинкт за самосъхранение, а и заедно с образователната система и медицинската, здравна система би могло да се осъществи един процес в превъзпитаване на българското общество.
И в най-близки срокове пак ли ще опрем до служебно правителство?
Аз съм предвидила вече, че крахът на политическия ни модел ще премине през най-абсурдните и най-уродливи форми, в които ще се промени формата на държавно устройство и управление. Ние не можем в нормални граници да функционираме и да се развиваме. Ние винаги сме в абсурда, в онова, което никой никъде не е виждал и не може човек дори в най-големите си фантазии да си представи.
Цоня Събчева
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
