Раковски е вкоренен в езика, той е миротворец на езика, като по особен начин играе с думите, задава нови хоризонти и има дори своя философия на български език, каза философът и журналист Тони Николов на представянето на книгата „Георги Раковски. Новооткрит ръкопис от 1856 г.“.
Книгата беше представена тази вечер в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
„Днес е Видовден за паметта на Раковски. Ликът и духът му тържествуват, защото седем години той чака в ядрото на познанието, както аз наричам нашата национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Назависимо от това колко сме на брой, ние сме качествени люде и трябва да почетем този велик българин“, каза съставителят на книгата, антикварят Александър Алексиев.
Тони Николов разказа за същността на ръкописа. По повод днешния празник – Свето Благовещение, той прочете молитвата към Света Богородица, част от ръкописа на Георги Раковски.
„Този ръкопис е всъщност един въпрос към самите нас как четем и разбираме творчеството на Раковски и големите теми за българското Възраждане и културно наследство. На въпроса как четем Раковски, отговорът е никак. От едно поколение Раковски изобщо не е четен. Днес той е труден за четене автор. Мнозина големи български изследователи като акад. Михаил Арнаудов, са скептични по този въпрос. Те смятат, че Раковски задава една фантазност на българската история, тя оживява по особен начин“, коментира Николов.
„Ръкописът представлява 19 страници, които са доста сложно съчетани, като отделни песни. Ръкописът може да бъде определен като поетично богословие, защото за първи път виждаме Раковски, който е много светски в „Горски пътник“ и романтичните наченки, характерни за века, като житиен, връщащ се към житието в българската история. В периода на написването на този ръкопис, в лицето на Раковски имаме един човек, който върви към равносметката си. Имаме Раковски на бунтовното и просвещенското, но имаме и трети – Раковски на равносметката, който вече е не просто езиковед, а философ на българската история“, каза още Николов.
„Новооткритият ръкопис от 1856 г. е едно голямо езиково предизвикателство, поради липсата на книжовна норма тогава, но и възможност да видим как стъпка по стъпка се създава и кове това българско слово. Да почетем Раковски, като прочетем този ръкопис“, каза Тони Николов.
