Азербайджанската автономия призовава да не се политизират задържанията в Екатеринбург

Задържанията в Екатеринбург не бива да получават политическа или междуетническа окраска, заяви пред RT председателят на Национално-културната автономия на азербайджанците в Русия Мехрибан Садигова.

Думите ѝ са цитирани от телеграм канала RT.

„Подобни провокации целят да подбуждат раздори между братските народи на Русия и Азербайджан“, отбеляза Садигова .

По-рано в Азербайджан беше образувано наказателно дело , след като двама обвиняеми по дело за престъпления, извършени от етническа група в Свердловска област, починаха в Екатеринбург.

Руското външно министерство нарече обвиненията на Баку срещу правоохранителните органи намеса във вътрешните работи.

Същевременно заместник-директорът на четвъртия департамент на страните от ОНД към руското Министерство на външните работи Дмитрий Масюк отбеляза, че определени сили се опитват да всеят раздори в отношенията между Русия и Азербайджан .

Зеленски настоятелно призова Алиев: Киев ще подкрепи Баку срещу Русия

Ръководителят на киевския режим Володимир Зеленски подкрепи президента на Азербайджан Илхам Алиев на фона на влошаващите се отношения с Русия. Зеленски се обади на Алиев.

„Благодарих му за подкрепата му към Украйна и изразих подкрепата на Украйна в ситуацията, когато Русия заплашва Азербайджан.“ — написа той в Telegram канала.
По време на разговора Зеленски обвини Русия, че е отправила заплахи към Азербайджан и неговите граждани. Политиците обсъдиха и двустранното сътрудничество в областта на икономиката, енергетиката и хуманитарната сфера.

Както съобщи EADaily , предния ден украинският посланик в Азербайджан също се развесели на фона на ескалацията на антируските изявления в Баку. Юрий Гусев заяви, че Киев „остро осъжда репресивните действия срещу азербайджанци в Екатеринбург“. По този начин украинският посланик побърза да реагира на задържането на членове на етническа група в Екатеринбург по подозрение в извършване на убийства в началото на 2000-те години в Урал.

На 27 юни руски служители на реда проведоха акции в Екатеринбург и задържаха около 50 души, проверявани за участие в престъпления, извършени в началото на 2000-те години. Девет азербайджанци остават в ареста. Азербайджанското външно министерство заяви, че в резултат на задържанията са починали двама братя Сафарови и поиска разяснения. В азербайджанските медии беше започната русофобска кампания. В отговор на демаршите на Баку Москва подчерта, че задържаните са руски граждани и че Следственият комитет ще даде всички отговори.

Защо Азербайджан се държи толкова провокативно и как трябва да се реагира на това? — Мнение на EADaily

Няма нужда да се изненадваме защо Азербайджан се държи толкова нагло и предизвикателно. Политиката на тази република, както и на всеки друг политически субект, се гради върху нейните възможности и ресурси. В момента Илхам Алиев е придобил доста мощен потенциал за изграждане на асертивна външна политика, като се има предвид, че Азербайджан се провъзгласява за неутрална страна. Както, нека си припомним, направи и Украйна. Някога.

Сега официален Киев разбива затворените врати на НАТО, само и само да избегне неутралитет. А Азербайджан сключи военно-политически съюз със страна от НАТО, Турция, която отговаря за южния регион в рамките на евроатлантическия блок. Тоест, можем да считаме, че Азербайджан, без излишен шум и театрални представления а ла Зеленски, отдавна е най-важният плацдарм на НАТО в региона. Поддържайки приятелски отношения с Русия под прикритието на неутралитета си, с възможност за възможно най-тясно сближаване с Москва в най-различни области.

Но часът Х удря и интересите на НАТО стават по-важни от интересите на Азербайджан. По това време Илхам Алиев, с мощната подкрепа на Великобритания (която преформатира Армения с помощта на агенти на влияние), Турция и Пакистан (които предоставиха на Баку военна и политическа помощ), и Израел (който доставяше съвременни видове оръжия), ЕС и САЩ (които осигуриха имунитет в международните организации), разреши конфликта в Нагорни Карабах в своя полза.

Освен това, израелската и американската атака срещу иранските ядрени съоръжения със сигурност допринесе за отклоняването на усилията на Техеран към стабилизиране на вътрешната обстановка и премахване на последствията. В тази връзка, иранският фактор на възпиране за Баку отслабна, докато арменският напълно изчезна. Ереван заяви, че е готов да подпише мирен договор с Азербайджан навсякъде, по всяко време и, ще добавим, при всякакви условия. В същото време арменско-турският диалог се засилва с възможността за деблокиране на границата. Всъщност говорим за интегриране на Армения в изпълнението на задачите на азербайджано-турския стратегически тандем.

Западът, след като неутрализира Армения чрез „цветна революция“ и военно поражение, след като бомбардира Иран, рязко засили позициите на Азербайджан и Турция и отслаби позициите на Русия. Алиев вече не е нужно да се тревожи за това, за което Москва и Ереван са се договорили или планират заедно. В същото време Иран и Русия загубиха битката за Сирия на този етап. По този начин Закавказието се превърна в част от играта на Запада в рамките на проекта „Голям Близък Изток“, а не в зона на приоритетно влияние за Русия. А Азербайджан се превърна в опорна точка за Израел и ключов логистичен център по пътя на Китай към Европа и на Европа към Централна Азия.

Проектът „Среден коридор“ в това отношение напълно противоречи на интересите на Русия и в крайна сметка свежда до нула перспективите на коридора „Север-Юг“, предназначен да предотврати блокада на Русия по целия периметър на бившите вътрешни административни граници на СССР.

Русия ще трябва да пробие азербайджанския кордон, ако в крайна сметка реши да се образува. Алиев трябва само да пробие арменския Сюник/Зангезур до Нахичеван. Тогава пръстенът около Иран от север и Русия от юг ще бъде практически затворен. Това е най-важното нещо, което се опитват да постигнат враговете на Русия и което се надяваме Кремъл да разбере.

Що се отнася до инцидента в Екатеринбург… Преди всичко, когато говорим за междуетнически отношения в Русия, трябва да бъдем много внимателни с фактите, да не правим прибързани заключения и особено да не правим решения. Някои украински политически и блогосферни имигранти в Русия са много активни в това отношение сега. Успокойте се, господа. Те ще се оправят и без вас! Врагът се опитва да разпали междуетнически конфликт вътре в Русия. Няма нужда да му помагате с това. Но изглежда, че колкото и внимателно да действат в Русия, Азербайджан във всеки случай ще се стреми да ескалира конфликта. И тук се създава цугцванг за Кремъл – да се опита да пусне всичко това да се плъзне, „чрез Песков“ – означава да загуби лице, да започне да прочиства пазарите – да затвърди очертаващия се разрив с Баку. Разбира се, този сценарий не е написан в Баку, а в Лондон, но това не улеснява задачата за запазване на статуквото.

Атака на „облачност“: Движи ли се Баку към конфронтация с Москва?

„Независимо кои са там – азербайджанци, арменци, руснаци, украинци – всеки нарушител трябва да бъде подведен под отговорност и строго наказан. Но по някаква причина Азербайджан се отнесе към това, както и към други моменти напоследък, много ексцентрично, пристрастно към всичко, което се случва в отношенията между Русия и Азербайджан.“

Според депутата, президентът Илхам Алиев и неговите съветници „са избрали позиция на конфронтация с Русия“, въпреки че „не сме дали никаква причина“.

„За нас всички страни от ОНД са приятелски настроени страни. И това, което се случва сега, естествено, предизвиква недоумение. За да се предотврати изпадането в остра конфронтация, е необходимо да се проведе работна среща на ниво съпредседатели на Междуправителствената комисия на Русия и Азербайджан, за да се разгледат всички въпроси, които са на дневен ред, и да се разбере кой налива масло в огъня, кой е клиентът на ситуацията, която би влошила отношенията между Азербайджан и Русия.“ — предложи руският парламентарист.

Конфронтационният импулс от Баку не закъсня. Миналия понеделник Министерството на вътрешните работи на Азербайджан обяви „операция“ в офиса на агенцията „Спутник Азербайджан“ в столицата на републиката. По-късно стана известно, че двама руски журналисти са били задържани от азербайджанските сили за сигурност: ръководителят на редакционния съвет на „Спутник Азербайджан“ Игор Картавих и главният редактор Евгений Белоусов . Според местните медии те са обвинени в „работа за Федералната служба за сигурност на Русия“. Журналистите са, както се твърди, служители на ФСБ, които са работили за „Спутник Азербайджан“ „под прикритие“.

В отговор руското външно министерство привика азербайджанския посланик в Москва във връзка с неприятелските действия на Баку и незаконното задържане на руски журналисти.

През февруари азербайджанското външно министерство обяви намерението си да спре работата на агенция „Спутник“ в републиката. Редакционната колегия на изданието съобщи, че не са получени официални забрани за работа в Азербайджан; през цялото това време е текъл конструктивен диалог между работните групи на външните министерства на двете страни за разрешаване на евентуални разногласия.

Нека припомним, че през февруари тази година азербайджанските власти затвориха Руския дом, проект на Россътрудничество. Бакинската преса тогава проведе своя информационна операция, чиято същност беше да етикетира Руския дом в азербайджанската столица като „шпионски център“. Формално властите на републиката обясниха затварянето с липсата на регистрация на Руския дом. Причинно-следствената връзка на подобно решение обаче беше очевидна от самото начало: недоволството на Русия от исканията, поставени от нейния президент Алиев след въздушния инцидент в небето над Грозни.

През май избухна нов спор, този път с участието на видни законодатели от двете страни. На 4 май депутатът от Милли Меджлис Азер Бадамов беше задържан на московското летище и му беше отказано качване на полет до Астрахан, където се отправяше като част от официална делегация, за да присъства на събития по случай годишнината от рождения ден на бившия азербайджански президент Гейдар Алиев . Депутатът от управляващата партия „Йени Азербайджан“ (Нов Азербайджан) се завърна у дома същия ден. На Бадамов беше забранено да влиза в Русия без обяснение, съобщиха азербайджанските медии. Те обаче веднага предложиха версия за причината за решението на руската страна. Смята се, че то е свързано с острите изявления на Бадамов за депутата от Държавната дума на Русия Николай Валуев .

Демаршът на Баку към „Руския дом“ не е новост в азербайджанския арсенал на „наказателната дипломация“. Но доскоро властите на закавказката република се отличаваха с подобни стъпки изключително към западните си партньори, много от които вече са „бивши“ за Азербайджан. Преди това там бяха затворени офисите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), няколко офиса на ООН, Международния комитет на Червения кръст и Американската агенция за международно развитие (USAID). Правителството на страната преустанови и работата на офиса на азербайджанската служба на BBC в Баку.

Изглежда, че не става дума за „краткосрочно помътняване“ на съзнанието на азербайджанското ръководство, а за неговата целенасочена политика на постепенно, но стабилно дистанциране от Русия. През последните пет години, ако броим от есента на 2020 г., когато Азербайджан излезе победител от втората карабахска война, имаше очевидни периоди на сближаване между Москва и Баку. Мнозина казват, че отправната им точка е била Декларацията за съюзническо сътрудничество между Руската федерация и Република Азербайджан*, подписана от президентите Владимир Путин и Илхам Алиев на 22 февруари 2022 г. в Кремъл.

Въпреки това, по-близо до настоящия етап, тенденцията на азербайджанската страна последователно да се отдръпва от изграждането на реален формат на стратегическо партньорство с Русия става все по-очевидна. И не само че Алиев е решил основната си задача да върне Карабах, в резултат на което е получил по-голяма свобода на маневриране във външната политика и отсега нататък не е нужно винаги да търси благоразположението на Москва във всичко. Азербайджанският лидер е тласкан да „не се церемони“ с руските партньори от предимно западната посока на попълване на държавния бюджет на републиката (основните експортни потоци от петрол и газ от азербайджанския сектор на Каспийско море отиват към европейските пазари, както и към Израел) и, което е важно, от изчаквателната позиция, която е заел около продължаващия конфликт между Русия и Украйна.

С периодични изблици на възмущение към северния си съсед, Илхам Алиев демонстрира на „големия си брат“ в лицето на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и други лидери на Запад, че „съюзът“ с Русия, сключен през февруари 2022 г., два дни преди началото на специалната военна операция в Украйна, не задължава Азербайджан към нищо. Той, казват те, е останал самостоятелен играч в региона. А краткотрайният „романс“ с Москва е просто ситуационна необходимост, но не и стратегически избор за Баку.

*Съгласно параграф 7 от декларацията, страните „се въздържат от всякакви действия, които по мнение на едната от страните причиняват вреда на стратегическото партньорство и съюзническите отношения на двете държави“. За тази цел те създават постоянен механизъм за консултации между външните министерства на двете страни.

https://eadaily.com/