- Специално за в. „Нова добруджанска трибуна“ и ndt1.eu
Наскоро излезе от печат представително издание по случай 150-годишнината от първата Библия на новобългарски език, наречена „Славейковата Библия“. На 28.февруари 1870 г. със султански ферман беше учредена Българската екзархия, която просъществувала 73 години. По силата на султанския ферман и екзархийският устав, изработен от Църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г. Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. В устава й са утвърдени две начала: събовност (участие на духовници и вярващи в църковното управление) и изборност. След документите, отнасящи се до външните работи на Съединените американски щати, представени на Конгреса заедно с Годишния адрес на Президента на 04.декември 1871 г. се откри изключително интересен документ, който обхваща периода на излизането от печатницата в Цариград на Петко Рачев Славейков на първите екземпляри на т.нар. „Цариградска Библия“. Малко известен факт е, че след Освобождението на България Пловдив става временна столица на Българската екзархия.
През 2020 г. отбелязахме 160-годишнината от учредяването на Българската западно-православна (униатска) архиепископия (към днешна дата униатското движение наброява по света 13 източни и 7 западни обреди). В Париж е образуван комитет за католическо съединяване на България. В програмата му се казва, че на изток един четири милионен народ (българският) иска да се съедини с Рим. Начело на този комитет стоели поляци емигранти, прогонени от отечеството си. Естествен съюзник на новоучредената Българска униатска църква била Високата порта на Османската империя. През декември 1860 г. папа Пий IX (16.юни 1846 г.-07.февруари 1878 г.) ръкополага Йосиф Соколски за архиепископ, а на 30.декември с.г. в Цариград е подписан актът за Съединението (унията) и връчен на апостолическия наместник БрюНони. Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението на българите за самостоятелна българска църква в средата на XIX в. Но говоримия език е отишъл много далеч от църковно-славянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите. Цариградската Библия е своеобразен завършен на Възраждането. Тя е ценен принос за формирането на българската нация. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, е заявка и за църковна и политическа независимост. Цариградската Библия е първият цялостен превод на Библията- Новият и Старият Завет на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г. В основата на изданието стои българският проект П. Р. Славейков, чийто Цариградски период, започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език- дело, изключително важно и отговорно, както от религиозна, така и от езикова гледна точка. Цялостният превод на Библията на говоримия българския език оказва изключително значение за успеха на нашето национално и църковно-освободително движение в края на XIX в.
Славейковата Библия трябва да се разглежда и в контекста на инициативите за реформиране на Османската империя. Гюлханскиятхатишериф (1839-1861), издаден от султан АбдулМеджид и обнародван на 3.ноември 1839 г. дава равноправие на всички поданици на империята, независимо от тяхната националност и вероизповедание, свобода на религията, гарантира неприкосновеността на живота, честта и имуществото им, право на съдебен процес на основата на закона, недопускащ наказание без присъда, включващо и отмяна на илтизама – системата на откупуване на данъците и нов начин на организиране на войската, както и ликвидиране на произвола. Гюлханският едикт е последван от Хати-Хумаюнът от 1856 г., гарантиращ пълна равнопоставеност на религиите, и от Закона за националността (1869 г.), който предвижда общо отоманско поданство, независимо от религиозната и етническата принадлежност. През 1875 г. е обнародван Фермани- Адалет или Императорски едикт за правото, регулиращ независимостта на съдилищата и гарантиращ сигурността на съдиите. Най-сериозната стъпка е приемането през 1876 г. на Канони Есасийе или първата Конституция, дала началото на периода на Първият Мешрутийет (Първи Конституционен период). Основен концепт на тази първа конституция е припознаването на парламентарна система и гарантирането на основни права и привилегии на всички поданици. Цариградската конференция била открита на 11.декември 1876 г., но Високата порта не пожелала да приеме тези твърде умерени реформи и подхожда много лукаво: в деня, когато конференцията трябвало да съобщи официално своите решения, султанът обявил, че подарява на всички поданици на своята държава конституция, според която всички жители на Османската империя имали еднакви права и свободи. Портата заявила, че нейната конституция на конференцията правила безпредметни решенията на конференцията. Ето защо, опирайки се на подкрепата на Великобритания, османската власт отхвърлила решенията на Цариградската конференция. Последната била закрита на 6.януари 1871 г., без да постигне някакъв резултат. Това е един от поводите, довел до Руско-Османската война (1877-1878 г.).
Сам министърът на външните работи Али паша препоръчал на представителите на Българската екзархия да утвърдят за митрополит в Пловдив Паисий Смирненски. Това е показателно за благосклонното отношение на държавната османска власт към новия пловдивски митрополит. Владиката е бил важна фигура като народен застъпник (миллет-векилин) пред властта. Той е участвал в Управителния съвет (иларе-меджлиси) като представител и отговорник на православните поданици. В Османската империя реформите започват с Хати-Шерифа от 1839 г. и са били препотвърдени с Хати-Хумаюна от 18.февруари 1856 г., който е бил представен на Парижкия конгрес на великите сили от 26.февруари с.г. На този конгрес се подписва мирния договор, отменящ правата на Руската империя по Кючюк-Кайнарджийският мирен договор (1774г.) да покровителства православните християни в Османската империя. До 1861 г. пловдивския мюлтесариф бил Азис паша, приятел на българите и закрилник (несъмнено по указание на Високата порта) на владиката Паисий. На 20декември 1859 г. в отговора си до Азис паша Паисий изказва силна подкрепа за реформите от ерата на Танзимата, защитава исканията на българите, позовавайки се на Хати-Хумаюна. Според плановете на мисионерите протестанти Пловдив като град и център на богата област с будно българско население, трябвало да стане и център и на протестанството в Южна България. През пролетта на 1859 г. в града пристигнали американците мисионери Уилям Мериам и Джеймс Кларк. Първата им работа била да научат местните езици – Кларк се заел да учи българския, а Мериам турски. Едни от най-ярките феномени на българското Възраждане е изграждането на мрежа от училища и читалища сред българското население. Протестантите енергично се включват в този процес и издигат и подпомагат изграждането на системата на модерното образование. Първото протестантско училище е открито в Пловдив през 1860 г. Забележително е, че тази институция се появява три години преди едно от най-престижните училище на онова време- „Цариградският Робърт Колеж“. Той е основан от Кристофър Робърт – американски индустриалец и от СайръсХамлин – американски професор, богослов и мисионер през 1865 г. в Цариград. Създават се и други протестантски училища в Шумен (1862 г.), Стара Загора (1863 г.), Банско (1867 г.), Самоков (1869 г.), Русе (1873 г.), Троян (1880 г.)
По инициатива на игуменът на Троянския и Бачковския манастири, епископ Сионий,д-р Петър Граматиков, Николай Тончев (Издателство Нитон- Пловдив), професор Евгений Сачев, Иван Тренев и др. през настоящата година беше отпечатано фототипно издание на „Славейковата Библия“, чрез която се отбеляза 150- годишнината от появяването й от печатницата на П. Р. Славейков в Цариград. С тази родолюбива проява се дава заслужено внимание на нейното епохалното дело за успеха на българското Възраждане и утвърждаването на българското национално самосъзнание, култура и просвета. Библейският превод на П. Р. Славейков изиграва фундаментална роля за формирането на българската национална идентичност. Нещо повече. Огромно е значението на Славейковата Библия в последствие и при създаването на българските национални институции.
Теодора ЖЕЛЕВА,
специален кореспондент на в. „Нова Добруджанска трибуна“.
