© |
Проф. Боян Дуранкев, преподавател в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси, в интервю за предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“ (бел. ред. интервюто е от 04.04.2023 г.)
Здравейте, професоре.
Здравейте, приятно ми е отново да се чуем.
На нас също ни е приятно. Проф. Дуранкев, разбира се, че с вас ще си говорим за икономика, но преди това – вашият коментар за провелите се предсрочни парламентарни избори у нас? Какви са вашите впечатления?
Моите впечатления не се различават от впечатленията на повечето български граждани, а именно – учудихме се, че резултатите от изборите не са първоаприлска шега. Това е най-голямото ни удивление.
Защо, професоре?
Защото реална промяна на хоризонта не се очертава. Имаме боричкания на партиите. И ако преди 1990 г., преди прехода, проблемът беше, че имаме една партия, сега проблемът е, че едва ли не всеки си има партия. Ако преди мислехме, че имаме една страна, в която ще живеем постоянно, то сега имаме страна, от която бягаме, когато тя има проблеми, и се връщаме да си решаваме само наши проблеми. И още едно нещо като част от електората бих казал: ако преди ни наричаха „другари“, то сега не сме станали „господа“. Т.е. този 33 години преход до този момент не донесе някаква съществена промяна, а показа, че политическите сили и след това и управляващите не са компетентни, не са способни да решават ефективно проблемите на гражданите. Затова и тази кампания беше свързана с една думичка – ще дадем. Все дават. Големият проблем на България е откъде да се вземе. И така чрез изборите отиваме към сериозните икономически въпроси на бъдещето, които впрочем не бяха обсъждани широко по време на предизборната кампания.
И като цяло сякаш не стоят във фокуса изобщо на важните неща. В тази връзка, какви са вашите икономически прогнози за предстоящото лято?
Горещо лято с голяма скука вероятно от политическа гледна точка. Имаме да наваксваме от предишни години. Само да припомня, че миналата година Европейският съюз се развиваше с 3,5% растеж на брутния продукт, България – с 3,4%. Т.е. и миналата, и по-миналата година България изостава не от най-развитите европейски страни, а от центъра на Европейския съюз. Освен това, чакаме през месец май, както знаете, ще излезе пролетната икономическа прогноза за 2023 г. на Европейската комисия, но тази, която излезе и която е т.нар. „зимна прогноза“, не са много успокоителни нещата, защото за България трудно мога да кажа дали ще има ръст от 0,7% до 1,5%, което е в зоната на т.нар. „слаб икономически растеж“. А страната има доста, доста да компенсира от пропуснати десетилетия, и то най-вече онези около 60, 65 до 70% от българските граждани, а да не коментираме от гледна точка на държавата.
Т.е. неблагоприятните условия са налице, гласеше още икономическата прогноза от зимата на 2023 г.
Ако позволите да синтезирам накратко, в момента имаме тройна дилема, даже трилема ще стане вече, щом е тройна, през тази, 2023 г. Първото, това е, че участваме косвено във войната и правим санкции, които имат бумерангов ефект по нашата глава след това обратно. Второто е високата инфлация, която е пренесена още от времената, да припомня, на КОВИД-19, на пандемията. Тя не е само от войната. И третото нещо, което силно ни притеснява, това е този слаб икономически растеж, и то при твърде, твърде тежки условия за бъдещото развитие, защото въпросителните са повече, отколкото отговорите. Имаме уравнение с много неизвестни, като тези неизвестни са Х и засега през месец април не може да се каже какво ще става.
Буквално през дни се променят условията на развитието. Имаме проблеми, които се натрупаха още от началото на тази година и от предната година. Например, ако трябва съвсем накратко да ги синтезирам, това е изграждането на новата желязна стена между Запада и Изтока. Това означава, че поне 2% от брутния продукт ще отиде за въоръжаване. Това като продължение означава, че ще трябва да режем от други места. Няма как отгоре някой да ни даде. Второто е това, което става около нас, а именно – съвсем е ясно, че и САЩ, и Европейският съюз, и Швейцария, която я имахме за пример, навлизат в банкова криза, а освен това да го нарека с думите на „Д-р Дуум“, Нуриел Рубини – навлизане в стагфлационна дългова криза. Прекалено много са „зомбитата“ – и компании, и банки, и също така и държави, включително в Европейския съюз, които въобще не искат да спазват това ограничение от 60% външен дълг.
Професоре, вие подчертахте, че у нас има много „зомбита“, но по принцип икономиката на България е развиваща се отворена пазарна икономика, нали така?
Да и успешно падна от горната подгрупа на средноразвитите страни в средната група на средноразвитите страни. Така че само като заключение – други страни по-бързо бързат, отколкото България.
И това как влияе на България?
Ами, все по-малко значение има България. Тепърва ще стане ясно нашата сравнително по-слаба икономика как ще издържи и на ценовите шокове, които предстоят. Например, ако вземем суровините, енергоносителите, вносните суровини, минералните торове, ние ще купуваме – искаме или не искаме, през следващите години втечнен газ, който да е доста по-скъп, да не кажа до три пъти по-скъп, отколкото сме купували. Освен това, точно миналата седмица ОПЕК+ заяви, че изтеглят повече от 1 милион барела на ден от пазара в името на поддържането на стабилност, или по-точно на по-високи цени. И това е допълнение към съкращението на Русия от 500 000 барела дневно. Цените на петрола ще растат. Какво ще става – разбира се, това не е ясно, но скъпите суровини, скъпият петрол, скъпият газ е оскъпят нашите крайни продукти и това означава по-малко търсене на международните пазари. Но ако погледнем навътре в България, има и вътрешни проблеми, които трябва да се решат буквално тази година. Няма какво да се отлага.
За да подсилим икономиката си, да. Какво трябва да свършим?
Разбира се, разбира се. Две неща, които са най-бързите. Първо е намаляване на сивия сектор и яко подгонване от НАП на т.нар. „сив сектор“, който е между 25 и 30%. За да се даде на някой, трябва от някой да се вземе, а сивият сектор е нисък морал и измама. Така че той трябва да бъде преследван. Включително и още нещо, за което говорим от десетилетия. Три десетилетия говорим за корупцията, корупцията продължава да върви. Необходимо е чисти хора с празни портфейли, без да го пълнят, да се борят с корупцията. Това означава и по-силна държава. Що се отнася до силната държава, само да спомена, че в нашата страна около 40% от брутния продукт минава през държавата по всякакъв начин, докато в другите европейски страни е около 50 и повече процента. И още едно нещо, за което мълчаха през цялото време на предизборната кампания повечето от политическите лидери – това е какво ще правят с най-голямото неравенство в Европейския съюз. А имаме перфектни решения и в Европейския съюз, и в САЩ, и в други т.нар. еталонни страни. Ние сме с най-лошата данъчна система, която е в полза на най-богатите. Някой дали ще промени това нещо?
Както се казва, за кокошка няма прошка, за милиони няма закони.
Разбира се. Това не означава, че ще колим кокошката, но това ще означава, че част от златните яйца на кокошката ще трябва да отидат и да се преразпределят. Иначе ще затъне България в допълнителни дългове. Впрочем, даването на дългове, или по-точно предоставянето на кредити става все по-трудно, тъй като забележете, че все повече и повече рефинансираме стари дългове, отколкото да намаляваме външната задлъжнялост, а това се наблюдава от кредиторите.
Ако трябва да синтезирам, може би трябва да се върнем отново към онова нещо, което е да помечтаем и да определим собствените си национални ценности и приоритети, без да гледаме по какъв начин да се подмажем на съответния голям брат от някъде. Това е нещо, което трябва да се направи, и ако има държавници, а не политици, със сигурност ще бъде сторено.
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
