© |
Проф. Анна Кръстева, политолог и международен анализатор, в интервю за предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“ (бел. ред. интервюто е проведено на 18.04.2023 г.)
На пряката ни телефонна линия е проф. Анна Кръстева – политолог и преподавател в Нов български университет. Здравейте, проф. Кръстева.
Здравейте.
Какви са вашите очаквания за развитието на политическата ситуация у нас?
Дни на смирение, мъдрост, работа за общото благо очакваме. Засега не виждаме признаци да се случват нещата. Виждаме наистина две тенденции опасно вплетени: колкото по-безплоден става българският политически език, толкова повече обезлюдява родината. България е с най-бързо намаляващото население в Европейския съюз – излязоха току-що сравнителни данни за всички членки на Европейския съюз, и ние отново водим тази печална класация на най-бързо намаляващо население. Ние сме винаги отрицателни шампиони: най-бедната държава, най-корумпираната държава, най-бързо обезлюдяващата държава. Всички тези отрицателните тенденции естествено са абсолютно свързани: колкото сме по-бедни, а сме бедни, защото сме са корумпирани нашите елити, толкова повече граждани търсят спасение, шансове, възможности за развитие навън.
Нека да кажем че няма обреченост в тази тенденция, защото доста време бяхме заедно с Румъния на опашката. Румъния дръпва все повече, все по-видимо и все по-категорично по редица показатели, доста бързо нараства БВП на човек от населението, вече са много по-добре от нас, все по-ясно звучат гласове да бъдем разделени по отношение на Шенген, все по-ясни заявки се чуват от политически лидери в другите европейски страни първо да бъде приета Румъния, едва когато бъде готова България. Всичко това показва огромната отговорност, непоета отговорност на нашите елити, тази безплодност и безотговорност на политическите елити. Въртим се в един затворен кръг, от който печелят двама политици съвсем ясно. Първо, това е президента. Колкото по-неспособни или нежелаещи да направят правителство, но по-скоро неспособни да направят са парламентарните партии и лидери, толкова повече се укрепва властта на президента. Без нищо да прави, те просто му е поднасят непрекъснато.
Проф. Кръстева, не смятате ли че между ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ има едно съгласуване в действията им умишлено срещу президента, с някаква цел? Защото наблюдаваме последните няколко дни, а и след изборите, че те е доста скъсиха дистанцията помежду си.
Огромен е геополитическият залог на България в момента. Президентът с огромната власт, която му се връчва, е на път да изкриви геополитическата ориентация на България от проевропейска страна член на НАТО към една все по-категорична подкрепа към путиновския режим. Така че по отношение на спасяването бих казала на геополитическата ориентация на България ангажиментите, отговорностите и на ГЕРБ, и на „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ са в една и съща посока. Тези партии, независимо от огромните си други различия, и вътрешнополитическият им залог е различен, но външнополитическият курс и на двете формации, на двете коалиции, е да спасят от президента европейското бъдеще на България. Така че няма нищо случайно в сближени действия, които имат тази огромна, изключително важна, в интерес на цялата нация задача: да прозвучи парламентарният глас на България, да прозвучи изборът на българските граждани да бъдем членове на Европейския съюз и на НАТО.
Да разбирам, че тук имаме две измерения: геополитическото и националното, за да имаме кабинет. Но какви са нюансите и разделителните линии в двата случая?
Много ясно очертахте двата залога и колко различно се структурират двете водещи партии по отношение на тези залози. Казахме по отношение на външнополитическия те са от едната страна на бариерата, а от другата е президентът, по отношение на вътрешнополитическия – кой е този вътрешнополитически залог, който ги разделя, който ги поставил двете страни на бариерата? Това е корупцията, която винаги казвам, на тезата на ГЕРБ, че корупция има, че тя съществува 1300 години, че я има всички държави и т.н., и т.н. е един стар шлагер, който непрекъснато се върти, отговорът е много кратък: не става въпрос просто за корупция, става въпрос за превръщане на корупцията в системна, ендемична корупция, и на ендемичната корупция в превзета държава, държава, в която мафията си има държава, вместо други страни, които има мафия, но те не притежават държавата, а са от две различни страни.
У нас все повече олигархията си има държава. Ето това е разделителната линия. И в тази ос ГЕРБ е носител на това статукво, доста активно работещ 12 години за да се установи тази превзета държава, да се създаде клиентела около европейските фондове на всички нива: национално, регионално, местно, и „Продължаваме промяната“, които искат промяна на това статукво, искат да почне България да се отлепя от тази превзета държава, която е достатъчно силна, и не е лесно за малкото време, което бяха на власт, някакви категорични или възпламеняващи резултати не бяха постигнали. Но това е разделителната линия, спрямо която те не могат да се разделят. Съюзници бих казала във външнополитически, геополитически план и радикално разделени във вътрешнополитически план. Защото електоратът, само този аргумента да кажа, електоратът на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ е анти-ГЕРБ електорат. Това е електорат, който иска промяна, който иска тези европейски ценности да не бъдат просто декларирани, а да станат водещи в политическия, икономическия живот на страната.
Проф. Кръстева, досега Бойко Борисов успя да се види и разговаря с Корнелия Нинова, Мустафа Карадайъ, Тошко Йорданов, днес обаче срещата с Костадин Костадинов от „Възраждане“ се отложи евентуално за утрешния ден. Какво очаквате вие от тези разговори, ще се разберат ли помежду си според вас партиите в крайна сметка?
Много комплектен въпрос, много фронтове отворихте, един по един ще ги анализирам. Първият е вторият персонаж, политически лидер, който печели от блокажите в политическата ситуация, безспорно е лидерът на „Възраждане“. Това всички го признават, защото непрестанният аргумент е: ако не искаме на следващите избори „Възраждане“ да бъде първа политическа сила, правим това и това. Непрестанно парадоксално самите други политически лидери издигат политическата тежест на „Възраждане“. „Възраждане“ печели и от това, че остана единственият антисистемен глас. Те са непрекъснато срещу всичко, дори това „има среща, отлагаме я, няма да гласуваме никакво правителство, само нашето“ и т.н. – един радикален антисистемен глас, с други думи обира този електорат, който идва и от ИТН, и от „Продължаваме промяната“. Много драматични, ако могат да кажа, въпроси се задават защо отиде част от електората на „Продължаваме промяната“ във „Възраждане“, защото голяма част от електората на „Продължаваме промяната“ е един по-либерален, по-умерен, по-центристки електорат, той остана в партиите, но в този електорат имаше една антисистемна част, която иска бързо, радикално да се противопостави на статуквото.
И когато тази партия или тази коалиция вече е част от статуквото, защото са били в управлението и защото вече трайно са в парламента, те са отливат към по-радикални антисистемни гласове. Така че от политическата криза и от безплодието да се намери работещо решение категорично печели „Възраждане“.
По отношение на срещите с ДПС и БСП, два различни казуса, но с доста сходни черти. Първо, ДПС вече ясно, категорично, на все по-висок глас, ако мога да кажа, заявява своите апетити да влезе във властта. Никакъв проблем не е за тях това, защото и в предишните парламенти, знаем, те подкрепяха на системно ГЕРБ, осигуряваха му мнозинството, от което имаше нужда, без да са в никаква официална коалиция. Така че там нещата са гладки, предвидими и миришат на власт, еврофондове, разпределения и т.н. Сега, по-сложна е конфигурацията с БСП, но и там виждаме едни впечатляващи развития. БСП, която се свива като шагренова кожа, все по-малка, трайно под двуцифрена едноцифрена партия вече, съвсем, съвсем малка партия, но й предаваме по-голямо значение, защото исторически е структуроопределяща е била дълги години на партийната сцена. Загубено в собствените си дилеми лидерство на джендър, което има война и политическа криза, лидерът говори за джендърство – просто тотална неадекватност на ситуацията.
Но от гледна точка на, коалиция е силно да се каже, но от гледна точка на взаимодействие с ГЕРБ, още миналия парламент завърши с една много впечатляваща заявка на възможни разговори, сближаване и гледане в обща посока. Спомняме си много добре накрая на предишния парламент БСП взе мандата от президента с ясната неспособност разбира се да състави правителство, но той беше използван този мандат за какво – да бъдат поканени останалите лидери на разговори, и Бойко Борисов лично дойде в парламента, за да се срещне с Корнелия Нинова. Още тогава, в заника, в края на предишния парламент ясно ни казаха: ами ето отваря се нова историческа страница, където ГЕРБ и БСП, които идеологически и партийно трябва да са на два противоположни полюса, почват вече да си говорят и почват вече да се сближават. Е как това ще се продаде на електоратите им, предстои да видим, но че лидерите ни подготвят вече от предишния политически сезон.
Проф. Кръстева, ще си позволя обаче да ви прекъсна тук: защо трябва да гледаме така на политиката, че да се продава на електората?
Ами когато не е адекватно, когато не следва принципите на самите партии, в този смисъл не е просто да бъде убеден електората, а трябва така наистина да му се продадат, точно като нови маркетингови продукти, нещо, от което нямаш нужда от него въобще, то противоречи на твоята идентичност, ама трябва някак си да го приемеш. Така че има по-чисти коалиции, които са по идеологически издържани, партиите да споделят общи ценности, политически, партийни, декларирани ценности, защото партийните елити изразяват ценностите и интересите на своите електорати, а не веднъж като вземат властта да забравят какво иска, какво мисли, какви са интересите на неговия електорат. Така че има по-чисти, идеологически и партийни коалиции, и други, които са доста хибридни, и които поставят редица въпроси. Тука просто като политолог това, което бих искала да кажа, голяма е дилемата. Значи тези, които идеологически са по-близки, пак казахме ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ са проевропейски партии, са разделени спрямо корупцията, а те биха били една убедителна поне проевропейска алтернатива на президента и на опасността, на риска от преориентация на геополитическата стратегия на страната, но остават фундаментално разделени. Другите възможни коалиции са просто идеологически предизвикателства, нали, ГЕРБ и БСП в едно правителство логически ни е трудно да си го представим.
Сега, има такива аморфни и ходещи по терена партии, като ИТН, която беше в един кабинет и го свали с „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, сега категорично ясно, многогласно от „Фейсбук“ и т.н. бива подкрепен ГЕРБ във всяка страна. Една партия, която няма собствен облик, така че е готова като тези персонажи от анимационните филми, сменя профила според това на кого се предлага. Така че за ИТН да не ги мислим. Но само да довърша, в тази много комплексна от партийна и идеологическа гледна точка ситуация един кабинет, който да трябва да започне да управлява редовно и да внесе наистина стабилност, управленска визия, подготовка на България и за еврото, и за Шенген, един работещ кабинет по-скоро би бил експертен кабинет, зад който да стоят политически сили, така че те има воля, да има политическа отговорност, но да няма ярка политическа окраска.
Проф. Кръстева, какъв хоризонт давате вие на 49-ото Народно събрание?
Все по-кратки стават хоризонтите на нашите парламенти. Това е най-отрицателната тенденция. Напълно забравихме, че те са избират за четири години, че нормалният демократичен цикъл е на четири години, вече ги броим не с една година, не с половин година, до местните избори, а лятото. В мига, в който се закълнат, и вече влизат в кампания. Аз смятам, че поне до местните избори ще се задържи ситуацията, защото наистина залозите стават изключително големи. Залозите са за получаване на средствата по Фонда за възстановяване и развитие, които предполагат активна работа на парламента, залозите, огромните залози са да не се отлага влизането ни в Еврозоната, да не бъдем отделяни от Румъния за Шенген.
Външната конюнктура, да.
И всички те предполагат работещ парламент. И ако всички български граждани го разбираме, а нашите елити не го разбират, това взривява, цялото функциониране в държавата ще изчезне, и сега намаляваме катастрофално и ще изчезнем. Така че смятам, че има реален шанс до местните избори, които ще предначертаят партийните влияния на местно ниво, и тогава вече би имало и някаква логика националната партийна конфигурация да бъде в по-голям синхрон с местната.
Професоре, един от най-задаваните въпроси може би за миналата седмица: как възприемате вие идеята за ротационен принцип за председател на Народното събрание?
Въобще не ми се струва скандална. В последните години, десетилетия бих казала има в институционалния и в партийния живот все повече идеята за колективно лидерство. Не е същото, защото става въпрос за партии, но все повече партии на Запад имат по двама лидери. В страни с много сложна политическа конфигурация, като Босна и Херцеговина, има ротационно лидерство на държавно ниво. Така че това не би бил прецедент в европейската практика. Самите юристи, аз не съм юрист, но самите юристи не са единодушни до колко е в духа на Конституцията, явно е, че авторите на Конституцията не са имали такава хипотеза, за да разсъждават върху нея. И ако тази формула, пак казвам, която очевидно може би не е противоконституционна, след като има юристи, които я подкрепят, би осигурила този баланс и този компромис, от който има нужда политическата ни система, и от който има нужда функционирането на парламента.
Във всеки случай ми се струва по-малкото зло от това то да избере просто най-възрастния, така не искам да навлизам в по-проблематични характеристики, а уважавани председатели на Народното събрание, които да го ръководят на ротационен принцип ми се струва една балансирана, работеща идея, която ще даде възможност да започне парламента да действа, и с тази приета вече като предложение на ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ законодателна програма, за да влезе в един нормален парламентарен и политически цикъл.
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
