От 1 януари 2021-а минималната пенсия се увеличава от 250 на 300 лева, а максималната става 1440 лева вместо сегашните 1200. Това е записано в проектобюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО), съобщава БНР.
В него е планирано пенсиите да бъдат увеличени с 5 процента по така нареченото швейцарско правило от 1 юли. Това правило и сега съществува в Кодекса за социално осигуряване и предвижда всяка година от 1 юли пенсиите да се осъвременяват, като се увеличават с 50% от нарастването на средния осигурителен доход и 50% от инфлацията.
Досегашната идея на управляващите бе минималната пенсия да се увеличи с почти 30% до 300 лв. от 1 януари 2021 г. по настояване на ВМРО. Увеличение с близо 10% на пенсиите между 300 и 369 лв. и с 4.8% на всички останали от 1 юли догодина. Таванът на пенсиите става 1400 лв. (с 200 лв. повече).
Тази сутрин обаче социалният министър Деница Сачева обяви, че не е прието увеличението да е различно според размера на пенсиите и затова то ще е еднакво, а по-бедните – с пенсии до 369 лв., да се подпомагат и с ваучери за храна.
Според проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за догодина се предвижда увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се от 610 лв. на 650 лв., колкото ще бъде и минималната работна заплата през 2021 г.
Запазва се минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – на 420 лв., както и максималният осигурителен доход за всички осигурени, който остава 3 хил. лв.
Според проектобюджета на ДОО процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва на достигнато през 2019 година ниво от 1.2 на сто.
През първите три месеца на 2021 г. е предвидено да продължи изплащането на допълнителните суми към пенсиите на всички пенсионери в размер на 50 лв. Такава заявка даде още преди време премиерът Бойко Борисов – помощта да бъде до края на мандата.
Увеличава се минималният дневен размер на обезщетението за безработица – на 12 лв., а максималният дневен размер се запазва на 74.29 лв.
Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, и размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – 380 лв.
Запазва се и режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност – първите три дни се изплащат от работодателя, а от четвърти ден – от държавното обществено осигуряване. През миналата година работодателите бяха много активни в искането си държавата да поеме и първите три дни, чието плащане те бяха приели преди години като временна мярка. В крайна сметка обаче това положение се запази. https://lupa.bg
