Трактористът Иван Савов започнал да копае за водопровод до зеленчуковата си градина, когато случайно попаднал на първите съдове от общо 165 в колекцията
Почти в края на 80-те години на миналия век едно врачанско село става много известно – при изкопни работи в Рогозен случайно е открито най-голямото сребърно съкровище по нашите земи, населявани стотици години от траките.
Днес то може да се види във Врачанския регионален музей в специална зала
и в пълния му блясък. Кръстено е на Рогозен. Състои се от 165 сребърни предмета, някои частично позлатени, и тежи близо 20 кг.
Съкровището според специалистите е пълен комплект на едно семейство на знатен тракийски владетел. Историците смятат, че то е било заровено в земята през IV век преди Христа. Тогава Александър Велики е започнал да разширява империята си, воювайки на север с тракийските владетели. Вероятно прекрасно изработените сребърни съдове са били скрити в земята при бягството на някой владетел от нахлуващите в земите му войски на Александър.
Прекрасно изработените от тогавашните тракийски майстори съдове фиали, кани, чаши котиле, скифос и гобеле престояват в земята близо 24 века, преди да бъдат открити. Много е писано, че съкровището е открито случайно, но това е вярно само за една част от него.
Трактористът от Рогозен Иван Савов имал неголям имот на около 200 метра от къщата, който ползвал като зеленчукова градина. За да я поддържа и напоява, през юли 1985 г. решил да прокопае канал и чрез тръба да се свърже със селския водопровод.
Бай Иван започнал да копае, жена му Надка му помагала и така се натъкнали на нещо твърдо и с метален звук. Разкопали мястото по-внимателно и тогава открили първите съдове, пълни с пръст и потъмнели от вековете престой в земята.
Двамата изкопали общо 63 съда, но нямали никаква представа какви са всъщност. С кофи пренесли намерените съдове до дома си, където ги изсипали в коритото на чешмата, за да ги поизмият.
Когато ги разгледали, усетили, че са открили нещо ценно, но дълго време не казали на никого
за находката. Баба Надка дори насадила есенни цветя в няколко от намерените кани и ги сложила на перваза на покритата тераса на къщата.
По-малките съдове подредила върху карирана покривка на една маса, за да им се любуват с бай Иван.
Минават месеци, преди да стане известно какво е открил бай Иван в имота си
И така, докато при един спор между кмета на Рогозен Борислав Драмкин и местни иманяри Иван Савов споделил на селския управник, че е открил някакви старинни съдове в градината си и го поканил да ги види.
Драмкин отишъл в дома на тракториста и като видял сребърните съдове, веднага разбрал, че това са ценни неща. Кметът по-късно се обадил на своя съученик от гимназията, археолога Богдан Николов от Врачанския музей.
През това време, разбрала на какво богатство са попаднали, баба Надка почистила отново съдовете и ги прибрала в кашони. За по-сигурно бай Иван пък ги скрил под леглото им, за да не се изкуши някой от гостите им да вземе за себе си някоя част от съкровището.
Богдан Николов отива в Рогозен заедно с колегата си Спас Машов и младия стажант Пламен Иванов. През лютата зима на 1986 г. на 6 януари тримата разкопават замръзналата земя в цялата градина на Иван Савов, докато той им носи вино в една цинкова кофа, за да ги сгрее.
Само на около три метра от ямата, в която бай Иван намира първите сребърни съдове, археолозите откриват втора яма и вадят от нея още 102 предмета от съкровището. Радостта им е неописуема и археолозите трудно сдържат емоциите си и на пресконференцията, която дават три дни по-късно пред журналисти от Враца и столицата.
„Откритото съкровище е с голяма историческа стойност – споделя тогава развълнуваният археолог Богдан Николов. – То ще помогне за обогатяване на познанията ни за траките, за техния бит, култура и митология.
Откритите съдове поразяват с разнообразието на мотивите и с изкусната си изработка,
което дава основание на историците да предположат съществуването на обособена тракийска школа в днешна Северозападна България.“
Става ясно още, че много от сребърните и частично позлатени съдове носят подписа на древния тракийски майстор Котис, от чиито ръце са излезли най-фино изработените предмети от известното Врачанско златно съкровище от Могиланската могила.
Историците предполагат, че високачествената колекция е била притежание на трибалски владетели в продължение на няколко века. Великолепната изработка отговаря напълно на стремежите на древната тракийска аристокрация да респектира чрез блясък и разкош.
Каните от колекцията са 54 и впечатляват историците с изящната си изработка и разнообразието на орнаментите по тях. Срещат се много геометрични мотиви като канелюри, овули и кръгове. Има много растителни орнаменти като розети, палмети, жълъди, лотоси и бръшлянови клонки. Има и много митологични сцени на почитани от траките богове и богини, както и ловни сцени от живота на трибалите.
Вестта за откритото Рогозенско съкровище бързо обикаля света
и много музеи предлагат на тогавашната социалистическа власт доста изгодни условия, за да бъде показана ценната колекция при тях. Тогавашната агенция за пропагандиране на България в чужбина „София прес“ прави албум със снимки на съкровището и го разпространява по целия свят.
Стига се и до куриози. Британски телевизионен екип прави пластмасови копия на част от съдовете на съкровището, заравя ги в земята и кара Иван и Надка Савови отново да ги изравят. Уж всичко се случва в реално време пред очите и камерата на журналистите, които са едва ли не първите присъствали на откриването.
Като първи откриватели на сребърната тракийска колекция Иван и Надка Савови получават от държавата награда от 20 хил. лева. Обещали им, че ще пътуват навсякъде по света, където съкровището бъде пратено за показ, но това никога не се случило до смъртта на двамата.
Естествено, за онова време първото пътуване на съкровището е до тогавашния Съветски съюз, после колекцията е показана във Великобритания. Години по-късно съкровището гостува и на парижкия Лувър, на музейния комплекс „Гети“ в Лос Анджелис, САЩ, и в много други страни по света.
На читалището в село Рогозен държавата отпуска субсидия от 100 хил. лева. С част от тези средства местните общественици оформят фоайето със снимки и постери, посветени на съкровището и на местните откриватели на част от него Иван и Надка Савови.
Семейството от Рогозен обаче не било поканено на нито едно представяне на колекцията в чужбина.
С парите Савови си купили мечтания четирикрилен гардероб. Не отишли нито на почивка, нито на екскурзия,
заети да посрещат гости от България и многото журналистически екипи от страната и от цяла Европа.
А във Врачанския исторически музей Рогозенското съкровище тогава остава само няколко месеца. В София решават, че регионалният музей няма капацитет и възможности да съхранява, експонира и охранява подобна колекция, и още през есента на 1986-а съкровището е иззето и експонирано в Националния исторически музей в столицата.
Врачани не се примиряват с това и започва една дълга сага за връщането му в местния музей. Тя продължава цели 13 години и сребърната колекция, очаровала света, се завръща във Враца вече след демократичните промени през 1999 г. благодарение на неуморната битка на тогавашния директор на музея Иван Райкински, подкрепян от цялата врачанска общественост.
През следващата година в музея се обособява специална зала на първия му етаж, където Рогозенското съкровище е изложено и до днес, при всички съвременни изисквания за съхранение и охрана.
„Музеят ни се посещава всяка година от 25 хил. души от цялата страна и гости от чужбина – споделя сегашният директор Георги Ганецовски. – Най-голям интерес предизвикват у посетителите изложените при нас 4 тракийски съкровища, открити във Врачанска област.
И съвсем естествено никой не пропуска да посети залата, в която е изложено Рогозенското съкровище, придобило заслужено световна слава.“
