През май Добрич ще е част от маршрута на Международния фестивал на поезията „Славянска прегръдка“

0
297

Славянска литературна и артистична академия e организация, която изповядва принципите на ЮНЕСКО за сближаване на културите. В нашите филиали на Академията в 20 държави по света, са включени най-добрите и представителни за страните си имена в литературата, художествения превод, киното, театъра, музиката, изобразителното изкуство, философията… Опитваме се, вгледани в общия си български и славянски корен, да правим своите послания за мир, човеколюбие, съхраняване на изконните ценности – нравствени и естетически. И всичко това, с езика на изкуството, с добре премислени международни проекти – фестивали, конференции, съвместни издания, изложби, обмен на театрални и концертни събития…

Началото на Международния фестивал на поезията „Славянска прегръдка” е поставено през 2007 г. във Варна. Фестивалът е гостувал още в Добрич, Русе, Бургас, Пловдив, Хасково, Рилски манастир, Сливен, Шабла, Албена и в други малки и големи селища, както разбира се, и главно – в София, където са провеждани знаковите събития с участието на посланици и други дипломати от славянските страни. Работим с държавните и местните институции. Почетни членове на Академията у нас са Президентът на България Румен Радев и Патриархът – Негово Светейшество Неофит Български. Освен реалните членове (по творчески заслуги) изградихме и мрежа от симпатизанти на идеята – това са 40 Радетелски клуба из цялата страна. Още втората година след учредяването си Фестивалът „Славянска прегръдка” прехвърли границите на страната ни. На подобни фестивали се радваме вече във Варшава, Москва, Белград, Смедерево, Тръстеник, Нови Сад, Загреб, Копривница, Дубровник, Джаково, Подгорица, Будва и Херцег Нови, в Братислава, Банска Бистрица, сред славянските общности в Лондон (там са около 2,5 млн. славяни) и на други места. Нашата тактическа формула е проста: събираме, а не разделяме; търсим приликите, а не отликите между човеците и народите. Опитваме се чрез формите на изкуството да провеждаме т.н. народна дипломация и да внушаваме своите послания за мир, човеколюбие, добротворство, като се вглеждаме заедно в корените и традициите си, а и като напомняме за святото дело на братята Кирил и Методий…

В този период преведохме и издадохме на български език над 100 книги от славянски автори, както и на 15-ина антологии на съвременната славянска поезия. Сред тях са известни и търсени заглавия, като: „13 звезди в славянското небе”, „Словоприношение”, „Реката и Третият ѝ бряг”, „Хлеб наш насущний”, „О” – като Отечество”, „Любовта – солта на живота”, „Мама” и мн. др.

През тази година на всякакви кризи и тревожни дни предприехме друг формат за фестивала: всеки месец е посветен на един славянски език: м. март – на хърватския, м. април – на руския, м. май – на сръбския език, м. юни – на полския и т.н., докато преминем през всички славянски езици.

Творческите ни връзки със сръбския език са много стари и близки. Делото на Светите братя и най-вече – на Св. Сава, е живо и тачено там. Сръбският филиал на Академията е най-многолюдният и най-много са наградите от ежегодния конкурс „Летящо перо”, които отиват при талантливите и изявени поети от сръбскоезичния свят, разпростиращ се на териториите на Сърбия, Косово и Метохия, Република Сръбска (Б. и Х.) и Черна гора. Огромна е заслугата за това на координатора на Академията за сръбския език – акад. Ристо Василевски. Не без прякото участие на Славянска академия, след наша аудиенция при покойния вече Патриарх Ириней, се сложи началото и на публичното честване на Деня на Светите братя в Сърбия. Нашата малка делегация, водена от тогавашния председател на Съюза на сръбските писатели Радомир Андрич, преживя щастливи часове на благослов и отеческа споделеност. Негово Светейшество Ириней разбра и благослови идеята за това начинание… Тогава всъщност бе положена традицията. И до края на дните си той и митрополит Амфилохий – глава на православната църква в Черна гора, бяха духовни пастири и радетели на Кирилицата и славянското културно единение.

ГОСТИТЕ ОТ СЪРБИЯ за майския фестивален лъч: акад. Ристо Василевски, Лиляна Стеич, Вера Хорват, Ясминка Надашкич-Джорджевич.

МАРШРУТЪТ на творческите срещи през май: Кюстендил – Велико Търново – Добрич, с домакинството на Кмета на КЮСТЕНДИЛ г-н Петър Паунов, на Декана на Филологическия факултет във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – проф. Ценка Иванова и на Кмета на гр. ДОБРИЧ – г-н Йордан Йорданов.

Нека Светите братя Кирил и Методий, Св. Борис –Михаил Кръстителят и Св. Сава да ни водят!

 

Елка Няголова