Представянето на културно-историческото ни наследство зад граница пропагандира България като място на древни цивилизации. Показва ни и като страна, която полага сериозни усилия да опазва собственото си национално богатство, а и на световното културно наследство. Това каза при гостуването си в Националния пресклуб на БТА в Ямбол директорът на Регионалния исторически музей (РИМ) в Ямбол д-р Стефан Бакърджиев. Той бе участник в представянето на мартенския брой на списание ЛИК на тема „Културното наследство на България пътува по света”.
Ямболският регион е един от най-богатите на културни и исторически ценности, тъй като оттук преминава една от най-древните пътни артерии по долното и средно течение на река Тунджа, каза д-р Бакърджиев. Той припомни открития некропол между селата Златиница и Маломирово от втората половина на IV век пр.н.е. с богати находки от сребърни наколенници, златни и сребърни фиали, също и изключително интересни ритони.
От друга страна намиращият се край Ямбол античен град Кабиле е един от големите тракийски центрове и столица на известния Спарток, може би и на Скосток, разказа още археологът.
Директорът на историческия музей припомни, че именно в Ямбол са правени едни от първите проучвания на могили. Периодът е още от 80-90-те години на XIX век, когато французите Пиер Жером, Жорж Сьор и Александър Деграм разкопават Рашевата могила, попадаща в границите на съвременния град. Това е времето, когато проучвания се правят от чужди учени и изследователи като братя Шкорпил, Константин Иречек и други.
Още тогава – дали за съжаление или пък не – част от находките от Рашева могила са пренесени във Франция. Първоначално те са били в Лувъра, а в последствие в друг музей в Париж, посочи Стефан Бакърджиев. Да, те не са на територията на България, но пък всъщност представляват една реклама за нас българите и за богатото ни културно-историческо наследство, допълни той.
Според него положителен ефект имат и двете установили се практики – находките да остават в музеи в района, в който са открити, а също и да се организират тематични временни експозиции, включително и в чужбина. Когато се представят извън страната, културните ценности са в една компактна среда, тематично подбрани, така че да може да се види цялата красота, цялата пищност и богатство, с което разполагаме, смята археологът.
Подобна добра практика на тематични изложби има в последните години в Националния исторически музей и Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, посочи още той.
Според д-р Бакърджиев държавата трябва да заделя повече средства за проучване на некрополи, защото те са едни от най-застрашените паметници у нас – и заради иманярски набези, и затова, че често попадат в зоните на активна земеделска дейност. Усилия следва да има и за модернизиране на музеите, в които при специфични условия се съхраняват културните ценности. Музеите ни се нуждаят от изцяло нов вид експозиции, с нови концепции, нов интерактивен начин за представяне на културно-историческите ни ценности, каза още гостът в пресклуба на БТА в Ямбол.
