Десетки деца и възрастни станаха част от празничната програма по случай Сирни Заговезни в Добрич.
Традиционното кукерско шествие от изпълнители на Професионален фолклорен ансамбъл (ПФА) „Добруджа“ с главен художествен ръководител Стоян Господинов, хореограф Коста Костов и музикален ръководител Живко Желев тръгна от Стара къща и привлече множество от малки и големи по пътя си към Архитектурно-етнографски музей на открито (АЕМО) „Стария Добрич“.
На площада с часовниковата кула пред публиката се изявиха и младежите от Представителната фолклорна танцова студия „Добруджа” с главен художествен ръководител Стоян Господинов, помощник-ръководител Данаила Петрова и ръководител на оркестъра Николай Иванов. Между изпълненията гостите имаха възможност да научат повече за празника от Калояна Донева, екскурзовод към Регионален исторически музей (РИМ) – Добрич.
Деца от публиката се включиха във възстановка на ритуала „Хамкане“. Разделени на групи, те опитаха да хванат само с уста парчета бяла халва, вързани на червени конци. Изпълнени бяха и обичаите по хвърляне на запалени стрели и прескачане на огън.
Тържеството, организирано от Община град Добрич и РИМ, завърши със Сирнишко хоро, в което се включиха и граждани.
Сирни Заговезни поставя началото на най-продължителния пост през годината – до Великден. Обредността е подчинена на подготовката за този пост и носи идеята за „последно облажаване”. Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове и дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. За трапезата се приготвят баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки.
Празникът е известен още и като „Неделя на Всеопрощението“ или „Прошка“. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и навсякъде по-младите искат прошка за изминалата година и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прощавай, мале, тате…“. „Просто да ти е, Господ да прощава“, е задължителният отговор.
Характерен за празника е обичаят „Оратници“, свързан със запалването на празнични огньове. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва „мамуляк“ (слама от царевица) и „черешовина“ (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички. Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни Заговезни са свързани и кукерските игри.
БТА
снимка: Александра Антонова
