В съботата преди Месни заговезни се прави задушница. С нея почитаме паметта на близките, които сме загубили, и се помолваме за мира на душите им. По традиция, на задушница се ходи на гробища. Прави се варено жито и по желание – друга подавка. На гробища се ходи сутрин с подавка и със свещ, както и с малко (разредено) вино за преливане на гроба на покойника. Редно е да вземем и повече свещи, ако на гробища имаме познати или по-далечни роднини, а и можем да помогнем на някого. Слагаме пресни цветя, по това време от градината това са кокичета, но може и друго, любимо цвете на покойника.
За помена се приготвя „коливо“ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обичайно на гроба свещениците извършват парастас, тъй като е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст. Житото е символ на възкресението , понеже по думите на св. ап. Павел житното зърно не може да оживее, ако преди всичко не умре.
Виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия. Според православния канон погрешно е поставянето на храна на гроба на покойника. Библията отрича това. Оставената храна по гробовете няма да бъде изядена от покойника, а от бездомните кучета, като по този начин се оскверняват гробовете. Душата не яде и не пие материална храна и питие. Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се. Всички задушници през годината са винаги в съботен ден, когато Исус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба. За една календарна година обичайно Задушниците са четири – преди Месни заговезни , след Спасовден , около Димитровден и Архангеловден .
Рецепта за варено жито за Задушница: Преди да се вари, е добре груханата пшеница да се накисне за 24 часа във вода. На следващия ден се отцежда от водата и се слага за варене в дълбока тенджера. Водата е необходимо да е около 2- 3 пръста над количеството жито. Слага се щипка сол, похлупва се и се оставя на включен слаб котлон за варене. Обичайно 1 час е достатъчен, за да се свари добре житото. Зрънцата трябва да набъбнат и омекнат тогава се преценява, че е готово. По време на варене се проверява да не се изпари водата (при нужда се долива вряла вода) и житото да загори. Готовото жито се обърква добре с 200 г захар на пясък. Добавят се счукани орехи, настъргана кора лимон, галета (100г). Обърква се добре, похлупва се и се оставя за 1 нощ на хладно място да се овкуси. На Задушница се раздава, като се разпределя ашурето в купички. Отгоре се поръсва плътно пудра захар. С канелата върху всяка купичка се прави кръст. Така се раздава на Задушница за бог да прости
Неделя след задушница е Месни заговезни и започваме да се подготвяме за Великите пости. Последно месо ядем в неделя, а от понеделника то е забранено. Седмицата след Месни заговезни до следващата неделя – Сирни заговезни, се нарича Сирница. На Сирни заговезни искаме прошка на хора, които сме обидили, но и просто така – да пречистим сърцата си в навечерието на същинския пост. Последно сирене, яйца и млечни продукти слагаме именно на Сирни заговезни. От понеделника след него – оставаме на пълен пост.
