Софроний Врачански е български духовник, врачански епископ, народен будител и пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски.
Софроний Врачански е роден през 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък със светското име Стойко Владиславов.
През 1762 година е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в родния си град. Голямо влияние върху дейността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис.
В началото на XIX век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност. Автор е на сборника „Неделник“ – първата печатна книга на новобългарски език.
През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ, където пише най-добрите си творби. „Кириакодромион, сиреч Неделник“ е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на старобългарски и гръцки източници – единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Отпечатан е в град Ръмнику Вълча през 1806 г. Сборникът има историческо значение – поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия език като книжовен.
Неизвестна е датата на смъртта на Софроний (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 година).
Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 г. от Българската православна църква, а паметта му се чества на 11 март.
