Югът пленява с уникална природа, история, архитектура, легенди, аромати, приветливи хора и чиста храна
Португалия за напреднали – и така може да се нарече пътешествието из най-южната ѝ част. Освен ако не сте се устремили само към някой от плажовете, влезли в световните класации, или пък не сте пенсиониран немски финансист на голф ваканция (неслучайно само от Франкфурт полетите са по два на ден до най-късна есен).
Алгарве обаче е много повече от плажове и заливчета с най-причудливите скали или пък голф игрища с гледка към вълните. Магията му не са само слънцето и океанът, тя се крие в една поетична, интимна красота, озаряваща всяко градче във вътрешността му. На тази малка територия са събрани толкова история, легенди, архитектура, храна – една от най-вкусните в Европа, и приветливи хора, че колкото и дни да отделите, сетивата ви ще останат жадни за още от алгарвийската автентичност. Тя ще остане по кожата ви като кристализирала морска сол, а ако сте я почувствали и със сърцето си, ще сънувате дълго Южна Португалия. Впрочем “фльор де сел”, която се добива в лагуната близо до Фаро, е един от продуктите, който задължително трябва да си отнесете. Така дори да избледнее вкусът на невероятните морски дарове, които сте опитали в Алгарве, ще може да поръсвате с щипка спомени и морски дъх вечерите у дома.
А най-добре и в чашата да искри португалско вино. То често е подценявано, което при такива тероари и толкова дни слънчево греене е необяснимо. Особено ако добавим, че на скромна цена купуваш вино от едно лозе, т.е. проследимо и подбрано грозде. Няколкото местни сорта се отличават със свежест и послевкус, който пренася по дъхавите алгарвийски хълмчета.
Между малките градчета обикновено се простират насаждения с портокали и маслини – докъдето очите ти стигат. Бадеми и авокадо често допълват пейзажа. Една от хилядите легенди за тези земи разказва, че местен владетел се влюбил в северна принцеса. Били щастливи в замъка му, но красавицата скоро започнала да линее и никакви лекари, знахари, гадатели не могли да разберат защо. Появил се млад мъж и поискал от владетеля време до пролетта, за да спаси съпругата му. Напролет съпругът закрил очите ѝ – както заръчал мъжът, и я извел на най-високия балкон на двореца. А когато ги отворила, пред нея се разкрили бели поля, също като в снежната ѝ родина. Принцесата засияла. Белите полета се оказали нацъфтели бадемови дръвчета. Днес Алгарве е голям производител на бадеми. И смокините са традиционен продукт.
Разбира се, рибните пазари и ресторантите, в които сутрешният улов е в чинията ви, са задължителна спирка при обиколките. Ресторантчета със звезди “Мишлен” изникват на най-неочаквани места, но и всяко друго ще развълнува небцето ви, а и порциите са огромни.
Лагуш вероятно е градът, преплел най-добре португалските морски традиции с красива природа, крайбрежие и туризъм. На площада е запазена сградата на първия пазар за роби, свидетел на тъмната страна на португалската морска експанзия. Днес изглежда просто като красива бяла къща, но отпред палмите се редуват с екзотично дърво с лилави цветове, дошло от Бразилия – също като част от робите от Африка. Въобще в центъра на португалските градове е пълно с екзотични растителни видове. Някога да засадиш такъв е било белег, че си от най-висшата класа, т.е. можеш да си поръчаш доставката от далечни земи. Там, откъдето през XV в. са отплавали всички португалски кораби по посока на Африка, сега е яхтеното пристанище.
Крайбрежието около Лагуш привлича с едни от най-известните плажове, сред които Понта да Пиедад – онези причудливи скали, с които си играе океанът и които сигурно са ви познати от снимките от скрийнсейвъра на компютъра.
И ако много хора знаят за най-западната точка на Европа – Кабо да Рока, то тук е най-югозападната – Кабо Сао Висенте. Също величави отвесни скали, много вятър, често и мъгла или мараня. Плюс малко луди сърфисти и фар, чиято светлина е видима на 42 км навътре. Навремето хората вярвали, че
този бряг е краят на света
Залезите над него са разтърсващи. В непосредствена близост е Сагреш, където някога е било Морското училище на Енрике Мореплавателя. То дава тласък на португалските експедиции, а още по-важното е, че образова следващи поколения военни и мореплаватели.
А в Оляо, известно също с колоритен рибен пазар, красиви пейки срещу пристанището разказват с ажулезуси (онези типични рисувани керамични плочки) историята на славни местни мореплаватели, които успяват да стигнат до Бразилия и да се върнат за общо месец с лодка, за да съобщят на краля, че са отблъснали арабите. Градът получава кралска грамота, която му дава специален статут и повод за гордост и до днес.
Дългото арабско присъствие в Алгарве изобщо не е заличено, напротив, то е неделима част от разнообразието на архитектурни стилове и вековното достолепие на градовете там. Арабите носят знанието – математика, поливно земеделие, медицина и може би най-важното, за да последват славните времена на португалските откриватели и изграждането на мощната империя: морската навигация. И евреите, и арабите не са били гонени по тези земи, а интегрирани, както бихме се изразили днес. И традицията плочките да се поставят отвън, за да пазят от голямата влага и да създават термоизолация, също е донесена от арабите. Постепенно с ажулезусите започват да се разказват истории (най-вече на светци – своеобразни комикси за народа), а рисуваните плочки стават емблема на Португалия.
Фаро с летището е административната столица на Алгарве. От кулата на катедралата има чудна гледка към града и към цялата лагуна Риа Формоза, която е природен резерват. Тавира е може би “най-португалският град” на юг с крепостта си, с Римския мост над широката река, с църквите “Санта Мария ду Кащело” и “Св. Яков”.
В Лауле пък се смята, че покритият пазар е най-красивият в цяла Португалия. Тук правят ликьори от всичко, струва си да се опита, както и люти сосове, кехлибарен мед, всякакви неща от смокини и бадеми. Извън кулинарните преживявания и Лауле има стар град като от приказките, крепост, възтесни улички и малки кафенета.
Португалското кафе категорично не отстъпва на италианското. Има и превъзходен занятчийски сладолед, включително от рожков. Повечето го знаем като заместител на какаото и суровина за безглутеново брашно (алгарвийските сладкиши с него не са за пропускане), но малцина са чували, че каратът като мярка за диамант е взет от семенцата в шушулката му, всички с абсолютно еднаква тежест. Тази история е свързана с огромното значение на Португалската империя в търговията на Европа. Впрочем името на портокалите у нас и в Гърция също е такова следствие – първите оранжеви цитруси били внесени към нас от Португалия.
Алгарвийски специалитет е и пастърмата от риба тон, чието име звучи като “мушама”. Предлага се подобна и от октопод, но ако нямате котка у дома, която да я оцени, по-добре я пропуснете.
Много запазена е крепостта в старата столица Силвеш. Малките стръмни улички, които водят към нея, са изпълнени с аромати, в букета по обед и привечер отчетливо доминира този на чесън в зехтин (и зехтинът тук е първокласен, а и по-евтин). Фрешът от портокал наистина има вкус, какъвто никъде другаде няма да откриете. Пълно е с щъркели край реката, по̀ на юг явно не отлитат.
Уникална църква пък крие малкото градче Алмансил. Отвън нищо не издава за непросветените, че еднокорабната “Сао Лоуренсо” е най-значимият образец на бароковите ажулезуси в Южна Португалия. Вътре спонтанно ахваш, защото няма и милиметър, останал непокрит от рисуваните плочки. Съхранени са напълно, а за да продължи това и занапред, снимането им, както и на пищния позлатен олтар, е забранено.
Луксозният курорт е Виламура, тук място за яхтата се купува на цената на недвижим имот. Но далеч по-добре човек се чувства в близкия курортен град Куартейра, или по-точно – на неговия безкрайно дълъг и много широк плаж. Иначе самата архитектура е нещо като нашия късен соц, защото някога малкото рибарско селище се застроява за вътрешен туризъм на по-скромните португалци.
В най-югозападното кътче на континента времето тече другояче, а всеки жител е завладян от идеята да работи за развитието на своето място, но запазвайки неговата автентичност. В риите (лагуните) има и “тайни” островчета – с китни вилички под наем, обвити в райска растителност, или пък с рибарски селища. Там туристи не стъпват и идеята е да си остане така.
Катедралите на юг също са великолепни, но градовете нямат мащабите, пищността и богатствата на Лисабон и Порто. Просторите обаче са други, въздухът ухае особено и те кара да мечтаеш. Пък си имат и Малкия Ласабон – белия град на естуара на река Гуадиана, Вила Реал де Санто Антонио. Когато сринатият от апокалиптичното земетресение през 1755 г. Лисабон е вдигнат наново, същите архитекти са изпратени да направят Вила Реал като витрина на Португалия за тези, които влизат от испанските земи, за да се видят нейното богатство и мощ. Днес двете земи освен от общото си минало, поети и мореплаватели са свързани от мост над река Гуардиана, по който неусетно се преминава в Андалусия.
