Кристиано Роналдо обяви, че ще сложи край на кариерата си от националния отбор след 23 години, през които се превърна в неговия най-голям символ, лидер и рекордьор.
Избрано от VGong
Кристиано Роналдо временно отстранен от националния отбор на Португалия
Петкратният носител на „Златната топка“ се обърна към своите сънародници с дълго и изключително емоционално писмо, в което направи равносметка на незабравимия си път с националната фланелка. 41-годишният Роналдо благодари на привържениците, съотборниците, треньорите и семейството си, като подчерта, че честта да представлява Португалия винаги ще остане най-голямата му гордост.
Portugal estará sempre em mim https://t.co/dnFj51rxmh
— Cristiano Ronaldo (@Cristiano) November 5, 2026
Нападателят се разделя с националния отбор като световен рекордьор по брой мачове и голове в мъжкия международен футбол. От дебюта си срещу Казахстан на 20 август 2003 година той записа 234 срещи и отбеляза 146 попадения, като помогна на родината си да спечели първите три големи международни трофея в своята история – Европейското първенство през 2016-а, както и Лигата на нациите през 2019-а и 2025-а година.
Зад впечатляващите цифри обаче стоят повече от две десетилетия, изпълнени с незабравими победи, болезнени поражения и силни емоции. Именно върху тази връзка между футболиста и неговата родина Роналдо постави акцент в последното си обръщение като капитан на националния отбор.
❤️🩹🇵🇹 The end of a legendary era. Cristiano Ronaldo leaves Portugal with 146 goals in 234 games. https://t.co/6CrLeQYZKP
— Fabrizio Romano (@FabrizioRomano) November 5, 2026
Ето пълния текст на прощалното писмо на Кристиано Роналдо:
Към португалския народ,
Дойде денят да върна фланелката и капитанската лента на националния отбор – отбор, който принадлежи на всички нас.
Никога не съм смятал, че те са изключително мои, но в продължение на 23 години имах привилегията и отговорността да ги нося, да ги защитавам и да ги отнасям със себе си на стадионите по целия свят.
Днес дойде моментът да ги предам на бъдещето.
Това не беше лесно решение, защото някои решения не се вземат само с ума. Те се вземат и със сърцето.
Слагам край на едно пътешествие, което започна през август 2003 г. и промени живота ми завинаги.
Когато погледна назад и си спомня всичко, което преживях с националния отбор, не виждам просто мачове, голове, рекорди или трофеи. Виждам хора.
Виждам имигранти, които за 90 минути се почувстваха малко по-близо до Португалия. Виждам милиони португалци, които никога не съм срещал лично, но които станаха част от живота ми.
Защото, в крайна сметка, футболът е нещо много повече от игра. Футболът е свързан с хората.
През цялата си кариера в националния отбор винаги съм се стремял да надминавам собствените си граници. Исках да побеждавам, исках да бъда най-добрият, исках да създам история.
Винаги съм имал високи изисквания към себе си. Винаги съм искал повече. Винаги съм вярвал, че можем да постигнем още, и дадох всичко, което имах, за тази фланелка.
Имаше съвършени следобеди и вечери. Имаше победи, които никога няма да забравя. Имаше и поражения, за които боли да си спомням дори днес.
Имало е и провали. Имало е и страдания. Имаше моменти, в които не успявах да дам на португалския народ това, което той толкова силно желаеше. Но никога не се предадох.
И най-вече – никога не спрях да се гордея, че представлявам Португалия.
През тези години научих някои много прости неща: головете идват и си отиват, трофеите попадат в музеите, рекордите рано или късно биват подобрени, но има нещо, което времето никога не може да заличи.
Мястото, което заемам в сърцата на хората.
Ако някога съм ви направил щастливи, ако някой мой гол ви е накарал да прегърнете някого, да забравите за грижите си или да се почувствате горди от страната ни – значи всичко си е заслужавало.
Защото да си португалец означава и точно това.
Страдаме заедно. Изправяме се отново заедно. Вярваме отново.
Португалия винаги ще има нужда от млади хора, които мечтаят; от играчи, които никога не се предават; и от нови поколения, които вярват, че е възможно да се стигне там, където никой преди не е стъпвал.
Защото една страна, която продължава да създава нови герои, е страна, която никога не спира да вярва в себе си.
Искам да отправя специално послание към съотборниците си в националния отбор.
Благодаря ви за всяко тичане, всяка прегръдка, всеки спор, всеки миг на мълчание преди излизането на терена, всяка победа, която празнувахме заедно, и всяка загуба, която ни направи по-силни.
Имах привилегията да бъда ваш капитан, но никой капитан не върви сам – вие всички сте част от моята история.
Благодаря на всички треньори, ръководители, лекари, физиотерапевти, отговорници по екипировката, служители и на многото хора, които работиха с мен през всички тези години.
Мнозина от вас никога не са попадали на снимките, но без вас нито една от тези снимки нямаше да бъде възможна.
Благодаря на семейството си, че споделихте тази мечта с мен.
Благодаря ви за разбирането относно отсъствията ми, жертвите и моментите, в които националният отбор заемаше място, което по право принадлежеше и на вас.
Ако стигнах дотук, то е, защото винаги сме вървели ръка за ръка.
А на португалския народ – на всеки португалец по света – искам да кажа още едно нещо.
Има един образ, който винаги ще нося със себе си.
Моментът, в който започва националният химн.
Оглеждам се. Виждам съотборниците си. Виждам трибуните.
Виждам деца, майки, бащи, баби и дядовци. Виждам португалци, които са пропътували огромни разстояния, само за да бъдат там.
И в тези мигове ние преставаме да бъдем различни.
Няма клубни принадлежности. Няма цветове. Няма социални класи. Няма професии. Няма различни мнения.
Има само една страст: Португалия.
Това е чувството, което ще нося със себе си до края на живота си.
Днес пътят ми на терена с националния отбор приключва.
Си тръгвам с високо вдигната глава, горд от извървения път и със съзнанието, че дадох всичко от себе си за Португалия.
Но никога няма да престана да бъда един от вас.
Ще продължа да страдам, да изпитвам вълнение и да празнувам всяка португалска победа – точно както винаги съм го правил.
Посветих живота си на това да стана най-добрият футболист в света.
Днес осъзнавам, че най-голямата ми победа е честта да представлявам най-добрата страна в света.
Благодаря ви за тези 23 години.
Благодаря ви, че вярвахте в мен.
Благодаря ви, че ми позволихте да изживея една мечта, която започна, когато бях още малко момче на Мадейра и тичах след топката.
Фланелката с номер 7 остава, но гордостта, че съм я носил, ще остане у мен завинаги.
Португалия винаги ще бъде част от мен. Завинаги.
Кристиано Роналдо
🚨 𝗕𝗥𝗘𝗔𝗞𝗜𝗡𝗚: Cristiano Ronaldo’s FULL LETTER! 🇵🇹📝 „To the Portuguese people, The day has come to hand back the shirt and the captain’s armband of the national team that belongs to all of us. I never felt that it was exclusively mine, but for 23 years, I had the privilege and responsibility of wearing it, defending it, and carrying it with me to stadiums all around the world. Today, the moment has come to pass it on to the future. It was not an easy decision, because some decisions are not made with the head alone. They are also made with the heart. I am bringing to an end a journey that began in August 2003 and changed my life forever. When I look back and think about everything I experienced with the national team, I don’t just see matches, goals, records, or trophies. I see people. I see immigrants who, for 90 minutes, felt a little closer to Portugal. I see millions of Portuguese people whom I never met personally, but who became part of my life. Because, at the end of the day, football is much bigger than a game. Football is about people. Throughout my entire career with the national team, I always tried to push beyond my limits. I wanted to win, I wanted to be the best, I wanted to make history. I was always demanding of myself. I always wanted more. I always believed we could go further, and I gave everything I had for this shirt. There were perfect afternoons and nights. There were victories I will never forget. There were defeats that still hurt to remember today. I also failed. I also suffered. There were moments when I couldn’t give the Portuguese people what they wanted so badly. But I never gave up. And above all, I never stopped feeling proud to represent Portugal. Over these years, I learned some very simple things: goals come and go, trophies end up in museums, records are eventually broken, but there is something that time can never erase. The place I hold in people’s hearts. If I ever made you happy, if one of my goals ever made you hug someone, forget a worry, or feel proud of our country, then it was all worth it. Because being Portuguese is also about that. We suffer together. We get back up together. We believe again. Portugal will always need young people who dream, players who never give up, and new generations who believe it is possible to reach places no one has reached before. Because a country that continues to create new heroes is a country that never stops believing in itself. To my national team teammates, I want to leave a special message. Thank you for every run, every hug, every argument, every moment of silence before stepping onto the pitch, every victory we celebrated together, and every defeat that made us stronger. I had the privilege of being your captain, but no captain walks alone, and you are all part of my story. To all the coaches, directors, doctors, physiotherapists, kit managers, staff members, and the many people who worked with me throughout these years, thank you. Many of you never appeared in the photographs, but without you, none of those photographs would have been possible. To my family, thank you for sharing this dream with me. Thank you for understanding the absences, the sacrifices, and the moments when the national team had to take up a space that also belonged to you. If I made it this far, it was because we always walked hand in hand. And to the Portuguese people, to every Portuguese person around the world, I want to tell you one last thing. There is an image that I will always carry with me. A moment when the national anthem begins. I look around me. I see my teammates. I see the stands. I see children, mothers, fathers, and grandparents. I see Portuguese people who travelled from so far away just to be there. And during those moments, we stop being different. There are no clubs. There are no colors. There are no classes. There are no professions. There are no opinions. There is only one passion: Portugal. That is the feeling I will carry with me for the rest of my life. Today, my journey on the pitch with the national team comes to an end. I leave with my head held high, proud of the journey I have taken and knowing that I gave everything I had for Portugal. But I will never stop being one of you. I will continue to suffer, to feel the excitement, and to celebrate every Portuguese victory, just as I always have. I spent my life working to become the best player in the world. Today, I realize that my greatest victory was earning the honor of representing the best country in the world. Thank you for these 23 years. Thank you for believing in me. Thank you for allowing me to live a dream that began when I was just a little boy in Madeira, running after a ball. The number 7 shirt remains, but the pride of having worn it will be mine forever. Portugal will always be a part of me. Forever.“ Cristiano Ronaldo.
— The Touchline | 𝐓 (@TouchlineX) November 5, 2026
