Съюзът на българските журналисти (СБЖ) публикува на сайта си позиция срещу внесените от „Има такъв народ“ поправки в Наказателния кодекс, които според организацията могат да се превърнат в инструмент за натиск и репресии срещу журналисти, медии и представители на опозицията.
В съобщението си СБЖ подчертава, че прибързаното разглеждане и одобрение на текстовете в Правната комисия, само два дни след тяхното внасяне, е показателно за страх от обществена реакция и пренебрегва професионалната и гражданска експертиза.
„СБЖ винаги е защитавал правото на личен живот, но това право не може да бъде използвано като оръжие срещу правото на обществото да бъде информирано. Когато става дума за хора, заемащи публични длъжности, прозрачността е част от моралния им дълг към гражданите. Тя е условие за доверие, а не заплаха за личното достойнство“, посочват от съюза. Според организацията журналистическите разследвания с висок обществен интерес не са престъпление, а същността на журналистическата мисия.
От СБЖ отбелязват, че информацията, че ИТН щели да оттеглят законопроекта, но не за да го спрат, а да редактират текстове, показва, че не се променя смисълът на предложения законопроект и продължават опитите за заглушаване на гласа на свободните медии.
СБЖ предупреждава, че предлаганите промени противоречат на препоръките на международните организации и на Европейския акт за свободата на медиите, като връщат наказателната отговорност за словото и създават предпоставки за дела тип SLAPP („дела – шамари“ – бел. ред.).
От организацията припомнят и че техни предложения за укрепване на правата на журналистите са внесени още през 2017 г., но не са взети предвид.
„Свободата на словото е стожерът на всяка демокрация. Тя е силата, която държи обществото будно. Да я опазим – това е наш общ дълг“, се казва още в позицията на Управителния съвет на СБЖ.
Както БТА писа, вчера парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси подкрепи на първо гласуване промените в Наказателния кодекс. „Който чрез печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин разпространява материален или друг носител, съдържащ информация за личния живот на другиго без негово съгласие, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди лева до пет хиляди лева“, е записано в предложението на ИТН. Под информация за личния живот по смисъла се разбира данни за личните отношения, семейните отношения, интимните отношения или здравословното състояние на физическо лице, пише в законопроекта.
/ВСР
