Валентин Вацев е един от желаните събеседници, когато стане дума за БСП. Той прекрасно познава процесите в тази партия, следи ги повече от 40 години. Поводът за срещата ни с него сега е завършилият в събота 50-и конгрес на БСП. Какви са неговите решения, дали мястото на партията е в управлението, ще се роди ли нова партия от БСП, кои са нейните идеолози – това са въпросите ни към г-н Вацев.
– Оценките за 50-ия конгрес на БСП варират от самоубийство до посмешище. Вашата каква е, г-н Вацев?
– Между реалното събитие, което се е случило на конгреса и нас като наблюдатели, има един много дебел слой от мнения за заинтересувани кръгове и първата предпоставка за обективен анализ е да не зависиш от мнението на тези кръгове. Второ – всеки партиен конгрес е много особена ситуация в живота на партията. Когато заседава конгресът, няма партийно ръководство. И трето, което е най-важното, всеки партиен конгрес на всяка партия, е волеизявление на делегатите. Те имат право да разпуснат партията, да променят устава, да го нарушават, да променят програмата, да действат срещу програмата, да преобразуват партията или да я обединят с някоя друга, имат право да направят всичко с партията, защото те са пълновластни изразители на нейната воля. Така че няма никакво значение какъв устав са нарушили делегатите, те имат това право поради простата причина, че те правят този устав. А това, което стана на конгреса на БСП, е нещо много важно и аз съм изненадан, че то не се забелязва. На конгреса пред очите ни се е изявило едно ново мнозинство. И тъй като нямам по-подходяща дума, бих го нарекъл „Ниновото мнозинство“ от партийни делегати, които поддържат Нинова поради някакви свои причини.
– Какви могат да бъдат тези причини?
– Ето това е истински големият политологически въпрос – за природата, същността и идеологическата насока на това ново Ниново мнозинство в партията. Работата е там, че както каза правилно Сергей Станишев, партията е с разломено ядро. Даже истината е още по-дълбока – партията се състои от три прослойки, които са в странна смесица помежду си. Това са социалисти от обикновен тип, социаллиберали – социаллиберализмът стана много модерно явление по времето на Георги Първанов – и това са леви либерали от станишевски тип. БСП идеологически се състои от социалисти, социаллиберали и леви либерали и истинският, големият въпрос на партията не е със или без Корнелия Нинова да се върви напред, а какво е съотношението на силите между тези три прослойки. Това е един много сериозен и дифузен спор между три различни тълкувания на думата „ляво“. Социалистите го разбират по един начин, социаллибералите – по втори, левите либерали – по трети начин. Думата „ляво“ вече не върши работа, защото носи в себе си три напълно различни интерпретации. И големият проблем на БСП е кое от тези три тълкувания ще победи.
– Къде слагате Корнелия Нинова в това деление по прослойки? Явно не е към социаллибералите на Първанов или левите либерали на Станишев, остава да е към социалистите от обикновен тип?
– Според мен Корнелия Нинова изобщо не е идеологически активна. Тази разлика между трите дефиниции не я интересува. Тя е тактик-политик. Друг е въпросът, че стратегическото ядро на тълкуватели и интерпретатори е изтъняло и почти вече не се вижда. А Нинова е, така да се каже, взводен командир, който командва армия.
– Какво може да очакваме в тази битка между трите прослойки?
– В зависимост от това коя победи, партията ще я има или няма да я има. Този път ще кажа официално, а не с намеци, че до края на тази година БСП ще роди още една партия. И тя ще бъде по-скоро социаллиерална или ляволиберална. Имам предвид модерната тема в последните дни за създаването на нова лява партия. В БСП може да останат само обикновени социалисти от Ниновото мнозинство, но ние още не знаем как те се усещат.
– На платформата „Социализмът в 21 век“ ли ще се основе тази партия?
– Предполагам, че да. Идеолозите на досегашната вътрешнопартийна опозиция лека-полека в рамките на тази година ще бъдат принудени на напуснат партията и да пренесат интелектуалния си и програмен потенциал в някакъв друг проект, който също ще бъде позициониран като ляв. Вече чувам, че тече подготовка за този проект в кръгове около президента. Но на този етап знам това като клюка.
– Проектът около президента, пак според клюките, трябвало да бъде оглавен от доскорошния вицепремиер в служебното правителство Атанас Пеканов?
– Пеканов е случайна и служебна фигура. При цялото ми задочно уважение към него, той няма идеологическо излъчване, няма политически профил и не хвърля политическа сянка. Истинските идеолози на този социаллиберален или ляволиберален проект ще бъдат тези на днес функциониращата в БСП вътрешнопартийна опозиция.
– Георги Пирински, Валери Жаблянов…
– … Извинявам се, но ми е трудно да нарека Пирински идеолог…
– … Е, написа толкова партийни програми…
– Много хора пишат, но не стават идеолози. В епохата на всеобщата грамотност всички българи пишат и повечето от тях имат клавиатури. Но далеч не всеки, който има клавиатура, е идеолог. Но без съмнение Пирински е говорител на определени партийно кръгове. Става дума за дълбинни процеси вътре в БСП, които водят до създаването на нова партия.
– А какво ще стане с оригинала БСП?
– Оригинал вече няма. Когато говорим за оригинал, трябва всеки път в скоби да добавяме от коя година е този оригинал. Оригиналът от 2022 г. е един, от 1997 г. е напълно друг. За всеки няколко години е различен, тъй като самата БСП се развива и променя. Не твърдя, че във всеки етап БСП се е развивала напред и нагоре, имало е периоди на регрес.
– В момента е в много голям регрес, имайки предвид резултатите от трите парламентарни избори миналата година?
– Точно така, плачевни са. Но ако човек мисли политологически, а не да участва във вътрешнопартийни истерични схватки, би трябвало да вижда причината за този регрес не само в Корнелия Нинова. Процесите в БСП са обективни, нещо от рода как се сменят годишните времена и как расте гората. Така че не е важно дали са избрали Нинова, важното е коя от трите прослойки ще овладее контрола върху партията. Задачата на политолозите е да изяснят същината на природата и идеологията на новото ниновско мнозинство. Какво представлява то, накъде води, какво е разбирането му за социализъм, как разбират те понятието „ляво“. Да изяснят каква е не официалната, а реалната идеология на БСП формат 2022 година. Защото съм забелязал, че социалистите в БСП не се усещат като социалисти, а като нещо друго. В БСП още не са стигнали до отговора на големия въпрос „Какви леви сме ние“?
– С други думи, да се върнем към дядо Благоевото „Що е социализъм и има ли той почва у нас“?
– Разбира се. Това са вечни два въпроса. Първо, що е това социализъм, който е по-важен, защото в момента дебатът се води на тази основа. Значителна част от българските леви либерали, които доскоро гравитираха около БСП, сега са в „Продължаваме промяната“. Тази нова партия влезе в политическия живот като ляволиберална формация и съм сигурен, че ще излезе като дясноконсервативна. В България е така – влизаш във властта като ляв либерал и излизаш като десен консерватор. Ето, в момента ГЕРБ с променлив успех много усилено форматират партията си като дясноконсервативна.
– Заговорихме за Димитър Благоев, като че ли само той -основателят на партията – все още е на почит в БСП. Предишният лидер Михаил Миков я напусна, по-предишният Сергей Станишев е низвергнат, по-по-предишният Георги Първанов бе изключен, Жан Виденов отдавна няма нищо общо с партията, Тодор Живков, Вълко Червенков – все развенчани от собствената си партия. Как си обяснявате този феномен?
– Това значи, че в партията се води ожесточена безмилостна борба за власт. Не само в ръководството, но и в низовите партийни организации.
– Питам се как членовете и симпатизантите на тази партия до вчера вярват безпрекословно на един лидер, а днес се кълнат във вярност на този, който го е свалил и който провежда коренно различна политика?
– Властта е такова занимание, при което трябва да преглътнеш днешните и да ритнеш вчерашните. Това се наблюдава например в британската консервативна партия. Вярно, там се ритат с елегантни жестове, които могат да заблудят публиката. В тази партия и досега се води борба за власт, но те го правят достолепно, без да издават неприлични звуци и миризми.
– Кротко, по английски, както пееше Висоцки…
– Разбира се. Подобни процеси има и при френските, и при германските социалисти.
– В сферата на шегата, ако Тодор Живков си бе играл на иди ми доди ми с оставката си като Корнелия Нинова, десети ноември можеше и още да не е настъпил?
– Тодор Живков се отнесе фаталистично към процесите. Той твърдеше, че Русия е дала, Русия ще вземе. Отнасяше се съвсем спокойно, макар и малко печално, че ще бъде главният виновник. Той залагаше на своята посмъртна победа и вероятно в този смисъл той е победител. Единственият ръководител, който може да победи в партиен референдум, е той – не Виденов, не Лилов, не Луканов, нито следващите след тях. Феноменът „Живков“ още не е изяснен политологически.
– Как според Вас Нинова успя да се задържи на върха – с нарушаване на устава, с натиск върху структурите или с раздаване на постове?
– Тя направи вътрешнопартийна революция като успя да изправи партията срещу собствения u партиен елит. Изхвърли доста грубичко и съвсем не деликатно близо половината висши партийни функционери и успя да стопли отношенията си с другата половина. Тя се оказа много ефективен разрушител на партийния елит. Само по себе си това не е за осъждане, става във всички партии, въпросът е какво правиш след като си разбил елита? Истинското политическо изкуство е дали след това си способен да създадеш нови елитни структури.
– Дали пък няма да се окаже, че след като е разрушила елита Нинова не е разрушила и партията?
– В такива моменти никой не мисли за партията. Корнелия бе сто процента успешна при разбиването на стария елит и не толкова успешна при формирането на новия. Аз лично съжалявам за напускането на Михаил Миков и на хора от неговия калибър. Това говори, че процесите на разбиването на стария елит и формиране на новия продължават, докато не се конституира окончателно ниновото мнозинство. Но битката за власт в БСП ще продължи със или без Корнелия Нинова. Ако утре тя реши да остави поста си и да отиде в манастир например, битката ще продължи по същия начин и даже в първия момент хората няма да забележат, че нея я няма. Битката за власт е обективно състояние в БСП днес. Нещо като бременност, която се развива абсолютно независимо от това какво си мисли жената.
– Позитиви или негативи ще донесе на Нинова вицепремиерското u място и въобще участието на БСП във властта, с което особено се гордеят?
– Това е дори съдбовен въпрос, на който няма отговор. Ръководството – имам предвид хората около Корнелия Нинова – трябваше да излязат с някакво кратко становище, с политическа резолюция, в която да обяснят защо са във властта, какво очакват от тази власт и какво очакват от себе си. Такова становище не съм видял. До някаква степен това състояние е удобно, защото дава възможност за всякакви интерпретации и вътрешнопартийната битка за власт да се тълкува както е удобно на участниците. От друга страна обаче много бързо наближава моментът, когато отсъствието на такава резолюция ще бъде неудобство. Просто удобството за всички за една нощ може да се превърне в неудобство за всички.
Нашият гост
Валентин Вацев е роден през 1950 г. Завършва Философско-историческия факултет на СУ”Св. Климент Охридски”. Преподава геополитика в ПУ ”Паисий Хилендарски” и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив. Автор на множество публикации и политически анализи. https://trud.bg/
- В. Вацев: Ръководството на БСП иска коалиция с ГЕРБ, а не победа на изборите за президент
- Вацев: САЩ принуди ЕС да компенсира Турция заради руските санкции, Анкара превръща нелегалните в легални за нула време
- Валентин Вацев: През лятото може да започне война с цел – скъсване на отношенията Русия – ЕС
- Очаквам разрушителни скандали в БСП
- Повтарят ли се за БСП събитията от 1996 година?
