Премиера на първата поетична книга „Сезони за обич“ на преподавателката в Икономическия университет проф. Андрияна Андреева ще се състои днес, на Благовещение, в Народно читалище „Васил Левски“ във Варна. Редактор е Георги Венин, изображенията в изданието са на художника Пламен Монев.
Пред БТА авторката сподели, че от детството има влечение към поезията и писането на стихове, но съдържанието на първата й стихосбирка е плод на творчески мигове от последните три години. За нея лириката е свят, различен от деловия и строг делник като областен управител, от юридическата практика, научните изследвания и работата й на преподавател, който обаче допълва същността й и показва нейната много лична човешка страна. „Поезията е свят на нежност и откровеност, на въздействие и сила, но с оръжието на словото. В този свят мечтите са и двигател, и притегателна сила. Ние мечтаем още от деца и точно тези въжделения ни чертаят хоризонти, дават ни криле и ни водят по пътищата на съдбата“, добави тя.
Проф. Андреева пише за живота, който живеем всеки ден, за миговете от делници и празници с всички техни трепети, влюбвания, мечти, тревоги, сълзи, предателства и приятелства. Много от стихотворенията й са посветени и на природата, която ни показва стойностните неща. „Понякога те са тихи и спокойни, друг път нежни и романтични, а има и такива които „болят“, с тях искам да провокирам и да покажа, че не винаги съдбата ни дарява, а напротив иска да бъдем силни или смирени“, каза още авторката.
Решението за издаване на първа книга не е било никак лесно за нея, имала е колебания да сподели толкова откровени и лични мисли, но семейството и приятели са я подкрепили в това решение, различно от ежедневната й професионална дейност. Най-категоричен творбите да видят „бял свят“ е бил Юри Стойков, сподели тя. Авторката харесва подбора на редактора Георги Венин и казва, че работата с него е била като споделен път, в който тя му се е доверила изцяло. Стихотворенията, които не са включени в първата й книга, може някой ден да станат част от ново издание, смята тя.
Картините на любимия й художник Пламен Монев, които са в книгата, не са илюстрации, а имат собствен живот, но според нея са в прекрасна симбиоза и допълват разделите. След като прочита стихотворенията й, той се включва в проекта и оставя пълната свобода на авторката да избере негови произведения, които да присъстват в книжното тяло.
