4130 лв. става максималният осигурителен доход от 1 януари
Максималният осигурителен ще се вдигне от 3750 на 4130 лв. от 1 януари 2025 г. Като облагаемият доход на богатите ще се вдига с по 300 лв. всяка следваща година. (Виж в инфографиката как. ) Така през 2028-а максималният осигурителен доход ще е 5030 лв. Това предвижда проектобюджетът на служебното правителство за следващата година.
Работодателят плаща 18,92% от заплатата за осигурителни вноски, а работникът още 13,78%. След като са извадени осигуровките, които са за сметка на работника, от брутната заплата се получава данъчната основа, върху която се дължи данък върху доходите. Не се приспадат обаче сумите, които са за сметка на работодателя. Върху сумата, която се получава, се начислява данък върху доходите, който е еднакъв за всички – 10 на сто.
При таван от 4130 лв. осигуровките, които плащат работодателите, ще се вдигнат със 71,90 лв. за добре платен работник. Тези на служителите пък ще се увеличат с 52,36 лева. Тоест за година работодателите ще внесат в НОИ 215,7 млн. лв. повече, а работниците още 157,08 млн. лв. Общо от осигуровки в хазната ще влязат близо 373 млн. лв. повече. Това е при положение че максималният осигурителен доход засегне 250 хил. българи. Толкова българи се осигуряваха на него в началото на годината.
В предишни години непрекъснато се обсъждаше максималният осигурителен доход да се вдига по формула, а не по административен път от държавата. Създадоха се работни групи в министерства, които обещаваха формулата да почива на обективни критерии, определени от държавата и всички заинтересовани страни. Това обаче така и не се случи. Бизнесът категорично е против вдигането на осигуровките, а синдикатите са “за”.
В момента у нас данъчно-осигурителната тежест е регресивна, тоест
хората с по-ниски доходи имат по-високо облагане,
докато хората с високи доходи поемат по-ниска данъчно-осигурителна тежест, тъй като не дължат осигуровки и данъци върху частта от възнаграждението си, която надхвърля 3750 лв. на месец.
В същото време има огромен сив сектор на пазара на труда, поради което цели браншове от икономиката не внасят осигуровки върху реалните заплати на работещите.
Около 20% от хората, които се осигуряват на максималния осигурителен доход са от IT сектора, останалите са работещи в държавната администрация, производството и на мениджърски позиции.
Размерът на максималния осигурителен доход влияе на размера на обезщетенията за безработица, болнични, майчинството през първата година, а увеличението му ще вдигне и размера на бъдещите пенсии на тези, които плащат тавана на осигуровките.
Максималният осигурителен доход бе въведен през 2000 г. Тогава идеята бе той да е в размер 10 пъти по-висок от минималната заплата. От 1 януари най-ниското възнаграждение ще е 1077 лв., а по старата формула това означава 10 770 лв. максимален доход, но това е огромна сума, която нито един финансов министър не би предложил. Още повече че в периода 2009-2015 г. той бе замразен, а след това се вдигаше минимално.
От 2000 г. максималният осигурителен доход се е вдигнал с 3080 лв., или средно със 128,33 лв. на година.
“Максималният осигурителен доход, неговият размер е непроменен от 2015 г. до 2019 г., както и през периода на пандемията, докато ръстът на заплатите е стабилен”, пише в скорошен анализ на пенсионната система на социалното министерство.
В периода 2019 г. – 31 март 2022 г. максималният осигурителен доход e 3000 лв., а от 1 април 2022 г. се увеличи на 3400 лв. и се запази на това ниво до 1 януари 2024 г., когато нарасна на 3750 лв. Общо за периода 2019-2024 г. увеличението е 25%, значително под това на минималната заплата.
“Поради това делът на лицата, които се осигуряват върху максималния осигурителен доходр нарасна от 6,4 на сто през 2019 г. на 14,2 процента през 2023 г., а
вноските върху максималния осигурителен доход са над
21% от общите вноски”, отбелязват още експертите.
Максималният осигурителен доход да отпадне и високоплатените работници и служители да се осигуряват на реалните си заплати, препоръча доклад на Международния валутен фонд от тази година. В него се отбелязва, че ограничението “лишава осигурителната система от приходи, съответстващи на настоящото състояние на икономиката и пазара на труда”.
Максимален осигурителен доход няма в 15 държави в ЕС по отношение на риска “старост”. 13 от тях нямат максимален осигурителен доход за нито един от рисковете, а в 2 държави има таван за някои от другите рискове.
В държавите, в които има максимален размер, той е 4 пъти по-висок от този в България,
пишат в анализа си експертите от социалното министерство. В него те препоръчват да се разработи механизъм за определяне на минималния и на максималния осигурителен доход. Ефектите от тази мярка са увеличаване на приходите във всички фондове на Държавното обществено осигуряване. Освен това така ще се намали и делът на осигурените върху доходи, които са значително по-ниски от реалнополучаваните.
Обезщетението за втората година на майчинството да остане 780 лв. до 2028 г. включително.
