- Ден преди началото на новата пленарна сесия на 49-ото Народно събрание разговаряме с професора по конституционно право Пламен Киров за качеството на законодателството и поредните идеи за промяна на Изборния кодекс в навечерието на местните избори. Защо законите у нас търпят промени при всяка смяна на мнозинствата в парламента и как въпросите за манипулиране на изборните резултати не се решават с технология на изборите, а с политическата воля на участниците в самите избори.
– Проф. Киров, два месеца остават до провеждането на местните избори, но е твърде вероятно да се окажем с поредна поправка в Изборния кодекс, този път относно срока между първи и втори тур, когато кметове ще трябва да се избират на балотаж – защо започнахме толкова често да осъмваме с нови текстове в законите, които са били отворени в пленарна зала буквално преди месеци, но по друг повод?
– Има една основна причина и тя е свързана с това, че действията на законодателната власт у нас винаги са ситуативни. Те целят да регулират някакъв конкретен казус, който предстои непосредствено, но без мисъл за някаква перспектива. Що се отнася до Изборен кодекс, Наказателен кодекс, а включително и за Закона за движение по пътищата, като за последният съм убеден, че докато шофьорите го прочетат и осмислят какви задължения произтичат поредните промени, той ще бъде изменен отново. Лошото е, че Наказателният кодекс върви в същата посока, а както виждаме – и Изборният кодекс. Поначало изборната материя е консервативна материя и тя не бива да се променя често, още повече, че има европейски стандарти, които са утвърдени от Венецианската комисия. Ако се отиде към промяна в Изборния кодекс сега, то ще изглежда като че ли у нас в реда на нещата, защото досега сме го правили винаги, когато предстоят избори, а няколко пъти сме го правили и когато изборният процес е започнал. Втори или трети път да го изменим – болка няма, ще го преглътнем, както и при предишните случаи.
– Помните как през 2014 година беше прието това изборно законодателство, но за десет години то е променяно около 25 пъти, нормално ли е държава-член на ЕС да прави поправки в Изборния си кодекс при всяка смяна на сезоните, образно казано?
– Разбира се, че не е нормално. С приемането на Изборния кодекс, нещо повече, ние имахме два изборни кодекса с „нежни имена“ като ураганите в Северния Атлантик – „Фидосова“ и „Мая“. Вторият ще бъде променен вероятно за пореден път, но вижте, това е болест, при това хронична на политическите елити в България от Освобождението насам, та до наши дни. Още от първите избори през 1880 година за Обикновено народно събрание, по лоша традиция на нашите политически елити са смятали, че когато докоснат по един „особен начин“ правилата за изборите, това ще им даде възможност за някаква бонификация в хода на самия изборен процес. Образно казано – да „прецакаш“ политическия опонент, да излъжеш избирателите, за да те подкрепят за пореден път. Но се забравя едно елементарно нещо, което е алфата и омегата на демократичните избори, а именно – в старите демокрации избори се печелят не с технология, не със законодателни „врътки“, както го наричаме на политически жаргон, а с гласове. Когато си спечелил доверието и гласовете на мнозинството от избирателите, няма как да загубиш изборите, с изключение на някои редки случаи в САЩ при така наречения „парадокс на гласуването“. А при нас винаги се променят правилата за гласуване от мнозинството, на което му предстои да се яви на избори и то така, че по някакъв начин да извлече максимална облага за сметка на политическите му опоненти. Обикновено тези, които действат по подобен начин, след това се оказват излъгани, но понякога успяват. Всъщност, най-вероятно предстоящи промени биха били продиктувани преди всичко от това, че имаме едновременно машинно и гласуване с хартиени бюлетини, а освен това при машинно гласуване при такива масови избори, каквито са местните, се оказа, че машините трудно може да се препрограмират само за седмица при евентуални балотажи. А на много места има голяма вероятност да се проведе втори тур за кметове.
– Вие сте бил представител на България в Европейската комисия за демокрация чрез право на Съвета на Европа или т.нар. Венецианска комисия, която споменахте. Има ли друга държава в Европа, която да е с хибридно гласуване като България?
– Тази дискусия сигурно вече омръзна на зрители, слушатели и четящи хора, но така масово гласуване с машини няма никъде в ЕС. Ние обикновено отиваме там, откъдето други страни се връщат, защото много държави го въведоха, но след това премахнаха машинното гласуване поради неговата ненадеждност. Няма система, която да устои на желанието да бъдат фалшифицирани изборните резултати. Все ще се намери начин, при който да се „обърка“ изчислението. Когато участниците в изборния процес са настроени да печелят служебно чрез недобри и порочни практики, които нямат нищо общо със закона или дори пряко газят закона, то винаги се намира начин системата да бъде пробита. Когато политическите партии и кандидатите имат желание да спазват правилата, то всичко става много лесно и пред очите на избирателите. Тогава изборният резултат е такъв, какъвто съответства на вота на народа. Всъщност, в някои държави има така наречените „смесени форми“ на гласуване с машини и с хартиени бюлетини, но не с този вид, в който е при нас. В Белгия има райони, в които има само машинно гласуване и други райони, където гласуват само с хартиени бюлетини. Но в една и съща секция или район да се гласува едновременно с машини и на хартия – такава практика няма никъде. Ние я въведохме по желание на законодателя и сега ще берем плодовете, защото за парламентарни избори, за избори на президент и вицепрезидент, та дори и при избор на представители на България в Европейския парламент това не създава технологично особени проблеми или ако създава, те са решими по някакъв начин. Но при местния вот, когато в някои случаи избирателите ще гласуват с по четири бюлетини, проблемът става практически нерешим. Няма начин да не се стигне до грешки и след това вероятно ще гледаме как се прехвърля вината на Секционните избирателни комисии (СИК) за фалшифициране на изборния резултат, а те, милите хора, направо ще се побъркат да отчитат машинен вот, хартиени бюлетини, да попълват протоколи и тн. Вижте, когато е заложена отначало една сложна технология за гласуване и отчитане на изборен резултат, то трябва да очакваме, че ще има проблеми. От механиката е известно, че колкото по-сложен е един механизъм, толкова по-вероятно е някъде нещо в него да се счупи.
– Решиха ли машините за гласуване проблемите с купения и корпоративния вот, каквато беше и уж целта на законодателя за тяхното налагане в изборния процес у нас?
– Съвсем откровено мога да заявя, като това не е само мое мнение, а и на други хора, които са изкушени от материята, която обсъждаме – машините не предотвратяват купения вот, не предотвратяват и корпоративния вот. Машините сами по себе си решават само два въпроса – този с недействителните бюлетини и това, че приемаме на доверие един протокол от гласуването, който се генерира от машина, а не се съставя от членове на СИК. Те по-скоро пренасят съдържанието от машинния протокол на бланки. Това са двата въпроса, които решават машините, но създават други проблеми, за които най-вероятно няма да ни стигне времето за коментар. Желанието чрез машинно гласуване да се реши въпросът с корпоративния и купения вот, се оказа незадоволено – тази цел не беше постигната. А и политиците, които въведоха машинното гласуване, бяха наясно, че ще се случи точно това.
– В навечерието на новата сесия на 49-ото НС вероятно ще има още една поправка, която ще поправи скоро приета такава в Наказателния кодекс – отнемането на автомобилите на пияни или дрогирани шофьори. Колко спорен е този текст, за който министър Калин Стоянов каза, че МВР не коментира, а само изпълнява закона?
– Много спорен, защото от 1991 година частната собственост е обявена за неприкосновена и върху частна собственост може да се посегне само въз основа на съдебен акт, който е влязъл в сила. При това, в случаите, когато има установено извършване на престъпление. Безспорно, би могло да се предположи, че при извършване на престъпление автомобилът би могъл да послужи за средство за извършване на престъпление. Но автомобилите сами по себе си не нарушават Закона за движение по пътищата, тъй като те не се управляват засега от Изкуствен интелект, а се управляват от хора. Така че, тази мярка е меко казано непропорционална. Освен това отношенията на собственост са малко по-сложни отколкото представите за тях на народните представители. Имаме случай на индивидуална собственост на физически лица, имаме собственост на юридически лица, имаме собственост на лизингодатели, имаме съпружеска имуществена общност и т.н. Тези отношения са сложни и когато един водач шофира не личния си, собствения си автомобил, а съсобствен или чужд автомобил, тогава възниква този проблем. Нещо повече, оказва се, че за тестовете, с които се констатира употреба на алкохол и употреба на наркотични вещества, има данни как около 20 процента от тестовете, дават грешки. Не бих могъл да съм напълно сигурен в тези данни, но все пак това е една пета от общия брой на използваните тестове и когато ние чакаме една година да излезе кръвната проба, какво става с въпросния автомобил, който е отнет? Да не говорим, че в някои случаи, когато автомобилът се управлява като занятие, тоест този човек си вади хляба, шофирайки, това е неговата трудова функция и когато му се отнеме това право, а пък и автомобила, тогава съвсем излиза, че санкцията е непропорционална. А ако се окаже, че и тестът е погрешен и резултатът от кръвната проба опровергава първоначалния резултат, тогова кой ще поеме щетите за физическото лице и как държавата ще отговаря за причинените вреди? Все въпроси, които се натрупват и на които няма отговор. Къде ще бъде съхраняван отнетия автомобил, докато съдът реши делото? А в крайна сметка след като бъде върнат, ако е бил съхраняван под открито небе, дали водачът ще получи годен автомобил или ще трябва да го предаде на скрап? Промените бяха приети малко на принципа „ние действаме, а после мислим“.
– Търсен ли сте Вие и колегите Ви с експертиза по предстоящите промени в Конституцията, които са сред основните приоритети на управляващото мнозинство?
– Първите заседания на комисията по конституционни въпроси в народното събрание бяха проведени преди да бъде внесен законопроекта. Текстовете постъпиха непосредствено преди парламентарната ваканция и всъщност предстои през новата сесия на Народното събрание да започне обсъждането. Пред комисията и по-скоро в експертните среди бяха представени за общо обсъждане идеи, които обаче не бяха въплътени в представения проект. Сега предстои да се обсъждат внесените текстове, тъй като те са депозирани в народното събрание, качени са на сайта на парламента и всеки може да се запознае с тях. Но тук има няколко въпроса, които трябва да бъдат решени. Първо да се прецени, дали предложените промени са в сферата на компетентност на Обикновеното народното събрание и дали не попадат в компетентността на Великото народно събрание. На второ място – дали предложените текстове кореспондират на целите, които си поставяха политическите сили в този първоначален общ дебат и нахвърляне на идеи за изменение на Конституцията. На следващо място, тъй като не става въпрос за приемането не на обикновен закон, които да може да изменим за един месец 3 или 4 пъти, конституцията не може да се изменя толкова бързичко като Изборния кодекс или Наказателния кодекс. И когато измененията се окажат недобри, не може грешката да бъде бързо поправена, тоест да се действа по технологията „опит-грешка-опит-грешка“. Необходимо е широко обществено обсъждане, защото в крайна сметка това е основният закон на държавата и на обществото. Струва ми се, че парламентът не би следвало да бърза с приемането на конституционните промени, а да търси обществен консенсус, защото от гледна точка на политическо представителство 49-ото Народно събрание демонстрира сериозни дефицити – липса на представителност, що се отнася до това, че е избрано от около около 40 процента от имащите право на глас български граждани. Легитимността на действията що се отнася до основния закон, може да бъде поставена под въпрос в един момент от самото българско общество. Без широк консенсус по отношение на текстовете не би следвало да се действа с механично мнозинство, което дали ще бъде три четвърти, дали ще бъде две трети, в крайна сметка постижимо е в настоящия парламент „Сглобката“, както наричат коалицията, би следвало да се замисли за легитимността на конституционните промени, които ще бъдат реализирани.
– Скърца ли сериозно тази „сглобка“ или по-скоро колко е сериозно напрежението между политическите сили, които участват заедно в управлението?
– “Сглобката“ е много хлабава и тя не скърца, а направо громоли по дупките на българските политически пътища. Има обаче фактори, които я държат в някаква относителна системност и не позволяват „сглобката“ да се разпадне. Това са както вътрешни, така преди всичко и външни фактори, например някое посолство с главно „П“.
Нашият гост
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии.
Завършва пълен мандат като Конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия.
https://trud.bg/
