33 години от падането на първото некомунистическо правителство на България след 1989 г. се навършват днес. Това става, след като премиерът Филип Димитров иска вот на доверие от мнозинството в парламента, но правителството не го получава.
То е избрано на 8 ноември 1991 г. като кабинет на малцинството – СДС има 110 депутати, а с подкрепата на ДПС (движението има 24-има народни представители) управляващото мнозинство става общо 134 депутати. По-малко от година по-късно обаче идва преломният момент за изпълнителната власт – пресконференцията на 30 август 1992 г. в резиденция “Бояна”, известна още като “Боянските ливади”. На нея президентът и първи лидер на СДС Желю Желев критикува и обвинява правителството на Филип Димитров, че е в конфликт с медиите, синдикатите, Българската православна църква, президентството и извънпарламентарните политически формации.
Появяват се искания сред формациите в СДС за промени в кабинета, а към тях се включват и от ДПС. От движението инициират искане за оставката на шефа на НС Стефан Савов, който е от СДС. Впоследствие ДПС сваля доверието си от премиера Филип Димитров, а на 24 септември Стефан Савов подава оставка. Така на 21 октомври на закрито заседание на правителството кабинетът решава да предложи на НС да му гласува вот на доверие за цялостната му политика в областта на икономиката, вътрешните и външните работи и сигурността.
На 28 октомври 1992 г. 36-ото НС отхвърля с гласуване поискания вот на доверие, след което премиерът Филип Димитров подава оставката на правителството.
