Арменският Леонардо бил поразен от свободолюбието на хората, удивен е, че в града има театър
Човекът, който още през 1813 г. отбелязва в свое писмо, че е видял как в Шумен честват светите братя Кирил и Методий като създатели на славянските букви и в града е гледал театрална постановка, смело може да се нарече арменският Леонардо да Винчи.
Минас Пъжишкян, или Минас Лечителя е бил
енциклопедична личност, който ревностно събирал знанията, появили се между XVIII и XIX век
Също като Леонардо той ги издирвал със страстта на ловец, странствайки из Армения, Крим, района на сегашен Истанбул, обикалял Балканите, Полша и стигнал и до Венеция.
Неговото „свидетелство“ за тържествата на буквите в Шумен е публикувано през 1984 г. в „Арменски пътеписи за Балканите от XVII- XIX век“ на Агоп Орманджиян.
То разклаща тезата на българските историци, че на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив Найден Геров организира първия празник на светите братя.
От писмото от 1813 г. става ясно, че Минас Пъжишкян с искрено любопитство наблюдавал как един поробен народ със сходна съдба като арменския, със системно промивано съзнание да приеме езика и културата на завоевателя, гордо отбелязвал празника на създателите на българската азбука – светите братя Кирил и Методий.
Това така впечатлило странстващия учен, че той старателно си го записал, покорен от онези горди свободни духом българи, които в гените си пазели паметта на предците си.
Неслучайно в този район легендарните създатели на българската държава основали първата ни столица Плиска. Два века по-късно на 30-ина километра от нея цар Борис дал началото на нова ера с нова столица – Велики Преслав.
Там той покръства българите и поставя България на картата на Европа като третата най-мощна империя
в тогавашния свят. Цар Борис I обаче прави още една стъпка в бъдещето и с желязна воля и с инвестиране на нечувани за тогавашния свят ресурси въвежда българската азбука, за да даде началото на Златния век при сина си цар Симеон.
Но някогашният Шумен изненадал арменския Леонардо не само с историята и свободолюбието си, а и с театрална постановка.
Поразен, Минас описал импровизираната сцена и бил дълбоко впечатлен, защото Пъжишкян се смята за един от основателите на арменския театър.
В редица научни разработки се посочва, че той още през 1810 г. организирал театрално представление в своето училище „Мехитарист“, а по-късно в периода 1820-1821 г. там се играели редица постановки. В изворите се посочва, че в представленията участват млади хора, включително автори на песни.
Летописецът отец Степанос Адонци дори отбелязва как е гледал в училището на Минас момчетата актьори и че „всички бяха изненадани, че подобно нещо може да се случи в Армения“.
Всъщност това е най-доброто обяснение защо енциклопедистът така се е впечатлил от достиженията на свободолюбивите шуменци през 1813 г.
Всъщност в далечните си обиколко арменският Леонардо навсякъде старателно записвал всичко, което го интересувало – как са запазени арменските църкви, какви икони и послания има в тях, какви системи за обучение на ученици има, тъй като и той самият преподавал на деца.
Отбелязвал си различни особености на музиката, в различните езици, в граматичните правила, изучавал тайните на театъра. Всъщност благодарение на неговите записки десетки учени в Армения подготвят своите научни трудове в различни сфери – от педагогика до историята на музиката, театъра, граматиката и др.
Затова за арменските учени Минас е духовник, историк, лингвист, педагог, психолог, интелектуалец, просветител, музиковед, етнограф, който се е занимавал и с театър.
Той бил протойерей – духовник с изяснен академичен статус. Искрено се интересувал от арменските църкви и много често в тях го навявали мисли, които си записвал – разсъждавал за висши ценности като благородство, приятелство, незлобливост и искрена любов към ближните.
Описвал тези идеали толкова увлекателно и може би затова бил известен като Минас Лечителя – човекът, който лекувал с думи. Почти сигурно е, че с тях лекувал и самия себе си, защото за онези времена той живял необичайно дълго – починал на завидната 84-годишна възраст.
Другата му страст била изучаването на арменския, връзките му с други езици на народите около Черно море и руския. Заедно с това духовникът се увличал от педагогика и психология и написал фундаментален труд как трябва да се преподава на деца.
„24 часа“ откри част от научните статии в Армения, позоваващи се на открития на Минас
В една от тях се споменава, че пътешествайки, „лингвистът, историк и музиколог“ е попаднал на книга на арменски език от VII век пр.Хр., което свидетелства за предхристиянската арменска писменост. Може би именно тази любов към буквите и желанието да изучи националноосвободителните движения в района на Черно море отвело Минас в Шумен.
