- Разграничаването на Десислава Радева няма да повлияе на хората, защото не я възприемат като авторитет, казва политологът
- Отношенията му с БСП и „Възраждане“ ще са като на феодал и васал
– Проф. Кръстева, какво може да ни изненада в проекта на Румен Радев?
– Не знаем почти нищо, това отваря широко поле за изненади. Обществените очаквания за неясно обявения проект са да е по-скоро в националистическо-евроскептично-консервативната сфера. Всяко отклонение от този образ ще е изненада.
Първата дойде с името „Прогресивна България“. Прогресистките партии отстояват идеи и прилагат политики за социално равенство, граждански права, включване, устойчиво развитие, демократично участие: доста различно от първоначалния обществен образ на проекта на Радев.
Има две хипотези за обяснение на тази първа изненада. Първата е PR аматьорство. За нея има достатъчно основания – множество пиари у нас разбират високоплатената си работа като рецитиране на опорки по екрани и студиа, а не като професионално брандиране и изграждане на кампании. Аз обаче се придържам към друга хипотеза, а именно че „грешката е вярна“. Има разминаване между значението на прогресивна партия и проекта „Радев“, но тези, които най-добре разбират това разминаване, така и така няма да гласуват за него. За него остава символният капитал на най-голямата празна ниша в българската партийна система: „Прогресивна България“ като лейбъл се цели в лявото, което у нас е незаето след дългата деградация на БСП към консервативно-националистическото.
– Какъв тип са избирателите, които биха подкрепили Радев? Може ли да ги определим като профил?
– Най-интересното в проекта „Радев“ са именно неговите избиратели. Те впечатляват с двойната си вяра, че промяна е възможна и че партия може да бъде не част от проблема, а от решението. Тази вяра е по-скоро утопична, но именно тя създава ситуацията на публична възбуденост, която характеризира предстоящите избори в ярък контраст с безнадеждната безперспективност на доста предишни. Фрагментация и поляризация на политическите предпочитания и изборните нагласи белязаха последните години на многобройни кризи, избори, нови партийни проекти. Новото електорално тяло, което е в процес на формиране, действа в обратната посока – на консолидиране и хомогенизиране.
Профилът на бъдещите избиратели на Радев е най-многопартийният, който може да си представим. В него „членуват“ вчерашни симпатизанти от БСП до ГЕРБ, от „Възраждане“ до ПП-ДБ, от ИТН, „Величие“ и МЕЧ до ДПС и АПС. Няма партия, която да е опазила своите избиратели от новата електорална мода. След тези избори партиите ще могат да преброят най-твърдите си ядра, другите ще са избрали течението. Демографията ще е толкова пъстра, колкото електоралното тяло – ще има от големи, средни и малки градове и села и млади, и в зряла възраст.
По-важен е политическият профил. Това са избиратели, които искат промяна, не искат повече от същото, а искат нещо друго, различно. Не радикално ново, а различно. Някои до такава степен вярват, че проектът на Радев ще е точно такъв, че ще излязат да гласуват, което не са правили преди. Това е най-мощният оптимистичен заряд на новите партийни проекти – ако успеят да направят пасивните хора активни.
Бъдещият електорат не се вписва в класическото ляво-дясно-център, защото ще е хетерогенен и микс от всички тях.
– От кои партии Радев ще откъсне най-много избиратели?
– Три са основните му източника. Най-многобройният е БСП. Левият електорат винаги е припознавал и подкрепял Радев за разлика от своите лидери. Корнелия Нинова е най-яркият пример. Много късно БСП намери сили да започне да се обновява и една от интригите на изборите е дали младият, динамичен Крум Зарков ще успее да издърпа столетницата над 4-процентовата бариера, или парадоксално тя ще потъне именно по време на неговото автентично ляво лидерство.
Вторият кръг, генериращ електорална подкрепа за новия проект, са по-консервативни избиратели, чувствителни към послания за национален суверенитет, силна държавност, сигурност.
Третият източник на електорална енергия е ключовият за всички нови проекти – антисистемният вот на разочарованите от системата и от всичките ѝ партийни представители.
– Дали джензитата и хората от протестите миналата година биха застанали зад него, или по-скоро по-консервативни кръгове – военни и привърженици на твърдата ръка?
– Джензитата бяха медийно най-видимите лица на протестите, но самите протести мобилизираха и младите, и младите по дух. Ядрото на протестите от края на 2026 г. са типични избиратели на ПП-ДБ. Безспорна е тяхната заслуга за вдигане на тази протестна вълна, както и на други преди това. Като всяка масова мобилизация тя е пъстра и хора от площадите ще се влеят в избирателите на Радев, но много ще останат верни на проевропейския профил на ПП.-ДБ. Радев не вдигна протестите, но е безспорно бенефициент и на падането на коалиционното правителство, и на пика на гражданската енергия. Той обаче не посмя символно да си присвои протеста с вдигнат юмрук както през 2020.
– Щом електоратът не е еднороден, има ли опасност от бързо разрояване на лобита и групи?
– Още почти нищо не знаем за партията. Хетерогенният електорат лесно може да почне да се рои. Големите очаквания лесно водят до големи разочарования, а те са неизбежни, когато очакванията на един много пъстър електорат са толкова различни, колкото съставките му.
– Предвид факта, че Радев е военен, може ли да се очаква силно доминирана от лидера коалиция? Защо българите харесват силната ръка?
– Партиите и по света, и у нас стават все повече лидерски. Живеем в ерата на персонализираната политика, където все по-често не партията избира лидера, а лидерът създава партията.
Бих предложила един по-оптимистичен прочит на желанието на българите от силна ръка. То е израз не непременно на желание да се подчиниш и безпрекословно да следваш, а и на очакване за визионерско и държавническо лидерство. Никой от кандидатите за такова отговорно и вдъхновяващо лидерство досега не е успял. Опитите продължават.
– Как си обяснявате, че Румен Радев не е представляващ коалиция „Прогресивна България“, а са Димитър Стоянов и Гълъб Донев? Това означава ли вътрешно напрежение?
– Сиви, послушни и родни – с такива лица тръгва на електорален поход Румен Радев. Ярки, напористи и международни беше предишният му избор – Кирил Петков и Асен Василев. Те бързо повярваха, че летят само на свои крила. Такива прелетни птици новият лидер не иска да отглежда. Широкият кръг лица ще бъде по-пъстър, хора като Атанас Пеканов най-вероятно ще намерят място в него.
– За какво говори изборът на партии, които влизат в коалицията?
– Кой днес помни партиите, с които се яви Симеон Сакскобургготски на избори? Множество партии биват регистрирани точно с тази цел – да бъдат на тезгяха на партийни лейбъли, на разположение на нови партийни проекти, които са притиснати от изборния календар. Самоназованата социалдемократичност внася малък принос в декларираната „прогресивност“ на новия проект.
– Какво означава публичното разграничаване от проекта на Десислава Радева? Как нейното поведение може да се отрази на потенциалните избиратели?
– Пикантерия, интернет клюкарстване… Българските избиратели са твърде отговорни, за да се влияят от интриги и закачки. Преди години, когато Волен Сидеров се разведе, бившата му съпруга и синът му се впуснаха в партийно строителство. Волен Сидеров вече е напълно забравен, а съпругата му никога не е била и запомняна.
Позицията на Радева нито ще разколебае, нито ще увеличи вълната – не само защото е неясно формулирана, а защото тя самата не е възприемана като политически авторитет.
– Кои са рисковете за проекта? Кои са слабите му страни?
– Най-големият риск – не за проекта, а за българската държава е опасността от загробване на постигнатото. Тъкмо България влезе в центъра на евроинтеграцията с влизането в Шенген и еврозоната и има шанс да се качи на бързата писта, а на политическата сцена стъпва един евроскептичен лидер. Радев няма да е 100% Орбан, още повече във времето на залеза на унгарския премиер, но ще прокарва и задълбочава една по-евроскептична перспектива. Това би било спирачка за шанса ни да бъдем на първа скорост в Европейския съюз. Мека или твърда ще е тази спирачка, ще наблюдаваме с интерес.
Моята прогноза е, че Радев ще продава на българските избиратели не радикално отхвърляне на Брюксел като Орбан, а икономизиране профила на ЕС – схващането му като икономически съюз, който е полезен и важен, и минимизиране на ценности и политики.
– По какво си прилича и по какво се различава от всички нови проекти, на които социолозите са давали предимство още преди създаването – ИТН, НДСВ, ГЕРБ?
– Всички тези проекти са израз на огромното гражданско желание за ново начало, за обновление, за политическа пролет. Разликите са в типа лидерство. Бойко Борисов и Слави Трифонов веднага и тотално поеха ролята на партийни лидери, на алфа и омега на своите партии, Симеон Сакскобургготски предпочете ролята на цар, стоящ над партийното ежедневие. Изграждането на кадри и структури изглеждаше твърде прозаично за олимповата висота и НДСВ си остана метеор, а не част от партийната сцена.
Два президентски мандата на Радев са му дали достатъчно време, опит и контакти, за да тръгне не със случайни хора и прелетни птици като Симеон или шоумени като Слави.
– Какви са перспективите пред този проект – дълъг или кратък живот?
– Последните години ярко откроиха апетита за нови партийни проекти, но те – ИТН, МЕЧ, „Величие“, не достигнали заветната 4% бариера – си остават метеори, бързо изгрели, бързо залезли.
Проектът „Радев“ ще има по-дълъг политически живот от мандата и половина на НДСВ. Дали ще има дълголетието на ГЕРБ, е голямата интрига пред българската партийна система. Дали няма в някой бъдещ момент да погълне ГЕРБ, така както ГЕРБ погълна СДС?
– Забавянето да се обявят лицата на проекта за какво говори?
– Това е една от малкото сфери, където новият партиен лидер е напълно откровен – не иска да даде време на многобройните опоненти да опоскат екипа му. Забавянето е комуникационна стратегия, която се стреми да отправи посланието, че политиките са по-важни от лицата. Но за политиките сме чули също толкова малко, колкото за лицата.
– Какви ще бъдат отношенията му с БСП и „Възраждане“?
– На феодал и васал. Взема им от електората, обезсилва ги, показва им кой е „господарят“, като в същото време ги припознава като най-вероятни коалиционни партньори.
– Може ли да излезе с друг кандидат за президент, а не Йотова, която вече бе номинирана от БСП?
– Политическото време до президентските избори е кратко. А и за момента Йотова стои близко до зададената ѝ роля, която патронът ѝ Радев ѝ е определил. След първоначалната зелена светлина, която даде на назначеното от нея служебно правителство на избрания от нея Андрей Гюров, позицията ѝ стана по-критична, следвайки критични коментари на Радев.
– Как ще реагира Радев, ако обществената подкрепа не е такава, каквато очакват социолозите?
– Ще изпие горчивата чаша на партийната политика.
