За емблемата на германския футбол и един от световните грандове „Байерн“ са играли двама българи – Михаил Лозанов и Емил Костадинов.
От 1 юли 2021 г. за първи път пък работа започна наш треньор – Петър Гайдаров. Роден е на 26 май 1991 г. в Пазарджик, а когато е на 8 г., със семейството си заминава за Германия. Става треньор едва на 17 г., след като родният му клуб „Фобург“ спешно се нуждае от наставник за тима до 15 г.
Кариерата на Гайдаров минава през скромните „Манхинг“, „Минделщетен“, „Айглсбах“ и „Ландсхут“, за да пристигне в началото на 2019 г. в школата на „Нюрнберг“.
Именно работата му там е забелязана от „Байерн“ и идва решението за привличането на българина. Минава през различни длъжности, като през изминалото лято от наставник на тима до 17 г. е преместен начело на този до 19 г.
Реално това е последната във възрастовата йерархия формация, от която се очаква да развива и оформя футболисти за първия отбор на рекордьора по титли в Германия.
„Байерн“ на Гайдаров преодоля безапелационно групата първия етап на Бундеслигата с 12 победи и 2 равенства, за да премине в следващата фаза. В Шампионската лига за младежи пък успя да пробие в елиминациите. На 1/16-финал баварците ги чака гостуване на испанския първенец „Бетис“.
След края на първия дял от сезона „24 часа“ се свърза с Петър Гайдаров, който редом с треньорството завършва обучение за IT специалист, с молба за интервю и той любезно откликна.
– Петър Гайдаров, как се чувствате като първия български треньор в „Байерн“, който не само работи в германския гранд, но го прави и успешно? За пример ще дам, че при назначаването ви за наставник на тима до 19 г. немски медии ви определиха като едно от интересните имена сред младите треньори в страната.
– За мен е голяма чест и същевременно огромна отговорност да бъда първият български треньор в „Байерн“.
Моята цел обаче от самото начало беше не само да бъда част от този изключителен клуб, но и да постигна успехи чрез упорита и всеотдайна работа.
Признанието от немските медии ме ласкае, но истинският талант се проявява в постоянното усъвършенстване. Подобно на играчите, треньорите също трябва да работят усилено и да се развиват. Определено се радвам, че представлявам България в един от най-големите клубове в света.
– Разкажете как едно момче, което на 8 г. се мести със семейството си от България в Германия, стигна дотук.
– Тайната се крие в страстта и дълбоката любов към футбола. Още като дете бях завладян от него и използвах всяка възможност, за да играя и да се уча. В Германия намерих идеалната среда, за да се развивам. Треньорската ми кариера започна на 17 години случайно, когато родният ми клуб „Фобург“ имаше спешна нужда от наставник за тима до 15 г.
Оттам нататък всичко тръгна стъпка по стъпка. Винаги съм имал подкрепата на силна среда и ментори по пътя си.
– Как се появи влечението ви към футбола и какъв принос към него имат Германия и „Байерн“?
– Любовта ми към футбола започна в България, където с другите деца играехме всеки ден. Великите български национали от САЩ ’94 като Христо Стоичков и Красимир Балъков бяха нашите герои тогава. След като се преместихме със семейството ми в Германия, страстта ми стана още по-силна, защото израснах в професионална футболна среда.
За „Байерн“, каквото и да се каже е малко. Това е клуб, който въплъщава дисциплината, отборния дух и безусловната воля за постижения.
Аз от малък съм фен на „Байерн“, а сега имам късмета да работя и се развивам там.
– Много млад се насочвате към треньорството. Импулсивно решение ли бе, или…
– Беше смесица от случайност и страст. На 17 години за първи път поех тази роля, а още след първата тренировка разбрах, че искам да продължа по този път. Беше голямо предизвикателство, тъй като самият аз бях все още много млад. Този първи допир до професията оказа огромно влияние върху мен и положи основите на моята кариера.
– Изграждате се в школата на „Нюрнберг“. Как се стигна до преминаването в „Байерн“?
– „Нюрнберг“ със сигурност бе определяща спирка за мен. За първи път бях футболен треньор на пълен работен ден. Там хобито ми се превърна в професия. Натрупах ценен опит и успях да се развия.
Благодарение на мачовете срещу „Байерн“ в Мюнхен добиха впечатления за моята работа. Когато ми предложиха да се преместя в най-големия клуб в Европа, не ми се наложи да се замислям. Това беше възможността на живота ми.
– За всички е ясно, че „Байерн“ е институция във футбола в световен мащаб и има ДНК-то на гранд. Как изглежда атмосферата отвътре?
– Атмосферата е изключителна. Професионализмът е от първостепенно значение и всички – от играчите до ръководството, работят с една ясна цел – постигането на успешни резултати.
В същото време има едно много силно чувство за общност, което ни мотивира. Мотото Mia san mia (на баварски „ние сме ние“ – б.а.) не е просто лозунг, а житейска философия.
– Важи ли правилото отборите в различните възрасти да играят по една схема, за да има плавно преливане в различните възрасти?
– Да, има вътрешни правила, като атакуваща преса, доминация и динамика, които трябва да бъдат осезаеми във всички отбори. В същото време треньорите се радват на голяма свобода в работата си.
Стандартизираната схема на игра е крайъгълен камък от философията на „Байерн“. Тя позволява на играчите да преминават безпроблемно между отборите в различните възрасти и да усвояват отрано принципите на клуба.
– В Бундеслигата тимът ви се справи почти перфектно, но не бе така в Шампионската лига. Там нивото явно е много по-високо, а темпото доста по-динамично от това в мъжкото ни първенство например.
– Младежката Шампионска лига определено е на много високо ниво и е изискващ турнир. Срещате се с най-добрите отбори на континента, което е голямо предизвикателство както в тактическо, така и във физическо отношение.
При това жребият ни беше всичко друго, но не и лесен. Съперници като „Динамо“ (Загреб), ПСЖ, „Барселона“ и „Бенфика“ разполагат с едни от най-добрите академии в Европа. Освен това отборът ни за младежката Шампионска лига е съставен от играчи от 4 различни състава. Това изисква много работа и усилия само за 2 тренировъчни дни.
– Следите ли футбола в България и представянето на националния отбор и съответно ако е така, какво е мнението ви?
– Да, следя българския футбол и националния отбор. Има много талантливи играчи, но има и предизвикателства като подобряване на футбола при подрастващите и инфраструктурата. С правилната подкрепа България може отново да има важна роля на международно ниво.
– Често ли посещавате България и харесва ли ви да се връщате?
– Да, разбира се! Имам роднини и приятели, които винаги с голямо удоволствие посещавам, когато имам възможност.
Почивките във футбола са доста кратки, но въпреки това успявам да отида в България поне 2 пъти годишно.
– Знаете ли, че в България ITспециалистите печелят по-добре и от доста треньори в мъжкия футбол?
– Така е не само в България, но и в много други страни. Самият аз дълго време бях треньор по футбол на непълно работно време, докато работех иначе в областта на информационните технологии.
Много клубове са подложени на голям натиск за резултати и инвестират твърде малко в работата с подрастващите.
„Байерн“ обаче пое в правилната посока още с изграждането на кампуса (базата за школата – б.а.) през 2017 г. Както веднъж каза Ули Хьонес: „С кампуса намерихме отговор на клубовете, водени от мащабни инвеститори, и на трансферната лудост.“
Този фокус върху развитието на млади таланти се отплаща. Футболисти като Джамал Мусиала, Александър Павлович, Йосип Станишич и Ари Ибрахимович в нашия първи отбор, както и Анжело Щилер във „Щутгарт“ или Малик Тилман в ПСВ „Айндховен“, са най-доброто доказателство колко важна е усилената работа с юношите – както от спортна, така и от финансова гледна точка.
Досег с работата в кампуса на „Байерн“ имаха и български треньори. През лятото на 2023 г. те гостуваха за една седмица и получиха ценна представа за процеса на обучение (в баварската столица с посредничеството на Гайдаров визита имаха тогавашният главен методист на БФС Лъчезар Димов и 5-има треньори в юношеските ни национални отбори – б.а.).
– Помага ли ви тази ваша IT специализация във футбола?
– Определено. Аналитичните умения и структурираният подход от моята IT специализация ми помагат при анализ на играта и оптимизация на тренировъчните методи. Технологиите вече са неделима част от футбола. И в двата сектора се изисква да бъдеш винаги в крак с времето.
– В състава ви е българският юношески национал Валентин Йотов. Той не игра през есента заради травма. Какво е състоянието му?
– Валентин преживя труден период след контузия, но работи изключително упорито за завръщането си. Сега той е в отлична форма и има голям потенциал. Сигурен съм, че му предстои обещаваща кариера. Нещо повече, той умее да попива всичко много добре.
– Преминаването от отбора до 17 г. към този до 19 г. поражда клиширания въпрос: Какви са вашите бъдещи цели? В интервю за сайта на „Байерн“ споменахте, че сте осъществили мечта с настоящата си позиция. Мечтаете ли някога да тренирате първия отбор на „Байерн“?
– Моят фокус е изцяло върху развитието на отбора до 19 години и обучението на тези наистина талантливи играчи.
Вярвам, че усилената работа винаги се отплаща. Разбира се, всеки треньор мечтае един ден да работи на най-високо ниво. Но в момента съм съсредоточен върху това да дам най-доброто от себе си на настоящата позиция и да се развивам непрекъснато.
