- Акцията за изгаряне на Корана, проведена преди ден в Стокхолм с разрешението на шведската полиция, предизвика сериозна реакция по света. Ислямските държави не крият възмущението си, а Турция намеква, че инцидентът може да попречи на Швеция да влезе в НАТО.
Депутатите от Държавната дума на Руската федерация приеха специално изявление, в което осъдиха акцията.
ТАСС е събрала основна информация за инцидента и последствията от него.
Разрешено, но съставен протокол
Скандалната акция се разигра в сряда, която се падаше на ислямския празник Курбан Байрам, и отне половин час. През това време неговият организатор, 37-годишният имигрант от Ирак Салван Момика, изтръгна страници от свещената книга на мюсюлманите и я подпали. Всичко се случи на площад Медборярплацен в центъра на Стокхолм срещу една от джамиите в града.
Около 200 души наблюдаваха екшъна. Един от тях се опитал да хвърли камък по Момик, но полицаите му попречили.
Преди да започне действието си, Момик каза на TT чрез преводач: „Ще изгорим Корана, ще кажем събудете Швеция. Това е демокрация, опасно е, ако кажат, че не ни е позволено да правим това.“
Според шведската полиция Момик е заподозрян в подбуждане на религиозна омраза, както и в нарушаване на забраната за палене на огън.
„Законно, но неподходящо“
Това не е първият път, когато темата за изгарянето на Корана се повдига в шведското общество. През 2022 г. лидерът на дясноекстремистката партия Hard Course Расмус Палудан се опита да проведе такава акция в Норкьопинг, но беше предотвратен от полицията. Политикът се обърна към съда и спечели: апелативният съд постанови, че законът за обществения ред не дава правомощия на полицията да отменя срещи само защото има възможност за безредици, ако акцията се проведе.
На 21 януари 2023 г. Палудан изгори Корана пред турското посолство в Стокхолм. Това доведе до силен скандал между страните.
В началото на февруари организаторите на две подобни акции, които бяха планирани да се проведат в близост до дипломатическите мисии на Турция и Ирак, се обърнаха към полицията. По препоръка на шведската полиция за сигурност полицейското управление отказа на организаторите, но съдът отново застана на тяхна страна. Затова служителите на реда нямаха друг избор, освен да позволят на Момик да осъществи плана си. Вярно е, че в полицейския доклад се отбелязва, че те не са дали „директно разрешение за изгаряне“ на свещената книга на мюсюлманите, но казаха, че това е „демонстрация за Корана“.
Шведският премиер Улф Кристерсон каза за подобни действия, че „е законно, но неуместно“.
Реакцията на ислямския свят
Правителството на Мароко отзова посланика си в Стокхолм в знак на протест след изгарянето на Корана в шведската столица. „Съгласно най-висшата заповед на краля, шведският шарже д’афер беше извикан в Рабат, а посланикът в Стокхолм също беше извикан за консултации“, се казва в изявление на външното министерство на кралството.
Саудитска Арабия осъди акцията. „Не може да има оправдание за тези действия, тъй като те очевидно са насочени към подбуждане на омраза и вражда, а също така са проява на расизъм“, се казва в изявление на външното министерство на Кралството. Подобна реакция последва и от правителството на Ирак и външните министерства на Египет и Йордания, които нарекоха акцията проява на ислямофобия. Йорданското външно министерство подчерта, че изгарянето на свещена книга не трябва да се приравнява с правото на свобода на словото и изразяването.
Иран разглежда издаденото от Швеция разрешение за изгаряне на Корана като подкрепа за екстремизма и ислямофобията. „Повтарянето на оскверняването на свещената книга на милиард и половина мюсюлмани е ясен пример за разпространение на омраза и пропаганда на насилие срещу всички мюсюлмани и подобни действия нямат нищо общо със свободата на словото и мнението“, ирански Това съобщи говорителят на външното министерство Насър Канани.
Турските власти очакват незабавни действия от страна на Швеция, за да бъдат изправени пред съда замесените в акцията, каза вицепрезидентът на републиката Джевдет Йълмаз. „Това провокативно действие е насочено срещу стотици милиони мюсюлмани, то съдържа елементи на престъпление, мотивирано от омраза и расизъм“, каза Йълмаз.
„В Русия това е престъпление“
В сряда руският президент Владимир Путин посети Дербент и напомни, без да споменава директно инцидента в Стокхолм, че в Русия незачитането на свещената книга на мюсюлманите е престъпление „както по Конституция, така и по член 282 от Наказателния кодекс на Руската федерация. “: „Това е престъпление – неуважение и разпалване на сектантски вражди. „Разбира се, това е много важен коментар на фона на случващото се в Швеция“, каза прессекретарят на руския лидер Дмитрий Песков.
На свой ред председателят на Държавната дума Вячеслав Володин предложи да се подготви проекторезолюция на камарата за осъждане на действията на шведските власти, които позволиха изгарянето на Корана на мюсюлманския празник Курбан Байрам. На пленарното заседание в четвъртък депутатите приеха декларация. „Депутатите от Държавната дума категорично осъждат поредната вандалска акция, одобрена от шведските власти, и ги призовават да предприемат мерки за предотвратяване на нарушения на правата и обида на религиозните чувства на мюсюлманите“, се казва в него.
НАТО перспектива
Швеция се опасява, че инцидентът с изгарянето на Корана може отново да влоши отношенията между Стокхолм и Анкара, които са особено важни: Турция все още не е одобрила влизането на Швеция в НАТО, преговорите по този въпрос продължават повече от година. Турската страна изисква по-специално екстрадирането на кюрдски активисти, обвинени в тероризъм, които са получили политическо убежище в Швеция.
Момик в интервю за шведските медии увери, че действието му не е насочено срещу влизането на Швеция в НАТО, а просто би искал да забрани Корана в кралството. Но, както отбеляза коментаторът на TV4 Тереза Кристиансон, „Коранът, превърнат в прах, може да потуши и последната малка искра надежда за членство в НАТО през лятото.“
Това се загатва и в Анкара. „Шведските власти, които искат да бъдат съюзници на Турция, трябва да сложат край на поредицата от беззакония и провокации в страната си и да предприемат необходимите мерки, особено преди срещата на върха на НАТО“, написа в Туитър турският министър на правосъдието Йълмаз Тунч.
От своя страна САЩ смятат, че Стокхолм е изпълнил всички условия за присъединяване към Северноатлантическия алианс. Заместник-говорителят на Държавния департамент Ведант Пател нарече инцидента с изгарянето на Корана „неуважителен и обиден“, но подчерта, че „Швеция е силен, надежден партньор в сигурността, който споделя ценностите на НАТО, укрепва алианса и допринася за европейската сигурност“.
Членството на Стокхолм в алианса обаче зависи не само от Анкара. Унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че страната му все още не е готова да обмисли ратифицирането на шведската молба за присъединяване към алианса, тъй като остават сериозни различия между Будапеща и Стокхолм. Той припомни, че през последните години шведски политици редовно отправят неоснователни обвинения към Унгария в изоставяне на демокрацията и настояват за блокиране на еврофондовете заради това.
