Още през 1899 г. държавата решава, че ако искаш вила там, ще садиш дървета
Курортът Чамкория, днес с далеч по-популярното име Боровец, едва ли щеше да го има, ако не беше една случка от края на 80-те години на XIX век.
Съпругата на стария опълченец Христо Дюкмеджиев, по-късно и кмет на Самоков, се разболяла от туберкулоза. Вместо да я праща по скъпи европейски курорти, той в продължение на месеци всеки ден я водил на Чамкория и тя оздравяла. Дюкмеджиев, вече като кмет, подобно на Алеко Константинов с Черни връх, искал да приучи гражданството да ходи на излети до тази местност. Не само успял, ами скоро то се превърнало и в курортно селище.
Славата на това чудодейно място бързо се разнесла из България, стигнала и до княжеския двор. Интендантството на цивилната листа, създадено за финансово обезпечаване на княжеския двор, закупило място в Чамкория през 1890 г., на което е построен дворецът “Царска Бистрица”. Лекари наистина изследвали въздуха, след като съпругата на Дюкмеджиев оздравяла и се произнесли, че той е лековит за белодробни болести.
Стефан Стамболов дори се залавя да прави санаториум за туберкулозно болни
там през 1892 г., но тази му идея не се реализира.
Първата вила обаче е на Карайовев от 1893 г., свидетелства снимка от Държавна агенция Архиви и от днешна гледна точка е по-скоро дървена барака. Но пък бележи началото на последващо грандиозно строителство. Карайовев рискува, тъй като местността е все още без стопанин. Самоковската община води дълги дела, за да я придобие. Проблемът е, че тя е доста по-голяма според намерени стари турски документи, но в резултат на разделението на България на княжество и провинция Източна Румелия, част от нея остава в провинцията. След дълги съдебни дела и този проблем е решен и общината става едноличен собственик. На първо време сече гори, продава дървения материал и припечелва нещо. Тя обаче бързо, според тогавашните мерки, се насочва към
първия бизнес план – строителство на общински сгради, от които се печели
През 1897 г. е направен и първият общински хотел, по-скоро приличен на странноприемница, но началото е поставено. Построено е и горско училище, чиято задача е да подготвя лесничеи.
Поради увеличаващите се искания през 1899 година комисия се занимава с въпроса за разрешаване на построяване на както са определени “летни жилища в гората Чамкория.” Тя е от Ст. Брънчев, началник на отделението по горите в Министерството на търговията и земеделието, окръжния лекар д-р Русев и архитекта Георги Ненов. Те стигат до извода, че построяването на такива жилища няма за цел създаване на постоянно населено място. Гората и занапред трябва да се пази и експлоатира като горскостопанска недвижимост, а не като парк на населено място.
Констатира се, че и с дотогава построените жилища и обществени здания са направени доста крупни грешки. Тричленката стига до извода, че частни летни жилища трябва да се прострояват с разрешение на Самоковската община на парцели не по-големи от 120 кв. м, а жилищата да се строят на не по-малко от 50 метра едно от друго. Разделени са на три категории – от 80 до 120 кв. м, 60-80 и от 50-60, като тия, които са получили разрешение за строителство, се задължават да посадят за първата категория 50 чамови дръвчета, за втората 30, и 20 за третата.
След като е завършено първото крило на двореца “Царска Бистрица”, в което Фердинанд прекарва все повече време, се разраства и вилното строителство – та
кой не иска да е приближен до княза
и често да се съветва с него. Увеличават се и исканията за издаване на строителни разрешителни. Първите, вече масивни вили, се издигат в периода от 1906 до 1908 г.Според наложеното начало от Карайовев те са на самоковци. После обаче до тях се нареждат къщите на дипломата Панчо Хаджимишев, полк. Сава Савов, флигел-адютант на княз Фердинанд, а преди сватбата му и на Мария Луиза, и шведът Рихард Фанта – банков директор и шведски консул в България, а и собственик на един от първите автомобили в София. След тях се нареждат още по-знаменити собственици на вили – Димитър Яблански, индустриалецът Иван Балабанов, банкерът и политик Георги Губиделников, търговецът Евлоги Гешов, бъдещият управител на БНБ Марко Рясков, бившите министър-председатели Димитър Тончев и Теодор Теодоров, генерал Петър Тантилов, основателят на природонаучния музей Иван Буреш, Асен и Георги Саръиванови, митрополит Макарий, езиковедът проф. Милетич, бившият министър Стефан Бобчев, полковникът, а по-късно генерал Никола Жеков, инж. Агура, Софийската митрополия, д-р Христо Генев, Арие Езра, арх. Никола Лазаров.
Всъщност
най-голям принос за развитието има именно архитект Лазаров
В продължение на двадесетина години той прави проекти за вили. Сред най-интересните е “Вила Меркадо” на г-жа Вида Йосифова Меркадова. През 1934 обаче Министерството на народното стопанство се загрижва за разхубавяване на курорта и му възлага да направи проект за парк. За целта са отпуснати 125 000 лева. Архитектът проектира 1000 метра алеи, четири мостчета, направа на пейки и водоскок, дори и амбулатория и тенис игрище с три корта. Сумата обаче възлиза на 205 000 лева. Разликата е отпусната от общинския бюджет.
Притежателка на курорта е Самоковската община. Тя държи и 20 на сто от капитала за развитието, построяването на всичко необходимо за превръщането му в модерен. В плана за развитие, отново възложен на арх. Лазаров, се предвижда направа на фурна, хотел, бакалница и месарница, специализирана служба за превоз на пътници и екскурзии. Скоро два автобуса сутрин в 8 и 10 часа тръгват за София, а обратно в 15 и 18, но се организират по предварителна заявка и екскурзии до Белчин баня, Костенец, Рилския манастир, Доспей, което тогава се сочи за родно място на Паисий Хилендарски, и Банско. Всичко това е в тогавашния център – днес запуснат и вляво от пътя към хотел “Рила”.
Архитект Лазаров проектира още и ресторант “Мусала”, храма “Преображение Господне” и … казино с пет маси “за игра на топка, което си е рулетка и маси бакара”. Храмът е осветен на 23 септември 1934 г. За хотел-казиното е договорено зеленчуците да се доставят от Пловдивско и Пазарджишко. Месата, млеката и млечните продукти да са от краварника и кланицата в Самоков. Хлябът и кифлите – от Виенската пекарна, която е към хотела. Ловджиите от района пък се ангажират да доставят специалните видове дивеч, но след предварителна заявка. Финансовият разчет обаче показва, че срещу тоя лукс петте маси в казиното трябва да дават дневен приход от 25 000 лева, или за 150 дни 3,175 млн. лв.
През 1930 г. по предложение на кмета Атанас Германски се създава общинско предприятие “Аптека” и то открива свой филиал в Боровец. По това време
общината притежава 47 000 декара гори и ниви с общ приход от 3,5 млн. лв. годишно,
но пък има дългове към БНБ за 2,9 млн. лева и към Министерството на благоустройството 3,4 млн. лева. Затова ѝ трябва общинско стопанско предприятие, което да увеличи печалбата. В началото е “Аптека”.
На следващата година пак същият кмет прави предложение за разширяване на общинското предприятие. И предлага само самоковците да плащат водно право по тарифата на общината по 100 лева вместо 150 и 250 за останалите притежатели на вили. Наред с това имат право и пред вилите да си поставят безплатно частни хидранти, което не е разрешено на останалите. Тогава към стопанското предприятие “Аптека” е прибавено и водо- и електроснабдяване.
Комисия е създадена две години преди това. Цар Борис издава указ за разрешаване на строителството. Приходите от първата година са 235 хил. лева. Включването на вилите в елинсталацията е за сметка на общината. Тогава кмет е Димитър Кокошков и той прави това предложение. В търга участват наред с българските фирми и Гарбе-Ламайер и АЕГ, като печели Гарбе-Ламайер. Електрифицирани са всички сгради и са поставени 105 улични лампи. Тъй Чамкория светва и нощем.
После обаче се появява
нещо, типично за търговете и до днес
Немската фирма съди Самоковската община за неизпълнение на поемните условия в Софийския окръжен съд и настоява да ѝ се платят още 630 000 лв., защото имала преразход, а не ѝ е заплащано по единични цени, а на фиксирани. Така обаче е записано в договора. Не печели делото.
През 1935 година Интендантството на цивилната листа по традиция, наложена още от времето на Фердинанд, изсича 862 кубически метра дървен материал от царските гори на стойност 34 694 лева. От нея пък се отопляват, освен дворците в Чамкория и Врана, и тези в София и Кричим, и царският автопарк. Общината обаче не получава пари, тъй като не е собственик на тия гори.
През 1942 година започва направата на нов път от Самоков през Чамкория до Костенец.
Това трасе, макар и осъвременено, се използва и до днес
През 1942 година е променена и програмата на горското училище там. То е наименувано на Симеон Сакскобургготски. За целта е построена нова училищна сграда. В училището има хлебар и готвач и предлага храна на възпитаниците си.
А какво е Самоков без прочутите картофи? От 1930 година те се сеят в промишлени количества и в Чамкория. Тогава е уведомено Министерството на земеделието и държавните имоти, че са засети 2 тона “освободени от болести” на “Широката планина” при Чамкория.
През 1942 г. името ѝ е променено на Боровец. Целта обаче както тогава, така и днес е да се печели колкото може по-добре.
Имотните претенции на цар Фердинанд там
През 1900 г. с крепостен акт 126 се удостоверява, че Интендантството на цивилната листа купува за сметка на княз Фердинанд 1500 декара в “Маркуджик” от Христо Манев, жител на Самоков, за 11 000 лв. Пак през същата година интендантът на двореца М. Златаров уведомява княза, че “гората Шейника в Соколец спазарихме за 4000 лв. златни. Купих също така нивата и ливадата под Соколец за 400 лв.” Пак през 1900 г. князът купува и 22 декара ливади и гори в землището на село Бели Искър от 6 жители на селото.
С крепостен акт 108 от 1901 г. се удостоверява, че пак за Фердинанд от жителя на Бели Искър Коте Стойчев са купени 3000 декара пасище и част от гора в местността Шакинкал.
През 1904 г. Интендантството купува тогава пасището Маркуджик в землището на курорта от игумена на Рилския манастир дядо Йоаникий. Това става не с крепостен, а с предавателен акт, в който е упоменато, че за 7500 декара са броени тогавашни 12 000 лева. В тези години Интендантството на цивилната листа на княза рядко вади документи за собственост на негово име, а в предавателните актове най-често става дума за десетгодишно давностно владение. През 1922 г. цар Борис прави първия опис на царските имоти и в него фигурират вече шест акта за земи в Бели Искър и два за пасища и гори на Маркуджика.
На 1 януари 1933 година е направен нов списък на царските имоти и под номер 2 фигурира дворецът “Царска Бистрица”. За него е записано: “Нотариален акт от 17. XII. 1900 г. за 12 000 декара планина. За постройките няма нотариален акт.” В интерес на истината актът е издаден по-късно. Фердинанд харесва това място още през 1890 г. Интендантството го закупува и през 1898 година е издигнато първото крило на двореца, впоследствие разширяван и дострояван, за да бъде окончателно завършен през 1914 година. За хижа “Соколец” пък е упоменато, че нотариалният акт е от 12. IX. 1930 г. за 22 декара и отново се уточнява “без постройките”.
През май 1944 г. Интендантството на цивилната листа започва строителството на вила в Чамкория. Тя е предназначена за принц Кирил, който след смъртта на брат си е регент на седемгодишния тогава Симеон Сакскобургготски. Вилата е завършена на 5 септември 1944 г. на стойност с цялостното обзавеждане за 2 млн. лева. Принц Кирил обаче няма време да ѝ се радва с оглед на едни предстоящи събития и края на царската династия в България.
