Сеизмични данни показват, че под повърхността на Марс може да е скрит цял океан от течна вода. Според проучването, то се намира на дълбочина от 5,4 до 8 километра.
Учените са изчислили, че водата от този океан е способна да покрие цялата повърхност на Червената планета със слой от 520 до 780 метра. Това е приблизително еквивалентно на обема течност в антарктическия леден щит.
По-рано, на 13 май, се случи , с магнитуд X1.2. Преди това, на 28 март е наблюдавано огнище със сравним магнитуд и магнитуд X2.0.
Смята се, че в древността Марс е бил богат на вода. Между 4,1 и 3 милиарда години планетата е била изключително влажна. Това сега е обозначено от мрежа от долини, делтоподобни образувания и пластови седиментни скали.
Изобилието от течна вода изчезна, когато Марс се превърна в студена, суха пустиня. Първо, то загуби магнитното си поле и слънчевата радиация започна да разрушава атмосферата му. Температурата на повърхността спадна и част от водата се изпари в космоса. Останките замръзнали и образували ледени отлагания или се превърнали в хидратирани минерали в земната кора.
Учените предполагат, че тези обяснения не обясняват големия обем „допълнителна“ вода, която е изчезнала от повърхността на Марс. Ново изследване показва, че може би се крие под повърхността.
Учените анализираха данни от спускаемия апарат InSight, който кацна на Марс през 2018 г. Резултатите показаха, че сеизмичните вълни, причинени от удари на астероиди и марсотруси през 2021-2022 г., се забавят на дълбочина от 5 до 8 км под повърхността.
Това вероятно се дължи на наличието на течна вода в порести скали. Известно е, че сеизмичните вълни се разпространяват по-бавно в течности, отколкото в твърди материали.
Учените смятат, че вътрешният океан на Марс е нещо като водоносните хоризонти на Земята, където подземните води проникват през порите на скалите. Потвърждаването на съществуването му ще изисква научни мисии, използващи сеизмометри и сондажни платформи, съобщава National Science Review.
