На интернет – страницата на Община град Добрич, можете да попълните Анкета за Вашите нагласи спрямо домашното компостиране.
Домашно компостиране – къде, как и с какво?
Компостирането е начин да не изхвърляме растителните отпадъци и в същото време да обогатим почвата с хумус. Разграждане на органичните отпадъци в присъствие на кислород, при което се получава еднороден кафеникаво-черен ронлив материал, подходящ за наторяване и възстановяване на органичната материя в почвата. Процесът се извършва благодарение на различни видове микроорганизми, действащи в аеробна среда – бактерии, гъби, актиномицети, водорасли и др., при подходящи стойности на влага и температура. Накрая на този процес се получава свежа, прясна и богата на вещества жива почва, наречена компост, която човек може да използва за разсад вкъщи, в градината, или просто да занесе в гората.
Компостът е естествен подобрител на почвата, изключително богат на хранителни вещества за растенията. Оползотворявайки нашите органични отпадъци, ние подобряваме почвените характеристики в градината. Всеки може лесно да си направи компост, защото няма разходи за електроенергия и за поддръжка, а освен това е полезен както за нас, така и за околната среда. Домашното компостиране се счита за дейност по предотвратяване образуването на отпадъците, което е в съответствие със заложената в националното законодателство йерархия при управление на отпадъците.
Предимствата от компостирането са много: намалява градинските и домакинските отпадъци, по-малко се замърсява, поддържа почвата „жива”, задържа влагата и т.н. Компостът, добавен към почвата, подобрява структурата й, спомага за задържане на влагата. Когато се смеси с компоста, глинестата почва се олекотява, а песъчливата задържа водата по-добре, твърдят специалистите (и ние разбира се). Смесеният с почвата компост намалява ерозията, увеличава плодородието. Компостът често се нарича „черното злато”, наторената с такъв компост (торф) почва дава възможност плодовете да бъдат по-здрави и устойчиви на болест.
Материалите могат да се разделят на: „зелени” и „кафяви”. Зелените са тези, които са пресни, влажни и съдържат повече хранителни същества (те се разлагат по-бавно). Кафявите са сухите материали и съдържат повече въглерод.
Зелена маса – азотни съставки:
- всякакви обелки от плодове и зеленчуци (с повишено внимание и по възможност избягване на обелки от лук, чесън и цитруси, също и хляб);
- зелени листа, трева, плевели, остатъци от растения;
- чай; изпразнени торбички от чай, утайки от кафе
Кафява маса – въглеродни съставки:
- талаш;
- хартия и картон;
- ролки от тоалетна хартия;
- немазни салфетки;
- вестници;
- сухи листа и трева;
- изсъхнали цветя;
- стари брашна и подобни;
- яйчени черупки; кори от яйца.
А какво НЕ бива да изхвърляме в компостера?
- животински продукти като месо, риба, мляко и яйца;
- готвени храни;
- памучета за грим и лакиране;
- хартия за печене;
- салфетки или картони с намазнени части;
- рекламни брошури, цветни картички, списания;
- опаковъчна и гланцирана хартия
- цитруси като от няколко литра фреш например.
Анкетата можете да попълните тук.
