Първия афиш тв водещият измолва като дете на спектакъла „Парад на смеха“, но с баба си загубват в тълпата сестричката му.
Днес сам прави виртуален музей на това изкуство
Драго Драганов – популярният тв водещ, е поканен да гостува в нощния блок на програма “Хоризонт”. Там разказва за своята любов към цирковото изкуство и за своето хоби, превърнало се в мисия – виртуалния музей www.bgcircus.com. Часът е един след полунощ и екипът на предаването отваря телефонната линия за слушатели. И неочаквано за самия Драганов, заваляват куп обаждания. С радиопредаването се свързва и 81-годишната Радка Пеловска от Троян. От дълго време тя търси начин да говори с Драганов, за да му подари малък, но много ценен за нея предмет, който пази от 70 г.
“През 1955 година в родния ѝ град пристигнал цирк “Република” и в нейния клас за няколко дни записали да учат момиченце и момченце, циркови артисти. Веселинка се сприятелила с Радка, поканила я на представление, а за спомен ѝ подарила мъничка програма със снимки на всички артисти.
Радка била омагьосана
от прекрасния спектакъл
и когато циркът заедно с двамата ѝ съученици продължили към други градове, запазила като безценен спомен мъничката програма. Пазила я 70 години! И сама се чуди как я е опазила, за да ми я подари! За да остане като част от пъстрата история на българското цирково изкуство, която събирам парче по парче”, разказва Драганов.
Оказва се, че малката артистка от цирк “Република”, с която жената от Троян се сприятелила, макар и за кратко, е жива и здрава и е приятелка на Драганов. Това е цирковата артистка Веска Димчева.
Когато Драганов ѝ разказва историята с радиообаждането, тя е развълнувана не по-малко от него. Той дава на всяка от жените телефонния номер на другата, но дали двете ще успеят да се видят, няма как да знае.
“Представяте ли си как Радка е пазила тази малка програма толкова години – местила се е няколко пъти, родила е две деца, толкова много неща са ѝ се случили, а тя успяла да съхрани този спомен от момиченцето от цирка, което за нея е било сякаш от друг свят”, обяснява Драго пред “24 часа”.
Защото точно такива са изглеждали децата от цирковите семейства за своите връстници – когато има нова програма, с нея те обикалят десетки градове, срещат интересни хора, дишат въздуха на манежа. “Когато пътували, те все пак трябвало да посещават училище – за седмица са съученици с деца в един град, после – с други във втори, трети. Самата Веска е обиколила няколко пъти България с цирка на онази крехка възраст. А за Радка трите дни, в които са учили заедно с нея и тя ѝ е разказвала своите истории, са били наистина среща с дете от вълшебен свят и са ѝ останали спомен за цял живот”, казва Драганов.
Веска всъщност е част от трупа “Димчеви”. Нейният баща е першистът Сава Димчев, прочут с виртуозните си еквилибристични номера. Тях той прави с дълги метални тръби, които балансира върху челото си. Дъщеря му Веска продължава и след това да се занимава с цирково изкуство, като в него увлича и двете си деца.
И тях, и много други циркови артисти Драганов познава лично и често може да нарече свои приятели. Той самият е омагьосан от случващото се на манежа от най-ранните си детски години благодарение на
баба си, която го води на
циркови представления
всеки уикенд
Няма да забрави и първия поискан от леличката на касата афиш. “Спектакълът се наричаше “Парад на смеха”, но аз занесох афиша вкъщи със сълзи на очи, защото увлечени от приключението да се сдобия с него, аз и баба… изгубихме 5-годишната ми сестра в тълпата! Нямаше я и я нямаше! Викахме, плакахме, а тя смело казала на две какички, че се е изгубила, изрецитирала трите си имена и точния адрес и развеселена от спектакъла и преживяното, била благополучно изпроводена до дома ни. В това време с баба се колебаехме дали изобщо да се прибираме вкъщи без сестра ми”, разказва Драганов.
Оттогава досега той събира повече от 10 хил. плаката и над 5 хил. афиша. “Всяко нещо в моята колекция има своята история. Когато изгоря софийският държавен цирк през 1983 г., аз съм бил 12-годишен, вече имах солидна колекция от програми.
Нямаше го цирка в
центъра на София
и трябваше да
търся гостуващи
програми,
които в повечето случаи бяха в крайни квартали”, обяснява Драганов. А за да разбере къде какъв спектакъл гостува, е чест посетител на цирковата база в Илиянци – още като дете приближава артистите и ги заговаря. Малко по-голям, вече 14-годишен, пак заради хобито си да събира ценни циркови афиши дори тайно пътува с влака, за да иде до някой близък град, закъдето предварително е научил, че гостува някой цирк. “Молех за листовки и афиши на касата и хуквах обратно често, без да догледам представлението, за да се прибера вкъщи навреме”, разказва тв водещият. Така успява да се запознае и да спечели симпатиите на някои от най-големите ни и прочути артисти за всички времена.
15-годишен е, когато отива чак до Кюстендил, но жената на касата отказва да му даде афиш – какво ще прави едно дете с него, сигурно си е мислела тя.
“Всеки отказ ми носеше огромна, непреодолима болка”, казва сега Драго. Същата неприятна случка преживява и през 1987 г., когато 90-годишнината на българското цирково изкуство се отбелязва със специални четири представления за юбилея. Драго знае, че за всяко едно има програма и в нея има черно-бели снимки на всички български номера в историята на цирка. Но те не се продават, а се раздават само на специални гости. Драганов успява да се свърже с жената, която отговаря за спектаклите, и я умолява да му подари 4-те програмки. Тя така и не се съгласява. “Беше огромен удар. Така реших, че е крайно време да се легитирам пред цялото съсловие – да им покажа, че няма да изхвърлям, а ще съхранявам техните важни спомени”, казва Драганов.
Тогава влиза и в полезрението
на своя кумир –
Васил Николаев-Орфи,
който освен прочут илюзионист е и генерален директор на Главна дирекция на българските циркове. Драго му разказва, че мечтае да стане артист, а той приема толкова на сериозно думите му, че не само му подарява заветните 4 програми, но и настоява Драганов да се яви на комисия за категоризация – за водещ на цирковите спектакли. “Тогава, преди да получа дипломата си за висше образование, взех официална категория за правоспособност – за цирково конферансие, и вече имах своята легитимност”, разказва Драго.
Всички ценни вещи, които събира през годините, подрежда внимателно във виртуалния музея на българския цирк, който прави през 2015 г. Там са публикувани по азбучен ред плакати, програми, флаери, с които всеки може да проследи и великите ни циркови артисти, и трансформациите, през които минава тяхното изкуство през десетилетията.
