Станцията LOFAR-BG до националната обсерватория ще бъде първата в Югоизточна Европа и ще е част от най-голямата радиоастрономическа мрежа в света
България прави много важна стъпка към утвърждаването си на картата на съвременната европейска наука с изграждането на първия професионален радиотелескоп у нас.
В Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ вече е доставено ключовото оборудване за новата станция LOFAR-BG. Това е проект, който ще интегрира страната ни в една от най-мащабните радиоастрономически мрежи в света. Пристигналият контейнер с изчислителна техника е основна част от новия радиоастрономически телескоп. Предстоят още доставки на техника и до края на годината трябва да бъде напълно изградена станцията LOFAR-BG.
LOFAR е най-големият радиотелескоп в света, работещ в нискочестотния диапазон.
Паневропейският проект обединява 52 антенни станции в 8 държави
– Нидерландия, Германия, Полша, Франция, Ирландия, Латвия, Швеция и Великобритания. В момента мрежата се разширява с нови станции в Италия и България.
Българската станция ще бъде първата в Югоизточна Европа и ще се намира на най-високата надморска височина (над 1700 метра) сред всички участващи съоръжения. Освен това голямото отстояние от другите станции ще позволи на телескопа значително да увеличи ъгловата си резолюция.
Радиотелескопът ще позволи регистриране на нискочестотни радиосигнали от Вселената и ще даде нови възможности за изследване на процеси, свързани с ранното развитие на Космоса, активни галактични ядра и мощни звездни експлозии. Освен че помага за разгадаването на произхода на първите галактики, LOFAR има
ключова роля и в изучаване на космическото време – слънчеви изригвания и магнитни бури,
които могат да окажат влияние върху GPS системите, комуникациите и електроразпределителните мрежи на Земята. Всъщност това е първият съвременен професионален инструмент за радиоастрономически изследвания у нас. Според директора на обсерваторията доц. д-р Никола Петров проектът ще даде възможност на българските учени да работят със съвременна апаратура и да участват в международни изследвания на Космоса.
LOFAR не е просто телескоп, а една от най-сложните научни системи, създавани досега. Вместо традиционните гигантски параболични антени той представлява мрежа от хиляди компактни антени, разположени на различни места в Европа. Тази уникална система работи на много ниски радиочестоти – между 10 и 240 MHz. Именно това позволява на учените да изследват едни от най-ранните етапи от развитието на Вселената, включително т.нар. тъмни векове – периода след Големия взрив, преди формирането на първите звезди.
За разлика от класическите телескопи, LOFAR не променя физически посоката си на наблюдение. Той е изцяло цифров телескоп. Хиляди антени приемат сигнали от небето едновременно, а
мощни суперкомпютри обработват информацията
и определят към коя област от Космоса да бъде насочено наблюдението. Тази технология е известна като beamforming – формиране на лъча.
В контейнера с изчислителна техника ще постъпват сигналите от индивидуалните антени и ще се обработват, преди да бъдат изпратени по високоскоростна оптична връзка до Гронинген, Нидерландия, където се обобщават.
Този телескоп може да се използва както в мрежа, т.е. всички станции да работят заедно, което позволява огромна резолюция от порядъка на телескопа „Хъбъл“ при тези ниски честоти, така и за самостоятелни наблюдения от Рожен.
Българската станция е разположена вдясно от входа към астрономическия комплекс върху 10 декара – малко повече от един футболен стадион. Теренът е изкупен от собственици на ливади от Момчиловци и Проглед. Проектът се финансира изцяло от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г., създадена и поддържана от Министерството на образованието и науката.
Проектът LOFAR-BG е част от националната пътна карта за научна инфраструктура на България. Институтът по астрономия е водещ партньор заедно с Техническия, Софийския и Шуменския университет. Българските учени ще могат да използват данните, добити чрез LOFAR, за разширяване и допълване на картината в собствените си проучвания.
Като станция, част от интерферометричен масив от антени, LOFAR-BG ще изпълнява задачи, идентични с тези на останалите станции в Европа, и ще работи заедно с тях. През следващите месеци предстои ключов етап от проекта – разполагане на стотици антени върху новозакупената площ.
СНИМКА: ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ
Това са сигнали на ниски честоти, които могат да бъдат излъчвани от галактики, звезди и ехо от създаването на Вселената преди повече от 13 млрд. години. Приемането и обработката на сигналите се осъществяват чрез сложни изчислителни алгоритми.
Радиотелескопът няма да може да се насочва към пожелана точка – използва се въртенето на Земята. Затова е необходима мрежа от радиотелескопи с голямо разстояние между тях – LOFAR има станции в множество държави.
През следващите два месеца площадката ще бъде засята със стотици антени, които ще бъдат монтирани на метър над земята. При инсталирането им през лятото са включени 25 стажанти – студенти от различни университети, които вече са на терен. Те преминават кратко обучение по основи на радиоастрономията и научни лекции, свързани с тази област, като се запознават с принципа на работа и структурата на станциите LOFAR.
Студентите ще полагат и комуникационни кабели, ще очертават и маркират кабелни трасета и ще участват в тестването им. Те ще бъдат настанени безплатно в базата на НАО „Рожен“. С новия радиотелескоп се
утвърждава като един от най-големите центрове по астрономия в Югоизточна Европа
Изграждането му е резултат от най-значимата и до днес еднократна инвестиция в научна инфраструктура в България. При откриването си обсерваторията разполага с няколко основни телескопа. Впоследствие са доставени за посетителски цели и за наблюдения на активни образувания на Слънцето.
През 2010 г. тя бе пред закриване заради спряно финансиране и амортизирана база. Известно време учените доброволно работиха на минимална заплата и събираха дарения. Впоследствие, с усилията на научния екип на място, БАН и държавата бяха извършени множество ремонти и доставка на нова техника. Така най-големият научен комплекс у нас бе спасен.
Най-новите придобивки на обсерваторията са роботизиран телескоп с оптична система и телескоп за наблюдения на променливи звезди, квазари и малки тела от Слънчевата система.
