Нито в миналото е било, нито в днешно време е лесно да си творец, каза в интервю за БТА художничката Диана Бояджиева.
Трудността е в начина, по който искаш да изглежда една творба, в усилието да претвориш това, което си представяш. Не винаги се получава това, което си искал и понякога се налага да започнеш отначало, разказа тя.
Ние, творците се опитваме да копираме природата, това е мисия почти невъзможна, каза Бояджиева. Например Бог, който и да е той, е създал най-напред ябълката, но до ден днешен няма рецепта за ябълка. Стремим се да наподобим и копираме природата, но е много трудно и когато творецът е най-близо до това, което е искал да наподоби, тогава се чувства най-удовлетворен, смята тя.
Творчеството на Бояджиева е вдъхновено от природата, светлината, цветовете, изкуството във всичките му форми, както и от различните култури, страни и континенти, които е опознала по време на многобройните си пътувания.
В творбите си тя използва многобройни и сложни техники, както и различни материали и медиуми в тях – акварел, акрил, метално фолио, злато, сребро, мед, арт стъкло. Стиловете, които използва, са многообразни – от реализъм до абстрактно изкуство.
Случва се така, че понякога гледам един формат или два, защото понякога работя на няколко формата с часове и си представям какво ще направя с тях – може да е живопис, може да е стъкло, може да е керамика, разказа художничката.
Бояджиева се определя като комбинативна личност и казва, че успява да съчетае много неща, които да преливат едно в друго. Готварското изкуство е друга нейна голяма любов, която я прави позната на широката публика, освен с необичайните картини и като участник в кулинарното шоу „Мастършеф“.
„Всичко, за което съм мечтала и съм искала да бъда, е свързано с творчеството. Смея да кажа, че и в изобразителното изкуство ползвам техники от готварството. Всеки един материал е предизвикателство – да работиш със земята, да я усещаш, да бъде в ръцете ти, е почти като да месиш тесто“, посочи тя. Работата със стъклото е много трудна, защото непрекъснато гори ръцете си, а техниката, с която работи, е измислила сама.
Не е все едно с какъв материал работиш или каква техника използваш, но е важно накрая да си удовлетворен от резултата, допълни Бояджиева.
Може би характерът ми остава в творбите. Аз съм много цветна личност и вероятно затова нещата ми са много цветни, казва Бояджиева за себе си. През годините има промяна в стила ми, опитвам различни техники или стилове, бягам от рутината и не искам нещата ми да изглеждат по един и същи начин, посочи тя.
Художничката разказа за вдъхновението, което получава от азиатското изкуство кинцуги, което дава име и на последната ѝ изложба.
Кинцуги е една стара, първоначално китайска, а след това и японска техника. Изучава се десетки години, докато станеш майстор, така че да залепиш парчетата и да възстановиш керамичен съд, без да нарушиш неговата красота и дори да добавиш красота към него.
На мен ми хареса философията на „Кинцуги“. Аз съм на 66 години, минала съм през много изпитания, имам много пукнатини в себе си, в душата си, от различни и хубави, и лоши случки. Много парчета съм залепила в себе си, но през тези пукнатини прозира и много светлина. Аз съм пълна със светлина, каза тя.
Младите си колеги Бояджиева съветва най-напред да изучат старите майстори и след това да дадат воля на емоциите си. Дори да вземем за пример един световноизвестен Кристо. За да стане това, което е, той е минал през старите майстори, през етюда, през натурата. Преди всичко той е един великолепен художник и след това се заема с инсталациите, каза тя.
Диана Бояджиева е на три или четири години, когато и за пръв път влиза в ателието на художник, приятел на баща ѝ, но и до днешен пази спомена за цветовете и аромата на терпентин.
Родена в Харманли, тя започва да се интересува от изкуство още от дете, докато расте сред артистичната атмосфера на Пловдив. Посоката в живота ѝ е зададена от нейния баща, който за всеки рожден ден като дете ѝ подарява не играчки, а албуми с картини на стари майстори и книги с биографии на художници.
Първата картина, която ѝ дава увереност, че ще стане художничка, е рисунка на почти стогодишна арменка, която прави с подарен отново от баща ѝ комплект с маслени бои.
В града на тепетата е и е първата ѝ среща с великия Златю Бояджиев, когато като дете му помага да отвори заключеното си ателие. Срещата и видените там платна оставят траен отпечатък върху по-нататъшното ѝ развитие. Като ученичка в гимназията отново често го вижда в кафенето, което посещава с други художници.
Образование получава в Художествената гимназия в Казанлък и във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий‘‘, където завършва специалност „Стенопис“.
От 1994 г. художничката живее и работи в троянското село Шипково, след като се влюбва в есенните багри на Балкана, много различни от кактусите и палмите на Финикс (САЩ), където живее преди това. Има реализирани няколко самостоятелни изложби в България, Полша и САЩ, а последната ѝ изложба все още може да бъде разгледана в троянската галерия „Серякова къща“.
