Никога не съм усещала натиск, контрол или опит за определяне на посоката, докато работех в БНР, каза за БТА бившият кореспондент на медията за Ловешка област Стела Бочева.
„Работих 18 чудесни години в Българското национално радио. Мога да кажа, че никога не съм усещала натиск, контрол или опит за определяне на посоката. Имахме свободата да пишем информации, материали, кореспонденции, интервюта съвсем свободно и си мисля, че това, в голяма степен, като че ли го нямаше в другите медии, а сега съвсем се загуби“. Това каза в интервю за БТА бившият кореспондент на БНР за Ловешка област Стела Бочева по повод представяне на февруарския брой на списание „ЛИК“, посветен на 90-та годишнина на общественото радио.
Събитията преди 13 години, когато напуснах радиото, и сега, са различни, но, независимо от това, си мисля, че медията, която най-точно и най-компетентно ги отразява, е БНР и затова винаги радиото е било на едно от първите места по рейтинг сред обществото, посочи тя.
За да станеш добър радио журналист, трябва, на първо място, много да го искаш. Аз още от ученическите си години знаех, че искам това да уча и работя. За мен никога журналистиката не е била работа, а едно призвание – да се срещаш с хората, да разговаряш с тях за добро или лошо и да отразяваш това, което се случва както на обикновените хора, така и в политическия и стопанския живот, каза журналистката.
Бочева разказа, че през годините е имала срещи с много знакови имена от политическия живот: министър-председателя Иван Костов, президента Георги Първанов, Надежда Михайлова – Нейнски, депутати и други хора, които са били по върховете на управлението и са присъствали по различни причини в Ловешка област. „Интересно и необичайно за мен беше, че с огромно удоволствие коментирах мачовете на „Литекс“, допълни тя.
В сравнение с времето преди 20 или 30 години нещата в журналистиката са коренно променени, каза Бочева. „Не мога да отрека, че и сега има добри журналисти – честни, справедливи, обективно гледащи на събитията, но не мога да се помиря с това, че в нашата професия влязоха и хора, които нямат нищо общо с журналистиката, освен че са там да служат на някого и си въобразяват, че така правят журналистика“, каза тя.
Има гласове, които преди 10, 15 или 20 години са били и продължават да са еталони, например една Силвия Великова, която е емблема на радиото. Всеки има своите пристрастия, които не трябва да се пречупват през радиото, посочи Бочева.
Уважавам позицията на всеки, който си разбира от работата, който иска честно и безпристрастно да си я върши, и може да каже на доброто – добро и на лошото – лошо, да сподели честно мнението си, допълни Стела Бочева.
