Боян Арсов с руса коса, изглеждащ като абитуриент, партнира в „Швейцария“
Станка Калчева е неузнаваема в ролята на световноизвестната писателка Патриша Хайсмит от премиерния спектакъл “Швейцария” на Театър 199. Костюмографката Елица Георгиева е успяла да състари и облече актрисата така, че почти съвършено да се доближи до образа на реалната авторка на криминални психотрилъри.
Пиесата разказва за късен етап от живота на писателката, уединила се в мрачно жилище в Швейцария, където живее сама с лошия си, циничен, груб характер на пълен мизантроп, а в леглото си допуска само котки и охлюви. Вглеждане в биографията на писателката показва, че тя е
известна със своята
безпардонност, расизъм,
антисемитизъм, големи
количества изпит алкохол
и множество лесбоафери
Та именно тази жена е посетена в мрачното си жилище от младия Едуърд Риджуей, представител на издателството, под чието клеймо са излезли всичките романи за мистър Рипли. Напористият редактор се опитва да я убеди да напише още един, последен роман за Том Рипли – мисия, в която неговият предшественик се е провалил. В ролята влиза Боян Арсов, чийто стайлинг и руса коса тук го правят да изглежда като 18-годишен абитуриент. У този актьор има нещо от финеса на Жерар Филип, красотата на Джъд Лоу и излъчването на Еди Редмейн заради лекотата, с която прескача от комично към драматично и обратно, заради чара на сценичното му движение и неустоимата му еротична агресия.
Тук обаче героят му потиска всяка емоция и въздействието идва от търсената дистанцираност и отчужденост. От първия миг на представлението е ясно, че в тази мрачна стая между тези двама души нещо ще се случи. Въпросът е какво, кога, как и кой ще надделее.
Тайната, заровена в ядрото на пиесата, постепенно ще започне да се разстила на сцената, както подобава на една кримиистория, а развръзката идва сензационно, смразяващо, неочаквано.
Пиесата на австралийката Джоана Мъри-Смит, позната у нас с касовите постановки “Чест” в Театър 199 и “Скрити лимонки” в театър “София”, проследява интелектуалната битка между писателката и редактора. Текстът носи висок интелектуален заряд, затова всеки диалог трябва да се следи внимателно. Съспенсът държи нащрек през цялото време. А и всеки детайл има значение. Сюжетът се разгръща освен чрез текста, също чрез музиката на Емилян Гацов- Елби и костюмите на персонажите, които правят финалната развръзка още по-впечатляваща. Сценографията на Венелин Шурелов ни пренася автентично исторически в дома на Патриша Хайсмит, където кафявият цвят доминира, разтворен чрез ненатрапчиви визуални ефекти като инстантно кафе в чаша с мляко. Режисьор на този много качествен спектакъл е Влади Люцканов. Личи си, че той подробно е изучил живота на Патриша Хайсмит, изгледал е много пъти филмите за мистър Рипли, заровил се е, за да се докопа до всеки детайл, който може да допринесе за общия ефект на спектакъла.
Най-характерното в това представление е именно усетът към детайла. Тук всичко е на мястото си – всяка дума, всеки жест, всеки предмет. Надиграването между героите на Станка Калчева и Боян Арсов е решено не толкова динамично, колкото статично, с лека отстраненост и контрол на чувствата. Интересно е да се проследи как
двамата постепенно се
опитомяват един друг,
приближават се бавно,
започват да мислят заедно
до пълното им сливане в един персонаж.
Станка Калчева е с прекрасна зряла игра, неуморима в находките на гримасите, вълненията на гласа и оригиналността на мислите. Наистина много въздействаща! Тя 100% влиза в битката за “Аскеер”, която тази година ще е кървава. Да му мислят емисарите на театралните награди! Добрата новина за публиката е, че в последните няколко месеца на сцените излязоха поредица от стойностни представления. Онези, които твърдят, че театърът ни е лунен пейзаж или чалга, запътил се към предизвестения си край, бих посъветвал да поемат дълбоко чист въздух и да погледнат с повече непредубеденост и уважение към творците на театралните ни сцени.
