В Езиковата гимназия в Добрич младите поддържат волния творчески дух
„Много ни затрудниха в определяне на най-добрите представяния на шестте класа с основен немски език“ – споделя абитуриентката Габриела Костова, член на 5-членното жури на „Немкофония 2024“. То бе оглавявано от Милена Иванова, доскорошен дългогодишен директор и преподавател по немски език в Езикова гимназия „Гео Милев“ в Добрич. „Нали ние сме най-добрите?“ – питаше недалече от съвещаващото се жури ученик от 9-а клас. Наградените в различните категории са определени, обявени и ясни. И всички заслужаваха отличията си.
„Немкофония“-та се провежда вече над 20 години. Преди време имаше и „Франкофония“ в ЕГ, когато този език бе изучаван повече. „Англофония“, или „Шекспириада“, също разнообразяваха творческата дейност на учениците езиково до неотдавна в гимназията. Тя бе известна в миналото повече като „немската“, защото се преподаваше този език основно в първите години и десетилетия на половинвековното ѝ съществуване.
Всъщност езиковата насоченост на тези творчески прояви (като „Немкофония“) са продължение на трепетен празник, които учениците провеждаха веднъж в годината през пролетта. Тогава те по класове или випуски, имаха единствена възможност да покажат на всички учители, родители, съученици и гости своите актьорски, театрални, певчески и други умения. Това бе най-свободният ден в годината за учениците, защото само тогава те можеха да се шегуват по-волно и пред всички с „любимите“ си преподавател(к)и по химия, физика, български и руски език, математика и други предмети, както и с „любимия“ комсомол, единствената и всеобща младежка организация по онова време. Театралните постановки, скечовете и буфо-сценките обикновено вървяха на български език и по-рядко на чужд. Имаше и почти скандални постановки, които едва не изяждаха главите на класните ръководители, недоконтролирали какво ще представят възпитаниците им. Младостта и че светът утре е техен донякъде оправдаваха провинилите си и им се разминаваше някое наказание. Но засегнати и паметливи преподавателки скоро изкарваха свободните наскоро „артисти“ на дъската и ги препитваха за неща отпреди Големия взрив на Вселената и мирозданието до най-сложните химични формули с барабар, заедно, с липсващи елементи, които тепърва щяха да бъдат открити дори. Хеле, докачливостта с времето преминаваше и всички вече се готвеха за следващия празник на волността. В него имаше и хумор за съученички, които залитаха по западни туристи или арабски спортисти, но това са вече по-други „творчески“ и интимни забежки.
Що се отнася до тазгодишната „Немкофофния“, явно учениците показаха завидни сценарни, режисьорски и езикови умения. Постановките си бяха техни авторски проекти, играта им беше вдъхновена, независимо дали става дума за любов в интернета, за един ден в школото, писма от бъдещето или правилно решение. Вероятно и патронът на гимназията Гео Милев, и нейният първи директор Йордан Парушев имат дан за тази волност на младежкия дух, запазен във времето, независимо от обстоятелства, предизвикателства и чужди езици. Пълната концертна зала „Добрич” на „Немкофония 2024” (с билети), която трудно събира толкова публика и при именити виртуози, показа, че светът на младите е по-добър, смислен, жизнен, справедлив и загрижен за настоящето и бъдещето, отколкото познатия свят на измамни реалности, конфликти, войни, далавери и пандемии.
Румен Николаев
