Нашият рожден ден има свое име: „Ден на Ботев и на загиналите за освобождението на България“
Той, Ботев, не се нуждае от слова. Личността му отдавна се е сраснала с българската земя. Той е нужен на нас, за да знаем кому дължим съществуването на България. Нужен ни е като пример и дълг, за да я ценим, за да я съхраним, предавана от поколения на поколения повече от XIII века.
Безсмъртието има своето отечество и то се изхранва с живителните сили на великите българи, които Ботев олицетворява.
Левски го нарече „неподражаем“ българин, но повярвайте – ние му подражаваме вече 80 години. И не само на 2-ри юни, а всеки ден покрай паметника се питаме- достойни ли сме – или?!… Уверени сме – ДА, с усърдие и прилежност, с всеотдайност и отговорност, сега и в бъдеще!
Върху гранита на лобното му място е изсечено: „Изпълни се пророчество твое – жив си ти!“
Да, жив си – у децата ни, у техните родители и учителите им, защото само така ще я има България!
Както всяка година в 12.00 ч. ще проехтят сирените, когато всички ние ще сведем глава и поднесем цвете пред паметника на Христо Ботев в двора на училището.
Заповядайте!
По обективни причини тържествата по случай юбилея планираме за м. октомври, месецът, в който през 1940г. Съветът на директорите и главните учители в Добрич е взел решение бившето румънско училище №3 да се преименува във ІІ средищна прогимназия „Христо Ботев“, име, което училището носи и до днес! С протокол № 12 от 29.04.1941 г. за първи път 2 юни е определен за Ден на Ботев.
Да пребъде!
Честит празник!
Директор: Нели Торбатова
