• На 14 ноември 1943 г. при първото масирано въздушно нападение над българската столица от Англо-американската авиация загива подпоручик Йордан Славов Тодоров – Пирата.
В 12:30 ч., 137 самолета – 91 бомбардировача B-25 Мичъл и 46 изтребителя „Лайтинг“ атакуват София. Те пускат 563 бомби. Разрушени са 47 сгради и постройки. Убити са 56 граждани, 1 полицай и 6 военни. Тежко ранени са 49 души, а леко ранени 79.
Срещу противника излитат 17 български изтребители Ме-109. Именно в този въздушен бой загива подпоручик Йордан Славов Тодоров. Ранен е тежко и при опит да кацне на пистата губи съзнание от загуба на кръв и се разбива. Оповестителната служба закъснява да подаде сигнал за приближаваща опасност. ПВО не успява да свали противников самолет, но успява да отклони атаката от центъра на града. Изстреляни са 1471 тежки и 2128 снаряда от по-малък калибър
Йордан Тодоров е роден в гр. Добрич на 16 юли 1915 г. Израства без баща, защото родителите му се развеждат. Семейството се премества да живее в свободна България – първо в Балчик, после във Варна, тъй като по онова време (1913-1940 г.) Южна Добруджа е под румънска власт.
Завършва Военно училище със специалност „летец-изтребител“. През 1939 г., започва работа на летището в близост до гр. Казанлък, а живее в с. Енина. Тук, през 1941 г., се запознава с бъдещата си съпруга Славка Стефанова Балабанова. През 1942 г., им се ражда син. След започване на Втората световна война е преместен първо в Марино поле, а след това в София. След като загива на 14 ноември е изпратен в метален ковчег и погребан в с. Енина(Казанлъшко).
Награден е посмъртно с орден „За храброст“-втори клас, за проявен героизъм.
След 9 септември 1944 г. всички царски офицери са обявени за народни врагове и обречени на забвение. След 1989 г., получават реабилитация.
С президентска Заповед №420 от 19 октомври 1992 г. подпоручик Йордан Тодоров е повишен посмъртно в чин полковник.