Тадеус Венедиктович Българин (роден като Ян Тадеуш Българин) е роден ( 24 юни ) на 5 юли 1789 г. в имението Перишево (Минско воеводство на Великото литовско херцогство).
Като дете Българин заминава за Петербург, където през 1798–1806 г. учи в Сухопътния благороден кадетски корпус. Именно там започва да пише басни и сатири.
По-късно, след като се премества в Париж, след това в Прусия, той е мобилизиран в армията на Наполеон и се бие в Испания като част от полския легион. През 1812 г. участва в кампанията на френската армия в Русия и е награден с Ордена на Почетния легион.
През 1819 г. Българин окончателно се установява в Санкт Петербург, създава връзки в столичните литературни кръгове и се среща с Карамзин , Греч, Рилеев , Бестужев , Кюхелбекер , Грибоедов и Корнилович. Именно в Санкт Петербург започва неговата литературна и издателска дейност.
Върхът на литературната кариера на Българин е романът „Иван Вижигин“, написан от него в Петербург през 1828 г. Този роман стана първият бестселър в Русия; бяха продадени повече от десет хиляди копия. Романът става предшественик на „Мъртви души“, „Дванадесетте стола“ и други руски романи, ориентирани към традицията на пикаресковия роман. Романът „Иван Вижигин“ беше толкова популярен, че по искане на читателите Тадей Венедиктович написа продължението му „Петър Иванович Вижигин“ през 1831 г.
Българин е създател на първия в Русия театрален алманах „Руска талия“, където публикува откъси от „Горко от ума“ на Грибоедов.
Тадеус Венедиктович Българин (1) умира на 13 септември 1859 г. в имението Карлово край Дорпат (днешна Естония).
