Княз Александър Невски е известен руски военачалник, обвит във военна слава, почетен с литературен разказ за подвизите му, канонизиран от църквата, човек, чието име продължава да вдъхновява поколения, живеещи много векове по-късно.
Александър Ярославич Невски е роден в Переславъл-Залески – според една версия – на 13 май 1221 г. Според старата историографска традиция датата на раждането му е /30май/ 6 юни 1220 г. Александър е вторият син на великия княз Ярослав Всеволодович, правнук на Мономах. Александър прекарва по-голямата част от детството и младостта си в Новгород.
През 1225 г. Ярослав „извършва княжески постриг“ за синовете си – обред на посвещение във воини, и скоро поставя Александър и по-големия му брат Фьодор за князе в Новгород. Но през 1233 г. Фьодор умира неочаквано и Александър остава най-големият от Ярославичите. И скоро първата му военна кампания (под знамето на баща му) се състоя срещу Дерпт, който тогава беше в ръцете на ливонците, и победата на река Омовжа.
През 1236 г. Ярослав заминава да царува в Киев, който номинално продължава да се смята за столица на цяла Рус. От това време Александър става независим новгородски княз и през първите години се занимава с укрепване на града. През 1239 г. Ярослав жени Александър за дъщерята на полоцкия княз Брячислав. Още през 1240 г. в Новгород се ражда първородният им син, Василий.
Александър спечели всеобща слава за победата си над шведския отряд на брега на Нева, при устието на река Ижора, на 15 юли 1240 г. Не след дълго германците се приближили до Псков, а шведите, които спорели с новгородците за владението на Финландия, влезли в Нева, стигнали до устието на Ижора и се насочили към Новгород. Според легендата, отрядът е бил командван от бъдещия владетел на Швеция, Ярл Биргер. На 15 юли 1240 г. Александър, със свитата си и малък отряд новгородци, внезапно атакува числено превъзхождащите го шведи. Врагът, изненадан, понесе тежки загуби. Под прикритието на нощта остатъците от шведската армия се качили на кораби и избягали.
Победата в тази битка не само попречи на Русия да загуби бреговете на Финския залив, спирайки шведската агресия срещу новгородско-псковските земи, но и демонстрира таланта и силата на Александър като военен лидер. Смята се, че именно заради тази победа князът започва да се нарича Невски.
Междувременно ливонските германци също напредваха към Новгород. Не спирайки до завладяването на Балтийските страни, те се опитаха да пренесат експанзията си в новгородските земи. Рицарите-кръстоносци превзели Изборск, а след това и Псков. Цялата западна част от владенията на Новгород е опустошена от германски войски. Александър нанесъл първия си удар в Копорье, крепостта на нашествениците. Крепостта, построена тук от врага, е превзета. През 1242 г. Александър, със свитата си, армия от новгородци и отряд, воден от брат му Андрей, който се притекъл на помощ от Суздалската земя, се преместил да помогне на Псков. След като освободил града, Александър се насочил към Ливония.
През април 1242 г. на границата с Ливонския орден, на Чудското езеро, се провежда битка, известна като „Битката на леда“ . Тази победа на руските войски над рицарите на леда на Чудското езеро добави слава на Александър, а успешните му военни действия осигуриха сигурността на западните граници на Рус за дълго време.
Същата година германците изпращат посолство в Новгород с молба за мир: Орденът се отказва от всички претенции към руски земи и иска размяна на пленници. Мирният договор беше сключен. След Ледената битка кръстоносците не нахлуват в руските земи в продължение на 11 години. Но през 1253 г. те нарушават мирния договор и се приближават до Псков, но са отблъснати от псковците и новгородците, които им се притичват на помощ. Но отново, не за дълго…
Александър продължил да царува в Новгород, защитавайки руските земи от всякакви нападения от запад. След смъртта на баща си, през 1247 г., той и брат му Андрей отиват в Ордата при Бату, за да получат разрешение да станат Велико княжество. Оттам те били изпратени при Великия хан в Монголия. Откъдето се завърнали в Рус само 2 години по-късно с етикети за княжества. В резултат на това Александър е признат за „най-възрастен“ сред руските князе: той получава Киев и „цялата руска земя“, а Андрей става владимирски княз. Но Александър не отишъл в Киев, който бил силно пострадал и загубил всякакво значение след татарското поражение през 1240 г., а продължил да царува в Новгород.
Андрей не успял да се разбира с татарите и затова не царувал дълго във Владимир: през 1252 г. срещу него били изпратени татарски войски. Той е победен и избяга в Швеция. По време на тези събития Александър е в Ордата и получава етикет за Великото княжество Владимир. От това време до смъртта си той е велик княз на Владимир, оставайки велик княз на Киев.
След като се установил във Владимир, Александър станал същият защитник на руската земя от татарите, както преди това бил от шведите и германците, но действал по различен начин: от една страна, сдържал безполезните въстания на поданиците си срещу татарите, от друга страна, опитвал се да осигури възможни ползи на руската земя чрез подчинение на хана и дал много злато на Ордата за откуп на затворници. Андрей скоро се завърнал и седнал да царува в Суздал, след като получил прошка от хана чрез брат си.
Александър също предприе стъпки, за да осигури правата си върху Новгород. Преди това новгородските боляри можели да канят князе от различни руски земи, но Александър установил нов ред: Новгород признавал за свой княз този, който заемал голямата княжеска маса във Владимир. Така, ставайки велик херцог на Владимир, Александър запазва и Новгородското княжество. Там той оставил най-големия си син Василий, но не като независим княз, а като свой наместник.
През 1262 г. ханът на Златната Орда, Берке, започва война срещу монголския владетел на Иран, Хулагу, и започва да изисква да му бъдат изпратени руски войски, за да му помогнат. Александър отишъл в Ордата, за да „защити хората от това бедствие“ и останал там почти година. Очевидно мисията му е била успешна: няма информация за участието на руски войски във войните на Златната орда срещу Хулагу. На връщане към Рус през есента на 1263 г. великият херцог се разболява.
След като приел схимата под името Алексий, Александър Невски (14) починал на 21 ноември 1263 г. в Городец на Волга и бил погребан в манастира „Рождество Богородично“ във Владимир. През 1724 г. по заповед на Петър I мощите на Александър Невски са тържествено пренесени в Александро-Невската лавра в Санкт Петербург, където сега почиват в църквата „Света Троица“.
Той е канонизиран от Руската православна църква като верен светец по време на митрополит Макарий на Московския събор от 1547 г. Руската православна църква почита паметта му на 6 декември според новия стил.
През далечната 1725 г. императрица Екатерина I учредява Ордена „Александър Невски“, едно от най-високите отличия в Русия, което съществува до 1917 г. А през 1942 г., по време на Великата отечествена война, е учреден съветският Орден „Александър Невски“ (единственият съветски орден, кръстен на личност от руското Средновековие). Той се присъждаше на командири, проявили лична храброст и осигурили успешните операции на своите части.
Улици, алеи и площади в руските градове са кръстени на Александър Невски. Православните църкви са посветени на него. Паметници на Александър Невски са издигнати в Санкт Петербург и Петрозаводск.
Храмът Александър Невски в София
