На 18 април отбелязваме Международния ден за опазване на паметниците на културата, който се чества вече 35 години по решение на ЮНЕСКО. На тази дата отдаваме дължимото на националното ни културно наследство.
Във връзка с празника Регионален исторически музей – Добрич припомня, че една от най-ценните му колекции от накити все още гостува в Столична библиотека. Тя е част от изложбата „С порива на птиците“, посветена на 110 години от рождението на Петър Славински, която включва и други ценни оригинали: книги, писма и ръкописи на писателя, неговата пишеща машина. Целта на авторите на експозицията е да представят не само неговата писателска работа, но също дейността му като общественик и дарител. Изложбата бе открита в София на една емблематична дата – 3 април, когато се навършиха 140 години от обявяването на града за столица на нашата държава.
От малка „като корабна каюта“ стаичка в своя крайморски дом един човек повече от 30 години наблюдава морето, птиците, хората и себе си; а движението на облаците му създава вълнуващото усещане за пътуване към далечните далечини. Той мечтае и пише, пише и мечтае. И се раждат десетки книги.
Такъв човек е писателят Петър Славински, който от малък иска да стане „като Иван Вазов“. Макар и роден в София на 19 март 1909 г., открива за първи път света в морската столица Варна, а половин век по-късно заживява в Добруджа, отново край морето, и завинаги я обиква. Усеща я като роден край.
Затова и Добруджа го обича – обикновените хора го приемат като близък; писателите го посочват за свой ментор в новосъздаденото си дружество в Добрич през 1979 г.; дават му и скъп дар – награда за неговата литературна работа на името на писателя, когото той дълбоко цени: Йордан Йовков.
Петър Славински е и голям дарител. През 1981 г. подарява на музея в Добрич над 60 накита от 17. – 19. век с висока етнографска стойност, събирани в продължение на десетилетия от артистката Роза Попова и нейния съпруг – писателя Чичо Стоян (Стоян Попов), както и повече от 90 ценни монети.
Изложбата на Регионален исторически музей – Добрич е още един знак за признателност на добруджанци към Петър Славински, който обичаше хората, но живееше с порива на птиците – устремен все нагоре, към безкрая.
Кремена МИТЕВА
