„Страхът е изрисувал очи на бухал върху крилете на нощните пеперуди, за да плашат птиците, които ги нападат. Той е дал на хамелеона възможността да променя цвета си, за да се слива със средата, която обитава. Той кара козината на котките да настръхва, за да изглеждат по-големи. Позволява на калмара да се скрие в облак от мастило, което потъмнява водата. Обездвижва насекомите, така че да изглеждат мъртви, когато усетят наблизо голям враг. Научил е чаплите да стоят на един крак, за да оказват по-малко съпротивление на водното течение, което би могло да ги отнесе; допринесъл е за пъстрите пера на птиците, кората на дърветата и гъвкавостта на тръстиката”
Всеки човек изпитва страх в ежедневието си. Всеки се страхува от нещо. Безпокоим се за безопасността си, за здравето си, за близките си, за бъдещето си и за какво ли още не. Безпокоим се и се страхуваме, когато сме болни или са болни наши близки, когато сме влюбени, когато сме самотни, страхуваме се от смъртта, от неизвестното. Безпокоим се за утрешния ден, за бъдещето ни и за всичко, което притежаваме. Страхът е нормално чувствено състояние и той е дълбоко вграден в нас. Да чувстваш страх не е знак за слабост, както си мислят някои, тъй като способността да се страхуваме е сред основните функции на мозъка. В действителност, липсата на страх е знак за сериозното му увреждане.
Страхът, както при човека, така и при животните, се определя като инстинктивна реакция на потенциална опасност. Учените са открили връзката му в различни мрежи от неврони, спускащи се от дълбините на лимбичната система чак до мозъчната кора. Когато се стимулират тези мрежи – по химичен или по електричен път – резултатът е чувство на страх, дори в отсъствието на застрашителни ситуации.
В състояние на страх организмът преживява „алармена реакция” – напряга се мускулатурата, ускорява се сърдечната дейност, повишава се кръвното налягане. В следствие на тези промени в тялото, човек – освен субективното усещане за вътрешно напрежение, усеща главоболие, световъртеж, стягане в гърлото, пресъхване на устата, треперене, потене. Тревожните и панически мисли се появяват от страх от загубата на близък човек, натискът от социалните и икономически обстоятелства и всичко това в различна степен засяга всеки един от нас, като затруднява ежедневните ни дейности и дори ги разрушава.
Неизвестността е винаги тревожна и плашеща. Тя е един от основните фактори за психологическите проблеми. Когато не знаеш „какво се крие зад ъгъла” и си болезнено тревожен за утрешния ден, се чувстваш като заключен, нямаш представа къде да отидеш, какво да направиш. Неувереността води до безпомощност, дезориентация и „изключване”.
„Не бива да се страхувам”, казва чрез своите герои в книгата „Дюн” Франк Хърбът. И продължава: „Страхът погубва разума. Страхът е онази ниска смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен, А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз.“
Истината е, че днес усещането за несигурност и липсата на перспектива, като че ли ни парализират и изсмукват силите ни. Още по-лошото е, че не само пандемията, а и страхът и несигурността си предаваме един на друг, както вирусът се разпространява в обществото – със същата, дори с по-голяма сила.
„Да премина през страха е по-малко страшно, отколкото да живея с постоянния страх, породен от чувството за безпомощност” – казва докторът по философия Сюзън Джефърс.
Как обаче да не изпитваме страх, когато, наред с пандемията, над света е надвиснала заплаха от световен военен конфликт? Как да преодолеем страха и от общата криза, предизвикана от самите нас? От това, че сме изпълнени не само с междуличностна ненавист и омраза, но омраза и ненавист и на ниво политика, бизнес и междудържавни взаимоотношения.
Това е парадоксът на съвременното егоистично общество, в което все повече хората се чувстват самотни, объркани и изгубени в полето на говорене и обещания на политици, партии и държавници, без ясно очертано бъдеще. Страдаме и се страхуваме от разединението ни, но с всичките си действия продължаваме да го подхранваме.
Според кабалистите, всички хора изначално са свързани в единна система. Импулсите, които протичат по нейните неврони, искаме или не, са взаимосвързани. Това, което откривам в себе си, чувствам и мисля, по един или друг начин преминава в другите и се разпространява в цялата система, дори без мое знание. Това е и причината, съзнателно и несъзнателно хората непрекъснато да се заразяват с различни емоции, включително със страх, безпокойство и негативизъм един от друг.
„Всичко се прояснява само в мислите” – казват кабалистите. Човек живее в мислите си. Сега почти всеки се намира във водовъртеж от мисли и страхове за бъдещето. Те не му дават покой нито ден, нито нощ.
Науката Кабала ни разкрива, че единственият начин да се защитим е да разберем и осъзнаем програмата на творението, водеща човечеството към висшите степени, така че да разберем и почувстваме защо живеем, заради какво се развиваме, към каква цел вървим. Да разберем ролята на всеки един от нас в цялата система и да се „прилепим” към нея.
В това отношение трябва да погледнем на света в неговата глобалност и взаимосвързаност. Да видим цялата картина, а не само детайли от нея. Тогава ще успеем да решим съвременните проблеми, вземайки предвид интерактивната и системна взаимовръзка. Днес се борим с коронавируса и неговите последици, утре с финансовата и екологична криза, след това ще дойдат още и още проблеми и кризи, а ние не знаем причините за възникването им. И това е защото все още не чувстваме интегралната ни взаимовръзка в системата на единство, не разбираме нейната същност, въпреки високото ни еволюционното ниво на развитие.
Страховете ни идват именно от чувството на несигурност, от празнотата, която изпитваме от това, че очакваме нещо положително да се случи, а то все ни убягва. Тези въпроси висят във въздуха и никой не може да ги докосне, а и не знае как да ги разреши.
Ако обаче успеем да излезем от егоистичната си същност и погледнем на цялата глобална система като на едно неразривно цяло, ще видим, че общата алтруистична сила на Природата ни води към определена положителна, но противоположна на егоизма ни цел. И всеки един от нас има определена функция в тази система на неегоистични връзки. Това не е фантазия, а реалност, която все още не усещаме и която ще ни освободи от страха пред неизвестността. А как иначе? Първобитният човек се е плашил от светкавиците и гръмотевиците, мислейки ги за нещо свръхестествено, но постепенно е осъзнал причината за появата им. Така и днес всичко ни се случва, за да можем да проникнем в същността на природата, но на друго, по-високо от първобитния човек, ниво.
Страхът е нормално състояние, не само при хората, но и при животните. Въпросът е как реагираме – осъзнато, търсейки причината, или неосъзнато, като животните. Животното или отстъпва, или напада, защото навлизаш в допустимите му границите на сигурност.
А как реагираме ние? Почти по същия начин, без значение дали сме обикновени хора, политици, бизнесмени или държавници. Всеки пази своята завоювана територия и е готов на всякакви действия, за да я защити. Дори с цената на конфликти или войни.
Разликата помежду ни е единствено във връзката ни с Природата на отдаване, Природата над егоизтичната ни същност. Тази връзка обезсилва всякакъв вид страх, като остава само правилното ни отношение пред глобалните закони на Природата/Висшата сила/Твореца.
Страхът може да бъде ограничен единствено и само в достигане на отговора за смисъла на живота. А той не е нито в парите, нито във властта, нито в господството над другия. Главният смисъл на живота ни е проява на любов и отдаване.
Според проф. М. Лайтман: „В днешно време многочислените проблеми на планетата ни показват, че е нужна принципно друга платформа, друг поглед на живота. Както всички телесни болести са проявяват на базата на нарушена обмяна на веществата, така и всички социални проблеми, психични заболявания са следствие от нарушаване на здравословните взаимоотношенията между хората.”
В това отношение, ако осъзнаем и разкрием собствената си същност в полето на единните Природни закони, то със сигурност страхът ни ще се превърне в „трепет” пред величието на системата, която, „волю или неволю”, ни води към друг вид взаимоотношения и взаимовръзки. Тогава ще успеем поне малко да излезем от обсега на страха и да видим света не с егоистичния си поглед, а със сърцето си.
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по Кабала
