Можем ли да живеем без усещането за отминалия ден, или без надеждата, трепета и съмненията за утрешния. Можем ли да съществуваме днес без миналото си и желанието да разберем какво ще се случи с нас в бъдеще. Изобщо, можем ли да съществуваме без мечти и планове за утре или за след седмица, месец или година. Не, не можем, защото сме сбор от усещания за минало, настояще и бъдеще. Всяко нещо в нашия свят има своето минало, настояще и бъдеще. Няма бъдеще без минало и настояще и ако не усещаме дори едно от трите времена означава, че сме загубили чувството за живот. Тук можем да включим не само личното ни и индивидуално усещане, а много по-широк спектър от чувства, свързани с родовата памет, културното наследство на региона и държавата, идентичността ни и цялата ни съвкупност от традиции и усещане за общност, която вътре във всеки един от нас ни дава самочувствие за принадлежност. В този смисъл историците се обръщат към миналото, разкривайки величието на постигнатото или разрухата от падението, политиците говорят за светлото бъдеще, което ще ни построят, а ние – обикновените хора искаме днес и сега да живеем достойно. Такава е общата реалност, от която трудно можем да излезем. Тук обаче няма да говорим за историческите аспекти или за политически обещания, а за вътрешно усещане, свързано с миналото, настоящето и бъдещето, на ниво причинно-следствените връзки за света, в който живеем и за смисъла на нашето съществуване.
В нашия свят няма случайни неща, няма следствие без причина и причина без следствие. И в този смисъл, ако искам да разбера случващото се в нашия свят, то трябва да достигна до причината. Защо? Защото в причината вече е заложена бъдещата форма на всички следствия. Така можем да разкрием и замисъла на случващото се, но не само като фрагмент от общото, но дори в глобален аспект.
По-интересното е дали можем да се издигнем над усещането за миналото, настоящето и бъдещето така, че да можем да управляваме преминаващите процеси.
Знаменитият руски офталмолог Ернст Мулдашев казва, че „Светът, в който живеем, е значително по-сложен от нашите представи за него!“.
Кабала твърди, че всички картини, случващи се във времето, съществуват едновременно и само се разгръщат пред нас по оста на времето. Но е възможно да се повдигнеш над времето и тогава миналото, настоящето и бъдещето се усещат като събития, гледани като на филмова лента, по която можем произволно да се местим, наблюдавайки картината на всичко случващо се.
Кабалистите ни разкриват, че не можем да изменим събитията и тяхната последователност, защото това е записано в нашия духовен ген (решимо). Но можем да променим нашето отношение към случващото се. Ние живеем в осите на времето, пространството и движението и според Айнщайн: „Хора като нас, които вярват във физиката, знаят, че разликата между миналото, настоящето и бъдещето е само една устойчива илюзия“… Интересно и доста различно от досегашната ни престава за света…! Тогава излиза, че и светът около нас е до някъде илюзия – горите, планините, звездите и всичко, което виждаме и усещаме извън нас не съществува? Методиката на Кабала ни казва, че ние живеем, като че ли в черна кутия с пет отвора за петте ни сетива и чрез тях възприемаме в себе си сигнали, които ни въздействат и оформят пред нас тази реалност.
Известният физик Джон Уилър е казал по този повод: «Колкото и да ни е удобно да твърдим, че «външния» свят съществува независимо от нас, не е възможно повече да продължаваме да отстояваме този възглед». Интересно, нали? Но тогава какво виждам и усещам аз. Или това е само моята вътрешна картина, която ми рисуват моите органи на възприятия? Къде е истинската реалност, която трябва да виждаме и усещаме или това, за което се говори е фантазия? Като в приказките!
Обичайната картина, казват кабалистите, е „песъчинка в сравнение с това, което ни убягва от погледа”. Излиза, че има някаква друга реалност, нещо, което все още не можем да разберем и усетим. Нещо различно и скрито от нас. Реалност, противоположна на самите нас, на нашите органи на възприятия и точно за това тя все още ни убягва.
Разбира се, за да разкрием този различен, «преобърнат свят» не е нужно да заставаме с „главата надолу”, необходимо е само да преобразуваме своите свойства, да развием такъв орган на усещане, с който вярно да отразяваме външните реалности. По такъв начин ще се измъкнем от своята «кутия» на възприемане на света над повърхността на материалната действителност, до нивото на реалната осезавана безкрайност. Именно там – над времето, движението и пространството, над своите егоистични желания, ще престанем да усещаме миналото, настоящето и бъдещето по начина, по който сме го усещали до момента. Всичко зависи от това, как ще преодолеем желанието да се наслаждаваме егоистично?
Тогава с какво ще се асоциира моето „Аз”? Кабистичната методика ни разкрива цялата ос на развитие на нашите желания – как те са създадени, как са се развивали във времето и каква форма трябва да придобият. За да разберем всичко това, трябва да се издигнем на по-високо стъпало, наречено програма на творението или висша духовна реалност.
Тук не става въпрос за религиозната ни представа за духовното. Защото за религиозния човек понятието Творец или Бог е абсолютно непостижимо в хода на житейския път на човека. Още повече, че трябва да се приемат почти безкритично религиозните постулати за духовното, което до някъде отблъсква мислещия човек.
Съвремения човек, човекът на науката не е съгласен да приема информация безкритично и без проверка. Той сам иска да открие тази реалност, сам иска да бъде Творец. Именно затова през последните години понятието „духовно“ постепенно придоби друг смисъл, различен от досегашните представи за това.
От друга страна чисто материалистичният подход. към духовната природа не е в състояние да разкрие съществуващите огромно количество причинно-следствени взаимовръзки, поради различното ниво на изследване.
Постепенно обаче съвременната квантова физика започва да формира една нова система от възгледи, в която се изследва самата реалност – такава, каквато ние, като наблюдатели, определяме. Според степента на задълбочаване на изследването на материята става очевидно, че източникът на силите, които я управляват, се намира на по-високо ниво, наричано вече духовно.
Според науката Кабала, духовното – това не е Господ в небесата и не е министърът на културата в държавата. Духовното – това не е и ритуалът, не е храм и не е „сектата”. Духовното – това е любов и отдаване, над нивото на егоистичната ни престава за това. Чрез духовната природа откриваме нови, качествено различни връзки в безкрайното съвършенство над времето и пространството. Това всъщност е нашето утрешно, по-съвършено състояние, до което ние неизбежно сме принудени да стигнем, привлечени от бъдещото наслаждение и тласкани от днешната неизвестност и страдания. Цялата история на човечеството – това е историята на отношението на човека към тази духовна природа.
Тук не става въпрос само за нови знания, в усвояването на материята, а за действието на самата методика, която позволява на всеки да се докосне до този духовен свят и да стане негова пълноценна част. Осъзнаването на координатите време, пространството и движение като субективни е вече гаранция за промяна на стремежа за постигането на духовната реалност. Постепенно тази нова реалност, която се проявява пред нас, ще ни разкрие други хоризонти и други чувствени състояния. Единственото условие е да излезем от ограничената ни, егоистичната представа за себе си и обкръжаващата ни действителност. Тогава миналото, настоящето и бъдещето ще се слеят в мрежата на единната система на Мирозданието, където се намира цялата реалност.
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по Кабала
