Това заглавие вероятно ще породи поне две противоречиви мисли и асоциации. От една страна картината, която изниква пред нас, може изглежда „апокалиптистична”, че нещо си отива, а от друга – „оптимистична”, че следва ново начало. Разбира се, че тези, които считат себе си за част от това последно поколение, вероятно ще си кажат: „Какво, след нас и потоп ли?” А другите, че с тях започва нещо ново и различно. Нещо, което стъпва на друга основа, на друго ниво. В този смисъл, последното поколение не се отнася само за тези от нас, които живеем в края на 20 и началото на 21 век, а за цяла една епоха.
Но защо кабалистите казват „последно поколение”?
Чували сме и сме чели за какви ли не теории за края на света, за „страшния съд”, за Армагедон и за какво ли още не. Да си спомним как чакахме съдбовния 21.12.2012 г. Тези теории гъделичкат нашето его и пораждат любопитство, по тях може да се водят спорове и да се пише до безкрай. Каква обаче е истината? Истината е, че днес като хора и общество сме достигнали до определен етап на развитие. Стигнали сме до определено ниво, явяващо се завършек на цяла една епоха. Това е и причината, поради която човечеството днес започва да усеща криза във всички области на своята дейност.
До този момент ни се струваше, че сме постигнали прекрасна организация на човешкото общество, съответстваща на нашата природа. Имали сме възможност да пътешестваме, да се учим, да се развиваме технологично, да си взаимодействаме едни с други, да страдаме, да се радваме, да воюваме и спорим и какво ли още не. И всичко е било продиктувано от желанието да се наслаждаваме. Това е нашата природа! А има ли нещо, което да ни е липсвало? Вероятно на този въпрос ще има много отговори. Колкото хора на земята, почти толкова и отговори. Липсвало ни е усещането, че сме част от глобална система, която ни движи в определена посока.
Еволюцията е развила неживата, растителната, животинската природа и нас като човечество – всеки със своята скорост. Проблемът обаче е в това, че ние не разбираме, че развитието ни върви съгласно програма, заложена в Природата. На нас ни се струва, че се развиваме сами, по свое собствено желание. В действителност, ние можем да си правим планове, мечтаейки те да се сбъднат, но светът се върти в своя посока, независимо от „нашите планове”. Или както е казал Джон Ленън, „Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за него”.
В днешно време, като част от това „последно поколение”, започваме да чувстваме, че коронавирусът доразрушава всички наши планове за по-добър живот. Сега откриваме, че нашите мисли и действия за добър живот няма да ни помогнат, защото егоистичната система, която сме изградили и в която продължаваме да живеем, вече не работи. Нещо трябва да направим?! Нещо трябва да променим! Според кабалистичните източници, единственият начин да продължим напред, е да преминем от егоистична към алтруистична система. Това, разбира се, е твърде непонятно за нас и дори илюзорно, а и в тази посока би възникнал въпрос – ”Защо да не можем да преминем към друга, още по-егоистична система, след като предишната вече не работи?”.
Помним твърдението на Айнщайн за това, „че е невъзможно да се реши проблемът на същото ниво, на което той е възникнал”. Проблемът съществува и той е създаден от нас, на нивото, на което съществуваме. Според великия учен, трябва да се издигнем на по-висока степен, за да има възможност максимално пълно да оценим и изследваме реалноста, в която се намираме днес.
Работата е в това, че съществува висша програма, която ни управлява. Ние от нашата егоистична /материална/ степен не можем да я оценим, но кабалистите обясняват как да я използваме. Ако я приемем, ще можем да напреднем, а ако не, ще останем на старата степен, докато тази програма със сила не ни принуди да продължим напред.
Днес не виждаме накъде повече да вървим и какво още можем да направим. Светът потъва в конфликти, кризи, депресия и наркотици, болести и какво ли още не. Това се случва именно сега, в така нареченото „последно поколение”, защото всички започват да усещат и разбират, че се намираме в безизходица, защото нашият егоизъм няма накъде повече да расте.
До този момент всички бягахме след егоизма, без да се замисляме, че сме го правили през цялата наша история, всеки път, опитвайки се да постигнем нещо в този живот, да спечелим, да създадем дом, семейство, деца, професия. И това е било нормално. Не е важно, дали егото ни е било ерудирано, или не, дали е било знаещо, можещо, любящо,ь или жестоко. Важното е, че сме го преследвали и сме се наслаждавали от това, което то е искало от нас.
Днес обаче това егоистично желание е стигнало до своето пределно ниво и ние започваме да чувстваме, че пътят свършва. Хората вече дори не искат да създават семейства, деца, защото не вярват, че следващото поколение ще живее по-добре от сегашното.
Подсъзнателно започваме да си задаваме въпроси за случващо се, за причините, довели ни до това състояние. Търсим отговора, за да видим какво има около този егоистичен свят – как започва и завършва всяко нещо, как всичко е свързано! Без отговорите на тези въпроси започваме да се чувстваме зле – така е устроена нашата душа, която започва сега да се разкрива. Защото аз вече усещам, че този свят се е изчерпал и чувствам необходимост да намеря нещо, което е над него, за да разбера „за какво” и „защо”? Къде е източникът на живота и в какво се състои неговата цел? Какво е било преди него и какво ще бъде след? Аз искам да знам какво има по-нататък, отвъд границите, в които ме е затворил този свят.
Вече „новото поколение” иска да надникне и дори да премине и почувства това „друго състояние”. Възможно е в това да се има предвид усещането за „края на света”? Края на егоистичния свят! В такъв случай това е желан край, преход към ново измерение. Тоест, краят на егоистичния свят може да се окаже, че е най-хубавото, което може да се случи. За това говорим за „последно поколение”, като преход, но не чисто физически, а в усещането за висшата реалност.
Може да звучи фантастично, но нашата душа е вечна и няма отношение нито с материята, нито с нищо познато от материалния ни живот. Затова, според науката кабала, материята постепенно ще изчезне, сякаш ще се разтвори и ще стане все по-просторна, а ние ще преминем в други усещания, в други измерения.
Така че не трябва да се страхуваме от това, което се случва. Просто трябва да го приемем като преход, а не като апокалиптичен завършек. Няма да има край на света. Да, ще стигнем до „почти край на света“, но това ще бъде за нас повратен момент. Кабала, като наука ни дава система от знания и съвети за поведение в тази кризисна ситуация, за да можем по-бързо и лесно да преминем към тези нови състояния.
Оказва се, че всичко може да се случва не по „апокалиптичен”, а по „кабалистичен сценарий”, съгласно който на нашето поколение предстои да усети тези състояния, които ще ни накарат да си отговорим на въпроса: „За какво изобщо съществуваме?”.
Кабалистичното познание за реалността произлиза в крайна сметка не от нивото на егоистичното възприемане на света от индивида, а от по-високото алтруистично състояние на човечеството, като единен жив организъм, включващ синергични чувства и разум. То, в крайна сметка, разрешава изброените по-горе кризи в икономиката, в науката, в обществото. Позволява на човека, работейки сякаш в друго измерение, да хармонизира цялата система на мирозданието. И когато говорим за „последно поколение”, става дума не за друго, а за последното егоистично поколение, което трябва да се смени със следващото ниво на съществуване, с нова парадигма. За това, днес преминаваме през тези не до там приятни усещания, защото раждането на нещо ново винаги е болезнено.
Георги ГРАДИНАРОВ
